HOGWARTS ONLINE BG
ДОБРЕ ДОШЛИ В ХОГУОРТС ОНЛАЙН БГ

Smiley face

Добре дошъл в най-магическия функциониращ РПГ форум в България. Ако си фен на фентъзи жанра, обичаш да пишеш и искаш да развиеш герой - идвай при нас! Обещаваме да е забавно и полезно, както го правим вече почти 10 години!


Вход

Забравих си паролата!

точките на домовете
Gryff450
Slyth 400
Raven 280
Huff 530

ПОДКРЕПИ НИ


BGtop

Гласувай за нас всеки ден, за да ставаме още по-добри и да е още по-забавно и интересно!

Вестник „Пророчески вести“


Smiley face

„Пророчески вести“ е основният новинарски източник на магьосническото общество във Великобритания. Можете да следите новините всяка събота в новите броеве в страницата „Новини“, а в темата на сюжета ще намирате старите броеве, които съпътстват сюжета.



Валънтайн

Go down

Валънтайн

Писане  Валънтайн on Сря Май 24, 2017 9:13 am



Име
Валънтайн Рейн, роден 4 ноември, 2002г.
Валънтайн е име с есенция на енигма и мощ - отражение на неговата същоност, а Рейн, което от своя страна означава дъжд, добива смисъл в ранен етап от живота му. Когато е бил бебе, непрестанно се е взирал в прозореца на стаята си, когато навън е валяло... а когато проходил, е допирал чело до запотеното и студено стъкло, проследявайки пътя на всички капчици, които пълзели по него. Това сякаш срязало линията на живота на неговите играчки. Креативността му елиминирала нуждата от тях във всяко отношение.

Родители
Рейдън Самюел Рейн.
Клоуи-Абигейл Рейн.


Родителите на Валънтайн били мъгъли. И двамата - особняци. Особняци, кoито приели писмото от Хогуортс на сина си като напълно нормална част от мъгълското ежедневие - вероятно това е най-ярката манифестация на тяхната привидна лудост. Само слон на токчета би им направил по-голямо впечатление. Но за него, разбира се, този момент бил сублимен.


От тях той е наследил сините си очи и изкривеното чувство за хумор. Къщата им приличала на огромна старовремска библиотека. Сякаш всички стаи там се били скарали със съвремието и били сключили договор да не си говорят.


Рейдън и Клоуи често се заравяли в стари книги. Веднъж дори, по някаква абсолютна случайност, у тях попаднала книга с рецепти за отвари - купили си я от антикварен магазин, тъй като им се сторила подходящо попълнение към нелепата им колекция - разбира се, не я прочели докрай - дори я намерили за абсолютна скука (снимките на различните магьосници полагали неимоверни усилия да останат напълно неподвижни)... 


Започнали да учат Валънтайн да чете, когато той бил на крехката четири-годишна възраст. На шест вече бе прочел и първата си книжка - постепенно това започнало да се превръща в негово любимо занимание... но и в никакъв случай мания, напомняща тази на родителите му.


Баща му работел като художник, а майка му била певица в нощен бар. Когато момчето се чувствало потиснато, си затваряло очите и си спомняло мелодията, която майка му му е свирила, когато той е бил бебе... тананикал си я, докато заспи. Често казвали, че има въображението на баща си и прекрасния глас на майка си, тъй като той самия не спирал да пее из къщата... майка му започнала да го учи да свири на пиано, когато той бил на пет... за съжаление баща му почти моментално се отказал с опитите си да застави Вал да рисува... в противен случай рискувал да сънува кошмари от произведенията на момчето, които напомняли извратено фрийк шоу.


В биографията на родителите му нямало нищо интересно. Никой от роднините им не бил магьосник (поне те не подозирали, разбира се), макар самите винаги да са вярвали, че магията съществува във всякаква форма и във всякакви измерения. Валънтайн запомнил за цял живот думите, които майка му му прошепнала, когато той прочел писмото си с треперещи ръце... "Каквото и да става... не забравяй най-вълшебните думи, на които ще те науча - Обичай. Прощавай. Вярвай. Бъди силен" – след което го целунала по челото и с това първият му урок по магии бе приключил. Това бе най-топлият спомен, който той запазил от своята майка, преди да се отправи към перон девет и три четвърти. 

