HOGWARTS ONLINE BG
ДОБРЕ ДОШЛИ В ХОГУОРТС ОНЛАЙН БГ

Smiley face

Добре дошъл в най-магическия функциониращ РПГ форум в България. Ако си фен на фентъзи жанра, обичаш да пишеш и искаш да развиеш герой - идвай при нас! Обещаваме да е забавно и полезно, както го правим вече почти 10 години!


Вход

Забравих си паролата!

точките на домовете
Gryff450
Slyth 400
Raven 280
Huff 530

ПОДКРЕПИ НИ


BGtop

Гласувай за нас всеки ден, за да ставаме още по-добри и да е още по-забавно и интересно!

Вестник „Пророчески вести“


Smiley face

„Пророчески вести“ е основният новинарски източник на магьосническото общество във Великобритания. Можете да следите новините всяка събота в новите броеве в страницата „Новини“, а в темата на сюжета ще намирате старите броеве, които съпътстват сюжета.



Хогуортс Експрес

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Хогуортс Експрес

Писане  Аштън Андерсън on Сря Авг 23, 2017 8:45 pm


H O G W A R T S  E X P R E S S


Хогуортс експрес е влакът, който извървява маршрута от магьосническия перон 9¾ в гара Кингс Крос, Лондон, до гарата на магьосническото селце Хогсмийд, точно до Хогуортс. Това се случва около шест пъти в годината, а когато се наложи и повече.
Влакът транспортира учениците на Хогуортс в началото и края на всяка учебна година и през ваканциите. Заминава на 1. септември в 11:00ч. от перон 9¾ в гара Кингс крос, пристигайки в Хогсмийд привечер. Някои ученици го използват, за да се приберат вкъщи през ваканциите, а други остават в Хогуортс. Последният курс за учебната година е в края на юни.

Това е тема за масово РП. Тук ще получите допълнителни XP точки и точки на домовете. .



dying young and playing hard
 
I'VE BEEN TRAVEL TOO LONG, I'VE BEEN TRYING TOO HARD, WITH ONE PRETTY SONG. I HEAR THE BIRDS ON THE SUMMER BREEZE, I DRIVE FAST. I AM ALONE AT MIDNIGHT. BEEN TRYING HARD NOT TO GET INTO TROBLE BUT I, I GOT A WAR IN MY MIND. ---------------------
avatar
Аштън Андерсън


<b>Галеони</b> 5060
Най-добра магия : Империо
Предмет : Защита срещу Черните изкуства / Дуелиране
С добри умения в дуелирането

Лик : Wentworth Miller
Герой : тук
Възраст на героя : 33
Жилище : Годрикс Холоу
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: Акромантула
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Madison M. on Сря Авг 23, 2017 9:17 pm

Дългото пътуване започва...


Уплах беше единственото нещо, което младата... е, не чак толкова млада, но за щастие все още госпожица Мадисън чувстваше малко преди да започне цялата процедура, да мине на перон 9 и 3/4 и да се качи на ''Хогуортс Експрес''. Всички тези пропилени пари за обучение и накрая тя отиваше в най-престижното училище за магиосници. Прекрасно! Обаче, не се чувстваше толкова жизнерадосна. Взе билетът си и потегли към перона, на който щеше да чака влака. Беше съвсем сама, чувстваше се леко безнадеждно, но беше готова да овладее силите си. Все пак си обеща, а за какво бяха тези обещания иначе?!
Леко пристъпване, крачка напред и се затича. Беше убедена, че ще се блъсне в стената, но... кой може да я вини! Обаче премина на перона и цял нов свят се откри пред нея. Не обърна внимание на децата, които за пръв път се сблъскваха с... всъщност същото нещо като нея и другар можеше да ѝ е от полза, но предпочиташе някой на нейната възраст. 
Последно повикване за ''Хогуортс Експрес''. Нейният влак. 
Взе билета си и...
Затича се усилено с тежкия куфар, в който носеше куп ненужни вещи и се препоти три пъти, но успя да стигне навреме. Хората я гледаха смаяно, а от кльощавото ѝ тяло се лееше пот. Всичкото това беше дори по-забавно на забавен каданс. 
Седна във влака смутена и дори по-скоро ядосана от това колко се беше уляла в мисли и зачака...
Влакът се понесе, а съзнанието ѝ се пренесе другаде в мисли за нещо и някого отдавна заличени.
Гледаше децата и искрено щеше да се радва, ако имаше с кого да си говори. Гонеше я неописуема скука...


+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


                                     
Mary prays the rosary from my broken mind.

avatar
Madison M.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Смразяваща мaгия
Отлични пророчески умения

Лик : Kaya Scodelario
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  З.М.М. on Чет Авг 24, 2017 12:58 pm

Мислеше направо да се магипортира до околностите на замъка. В последния момент получи сова със запитване от Пророчески вести дали може да ѝ бъде взето интервю относно поста на Велик инквизитор, който ще заема и това я принуди да промени плановете си. Първо се наложи да мине през мъгълската част на гара Кинг Крос потъвайки в посредствеността и технологиите обргадили немагите, а след като дойде на перон 9 и 3/4 нямаше кой да поема четирите ѝ куфара. Огледа се и сабеляза някакъв младеж облечен със сако и риза вместо с мантия, което ясно говореше, че е някакъв представител на персонала на гарата. Приближи се към него, но вместо да ѝ обърне някакво внимание както се полага на обслужващ персонал той бе забол носа си в някакво издание на Шекспир. Ужас единственото по-лошо щеше да е ако четеше Омир.
- Заемете се с куфарите ми младежо - нареди му тя като кимна към тях и му подхвърли монете от 7 сикли. И въобще не обърна внимание кой подвикна зад гърба ѝ: „Не нося чужди куфари!”
Представителят на магическата преса никакъв го нямаше, но това вече не я учудваше всяко ново поколение беше все по разхайтено от предишното, че защо ли това да прави изключение. Направи малко заклинание с което да остави инертна следа че е била тук. После драсна една кратка бележка до редакцията на Вестите, че ще пътува в учителското купе и я магипортира към най-близката обществена магическа поща за да бъде своевременно изпратена. Така журналисти все пак щеше да я намери.
И точно когато си мислеше че неприятностите почват да привършват се оказа че в учителското купе се е настинало някакво момиче, изглждаше доста голяма или пък преждевременно развита. Не носеше училищна униформа която да показва домът ѝ, но пък защо да бъде груба с първия срещнат. Сънбърн премина през купето и дръпна пердетата докарвайки така приятния за нея сумрак.
- Скъпо момиче, явно си се объркало, защото това не са купетата на седмокурсниците. Затова ще те помоля доста бързо и чевръсто да напуснеш, преди да се е появил още някой преподавател и домът ти да започне с отрицателни точки учебната година. Хайде, шу, шу.


Никой не може да ви даде, това което аз мога да ви обещая!


avatar
З.М.М.


<b>Галеони</b> 24 120
Най-добра магия : Тксхуа кухов тксхайа чауъ
Доминиращ характер

Лик : Maggie Smith
Герой : тук
Жилище : Не може да се каже с точност
Семейство : Алгол Блек - пада ѝ се нещо като племенник.
Други взаимоотношения : Познанство с бащата на Маделин Гордън и Рикки Чадуик.
Врагове : Игнорира Мелиса Адамс;
Приятели : Емили Аверил - недосегаема
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Ходеща през сенките
Покровител: златка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Амик Дигъл on Чет Авг 24, 2017 2:15 pm

Интервю!Трябваше да вземе интервю от новия Велик инквизитор на Хогуортс. Какво ли беше това?Амик от три месеца работеше в "Пророчески вести" и имаше задачата да вземе интервю от Великия инквизитор на Хогуортс. От вечерта мислеше въпросите, които ще зададе на тази личност и всякакви подобни. В 10 часа беше на работа, а това беше един час след работното време. Изслуша конското на шефа си и всякакви подобни и беше станало 11 часа. Той закъсняваше. Взе самопишещо перо, тефтер и някои други неща като фотоапарат и всякакви подобни и се магипортира пред перон 9 и 3/4. Влакът го нямаше, но явно този инквизитор беше оставил следа и явно беше вече във влака. Амик взе метла и с бързо летене настигна влака. Следата показваше, че тази личност е в учителското купе. Влязох във влака, тръгнах към това купе като минах през куп приятни, но изключително палави деца и бях вече тук. Видях една възрастна жена и една млада дама. Почуках на вратата на това купе и някакъв глас каза "Влез!". Аз влязох и казах
-Здравейте аз съм Амик Дигъл, журналист на "Пророчески вести'' и съм тук да интервюрирам новия велик инквизитор. Кой е той ако може да попитам.

