Вход
Latest topics
Temperance & The Star
HOGWARTS ONLINE BG :: Отвъд реалността :: Минало, бъдеще, мислоем и други светове :: Мислоем :: Everett Lexington
Страница 1 от 1
Temperance & The Star
Light of my life, fire in my loins
Glass film, perfume, cognac, lilac
Fumes, says it feels like heaven to him
Glass film, perfume, cognac, lilac
Fumes, says it feels like heaven to him
За сетен път алени искри засвистяха от върха на пръчката, карайки Евърет да въздъхне недоволно и да остави дебелата книга по Висшсо трансцедентално вълшебство, оказала се най-тягостното занимание през целия късен следобед. Денят, подобно на най-жаркото лято от години, се изплъзваше неусетно и твърде бързо, рисувайки акварелни розови и портокалови линии по пухкавите облаци. Живописната светлина се бе превърнала в просто прожектор за гледката в градината, разсейваща го от тягостното му научно начинание.
Джесика не се интересуваше от дебелите книги по Висшо трансцедентално вълшебство, спряла се на цветните страници на онова клюкарско списание, което криеше под чина си още като ученичка. Прясно окосената трева все още бе топла - перфектното извинение да се излегне по корем в градината, с кръстосани боси крака, полюшващи се бавно със всеки изчетен ред. Бялата рокля, перфектно контрастираща с бронзовата, целуната от слънцето кожа, се надигаше леко със всяко едно лежерно движение, разкриващо твърде много от бедрото ѝ само за миг, преди отново плата да се спусне надолу. Последните за деня лъчи рисуваха по страните ѝ, карайки алената коса да гори, а деликатния прасковен мъх по бузите и ръцете ѝ видим. Евърет преглътна тежко, проклинайки се за хиляден път. Несъзнателно замахна с пръчката, секунда недопустима фриволност, в който си бе разрешил да довърши живописната картина. За няколко кратки мига Джесика дори не осъзна, че пръскачките са се включили "инцидентно", намокряйки пъстрите страниците на списанието ѝ. Абстрактната мисъл, че му се иска да е точно онази капчица върху топлата кожа, бавно спускаща се от сгъвката на коляното към мекото бедро, бе бързо прокудена. Писъкът на Джесика не закъсня, толкова колкото се бе надявал. Момичето скочи пъргаво на крака, присвила очи срещу пръскащата вода, караща материята да полепне по тялото ѝ. Изтича до верандата боса, достатъчно бързо, за да не подгизне напълно.
- Ти ли беше?
- Какво? Не. Аз просто си чета книгата. - Евърет изжестикулира вяло към затвореното четиво и празната кристална чаша, единствено свидетелстващи за номера му
Джесика постави ръце на тънката си талия волево и килна глава, пръскайки ситни капчици от огнената си коса върху светлото дърво на верандата. Стори му се, че блести, навярно заради слънцето срещу което се бе изправила, в контражур. Алените кичури се превръщаха в златен ореол, отнемащ и последната разумна мисъл.
- Ела да ти кажа нещо.
- Не! - Евърет подскочи на стола и изпъна ръце пред себе си, пробвайки да възпре дежурния номер - Руби, не!
- Ела да ти кажа нещо. - въпреки протестите, Джесика вече бе обвила ръце около врата на Евърет, притискайки зъби по детски в бузата му, както винаги правеха в последните няколко месеца
Този път разликата бе в подгизналата материя, прилепнала по тялото ѝ, заплашваща съвсем новата риза на Лексингтън. Той продължи да се бунтува, макар и безуспешно, тъй като в крайна сметка момичето успя да го намокри. Не успя да стърпи собствения си смях, подтикван от звънливия ѝ кикот.
- Къхъм-къхъм.
И двамата надигнаха очи към бялата ограда, където се бе подпряла възрастната съседка, строго надничайки зад очилата си с форма на остър полумесец. Лексингтън преглътна тежко, осъзнавайки напълно какво бе видяла дамата извън контекст - ръката му бе върху тънката талия на Джесика, а нейната - плътно обвита около врата му. За да изглеждат нещата още по-зле, коляното ѝ бе покатерено на стола, точно между краката му, абсолютно деликатно, но не ѝ ако го наблюдаваш откъм оградата на съседната спретната къщичка. Евърет прочисти гърло, махайки ръцете на червенокоската от врата си, преди тя самата да се сети да се отдръпне от стола.
- Здравейте, госпожо Вандъм! - помаха Евърет недодялано
Белокосата дама изсумтя под нос и вирна брадичка, връщайки се обратно в дома си. Лексингтън успя да се лиши от фалшивата усмивка на секундата, в която съдещият поглед бе отместен от него. Ама че работа... целият квартал му бе хвърлил око и то по лошия начин. Всяка бабка го дебнеше иззад оградата си, готова да го "спипа в крачка". Сам си го бе надробил. Въздъхна и постави цигара в крайчеца на устните си, само за да излети сама от там след миг. Надигна поглед, за да види как Джесика се подхилква самодоволно, с пръчка и цигарата му в ръка, точно преди да изчезне през входната врата.