История
Както вече разбрахте, Валънтайн бил мъгълокръвен. Човек, който успявал да избяга от реалността единствено с изкуството - неговият стожер, който имал силата да разкъсва вцепеняващото мозъка ежедневие само с един тон, изсвирен на пианото. 


Роден е в дъждовното градче Хъртфорд, където си беше опасно да излизаш след като падне мрак (освен, разбира се, ако не носиш със себе си нож, не си придружен от двама огромни мъже и след теб не се движи танк). Често се бе сблъсквал с въоръжени типове, които целяли единствено да го злепоставят и да му се подиграят заради откачените родители. Но може би най-лесно ще бъде историята му да бъде започната като една приказка. Истината е, че той така би искал да бъде. 
Та... имало едно време... едно малко момче, което проходило на годинка. Любимото му място в малката къщичка, в която живеело, било леглото, което се намирало до прозореца на стаята му. Интересно е какви неща виждало то от там - съвсем различен свят от този, който мъгълите били свикнали да гледат. Често виждало различни покровители и всякакви неща, невидими за очите на родителите му, които от своя страна редовно се запитвали дали детето им всъщност си няма въображаеми приятели (което по никакъв начин не би ги притеснило, разбира се). 


Веднъж на перваза му се настанила черна котка. Той отворил прозореца и с радост я приютил - родителите му, разбира се, нямали нищо против - те винаги правели всичко за него. Гледали го и го пазели като очите си. Той й дал името Елвайра - кръстил я на любимата си готик дама, господарката на нощта - заради перфектно черния цвят на козинката. Котката с мъркане се настанявала в леглото до Валънтайн и така прекарвали всички нощи... след този ден, момчето станало луд фен на котките - излизало навън само за да ги нахрани, да си поиграе с тях... или пък да си поговори с тях. Понякога те били единствените му приятели, колкото и откачено да звучи това. А дойде и въпросът за приятелите... както сами се досещате, в днешно време е неприемливо човек да бъде различен... огромна част от хората следват един стереотип, наложен от обществото, за нормален човек и не признават различните хора... Валънтайн бил един от потърпевшите. Бил подиграван за потеклото си редовно. Но нямал нищо против това да си няма... човешки приятели. Нямал по-добри приятели от котките и книгите. Да, книгите. 


Нямало вечер, в която той да заспи без книга в ръка... толкова често се заравял в художествена литература, че понякога имал чувството, че Елвайра, която се била настанила в скута му, разбирала част от написаното на страниците, които той така разгорещено разлиствал. Макар и до някаква степен да се чувствал гузно за това, тъй като чувал нощем как майка му плаче в другата стая всеки път, след като се прибирала у дома с насинено око... шефът на бара, в който пеела, бил абсолютно копеле и Валънтайн често се изпълвал с гняв заради него... и вероятно той бил единствения човек, който успявал да събуди такива чувства в момчето. Като компенсация за това... у него едновременно се отключила несрещана допреди в живота му смелост... и заличено чувство за безсилие, каквото той презирал с цялата си същност.


Една нощ, след хиляди апели, отправени към Клоуи... тя се съгласила да го вземе със себе си за няколко часа на работата ѝ... трудно можело да се каже, че не го бива да се изявява като манипулатор.
Когато работното време приключило, тя поискала отредените пари, за които работила неуморно в продължение на месец... разбира се, въпросният господин, който управлявал мизерната дупка, в която Клоуи пеела, заплатил едва половината от обещаното... 
Този път не дръзнала да протестира, тъй като Валънтайн наблюдавал пряко дискусията им... и бил наясно как би реагирал нещастникът, ако си поиска заслужената заплата. 
Всеки нерв в тялото на момчето започнал да пулсира в този момент... тялото му запротестирало и затреперило... а някъде зад очите му се надигнало тъмно и мощно напрежение, от което за миг помислил, че ще припадне. 
Тези моменти бяха последвани от няколко мини-експлозии в бара - всички чаши и бутилки, прозорци и оборудване... се превърнали в спомени, замениени от прах, пепел и сняг. 
Е, ненужно е да се споменава всеобщото изумление, което запълнило помещението след настъпилата тишина... най-учуден бил Рейн, но писмото от Хогуортс било последното парче от пъзела, който наредило всички чудати спомени в една цяла картина, която изтрила всяко съмнение от привидно скучния му живот - който, от своя страна, се разделил на две части -
животът на Вал като мъгъл...
и животът на Вал като магьосник.

