Chéri

Пиршеството по посрещането на делегацията от Хогуортс в Илверморни приключи толкова бързо, колкото и бе започнало. За някои вечерта бе символ на триумфа, а за други – истинско падение. Люсил? За французойката подобни циркови изпълнения не заслужаваха вниманието ѝ. Палитрата от емоции остана чужда и някак безцветна в съзнанието на брюнетката. Нищо никога нямаше да бъде същото след Тримагическия турнир. Все още усещаше болката в дробовете си при всяко едно дълбоко вдишване. Предателство – това бе извършила спрямо Мерсие – което сама не можеше да си прости. Той бе удавникът, а тя сламката, за която да се хване. Вместо това го остави да потъне в собствените си терзания.

Цялото пътуване, което бе предприела непосредствено след състезанието, крещеше покаяние. И сега, като блуден син се бе завърнала у дома, ала не от вина, а от жажда за правда и дела. Тъмната аура около ѝ подсказваше промяна. Имаше нещо плашещо в новото амплоа на парижанката. Разбира се, Люлю винаги щеше да бъде символ на светлината, на това, към което се стреми Ордена и нямаше да се превърне в поредната жертва на мрака. Нравеше се обаче тази тайнственост, в която бе обвила своята натура като в нова дреха. Не подозираха нито разбираха какво щука из кътчетата на ума ѝ. Истинска Енигма.

Новата зала, където трябваше да провежда часовете по Трансфигурация, определено пасваше на новото „Аз“ (добре подбрана маска за изпълнението на постановката) на Боаклер. Бе едно от първите места, които бе посетила след благополучното си пристигане в Илверморни. Сега доволно тропаше с токчета по извития, дълъг коридор със слабо осветление, който водеше до стаята. Двойните високи врати се отвориха гръмко, а въздушното течение побърза да връхлети французойката, заигравайки се повече от необходимото с роклята ѝ в бохемски стил и ненужно оголвайки едното от двете перфектни бедра. Хладината накара кожата на преподавателката да настръхне за миг, но щом потъна в прегръдката на мрачната атмосфера всичко си дойде на място.

Кабинетът бе пълен, което предизвика устните ѝ да се изкривят в доволна усмивка. С бавни и премерени крачки, Люсил се задвижи към единствената окъпана в светлина част – катедрата. Забеляза, че голяма част от присъстващите стоят прави и въпреки тъмнината успя да различи познати физиономии. Достигнала желаната цел, професорът се обърна към аудиторията и с онази характерна за нея жизненост започна да говори.

- Добре дошли в Илверморни, скъпи мои! – плесна с ръце тя. – За тези от Вас, които не са имали щастието да им преподавам, името ми е Люсил Боаклер и тази година ще изучим Трансфигурацията от А до Я. – представи се най-накрая парижанката преди да се понесе към центъра на залата, където ясно се отличаваше гордийският възел.

- Държа да отбележа, че не търпя прояви на неизживяно детство и едно провинение ще бъде достатъчно да повтаряте годината. – допълни Люлю с нестихваща, весела усмивка. – Ако начинът на преподаване не Ви допада, свободни сте да напуснете часа, училището и страната. – сви рамене някак невинно, ала същевременно ехидно.

Спря точно върху възела така, че да я виждат всички ученици. Отново ги огледа, този път по-добре. Лесно можеше да прочете отегчението на някои и недоволството на други. Обикновено би се притеснила, ала в момента искрено се забавляваше на реакциите им. Имаха няколко секунди преди ченетата им да ударят огледалния под, от където щеше да изникне задачата им за добре дошли.

- Знаете, че Трансфигурацията е предимно теория и по-малко практика. Днес обаче ще научите, че тази на пръв поглед скучна дисциплина е също толкова важна и полезна колкото часовете по Вълшебства или ЗсЧИ.

Боаклер доволно разпери ръце и бавно ги задвижи нагоре. Гладката повърхност се задвижи, наподобявайки трептения на вода. Постепенно от пода се надигнаха фигури в брони от различни епохи, които се строиха мирно зад призователя си. Когато и последната зае мястото си, войниците преминаха в бойна готовност, насочвайки оръжия към разтреперилите се ученици.

- Задачата Ви е съвсем простичка – победете опонента си с магия. – заяви парижанката, докато доволно се връщаше към катедрата си. – Преди да се втурнете в битка, запомнете следното: войниците са омагьосани и защитени от всякакъв тип заклинания освен тези от четирите клона на Трансфигурацията - Трансформация, Детрансфигурация, Изчезване и Призоваване. С други думи, знанията Ви от часовете на професор Лексингтън са безполезни, а детските игрички при Петрова ще Ви осигурят еднопосочен билет към болничното крило. – допълни брюнетката преди да седне върху бюрото и да кръстоса крака елегантно. – Започвайте! – доволно щракна с пръсти, при което марионетките се задвижиха по команда право към хормонално недоразвитата тълпа.