Амик Дигъл


<b>Галеони</b> 2500
Най-добра магия : Вцепени се
Добър заклинател

Лик : Wilson Bethel
Герой : тук
Възраст на героя : 26
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: тигър
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Джордж Дорик on Чет Авг 24, 2017 2:24 pm

Първата година на Джордж като учител. Освен учител явно беше и ръководител на дом. За него това беше изключителна чест, с която се гордееше, че са наели него. Беше време за тъй нареченото пътуване. Реши да използва по-интересния начин на пътуване-влака. Това го връщаше към ученическите му години. Той не обичаше да носи мантии. Всъщност ги мразеше и затова взе едно сако и риза. Отиде до перона, където една възрастна жена му каза да и остави куфарите. Това не му беше работа, но го направи от добро към жената и от възспитание. Взе една книга, магическата си пръчка и една мъгълска тетрадка. Той не обичаше да пише на пергамент и затова си вземаше тетрадки. Отиде при купето, където беше тази жена с друга млада дама и един явно журналист и каза
-Здравейте. Аз съм Джордж Дорик. Учител, не пиколо. Може ли да седна.
След това се настани в края на купето и извади книгата си "Името на розата" на Умберто Еко.
avatar
Джордж Дорик


<b>Галеони</b> 3 000
Най-добра магия : Агуаменти
Предмет : Астрономия
С високи интелектуални способности

Лик : Scott Porter
Герой : тук
Възраст на героя : 27
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: да
Покровител: Бял жребец
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Madison M. on Чет Авг 24, 2017 3:07 pm

Влакови неволи

Докато стоеше в купето и мислеше за отдавна отминалите спокойни и безгрижни дни, за хубавия си живот в имението и нетолкова хубавия такъв в Сборището, някой внезапно връхлетя с бърза крачка в купето.
И двете бяха учудени, но поради различни причини. След секунди втренчени погледи, с презрителен тон възрастната дама (най-вероятно старша учителка) започна да ѝ обяснява за етикета - как трябва да носи прилежна униформа, с логото на дома си, да е с добри маниери и как учителското купе е само за учители.
- За толкова години не си се научила...
- Всъщност, аз съм нова тук и не съм наясно с повечето неща... - бавно се насочи към вратата на купето, за да я отвори и да излезе от него.
- Заповядай, остани! Ще се радвам да чуеш важните неща от първо лице. Най-малкото, защото днешното поколение сте толкова... Разхайтени..
Не мина дълго време и се появи някакъв (не)известен репортер от ''Пророчески вести'' .Елезе в учителското купе да вземе интервю на въпросната учителка, която още не се беше представила. 
- Винаги съм искала да стана редактор в някой голям вестник, а защо не  дори в най-известното четиво в магическия свят? Само дето винаги съм обичала да бъда под прожекторите и затова станах филмова звезда, но.... - говореше си Мадисън, а никой не я слушаше. 
Доста себична беше, още повече, че обичаше вниманието, защото беше свикнала да го получава. Не спря да говори и когато ново лице се настани в купето - млад учител, който някой някога сметнал за пиколо. 
- Ще отида да потърся нещо за хапване - и потегли към вагон-ресторанта. Минути след това разбра, че няма такъв.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


                                     
Mary prays the rosary from my broken mind.

avatar
Madison M.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Смразяваща мaгия
Отлични пророчески умения

Лик : Kaya Scodelario
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  З.М.М. on Чет Авг 24, 2017 3:51 pm

- ...и така магията за преследване от прилепи изобретена от Миранда Госхаук отново набира популярност. - довърши Сънбърн след като дразнещия шум идващ от момичето приключи със затварянето на вратата зад нея. Дано се се сетеше да извика количката със закуски насам. Самопишещото перо на младия журналист продължаваше да дращи в тефтерът му. Да използваш предварително омагьосани предмети вместо сам да си ги създаваш само показваше колко е паднало равнището на младежите. да вземем за пример третия присъстваш в момента в купето магьосник - Дорик или нещо подобно. Настани се без да дочака позволение и на всичкото отгоре бе навлякъл грубовати мъгълски дрехи, да не говорим че четеше булевардна литература вместо да подготвя уроците си. Тя си отбеляза, че той ще е един от първите които ще посети и на които ще извърши проверка дали се придържат към конспекта на министерството.
- Ъър - поде журналиста, - вие история на магията ли ще преподавате?
Бедната заблудена душа, нима само защото през последните сто-сто и тридесет минути бе говорила за историята на заклинанията бе сметнал че ще преподава история!?
- Опазил ме Мерлин! Не, скъпи ми мистър Дигъл. В тези смутни времена смятам, че трябва да се наблегне на Защитета срещу черните изкуства, макар да смятам че тяхното преподаване, както правят колегите в Дурмщарнг би било много по ползотворно. Освен това ще апелирам пред настоящия директор на училището да възстанови някой позабравени но ефективни методи за рестрикции като физическите наказания например. Не мислите ли че това значително ще подобри дисциплината на младите разхайтени вещици и магьосници? - последното сякаш бе насочено и към двамата присъстващи.


Никой не може да ви даде, това което аз мога да ви обещая!


avatar
З.М.М.


<b>Галеони</b> 24 120
Най-добра магия : Тксхуа кухов тксхайа чауъ
Доминиращ характер

Лик : Maggie Smith
Герой : тук
Жилище : Не може да се каже с точност
Семейство : Алгол Блек - пада ѝ се нещо като племенник.
Други взаимоотношения : Познанство с бащата на Маделин Гордън и Рикки Чадуик.
Врагове : Игнорира Мелиса Адамс;
Приятели : Емили Аверил - недосегаема
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Ходеща през сенките
Покровител: златка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Амик Дигъл on Чет Авг 24, 2017 6:56 pm

Интервюто започна. Имаше и друг човек с тях. Тя отговори на първия въпрос, но в същото време зададе един реторичен въпрос, който малко обърка самия Амик. После нещо в главата му се затърколи и реши да попита

-Значи сте решили да наблегнете на физическите Средновековни методи, така ли госпожице Сънъбърн.


Въпроса, който и зададе го нямаше в нито един от листовете му със записки. Реши, че някои въпроси трябва да идват от пътя на логиката. После пъпроса почна да се търкаля в главата на журналиста, а отговора му ставаше все по-ясен. Разбра какво ще очаква Хогуортс, но реши да остави тези мисли. Реши да я поита следващите си въпроси

-Искам да ви попитам в какво се изразява длъжността велик инквизитор на Хогуортс или по-точно какви права имате?

Амик Дигъл


<b>Галеони</b> 2500
Най-добра магия : Вцепени се
Добър заклинател

Лик : Wilson Bethel
Герой : тук
Възраст на героя : 26
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: тигър
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Чет Авг 24, 2017 7:23 pm

Първото влизане във влака


Качих се за първи път във влака "Хогуортс Експрес". Изненадах се от гледката - влакът беше по-голям, отколкото всъщност изглеждаше отвън и беше много, ама много уютен. Явно училището за магьосници далеч не е толкова малко, за колкото съм го мислила. Сега идваше ред да си избера купе, в което да вляза и да пътувам до Хогуортс. Но аз не познавах никой. Е, може би не съвсем никой... В този миг в съзнанието ми нахлу срещата с Мадисън. Онова симпатично и мило момиче, което ме посъветва да не похабявам магическите си заложби. Тя имаше ли приятели? В кое купе ли беше?
-
В този момент усетих, че някой ме избута с все сила, а аз не можах да се задържа на краката си и паднах на земята. От всички страни чувах само злобни смехове и хихикания. Почувствах се много неудобно, но бързо се изправих и погледнах кой беше виновникът за създалата се ситуация. Едно наперено момиче с червеникава коса стоеше пред мен и се смееше злобно. Попитах : 
"Извинете, някакъв проблем ли има? Защо ме бутнахте?"
Като отговор от въпросното момиче получих :
"Хаха, ти на ударена ли се правиш? Поредното мътнородче идва в Хогуортс. Слушай, миличка, едно мога да ти кажа отсега - няма да се паднеш никога в дома Слидерин, ама никога. Да ти е ясно."
Погледнах учудено момичето. Как беше възможно да си е създала мнение за мен, след като за пръв път се виждаме? Беше изключително невъзпитана и груба. И кой по дяволите е Слидерин? 
След конфузната ситуация потеглих напред, за да успея да разгледам всяко едно от купетата. Във всяко едно от купетата имаше поне по 5 магьосника, кои от кои по-странни - някои гледаха объркано, други с повече увереност, защото явно не идваха за първа година в училището.
Минавайки поне 20 купета, най-накрая съзрях Мадисън в едно от всичките. 
+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


Последната промяна е направена от Cedeone Rosewood на Чет Авг 24, 2017 7:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Madison M. on Чет Авг 24, 2017 7:23 pm