Джесика не се интересуваше от дебелите книги по Висшо трансцедентално вълшебство, спряла се на цветните страници на онова клюкарско списание, което криеше под чина си още като ученичка. Прясно окосената трева все още бе топла - перфектното извинение да се излегне по корем в градината, с кръстосани боси крака, полюшващи се бавно със всеки изчетен ред. Бялата рокля, перфектно контрастираща с бронзовата, целуната от слънцето кожа, се надигаше леко със всяко едно лежерно движение, разкриващо твърде много от бедрото ѝ само за миг, преди отново плата да се спусне надолу. Последните за деня лъчи рисуваха по страните ѝ, карайки алената коса да гори, а деликатния прасковен мъх по бузите и ръцете ѝ видим. Евърет преглътна тежко, проклинайки се за хиляден път. Несъзнателно замахна с пръчката, секунда недопустима фриволност, в който си бе разрешил да довърши живописната картина. За няколко кратки мига Джесика дори не осъзна, че пръскачките са се включили "инцидентно", намокряйки пъстрите страниците на списанието ѝ. Абстрактната мисъл, че му се иска да е точно онази капчица върху топлата кожа, бавно спускаща се от сгъвката на коляното към мекото бедро, бе бързо прокудена. Писъкът на Джесика не закъсня, толкова колкото се бе надявал. Момичето скочи пъргаво на крака, присвила очи срещу пръскащата вода, караща материята да полепне по тялото ѝ. Изтича до верандата боса, достатъчно бързо, за да не подгизне напълно.
- Ти ли беше?
- Какво? Не. Аз просто си чета книгата. - Евърет изжестикулира вяло към затвореното четиво и празната кристална чаша, единствено свидетелстващи за номера му
Джесика постави ръце на тънката си талия волево и килна глава, пръскайки ситни капчици от огнената си коса върху светлото дърво на верандата. Стори му се, че блести, навярно заради слънцето срещу което се бе изправила, в контражур. Алените кичури се превръщаха в златен ореол, отнемащ и последната разумна мисъл.
- Ела да ти кажа нещо.
- Не! - Евърет подскочи на стола и изпъна ръце пред себе си, пробвайки да възпре дежурния номер - Руби, не!
- Ела да ти кажа нещо. - въпреки протестите, Джесика вече бе обвила ръце около врата на Евърет, притискайки зъби по детски в бузата му, както винаги правеха в последните няколко месеца
Този път разликата бе в подгизналата материя, прилепнала по тялото ѝ, заплашваща съвсем новата риза на Лексингтън. Той продължи да се бунтува, макар и безуспешно, тъй като в крайна сметка момичето успя да го намокри. Не успя да стърпи собствения си смях, подтикван от звънливия ѝ кикот.
- Къхъм-къхъм.
И двамата надигнаха очи към бялата ограда, където се бе подпряла възрастната съседка, строго надничайки зад очилата си с форма на остър полумесец. Лексингтън преглътна тежко, осъзнавайки напълно какво бе видяла дамата извън контекст - ръката му бе върху тънката талия на Джесика, а нейната - плътно обвита около врата му. За да изглеждат нещата още по-зле, коляното ѝ бе покатерено на стола, точно между краката му, абсолютно деликатно, но не ѝ ако го наблюдаваш откъм оградата на съседната спретната къщичка. Евърет прочисти гърло, махайки ръцете на червенокоската от врата си, преди тя самата да се сети да се отдръпне от стола.
- Здравейте, госпожо Вандъм! - помаха Евърет недодялано
Белокосата дама изсумтя под нос и вирна брадичка, връщайки се обратно в дома си. Лексингтън успя да се лиши от фалшивата усмивка на секундата, в която съдещият поглед бе отместен от него. Ама че работа... целият квартал му бе хвърлил око и то по лошия начин. Всяка бабка го дебнеше иззад оградата си, готова да го "спипа в крачка". Сам си го бе надробил. Въздъхна и постави цигара в крайчеца на устните си, само за да излети сама от там след миг. Надигна поглед, за да види как Джесика се подхилква самодоволно, с пръчка и цигарата му в ръка, точно преди да изчезне през входната врата.
b l a c k f i s h
Everett Lexington- Учител от Хогуортс, преподаващ в Илвърморни на обмен
-
7129
XP : 19070
Предмет : Вълшебство
Най-добра магия : Круцио
Герой : тук
Говори се, че : е срещан и с членове на Ордена и на смъртожадните и играе някаква двойна игра
Семейство : idris. - брат
Здраве :
Способности
Магипортиране: не
Покровител: вълк
Безсловесни магии: да
HOGWARTS ONLINE BG :: Отвъд реалността :: Минало, бъдеще, мислоем и други светове :: Мислоем :: Everett Lexington
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Ное 14 2023, 09:46 by Александър Соколович
» Игра "Pottermore"
Вто Мар 08 2022, 20:14 by Рок Хауърд
» Отначало
Нед Окт 10 2021, 20:05 by Рок Хауърд
» Какво ще сложиш в ръцете на следващия?
Пон Авг 02 2021, 11:01 by Рок Хауърд
» Опиши се с книга
Нед Апр 11 2021, 16:49 by Зак Уордън
» Истина или лъжа за предишния
Сря Ное 18 2020, 06:34 by Урика
» Какво би направил на/с предишния писал?
Пон Окт 19 2020, 00:24 by Урика
» Five of wands & Page of pentacles
Пет Сеп 11 2020, 18:53 by Everett Lexington
» Пейката на желанията
Нед Сеп 06 2020, 22:49 by Rhys Hutchcraft
» Урок №1: Fight in order to survive
Пет Авг 21 2020, 11:09 by iggy,
» Беше играчка, стана хоби и страст
Пет Авг 21 2020, 01:20 by Рок Хауърд
» Античната библиотека
Сря Авг 19 2020, 23:03 by Rhys Hutchcraft
» Everything black...
Нед Авг 16 2020, 16:54 by Reanna
» Bluebird
Вто Авг 11 2020, 23:20 by Charlotte F
» Дневник по Вълшебства
Съб Авг 08 2020, 16:28 by Everett Lexington
» Урок №1 - Отвара "Заклинание"
Вто Авг 04 2020, 20:21 by Rhys Hutchcraft
» Цитати за историята ^^
Сря Юли 29 2020, 23:43 by Jessica Whittemore