Беше играчка, стана хоби и страст

Беше един пролетен петък на 2011 и девет годишния Рок се прибра от училище. Свали си якето и обувките  остави чантата си, смени дънките с домашен панталон  и се изтегна на леглото в стаята си . Възнамеряваше да отдъхне час-два след това да поиграе  до вечерта.  А домашните ли? - Какви  домашни в петък следобед?
  Момчето се  надигна да седне и протегна ръка към „играчката“ на ношното шкафче. Детски фотоапарат. Родителите му му го бяха подарили преди няколко  дни, за да има още нещо, с коета да се занимава, докато те са на работа и не е зает с уроци. Знаеха, че харесва да ходи на кино. Но досега нямаше време да му обърне внимание.  
 Рок завъртя няколко пъти апарата в ръце, огледа го, натисна /по-скоро случайно/ някакво копче и...Нещо просветна и се чу изщракване.
 „Май ще се окаже забавно“ - помисли си момчето оглеждайки подаръка. Натисна пак копчето, този път държейки фотоапарата пред очите си. После тръгна из къщата да „снима“. Така няколко пъти, докато изведнъж в кухнята не се чу шум от счупени чинии. 
 - Опа - сепна се той. - Извинявай, Калидор. 
 Калидор бе домашното духче на семейството. Рок го беше помолил да направи   сандвичи с шунка и сирене и най-вероятно го бе стреснал щракайки с апарата. Двамата, повече духчето, събраха разсипаното и почистиха... А Рок се зачуди дали в близката мъгълска книжарница няма да имат нещо за фотография. Затова се облече и и излезе. Върна се след 20-на минути с една малка, тънка книжка. И до вечерта почити не остави фотоапарата. А на другия ден той беше едно от първите неща, които хвана сутринта. Разбира се, тогава още не подозираше, че това ще се превърне в нещо повече от занимание за убиване на времето.