НОВА ПРИДОБИВКА



Най-накрая! След дванайсетминутното търсене, където и както е възможно, Мадисън попадна на количката за закуски. Прегладняла, тя огледа количката добре и се насочи към мека поничка с шоколадова глазура и поръсена с обилен слой пудра захар. Натъпка я в устата си и изцапа дрехите си, а отвсякъде течеше шоколадова глазура.
- Три галеона! - неодобрителен поглед, втренчен право в нея. 
- Ето 10 долара - купи си нещо хубаво!
Ще взема и това. Малко от това. О, тази палачинка изглежда невероятно. Може би, няколко бонбони няма да навредят. Ето ти още 10 - в някой магазин на Дънгън Али може да правят разпродажба. Довиждане! - самодоволен поглед и тромаво излизане последваха. Все пак след като презареди, госпожицата се нуждаеше и от малко забавление. 
Върна се в купето и седна на мястото си. 
- Ако обичаш запази спокойствие и си спести еуфорията и остави интервюто ми да протече по най-нормалния начин - промърмори неизвестната преподавателка.  Все пак си успяла да намериш пътя обратно. Надявах се да не ни удостояваш с присъствието си отново. 
- Не ѝ обръщай внимание. - вметна Дорик и продължи да чете книгата си. 
Скука, скука, скука, скука. Броене на овце, гледане през прозореца. Чакане! Безкрайно и безнадеждно чакане! Предположения какво ще се случи, когато пристигнат.
Интервюто беше към своя край, когато отново излезе от купето, плавно затвори вратата, разходи се из вагона и намери някакъв рафт с книги на средата на нищото. Можеше пък да има нещо интересно, но не достатъчно да я накара да прояви интерес. Обаче на рафта, който се тресеше, от пътуващия влак, имаше оставено малко камъче, което привлече вниманието ѝ. 
''Прилича на камъка, от огърлицата, която ми подариха за рожденния ден. Мисля, че беше 16 каратов лъскав диамант тогава, досущ като този'' помисли си. Взе го и го прибра в джоба си. 
- Който и заблуден глупав магьосник да го е оставил, няма да го намери повече. - подсмихна се и се изкикоти. - Време е да се позабавлявам наистина.  
И затича безрасъдно напред-назад, подскачаше и буташе минаващите пътници. Беше щастлива. Изтича бързо, задъхано към следващия вагон, където щеше да се скрие и да разгледа камъка отблизо. Но се блъсна в някого.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


                                     
Mary prays the rosary from my broken mind.

avatar
Madison M.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Смразяваща мaгия
Отлични пророчески умения

Лик : Kaya Scodelario
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Чет Авг 24, 2017 7:38 pm

Повторната среща с... Мадисън


Преди въобще да успея да отворя вратата на купето, в което съзрях Мадисън, се блъснах отново в някого. Мислех си пак, че е онова заядливо момиче, но всъщност беше не кой да е, а... самата Мадисън. Учудено запелтечих :
- "Но... но... как го направи? Та ти си стоеше в купето, как така изведнъж излезе, та даже успяхме и да се сблъскаме?"
Мадисън весело изписка :


-" Тук му казваме на това магипортация, сладурче. Радвам се да те видя тук, и че се реши да не пропиляваш магьосническите си способности. Определено взе по-доброто и правилно решение."
Много се зарадвах, че се запознах с Мадисън. Изглежда много добро момиче, а и се чувствам супер сигурна и спокойна в нейната компания. Тя ми разказа всичко за домовете в училището, макар и обобщено. Вече определено знаех, че не искам да съм в Слидерин. По описанието на домовете, най-много се чувствах като за Хафълпаф, или Грифиндор, но нищо все още не се знаеше... както Мади каза - шапката е непредсказуема. :Д
Мина една дама с количка близо до нас. Мади радостно изписка :


-"Седи, виж купи си неща оттук, уникално вкусни са. Ако пък не наддам 10 кила, докато не слезем в Хогуортс името ми няма да е Мади."
Усетих, че съм гладна, затова без да се церемоня посочих две-три от нещата, които виждах на количката, въпреки че не знаех какво всъщност представляват. Надявах се всъщност да не се окажат дотолкова гадни, че да се налага да се издрайфам в купето. Нямах нужда от повече конфузни ситуации. И една ми беше достатъчна за днес. Платих на лелката нужните пари и чух отново един познат злобен смях. Обърнах се и видях момичето отпреди малко.... 

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Алекс Ернандес on Чет Авг 24, 2017 9:27 pm

Ваканцията приключи. Време е отново за училище. Беше настанало 1-ви септември и бе време да се запътят към замъка Хогуортс и да се потопят за поредна година в това приключение. През изминалия учебен процес се случиха много неща на Алекс. В един момент бе весела, а в друг просто държеше смъртта в ръцете си. Запозна се с нови хора, завърза приятелства, намери любовта, изгуби я, а през ваканцията и я преодоля. Животът продължава, нали? Тя вярваше, че Дариен иска тя да продължи живота си и да се раздава на макс. Приоритет за това беше Джеймс. Той й вдъхваше онази увереност, която й трябваше в този момент, която чувстваше когато беше с Дариен. Ваканцията бе дълга и неуморно запълнена. Но Алекс искаше да започне училище, защото имаше хора, които не бе виждала отдавна. Съмняваше се да намери любовта отново, но се надяваше поне да не мисли за любимия си, защото след толкова пропилени сълзи не й бе останало сила да се усмихне.
С Джеймс се бяха разбрали да се чакат на перона и да навлязат заедно във влака. Нова година, ново начало, нови трепети, нови ревове. Всичко започва отначало. Нека поне да го започнат заедно.
- Хайде, Джеймс! Отново закъсняваш. Ще изпуснем влака заради твоите мацки. – каза Алекс на женкара, който се подаваше на сантиметри от нея. Щом я настигна, двамата се прегърнаха и влязоха във влака ръка под ръка. Някой можеше да си помисли, че има нещо между тях, а Алекс много добре знаеше, че никога не бе се получило нещо повече от приятелство между нея и Джеймс, защото за толкова много време го бе опознала и не искаше да го изгуби само за да се мляскат на публични места. Така си бяха добре, неразделни, в добри отношения, приятели, брат и сестра. Тя го обичаше и не искаше да го изгуби.
Настаниха се в едно от купетата.
- Нека тази година да бъде по-различна от миналата. – каза Алекс и му се усмихна.
- Джеймс, погледни ето там. – продължи и му посочи едно маце, което стоеше на метри от тях.
- Тая за колко време ще я вкараш в леглото си? – попита хафълпафката и се изхили насреща му. Добре, че се познаваха отдавна и бяха опознали чувството си за хумор, а и Джеймс не беше от тези, които не разбираха от шеги. Напротив, той бе голям разбирач и Алекс не се страхуваше да го бъзика по този начин. Можеше да му сподели всичко и да му каже всичко. При тях нямаше скрити неща. Споделяха си, даваха си съвети и си помагаха. Ето такъв приятел трябва да имаш насреща, а не някой пуяк, който да стои и да гледа как те тъпчат.

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


Indifference is the highest cruelty
Do what you say and what you do with your children. The words by which a child's heart is poisoned - be it by malice or by ignorance - are bursting into his memory as a tumor and sooner or later burn his soul.
avatar
Алекс Ернандес


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Инкарцерус
Отлични умения в магипортирането

Лик : Camila Cabello
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Лондон
Семейство : Нелия Ернандес - МАЙКА; Давид Ернандес - БАЩА; Samael - ЧИЧО
Други взаимоотношения : Дариен - любовчия
Приятели : Alania Lodge, Лора К.,Melania Q., Алена Дюшков, Луциус Мортис, Филип Бертранд, Едуард Дюшан
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Лъв
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Чет Авг 24, 2017 10:09 pm

ЛОЛИТА
-


Момичето се смееше истерично, а аз все още не проумявах какво имаше против мен. Явно не понасяше мъгълокръвните ученици, които идваха в училището. Това беше характерна черта на учениците от дом Слидерин, както Мади ми бе казала. Е, явно това момиче беше попаднало точно на мястото си - в правилния дом. Все пак аз не можех да оставя нещата така, затова заговорих момичето :
- "Би ли ми казала какво имаш против мен? Виждам, че отпреди малко ми се смееш. Толкова смешна ли съм всъщност? Бих искала, ако има някакъв проблем помежду ни, то да бъде разрешен. Не обичам да имам врагове."
Момичето хладнокръвно ми отвърна :-
-"Млада госпожичке, осъзнаваш ли на кого говориш? Името ми е Лолита, и аз съм една от най-уважаваните в дома Слидерин. Третокурсничка съм и имам много повече опит, отколкото ти някога ще имаш. Баща ми работи в министерството."
- " Нима това ти дава право да се държиш така с по-малките ученици? Аз не мога да се похваля с известни, или пък толкова заможни родители, но поне имам възпитанието да съм толерантна с останалите, независимо расата им, религията, която изповядват, кръвта им и уменията, които имат. Всички за мен са равни.
-"Слидерин навремето е имал великолепна мисия - да прочисти училището от всички мътнороди, но за жалост останалите "велики" създатели са го спрели. А сега... не ме занимавай с глупости! Чао!"
В този момент се замислих... добре ли постъпих  като отговорих на Лолита? Щеше да бъде несправедливо да я оставя да се подиграва на мой гръб, при положение, че с нищо не съм допринесла държанието й да бъде такова, но от друга страна аз не бива да падам до нивото й.
Върнах се мълчаливо в купето, в което преди се бях срещнала с Мади. Седнах и зачаках. Замислих се колко се беше променил животът ми в последно време. От обикновено момиче, живеещо на гръцки остров, сега пътувах към непознат за мен път, непознато за мене училище, непозната за мен среда. Дали всичко това си струваше в името на магическите ми способности? Ами ако се изложа? Ако се проваля пред останалите? Ще бъда първата провалила се ученичка в историята на Хогуортс, вероятно...

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Madison M. on Чет Авг 24, 2017 10:21 pm

Блъскането предизвика фурор в нея и в първия момент гледаше странно и издразнено, но когато видя, че пред нея стои старата ѝ познайница - именно Седеон Розууд се опитваше да  бъде мила. Преди време бяха обменяли любезности и Мадисън ѝ беше разказвала за Сборището, за домовете в Хогуортс и за целия прекрасен живот, който имаше отвъд океана. Това беше, когато пристина на остров Крит за мечтаната си ваканция. 
След като хапна (отново) с нея, се разделиха и тя продължи, за да изследва съдържанието на джоба си - именно камъкът, който я накара да ахне от възхищение. Смути се, когато някой я посочи и я нарече ''маце'' и последвалия въпрос ''За колко време можеш да я вкараш в леглото си?'' - още имаше недобри спомени, от тогава, когато се опитаха да я насилят - момчетата можеха да бъдат огромни боклуци и тя го знаеше по-добре от всеки. Но не я притесняваха вече. Последните, които се гавриха с нея бяха запратени в гроба. Любовният ѝ живот беше на дъното.
Няколко подскока и се озова в чуждо купе:
- Оп! Извинете! - смутено отговори тя. - Нямах намерение да влизам тук, малко се дезориентирах в пътуването си из влака. 
И продължи. Когато достигна своята крайна дестинация (именно следващия вагон) се скри както и където можеше, извади малкия блестящ предмет от джоба си и...
- Какво в името на  на св. Мънго е това?! Може ли да го видя по-отблизо?!
- ДИАМАНТ, ДИАМАНТ, ТЯ ИМА ДИАМАНТ! - викове се разнесоха из вагона. 
Всички бяха в еуфория от ценния предмет, а Мадисън уплашена побягна. Не искаше да създава проблеми и най-малкото би си спестила малко неприятности. Прибра се в другия вагон и следователно - в учителското купе и затвори плавно вратата. Седна спокойно и започна да се оглежда за багажа си. Развълнувани деца минаваха покрай купето повтаряйки думата ''диамант'', а Сънбърн ги гледаше неодобрително. 
- Надявам се, разбра, че не бива да взимаш пример от бъдещите си съученици. Най-малкото, че те са много по-малки и неосъзнати, а на твоите години много от магьосниците тук знаят стотици заклинания.
- Добре! - изкрещя тя.
Последва презрителен поглед на недоумение и неодбрение към подобен вид държание и в купето настана тишина. 
Мадисън извади вода от чантата, която беше нейн ръчен багаж и отпи от бутилката.  Последва дълга и продължителна въздишка.


+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


                                     
Mary prays the rosary from my broken mind.

avatar
Madison M.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Смразяваща мaгия
Отлични пророчески умения

Лик : Kaya Scodelario
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Чет Авг 24, 2017 10:29 pm

Странното момиче
-
Както си стоях в купето и размишлявах над случващото се, изведнъж влезе едно момиче. На външен вид изглеждаше изключително странна - с зелена коса вързана на кок и лилаво червило. Носеше най-смешните дрехи и очила,  които бях виждала някога през живота си. Но аз съм човек, който не се отделя от принципите си, затова реших да не съдя момичето по дрехите й, и да я заговоря. Вероятно и тя като мен беше нова тук и нямаше никакви приятелки.
- " Има ли места при теб?" - изчурулика нежно момичето.
-"Да, нова съм и никой не се е затичал да идва при мен." - отвърнах унило аз.
-"Не се безпокой. Аз също съм нова, но никой не желае да си разговаря с мен. Мислят ме за откачалка, само защото нося странни дрехи, които не се вписват в техните очаквания и норми."
В този момент отново се сетих за Лолита и гадното й държание спрямо мен. Явно в Хогуортс беше пълно с гадняри, които избиваха собствените си комплекси и недостатъци, подигравайки се на по-слабите ученици. Аз не обичах да губя, нито пък да търпя несправедливости, затова смятах да променя този факт и то съвсем скоро.
Започнах да говоря с момичето и всъщност се оказа доста приятна. Беше скромно момиче от скромно семейство с неголеми възможности. Имаше голям потенциал, но не го показваше пред всеки, тъй като беше много потайна и срамежлива. Усещах, че мога да й се доверя и затова излях пред нея цялата си душа. Всичко. Всичко, което ме мъчеше отвътре, разкъсваше и терзаеше.  Тя ми изказа съчувствие, кимайки ми с глава.
В този момент в купето влетя Мадисън с ядосано изражение. Гледаше към мен...

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Madison M. on Чет Авг 24, 2017 11:05 pm

''И какво като ѝ викнах?'' помисли си, без да осъзнава сериозноста на ситуацията. Не само, че не ѝ правеше чест да се държи така с потенциален бъдещ свой преподавател, но и оприличаваха Сънбърн на ''инквизитор'' в съвременния Хогуортс. Всеки се боеше от нея и смъмряше, когото можеше. Особено такива ''откачалки'', които не бяха по нейните стандарти и имаха нрав, буйнствен характер, готови да променят консервативното мислене на учителите, но по малко груб и свойски начин. Какво пък толкова? Нима не можеха да приемат да им се каже нещо, когато за пореден път повтарят нещо като развален грамофон?
Убежденията на Мадисън бяха, че Сънбърн гледа на нея така, защото е вещица, но пък беше чистокръвна и беше повече отколкото предполагаше самонадеяната учителка.
Мина ли не мина час от разпрата помежду им и Мадисън отскочи до съседния вагон, но този път се прикри както можеше - никой не биваше да разбира коя е, макар и децата да не бяха заплаха. Просто бягаше от неприятности този път. Само този. През прозорчетата на купето се виждаше кой седи вътре. Тя връхлетя, там където беше Седеон Розууд, както никога досега. Беше истински разпалена. Погледна към Седи.
- Нещо стана, имах разпра със Сънбърн и трябва да вземете този - започна да търси диаманта. - Няма го!
Уплашена, затича и осъзна, че наоколо хората се оглеждаха за нещо. Именно за скъпоценния камък.
Макар да си нямаше идея чий е, защо е, магически ли е - или не, тя изпитваше потребност да го намери и да го съхрани. Знаеше, че макар не по право - диамантът ѝ принадлежеше.
Видя го, виждаше го. Забутан под шкаф в дългия и тесен коридор на вагона, той блещукаше ли, блещукаше. Но трябваше да го вземе незабелязано, защото дебнещата опасност на хоризонта, можеше да помрачи нещата още повече. Но как можеше да го вземе?

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


                                     
Mary prays the rosary from my broken mind.

avatar
Madison M.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Смразяваща мaгия
Отлични пророчески умения

Лик : Kaya Scodelario
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  З.М.М. on Пет Авг 25, 2017 9:57 am

-Значи сте решили да наблегнете на физическите Средновековни методи, така ли госпожице Сънъбърн. - попита я журналиста.
- Но моля ви тези методи в някакъв случай не могат да се нарекат спедновековни, все пак са прилагани до 1972-ра година когато са временно отменени от Дъмбълдор.  Долоресс Ъмбридж ги реабилитира частично по време на нейното управление на училището и това несъмнено подобрява дисциплината, като изключим инцидента с двамата уизли.
Изглеждаше замислен, а онова досадно дългуресто момиче продължаваше да влиза и идлиза то купето, а и да беше само то щеше да е просто приказка. Младежът се прокашля и зададе друг въпрос:
-Искам да ви попитам в какво се изразява длъжността велик инквизитор на Хогуортс или по-точно какви права имате?
- Несъмнено уместен въпрос мили мой. Правата, а и задълженията на великия инквизитор са точно да следи дали и доколко се изпълняват разпоредбите на министерството на магията. Все пак времената са смутни. Банди смъртожадни дебнат всеки повод да всеят смут нашето общество. Затова, благодарение на новия министър на магията вашето любимо училище ще се сдобие с някой достатъчно отговорен... О, брадата на Мерлин, момиче нищо ли не си научила досега!? Акцио Циркон! - замахна с бастуна си и малкото блещукащо камъче изскочи от укритието си и долетя в ръката на възрастната дама, след това го подхвърли на Мелинда и каза:
- Вземи го, заедно с малката си приятелка и двете отидете да ми донесете малко клава то количката със закуски, ще пътуваме поне още два часа с тази раздрънкана мъгълска измишльотина!


Никой не може да ви даде, това което аз мога да ви обещая!


avatar
З.М.М.


<b>Галеони</b> 24 120
Най-добра магия : Тксхуа кухов тксхайа чауъ
Доминиращ характер

Лик : Maggie Smith
Герой : тук
Жилище : Не може да се каже с точност
Семейство : Алгол Блек - пада ѝ се нещо като племенник.
Други взаимоотношения : Познанство с бащата на Маделин Гордън и Рикки Чадуик.
Врагове : Игнорира Мелиса Адамс;
Приятели : Емили Аверил - недосегаема
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Ходеща през сенките
Покровител: златка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Пет Авг 25, 2017 10:11 am

Изненадах се от вида на Мадисън, понеже никога не я бях виждала преди така. Попитах я какво има и дали не е станало нещо, а тя ми отвърна :
-" Не, нищо не е станало, захарче. Виждам, че си си намерила нова приятелка, с която да се забавляваш. Е, искам да знаеш, че аз бях дотук. И без друго Лолита ме направи на нищо, задето общувам с теб. Виждам, че вече има кой да ме замести." - с тези си думи Мадисън отвори вратата на купето и я затръшна с все сила зад себе си.
Честно казано се чувствах объркана... Имах доверие на Мадисън, чувствах се сигурна, когато тя беше с мен, а сега... чувствах се предадена и въобще нямах представа какво ще правя.
-" Съжалявам за проблемите, които ти навлякох. Мисля, че ще е най-добре да се махам оттук. Впрочем - името ми е Елодия." - каза с онзи кадифен глас странното момиче.
Аз, разбира се възразих. Елодия нямаше никаква вина за странното и неприемливо държание на Мадисън. Явно все пак Мадисън не искаше да падне в очите на Лолита - нали беше важна клечка в това училище. Е, ще се примиря. Все пак има някой, с когото мога да си приказвам и това беше Елодия. Да, тя не беше толкова атрактивна и освободена в говоренето си като Мадисън, но усещах, че е добър човек, който не би ме предал, каквото и да става.
Отново мина лелката със закуските на количката. Виждах в погледна на Елодия, че би искала да си вземе и явно е гладна, но предполагам се въздържаше, тъй като нямаше пари.
-" Бих искала да взема два от тези шоколадови доната". - без колебание отсякох аз.
Лелката ми подаде донатите, а аз й платих нужната сума пари. Подадох и двата доната на Елодия. Тя се смути, но аз я накарах да ги приеме. Така беше редно. А и тя вече беше моя приятелка. Беше ли? Не знам, поне аз така я чувствам...

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Амик Дигъл on Пет Авг 25, 2017 2:02 pm

Пътуването продължаваше, а въпросите се търколеха и дваха отговори. Виждаше се, че възрастната жена е опитна и имаше шансове да оправи Хогуортс, но дали щеше да успее, но да продължим с интервюто. Жената изглеждаше леко груба и излъчваше строгост, каквато трябваше да има в Хогуортс, но журналиста я гледаше с лек интерес от към личност, който явно беше изживяла доста.

-А какво друго искате да промените в Хогуортс освен наказанията и преподаването и също какво ще се случи с учителите, които не спазват програмите на Министерството на магията?


Жената започна да отговаря на въпросите. Щеше да е едно доста дълго интервю, което може би щеше да даде ясен поглед около новите промени в училището. Зададе и следващия въпрос

-А какви ще са показателите, по които ще определите квалифицираността на преподавателите в Хогуортс?

Амик Дигъл


<b>Галеони</b> 2500
Най-добра магия : Вцепени се
Добър заклинател

Лик : Wilson Bethel
Герой : тук
Възраст на героя : 26
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: тигър
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  З.М.М. on Пет Авг 25, 2017 3:07 pm

- О, моля ви мистър Дигъл, министерството на магията е основано преди почти тридесети три десетилетия. Нима не смятате, че три вековна практика даваща добри резултата трябва да бъде подлагана на такива съмнения. Немагите, извинете ме, мъгълите започват рязък подем след като започва да се прилага указът за секретност и отриват други свой зависимости, към електричеството или към общуването през социални мрежи. Макар това да не ми допада е необходимо да се върви в крак с новостите, за да можем да продължаваме да се опазваме от тяхната разрушителна природа. Забележете, колко много войни въдят помежду си, докато в нашата общност е имало едва две. Колкото до преподавателите които са некадърни, не могат да преподават или системно, подчертава системно не спазват зададените програми с най-голямо удоволствие ще им покажа вратата и ще ги оставя сами да се оправят с върлуващите поддръжници на Ти-знаеш-кого!
Един лъч от залязващото слънце успя да се промъкне през завесите на купето. Старицата примижа неприятно и използва заклинание което затъмни напълно стъклата на купето, освен външното и тези на разделящата я преграда с коридора. Стана доста по тихо, все едно заклинанието и заглушаваше външните шумове.
- Така ще ни е доста по-спокойно. какво питахте последно? Ах да, критериите. Разработена е методология, която включва външно оценяване, смятам да покана представители на Бобатон, който да проведат независими изпити на учениците. Освен това смятам да следя активността в часовете, защото преподавателя освен да набива знания в главата на учениците трябва и да грабне вниманието им. А според вас какво би трябвало да прави добрия преподавател? - въпросът беше зададен към всички присъстващи в купето.


Никой не може да ви даде, това което аз мога да ви обещая!


avatar
З.М.М.


<b>Галеони</b> 24 120
Най-добра магия : Тксхуа кухов тксхайа чауъ
Доминиращ характер

Лик : Maggie Smith
Герой : тук
Жилище : Не може да се каже с точност
Семейство : Алгол Блек - пада ѝ се нещо като племенник.
Други взаимоотношения : Познанство с бащата на Маделин Гордън и Рикки Чадуик.
Врагове : Игнорира Мелиса Адамс;
Приятели : Емили Аверил - недосегаема
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Ходеща през сенките
Покровител: златка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Alania Lodge. on Пет Авг 25, 2017 5:02 pm

След едно прекрасно лято, което изкарах в Лондон и на почивки до Хаваите, Бора Бора, Бали, Дубай и други скъпарски места, на които не им помня имената, беше време за завръщане в Хогуортс. Купоните, разбира се, не липсваха. И все пак това лято беше по-различно от всички досега - този път имах сериозно гадже. Не просто някакви забивки по партита, имах Филип. Тъй като графикът ми беше зает, както и неговия, не се виждахме толкова често, колкото ми се искаше, но сега в замъкът нямаше да е така. И все пак имахме прекрасни моменти - у нас, у тях, из Лондон и най-якото от всичко беше, когато отидохме заедно на почивка в Париж. Да, клише е, но беше страхотно. Дори на Бертранд му хареса, а той не е точно романтик.
Радвам се, че тази учебна година не започна като миналата - със скандалното ми парти и смотаните диментори, за които всички знаеха. Този път нямаше купон за край на лятото, поне не и организиран от мен. Всъщност отидох на един мъгълски, който приятелките ми от модната агенция бяха направили и беше як, но нищо особено. А и честно казано ми бе омръзнало от тези мъгълски неща, исках да си се върна в Хогуортс при моите хора - Филип, Луциус, Елизабет и останалите слидеринци.
По тази причина, в ранни зори на първи септември, вече бях готова и нямах търпение колата да стане готова, за да отпътувам към гара Кинг Крос. Докато чаках писах съобщения в общият ни чат с Филип, Луциус и Лора. Да, бяхме го направили в началото на лятото и често спамехме. Сега се бяхме разбрали да се чакаме пред влака и да сме в едно купе. Нямах търпение да ги видя! Не бях излизала с гаджето си от 3 дена, а другата двойка не ги бях виждала от половин месец, когато се появиха заедно на един купон.
Най-накрая дойде време за тръгване, времето беше сравнително топло за Лондон и изненадващо слънчево. Бях с черни тесни дънки, черен кроп топ и черно-бели кецове на Ванс. Щеше да е много по-лесно да се преоблека така, отколкото ако бях с някоя от роклите ми. Вече бяхме на гарата, шофьорът мъкнеше трите ми куфара и две чанти след мен, горкият човек. За съжаление той нямаше как да мине през стената, затова трябваше аз да си пренеса целият багаж до влака. Уф, искаше ми се да ползвам магия, но нямаше как тук. Защо си бях взела толкова багаж? Тъкмо щях да се свържа с нашите, да дойдат и да ползват магия, за да ми пренесат нещата, когато се появи моят рицар на бял кон. Филип ме изненада в гръб и преди да му кажа каквото и да е, вече беше взел целият ми багаж и мина през стената. Никаква идея как взе толкова неща наведнъж, но той ходеше често на фитнес - може би това беше обяснението. Единственото, което остана при мен беше совата ми в клетка, която беше мъничка и не особено тежка, та сама си я пренесох. Изведнъж ме удари миризма на всякакви животни, много хора и Боже, всичко беше толкова шумно. Затърсих Бертранд с поглед и го видях как оставаше багажите ни, там където трябваше да стоят. Това, което направи беше много сладко и ме караше да се размеквам, не ми харесваше като ставаше така, чувствах се уязвима. Като приключи тази работа, той дойде при мен и веднага го прегърнах.
- Благодаря ти - сгуших се в него, липсваше ми гаджето ми, три дена без него бяха МНОГО!
Дано не ми е изневерявал... Както бях чула слухове, че е правил с някаква Ева в началото на връзката ни. Когато го попитах, разбира се, отрече. Не се учудвам, че си имаше обожателки, които го свалят, стига да не им отвръщаше. Лично аз бих ги пребила. Но той още не биваше да вижда лудата ми страна...
- Леле, не съм виждала Луциус и Лора от толкова много време - отдръпнах се от него, като увих ръцете си около врата му и го погледнах. Не беше честно да изглежда така... - Иначе ти как си?

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП



They say it's what you make, I say it's up to fate

© Pyphi(lia)
avatar
Alania Lodge.


<b>Галеони</b> 1230
Най-добра магия : Глациус Триа
Чувство за самосъхранение

Лик : Emilia Clarke
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Лондон
Семейство : Лодж.
Други взаимоотношения : Филип Бертранд - гадже ❤️
Врагове : Алена Дюшков
Приятели : Елизабет Ендовиер, Едуард Дюшан, Луциус Мортис, Лидия Годфри, Elle.
Здраве :
90 / 10090 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Акула
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  James. on Пет Авг 25, 2017 5:46 pm

Слънцето грееше силно, птичките се рееха из небето, а ваканцията, която учениците от Хогуортс имаха бе отлетяла толкова бързо, че Джеймс не можеше да осъзнае, че трябва да се върне в замъка. Алармата за ставане, за да не изпусне влака, бе толкова шумна, че когато хафълпафецът стана, за да се измие и оправи, се почувства като парцал. Главата му се въртеше така, сякаш до сега се е въртял на въртележка с все сила. Искаше или не, обаче трябваше да побърза. 
Багажът му все още бе разпилян по пода, леглото, столовете, отгоре на гардероба. Ако сега бе навършил седемнадесет години щеше да е лесно - замах с пръчката и всичко щеше да е в куфара. Добре, че имаше готини родители, които могат да му помогнат, в случая майка му, която дойде да го провери дали случайно не се е завил през глава и да е отишъл в страната на сънищата. Тя с удоволствие помогна на сина си, за да опакова прилежно куфара си. Ако не беше тя, със сигурност Хогуортс Експрес щеше да отпътува без него. Не, че това беше голяма загуба за някой. 
Е, може би за Алекс Ернандес - неговата най-добра приятелка, която винаги е била толкова секси. Тези мисли на Хейстингс трябваше да са заключени дълбоко в мозъка му, но понякога си позволяваше да си го помисли. Те бяха толкова близки, че дори и Джеймс да иска да стане нещо между тях, най-много да получи шамар.. или да загуби зъб, вероятно. 
Надяваше се Алекс да е превъзмогнала загубата на Дариен, за да може по пътя да се шегуват, забавляват и клюкарстват както преди. Не бяха говорили за това от случайната им среща на дървения мост. Не мислеше да говорят за това повече, освен ако тя не отвори темата.
След около час бе станало време да тръгват към гара Кинг Крос. И не, майка му нямаше да го изпрати до влака, като малките деца. Просто щеше да се магипортират и оттам кой от къде е и колко струва. Двамата стояха пред вратата на къщата му и последното, което чу бе пук, а когато се порастресе осъзна, че вече бяха между перон девет и перон десет. Е, време беше да изпрати майка си. Не можеше да мине без думите като "пази се", "ще ми липсваш" и всякакви такива. Нормални думи от грижовен родител. 
Когато вече майка му се бе "прашосала" шестокурсникът се засили и започна да тича към стената, която щеше да го изведе на перон девет и три четвърти. Всеки път, минавайки по този път се сещаше и за неговата първа година и колко беше развълнуван. Сега не беше по-различно. А на перона както винаги имаше толкова много хора - някои познати на Джеймс, други не, повечето с родители. Той започна да търси Ернандес с очи, но когато я забеляза не отиде веднага при нея. Едно сладко момиченце хвана погледа му. Хафълпафецът с бърза крачка отиде при нея и я заговори, не можеше да избяга от истинското си аз.
- Котенце, много си красива, за първи път ли ще си в Хогуортс?
- Хайде, Джеймс! Отново закъсняваш. Ще изпуснем влака заради твоите мацки. - защо винаги трябваше Алекс да го прекъсва, когато бе на път да забие някоя. Не успя дори да чуе какво ще му каже, а просто тръгна към най-добрата си приятелка. Прегърнаха се и под ръка влязоха във влака и започнаха да търсят купе. Не отне много време, за да се настанят в едно от свободните, както и да сложат багажа си на местата, които бяха обозначени за това. Веднага започнаха да се шегуват един с друг, а Алекс знаеше как да го избъзика. Харесваше чувството ѝ за хумор, харесваше всичко в нея, нямаше слабо място.
- Тази ми е вързана в кърпа за броени минути, злато. - двамата избухнаха в смях, а на въпросното момиче май му стана неудобно защото излезе. Няма значение. Пак можеше да я забие, дори в училището. - Та, ти как си, какво прави цяла ваканция, мисли ли си за мен, какво очакваш тая година, разбрах че ще има нов преподавател по защита срещу черните изкуства, какво ли е станало с Андерсън? А какво ще е това парти за учебната година, за първи път в историята на Хогуортс?
Колко хубаво беше да може да приказва всякакви глупости без да му пука дали това, което излиза от устата му е смислено. Дори не успя да даде думата на приятелчето си, защото видя някакво момиче, което беше супер кльощаво и грозно, с мазна коса и гърбав нос да минава и да търси купе.
- Виж я тази, колко е грозна, как може да съществуват такива хора, ако дойде тук директно я режем. - понякога Джеймс си мислеше, че е трябвало да отиде в Слидерин заради тази му черта, но поне двамата се забавляваха.

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП
avatar
James.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Инсендио
С добри умения в дуелирането

Лик : Dylan Sprayberry
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Жилище : Лондон
Други взаимоотношения : Лена Дюшан - FWB
Приятели : Best friends - Косъма ; Алекс Ернандес
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: сова
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Madison M. on Пет Авг 25, 2017 8:43 pm

Определено трябваше да побърза. Ясно виждаше блещукащото камъче в края на вагона, забутано близо до стената. То беше нейната цел. Нейната мишена. Трябваше да си го върне, а междувременно да остане незабелязана. Тъй като чувстваше силна принаджелност, не само заради евентуалната стойност на камъка, нито само заради красотата му. Енергията, която излъчваше караше Мадисън да се чувства по-добре. 
Приклекна и започна  с леки подскоци да се доближава до камъка. Точно като жаба. 
За щастие никой не обръщаше внимание на нейните странни и неуместни изпълнения в тази суматоха. Когато се доближи достатъчно протегна ръка към камъка и падна на пода.  Прибра го бързо в джоба.
- Извинете - леко се подсмихна - Често се случва да падна, подът е стръмен, това е причината - обясняваше на минаващите пътници, които чуха тупването ѝ.
Притича до своя вагон и този път истински изплашена, за пореден път, тя влезе в купето и прекъсна вече струващото ѝ се безкрайно интервю, което взимаха от Сънбърн. Когато отвори вратата Сънбърн се втренчи за момент в нея. Надушваше страха ѝ. 
- О, брадата на Мерлин, момиче нищо ли не си научила досега!? Акцио Циркон! - камъкът едва ли не магически, долетя в ръката ѝ, а Мадисън гледаше озадачено и още повече изплашено, очаквайки наказанието си.

В купето имаше ново лице - Мелинда. Неизвестно коя беше тя, но определено преподавателката я вписа като приятелка на Мадисън и прати двете до количката за закуски, като си направи труда да нарече Мадисън мъгълокръвна.
- С цялото ми неуважение към вас, г-це Сънбърн, аз съм чистокръвна и вещерството е недалеч от магьосническия свят. Разбира се, темата за вещерството може и да е табу във вашите среди, но аз съм горд член на това общество и възнамерявам да си остана такава!
Пристъпи напред и се вгледа в Мелинда.
- Ти, ела с  мен. Инквизиторът е огладняла от толкова злини. И не се отдалечавай, защото няма да се преструвам на уважителна и любезна ни минута повече.  Гледай да не се изгубиш - а, ако се изгубиш ще се надявам да не те открият в някое купе с прободни рани.  - някак си прозвуча повече като заплаха, отколкото като съвет.


След като потърсиха количката за закуски, с която Мадисън имаше романтични спомени, заплатиха поръчката на Сънбърн и се върнаха в купето. 
След два усърдни часа на седене в купето, влакът пристигна крайната си дестинация, девойката изтътри багажа си до спирката и въздъхна Най-накрая беше освободена от оковите на любезността, най-накрая нямаше да се налага да бъде близо до злокобната учителка. Беше свободна! Приключението ѝ в Хогуортс щеше да започне с началото на учебната година. Щеше да бъде дълга учебна година. А за диаманта особено не ѝ пукаше вече.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


                                     
Mary prays the rosary from my broken mind.

avatar
Madison M.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Смразяваща мaгия
Отлични пророчески умения

Лик : Kaya Scodelario
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Пет Авг 25, 2017 9:26 pm

С Елодия решихме да се поразходим из влака. Влакът беше толкова огромен, че сигурно цял ден нямаше да ни стигне, за да го обходим целия. Всички купета бяха пълни с ученици - едни весели, задето се връщат отново на училище, а други посърнали, тъй като това явно им беше първият път, в който отиваха там. За тези часове, които прекарах с Елодия, открих, че тя е доста добро момиче, но всички я отхвърляха, тъй като беше скромна и срамежлива. Случайно минахме покрай едно купе, в което седеше най-красивото момче, което съм виждала някога. Беше строен и красив. С кафеникава коса и кафяви очи. Сякаш беше момчето, за което винаги съм мечтала.
-" Елодия, кое е това момче?" - попитах неуверено аз.
-" Това е Едуард Дигъри. Най-популярният сред момчетата в Хогуортс. Чух го от едно момиче. Третокурсник е в дом Хафълпаф."
Дано и аз се падна в Хафълпаф - помислих си. Дори и да се падна в този дом, едва ли имам шансове с него, тъй като съм мъгълокръвна, а това тук не се възприема никак добре от повечето ученици, а и нямам заможни родители като повечето тук. Бях си най-обикновено момиче. Сигурно всички красавици бяха луднали по него, и той се чудеше с коя да бъде. Може би ги сменяше като носни кърпички... кой знае... 
Вратата на купето беше отворена. Навън задуха силен вятър, който нахлу през отворения прозорец на влака и венецът от цветя, който се намираше на главата ми полетя в купето, в което беше Едуард. Само това ми липсваше... още неприятности. Влязох в купето, за да взема венчето от земята, но в същия момент Едуард вече се беше навел и сблъскахме погледите си. Гледахме се някъде около 2-3 минути така. Това бе най-романтичния миг, който някога съм преживявала.
-"Нова ли си?"- заговори ме пръв той.
-"Да, за първа година съм." - отговорих стеснително аз.
В този момент той ми подаде ръка, а аз спонтанно му отвърнах. Бих искала този момент да е вечен и никога да не свършва, но това разбира се нямаше как да се случи. Или може би имаше такава магия? Вероятно имаше. Но аз все още бях съвсем назад с материала, както Лолита каза. С Едуард си разменихме усмивки, след което аз излязох от купето. Елодия се усмихна съучастнически и ми намигна. Аз също й отвърнах. Е, все пак не беше никак зле - дори и да нямахме шансове за сериозна връзка, то поне се запознахме. Здрависахме се. И това беше нещо. Поне за мен.
С Елодия продължихме да вървим. По пътя видяхме още толкова на брой ученици, както и лелката с количката.
Накрая стигнахме до едно помещение, което не беше като останалите купета. Беше по-голямо по размери, и с големи тъмни стъкла. Не можеше да се види какво има зад тях. Реших на свой риск да отворя вратата и да вляза вътре.

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Амик Дигъл on Пет Авг 25, 2017 11:46 pm

Интервюто продължаваше и продължаваше. Въпросите се търкаляха и нишката се разплиташе като прежда. почти всичко си идваше на мястото, но въпросите не бяха свършили имаше още, които трябваше да бъдат изяснени

-А да ви попитам как бяхте избрана за тази длъжност?


Този въпрос беше много важен за разплитането на възела и за всичко като цяло. Този въпрос не даваше мира на журналиста и за това го зададе леко студено, но съвсем човечно. Това беше трудния въпрос, с който Амик целеше да нацели слабото място на тази жена, който явно беше костелив орех

-Също искам да знам какво мислите да промените в Хогуортс като велик инквизитор, но и какво ще направите като преподавател по Защита срещу черните изкуства?Все пак този предмет до преди 19 години се смяташе за прокълнат.


Въпросите се търкаляха, а отговорите идваха точно на мястото си. В картинката на Амик всичко се изясняваше бавно, но славно.

Амик Дигъл


<b>Галеони</b> 2500
Най-добра магия : Вцепени се
Добър заклинател

Лик : Wilson Bethel
Герой : тук
Възраст на героя : 26
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: тигър
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  З.М.М. on Съб Авг 26, 2017 9:29 am

- Помните ли как получихте пръчката си мистър Дигъл?
Магьосника бе леко озадачен, но все пак кимна.
- Същото е и с този пост. Никой не ме назначи на него, бях избрана и привлечена подобно на мушица към свещ. Точно както пръчката избира господаря си, когато има критично натрупана маса тавми, разбира се. Някой трябваше да защити едно то най-старите училища за магия и аз почувствах призива му. Усетих вопълът за спасение и... се отзовах мистър Дигъл. Да предусещам въпросът ви за останалите кандидати, но всички тези нещастни случаи аз си ги обяснявам, че училището е желало да избере точно мен. Пожелавам на мистър Блек бързо заздравяване на тазо-бедрената става, а на мистър Малфой Младши да не останат белези от змейската шарка.Изпращам надеждата си че госпожа Потър ще претърпи успешна ретрансифугарация и госпожица Делакора, ще се приземи безопасно където и да я е отвял вятъра.
Перото продължаваше да драска, докато журналиста подраждаше изнасените улики факти.
-Също искам да знам какво мислите да промените в Хогуортс като велик инквизитор, но и какво ще направите като преподавател по Защита срещу черните изкуства?Все пак този предмет до преди 19 години се смяташе за прокълнат.
- Защитата срещу черните изкуства е може би най-важния предмет за изучаване в училището в тези смутни времена. Знаете, че през миналата учебна година имаше нападение над ученици и представянето беше... трагично. Малко повече практика запълнена с теория, би трябвало да пооправи нещата. Въобще не питая надежди, че бъдещите ми питомници ще имат някакъв шанс срещу опитни магьосници, но Брадата на Мерлин, не е и необходимо да седят като патици на стрелбище!
Влакът сякаш намали устрема си, може пък вече да пристигаха.
- Направя едно предложение мистър Дигъл. Предложение което не трябва да обмисляте е да отговорите веднага на него. А именно: Останете в замъка да отразявате учебната година и събитията свързани с нея! Имаме нов пазач на дивеча, който може да ви се стори доста приятна компания!
Старата вещица се усмихна тайнствено при последната си реплика.


Никой не може да ви даде, това което аз мога да ви обещая!


avatar
З.М.М.


<b>Галеони</b> 24 120
Най-добра магия : Тксхуа кухов тксхайа чауъ
Доминиращ характер

Лик : Maggie Smith
Герой : тук
Жилище : Не може да се каже с точност
Семейство : Алгол Блек - пада ѝ се нещо като племенник.
Други взаимоотношения : Познанство с бащата на Маделин Гордън и Рикки Чадуик.
Врагове : Игнорира Мелиса Адамс;
Приятели : Емили Аверил - недосегаема
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Ходеща през сенките
Покровител: златка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Амик Дигъл on Съб Авг 26, 2017 11:05 am

Беше леко озадачен от отговора на тази личност. Всичко се разплиташе, но имаше още много нещо, които да се разплетат. Още имаше да се търкаля и да се говори, но времето беше малко. Тогава Сънъбърн каза
- Направя едно предложение мистър Дигъл. Предложение което не трябва да обмисляте е да отговорите веднага на него. А именно: Останете в замъка да отразявате учебната година и събитията свързани с нея! Имаме нов пазач на дивеча, който може да ви се стори доста приятна компания!
Това предложение идваше на точното място в точното време. Това щеше да е моя триумф, да излъчвам всичко, което се случва в Хогуортс през последната година. Това щеше да е интересно.
-Добре. Съгласен съм. Мисля да взема интервю от всички учители и да разказвам всичко от първо лице. 
След това влака спря.