Характер
Вероятно най-точната дума за него била особняк. Или поне това е думата, която е на фона на всички останали, които се свързват с него. Когато бил помолен, често се описвал просто с пет думи – меломан, библиофил, мечтател, перфекционист, социопат. Меломан, защото музиката била неговият начин един вид да се “откъсне” от реалността. Успявал да изрази настроението си с песен, изкомпозирана от него, на раздрънканото пиано в къщата им... за негово щастие, рядко имало хора наоколо, които да чуят тъжните мелодии, които свирел на него... 


Библиофил, защото книгите били неговите най-добри приятели, след животните, разбира се. Нямало вечер, в която да не заспива, скрит под завивките с фенерче и книга. 


Мечтател, защото успявал успешно винаги да създава паралелни светове. Мечтаел си историите, които записвал в старата тетрадка, която винаги стояла под възглавницата му, да са истина. Мечтаел си да живее в световете, които създава... тези и още куп луди фантазии запълвали ума му, но за тях вероятно ще е най-добре да си останат там. А и той самия така би предпочел. 


Също така бил перфекционист – цялото му тяло настръхвало, когато на леглото му имало дори гънка. Това, разбира се, е най-прост пример. Но най-вече бил социопат – мразел съучениците си в мъгълското училище, които го биели и взимали обяда му. Мразел хората, които унижавали родителите му и им причинявали болка. Така често се изпълвал с омраза, която успешно успявал да прикрие... но след това следвало безсилието, което отравяло душата му и често го карало да се чувства повече от зле. Вероятно това била причината често мелодиите, изсвирени от него, да са изпълнени с тъга, която се пропивала в спомените му. 

Външен вид
Спортът не бил неговата сила (освен, може би, шаха - там се чувствал най-сигурен). Не обичал да се тъпче, за разлика от връстниците му, които често му напомняли на деца, отгледани от глигани. Черната му, непокорна коса, сякаш винаги била в лошо настроение и често покривала черните му очи. 
Обличал се главно в черни дрехи, защото така тайно се надявал да не се набива на очи... а той със сигурност мразел да се набива на очи... не обичал да привлича внимание върху себе си, поради ред причини...

Кръв
Мъгълокръвен.


Последната промяна е направена от Валънтайн на Пон Май 29, 2017 2:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път


avatar
Валънтайн


<b>Галеони</b> 1010
Най-добра магия : Хамелеонизираща магия.
С високи интелектуални способности

Лик : Kristian Kostov
Герой : тук
Възраст на героя : 16
Приятели : Ема Воже
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Котка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Валънтайн

Писане  Аштън Андерсън on Сря Май 24, 2017 12:32 pm

Много хубав герой, одобрен си.


Следващите стъпки - направи си трезор в банка Гринготс, както и тема с къщата, в която Валънтайн ще живее.


Приятна игра!


dying young and playing hard
 
I'VE BEEN TRAVEL TOO LONG, I'VE BEEN TRYING TOO HARD, WITH ONE PRETTY SONG. I HEAR THE BIRDS ON THE SUMMER BREEZE, I DRIVE FAST. I AM ALONE AT MIDNIGHT. BEEN TRYING HARD NOT TO GET INTO TROBLE BUT I, I GOT A WAR IN MY MIND. ---------------------
avatar
Аштън Андерсън


<b>Галеони</b> 5060
Най-добра магия : Империо
Предмет : Защита срещу Черните изкуства / Дуелиране
С добри умения в дуелирането

Лик : Wentworth Miller
Герой : тук
Възраст на героя : 33
Жилище : Годрикс Холоу
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Да
Покровител: Акромантула
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите