Урок №1 - Отвара "Заклинание"

Мнозина искаха да вярват, че за пет години магическо образование Иги бавно но славно щеше да привикне с обстановката, че си бе взел поука къде са му слабите места и че сега безропотно щеше да поема ударите на съдбата, колкото и нелепи, или под кръста да бяха. Мнозина искаха да вярват, че странностите на преподавателите нямаха да му направят впечатление, а окото му не ще потрепне отново при появата на незнайни и тревожни обстоятелства, като например последующият урок. Мнозина искаха да вярват, че бе пораснал умствено, бе възнесъл съществото си над материалните неща, бе калил ума и мъжеството си и бе веднъж и завинаги победил в неравностойната битка със собственото си голямо и пре-голямо самосъжаление.

За съжаление, подобни надежди оставаха празни като вакуумът, царящ във Вселената, а Каслана все така се скърбеше за злочестата си съдба - но поне имаше здравия разум да го прави мислено (въпреки че ако имаше някой Легилименс в непосредствените километър и половина, то злочестият неминуемо щеше да попадне под обстрела на Игнисовите оплаквания и негодувания)

Той не бе създаден с умения в готвенето, и бе подпалвал многократно неща, които бяха класирани като незапалими, и то дори без заклинания - какво по-различно да очакваме от него щом станеше дума за Адът на Земята, наречен предмета "Отвари"? (Пък и да си признаем, професор Андерсън му взел страха твърде отдавна, за да може той да се наслади на точна наука като тази, а и имаше твърде голяма склонност към импровизации и, уви, неволни взривове - неособено добра комбинация щом станеше време да хване в ръце хаванче, чукалце и бъркалка)

И ето, че отново настана време за Страшният съд, и с мъка на сърцето белокосият поде към кабинета по отвари с нихилисткото равнодушие на запратен на заколение жертвен агнец, осъзнал какво му се готвеше и какъв щеше да е трагичният му край (нямаше как да покаже по-голям ентусиазъм за предстоящия урок ако няма никакъв по принцип) и намери удобно за него място, ситуирайки се там. Не бе нито много напред, нито много назад, нито в идеалният център - по-скоро бе леко в ляво.

Погледна съставките пред себе си, погледна рецептата в учебника, погледна професора, а също и котлето пред себе си и въздъхна дълбоко.
'Айде да не взривяваме училището още първия час, my fire, става ли?
Едно насочено Инсендио по-късно и вече наливаше вода в съдината за да я остави да се позагрее, и се огледа за позицията на шишенцето с кръвта. Локализира го, но когато се пресегна, без да иска събори бъркалката, и тя се търкулна по пода. Преглътна ругатня, и се наведе да си я вземе, след което понечи да се израви обратно.

Последва сблъсък, и Каслана изохка шумно, разтърквайки чело, що бе сблъскало с разперения лакът на момчето от свое дясно.
-Ох, прощавай. - промрънка белокосия, сбърчвайки вежди от болката. Със сигурност щеше да му излезе синка. - Междувпрочем, имаш доста солиден лакът.

Hasn't his forehead been through enough...

 - Онази долна змия, която гледа лошо и се заяжда? - попита Рис към Борис и повдигна вежда към бившия си съквартирант. - Тоя откъде познава Елена? 

Погледът, с който сърбина му отвърна беше твърде познат на нидерландеца. Явно липсата на сестара на Соколович беше започнала да пусна ... чувства на тъга в младото момче, от което дори и задника на Петрова не можеше да ... запълни. Борис взе котлето си и отиде да работи при другите от Дурмщранг, несъмнено малко засегнат на буревестника. Рис почти с любов се насочи към Александър, за да оплаче колко тъп е Борис! и се спря един чин, за да наблюдава как бялокосото момче от няколко урока беше успяло да завърже разговор с руснака. Физиономията на Соколович не издаваше нищо, но Рис знаеше, че след като Саша не беше си тръгнал значи щееш да издържи новото момче... което се усмихваше доволно. 

Малко недоволно Рис пусна котела си върху чина и се измъкна изпод пътната си чанта. Така значи... никой от Дурмщранг не искаше да работи с него... прекрасни приятели. Ръката на Хъчкрафт мина почти механично под котела и огъня се запали. 
 - Какво направи? - попита го женски глас отдясно и острите черти на Рис се успокойха леко, поглеждайки към Афи, която гледаше котлето му. 
 - Какво направих? - попита Рис озадачено. Афи тръсна глава и остави собствената си торба до неговата. 
 - Хей, скъпа, успех със задачата. - Рис обърна глава към Оливър и пръстите му съвсем несъзнателно изпукаха, но слидеринеца само смигна на Афи. После видя и Хъчкрафт и го изгледа самодоволно. Рис наистина искаше да му избие зъбите някой от тези дни. Баща му го беше насадил да го наглежда, но Хъчкрафт знаеше както искаше да причини на съученика си, ако попаднаха насаме. Бе счупил пръчката на Саша. Рис искаше да счупи няколко негови чаркове. Тъмен магьосник. Така го наричаше баща му. Още малко да кръвне и щеше да ходи направо в затвора. 
 - Този защо те нарече скъпа? - обърна се Рис към Афи направо. 
 - Защото съм му скъпа. 
 - Колко скъпа? 
 - Сещаш се, скъпа. Скъпа като ... любима. 

Не
избухвай
.

 - Аха. - отвърна Рис и остави Афи да налее вода в котлето и реши самия той да се концентрира във всичко друго пред себе си. Момчето, с което Саша говореше. Бялата неестествена коса и факта, че имаше стегнат задник, например. 
 - Рис, ще увеличиш ли огъня? - подпита Афйя, която като нищо му бе станала асистентка по време на задачата. По незнайни за Рис причини, защото момчето искаше да работи, с който ѝ да е друг, но не и с нея в момента. Осънят се увеличи съвсем без проблем, даже топлината привлече погледа на бялокосото момче. Рис изпусна малко въздъх, защото усещаше как бе започнало да му става твърде горещо. Допреди няколко дни щеше да се моли на боговете Афи да работи с него, но .. тя и оная змия... Момичето стриктно добави кръвта, четири ясни капки, а Рис взе лъжицата и започна да бърка. 
 - И откога така? 
 - От няколко дни. Не знаех, че е така приятен, но като сме в един дом се говори по-добре с него. 
Погледът на Рис показваше точно за колко приятен смяташе Оливър. 
 - Поне не прави глупости в стаята ми? 
 - Оставяш го да влиза в стаята ти?!?!?! 
 - Хъчкрафт, следите ли времето или само говориш?
 - Извинете, господине. - отвърна автоматично Рис, но вече бе забравил колко пъти бе завъртял ръката си.
 - Още две минути. - напомни му Афи и Рис се чудеше дали не можеше просто да обърне цялото нещо и да издраматизира като в стаята. Значи той влизаше в стаята ѝ и  беше една или не, живот и смърт, а тоя влизаше и си бяха гадженца след това? Забърка още два пъти и остави лъжицата. Афи добави горчивия корен и отварата наистина придоби жълтия цвят.
 - Не трябва ли да си при гадженцето си тогава? Какво стоиш при мен? - изсъска леко Рис към момичето.