Амик Дигъл


<b>Галеони</b> 2500
Най-добра магия : Вцепени се
Добър заклинател

Лик : Wilson Bethel
Герой : тук
Възраст на героя : 26
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: тигър
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Максимилиян Дрейк on Съб Авг 26, 2017 2:34 pm

И ето, че отново пътувах в Хогуортс Експрес. За седма поредна година... А сякаш беше вчера, когато за пръв път престъпих прага на този влак, както и на Хогуортс. Времето толкова бързо лети... а през тези 7 години загубих един от най-скъпите за мен хора - моят приятел. Той направи толкова много за мен, а загина по такъв нелеп начин. Винаги ще го помня и ще живее в сърцето ми, тъй като, ако не беше той, сега аз нямаше да бъда това, което съм.
Нямах приятели в Хогуортс. Имах само хора, с които можех да си говоря. Да, промених се, но въпреки това не допусках никой до себе си. Нямах доверие на никого.
Вървейки из влака, случайно се сблъсках с едно момиче. От сблъсъка и двамата паднахме на земята във влака. Изправих се пръв и й подадох ръка. Да, нищо, че не бях общителен джентълменството не ми беше чуждо. Момичето се изправи. Погледнах я и останах вцепенен. Тя беше най-красивото момиче, което някога бях виждал. Имаше дълга разкошна руса коса и красиви зелени очи. Определено си личеше, че е по-малка от мен. Вероятно беше или първокурсничка, или второкурсничка.
- " Благодаря, че ми помогна. Явно пак се бях отвяла някъде." - заговори ме първа нежно тя.
- " Няма проблем. Грешката е моя. Аз се бях замислил. Все пак ще се радвам да се запознаем и да науча името ти." - отвърнах аз. Понякога не се чувам какво говоря. Репликата дойде не от мозъка ми, а по-надолу от него. От сърцето ми. Ако разсъждавах с мозъка си никога не бих я попитал за името й, тъй като след преживяното се затворих в себе си, въпреки че промених стила си на обличане и характера си.
- " Името ми е Седеоун. Приятно ми е. А как е твоето?" - ми каза усмихнато тя, подавайки ми ръка за поздрав. Без да се колебая й отвърнах първо на поздрава, а след това на въпроса.
- " Казвам се Максимилиян."
- " Много хубаво име."
След този кратък диалог реших да вляза в нейното купе, в което стоеше Елодия - момичето, което никой не харесваше и всички страняха от нея. Поздравих я, а тя ми отвърна на поздрава с кимане. Седнах срещу двете момичета и започнахме да си говорим. Разбрах за Седеоун, че е мъгълокръвна. Тайно, дълбоко в себе си се надявах да я разпределят в Грифиндор, тъй като там попадаха повечето мъгълокръвни...


+15т. за Грифиндор, защото постът е написан по време на масово РП
avatar
Максимилиян Дрейк


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Обливиате
С добри умения в дуелирането

Лик : KJ Apa
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Жилище : Лондон
Врагове : Madison M.
Приятели : Cedeone Rosewood
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Ленивец
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Алекс Ернандес on Съб Авг 26, 2017 3:01 pm

Джеймс започна да я пита разни въпроси, но дори не й даде шанс да отговори веднага, защото побърза да се избъзика с едно момиче, което явно имаше проблеми с храната.
- Джеймс, не говори така. Извини го момиче, той си е такъв – перко. – каза Алекс на девойчето.
След това удари приятеля си по рамото и му направи физиономия да си мълчи. След като млъкна, тя беше готова да отговори на въпросите му.
- По-добре съм. Ваканцията се посъвзех от станалото. Хаха, за теб мисля всеки миг и всеки час. Накъде без твоята личност? А за преподавателя, явно Андерсън не може да се справи с поста си и с два предмета. Виждаш ли, слабак е. Нямам търпение да го видя. Надявам се да е станал мега грозният за едно лято, силно се надявам. А идеята за партито е удивителна. Явно тоя господинчо имал и мозък. Я ми кажи ти: заби ли някоя мацка през ваканцията? Ако си направил някоя глупост ще ти стъжня животеца, миличък. – каза Ернандес.
Силно се надяваше Джеймс да се е кротнал през това лято, защото не можеше да издържа да си проваля живота по този начин. Всеки час с ново момиче. Не можеше да го понесе. Понякога си мислеше, че има някаква специална връзка между тях, която нямаше как да се скъса. Хубаво беше когато не се забъркваше с момичета, тогава беше само неин.
‘‘Тя се приближи към него. Докосна бедрата му, затвори очи и страстно го целуна по устните. След това премести ръцете си на врата му и продължаваше да се целуват. Купето бе празно, нямаше никого. Страстни целувки се изпаряваха из въздуха. Джеймс посегна на свали блузата на Алекс‘‘
- Алекс, слушаш ли ме изобщо? – попита хафълпафецът. Тогава Алекс се отърси от тези мисли и погледна приятеля си сякаш всеки момент щеше да го изяде.
- А, да, да, слушам те. Просто си мислех нещо абсурдно, но няма значение. Кажи ми сега, каква е бройката момичета, която имаш за цел през тази година? – попита тя, все още смаяна от гледката, на която бе свидетел преди малко.

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


Indifference is the highest cruelty
Do what you say and what you do with your children. The words by which a child's heart is poisoned - be it by malice or by ignorance - are bursting into his memory as a tumor and sooner or later burn his soul.
avatar
Алекс Ернандес


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Инкарцерус
Отлични умения в магипортирането

Лик : Camila Cabello
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Лондон
Семейство : Нелия Ернандес - МАЙКА; Давид Ернандес - БАЩА; Samael - ЧИЧО
Други взаимоотношения : Дариен - любовчия
Приятели : Alania Lodge, Лора К.,Melania Q., Алена Дюшков, Луциус Мортис, Филип Бертранд, Едуард Дюшан
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Лъв
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Филип Бертранд on Съб Авг 26, 2017 3:22 pm

Лято, изпълнено с много забавления и неприятности. Новото за Филип бе, че това лято бе прекарано при майка му. Точно така, той намери своята истинска майка. Или по-точно тя намери него. Но това няма значение, важното бе, че сега не се налагаше да стои при неговите скапани ‘‘родители‘‘. А майка му бе много пекана жена, която знаеше само да убива. С Алания ходиха на почивка в Париж. Бе страхотно. Но все още не й бе казал, че има майка убийца, или по-точно друга майка. Реши да изчака да почнат училище и тогава на някое тайно местенце да й разкаже всичко. Филип нямаше търпение да види приятелите си. С повечето от тях поддържаше контакт, но си беше съвсем друго да са на едно място толкова дълг време. А сега за начало на учебната година се считаше някакво парти в гората, на което нямаше как да няма напити. Но с Алания, Луциус и Лора се бяха приготвили за всичко. Щеше да бъде запомнящо се.
Щом пристигна на гарата, започна да търси Алания с поглед. Щом я зърна да мъкне толкова много багаж сама, веднага отиде и й го пренесе. Това не беше проблем за него, защото тренировките, които прави във фитнеса, не бяха само за забавление. Прегръдката между най-яката двойка на този свят бе една от най-милите. Алания го сграбчи все едно той беше някакво желирано бонбонче, което трябваше да изяде.
- Вярно, и аз не съм виждал Лора. Сега ще ги намерим, някъде тук трябва да са. – каза Филип.
След това затърси в поглед приятелите си.
- За три дена си станала още по-красива, ангелче. – рече той.
- Хей, мила, ето ги там. – продължи да говори и посочи с пръст Луциус и Лора.
- Луциуссс, брато, ехоо, тук смеее. – извика Филип. След миг те бяха при тях.
- О, Лорче, какво става мила. Не съм те виждал отдавна. Слушаш братленцето ми, нали? – попита Бертранд и обви ръце около талията на Алания.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


My body remembers, your warmth, two eyes and lips, whispering in the night.
avatar
Филип Бертранд


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : -
Отлични пророчески умения

Лик : Shawn Mendes
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Годрикс Холоу
Семейство : Моргана - МАЙКА
Приятели : Луциус Мортис - best ; Алена Дюшков - закрилница ; Алекс Ернандес ; Ариел Блейк ; Дариен
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: прилеп
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите