HOGWARTS ONLINE BG
ДОБРЕ ДОШЛИ В ХОГУОРТС ОНЛАЙН БГ

Smiley face

Добре дошъл в най-магическия функциониращ РПГ форум в България. Ако си фен на фентъзи жанра, обичаш да пишеш и искаш да развиеш герой - идвай при нас! Обещаваме да е забавно и полезно, както го правим вече почти 10 години!


Вход

Забравих си паролата!

точките на домовете
Gryff450
Slyth 400
Raven 280
Huff 530

ПОДКРЕПИ НИ


BGtop

Гласувай за нас всеки ден, за да ставаме още по-добри и да е още по-забавно и интересно!

Вестник „Пророчески вести“


Smiley face

„Пророчески вести“ е основният новинарски източник на магьосническото общество във Великобритания. Можете да следите новините всяка събота в новите броеве в страницата „Новини“, а в темата на сюжета ще намирате старите броеве, които съпътстват сюжета.



I have loved the stars too fondly to be fearful of the night

Go down

I have loved the stars too fondly to be fearful of the night

Писане  Gabriella Kane on Сря Юли 26, 2017 10:06 am


Габриела Кейн :: 01.07.2001 - 16 години :: 6 курс
мъгълокръвна :: Лондон :: покровител - полярна мечка :: лик - gabriella wilde

Малките пламъчета се отразяваха в очите ѝ, който жадно търсиха отговор на ставащото. Защо се случваше това, отново?
- Не е нормално, Питър. - кръстоса ръце пред гърдите си възрастната жена, а очите ѝ се пълнеха със сълзи. За пореден път, същият разговор на свещи. Тя отдавна не беше просто дете и вече разбираше повечето неща. Разбираше опасенията на майка си, тези на баща, кривите погледи на всички останали от семейството ѝ.
Доскоро живееха във Франция, макар да бяха британци. Габи учеше в Бобатон, но поради ред причини се завърнаха в Лондон. Баща ѝ получи предложение за по-хубава работа. Леля ѝ отдавна я гонеше носталгията, а самата Габриела отдавна бе имала желание да посети гроба на майка си. Освен това, брат ѝ бе нарушил всички възможни правила в Бобатон, когато все още учеше там и сега всеки учител гледаше прекалено подозрително към нея, сякаш е завета на Джонатан и се очакваше да подпали класната стая.
- Защо? Защо да не е? - усмихна се меко баща ѝ.
- Защото е на шестнадесет, по дяволите. Няма един приятел, освен глупавата котка и брат си. Децата на нейната възраст се предполага да отговарят на родителите си, да тръшкат врати, да се карат с братята си, а не да мълчат! - крещеше изнервена до краен предел леля Джесика.
- Не си доволна, че се разбира с брат си и че не ни вбесява с детинско поведение?
- Не, не съм доволна, че за нищо не ѝ пука.
- Откъде разбра това! Говорила ли си с нея?
- Тя не говори, по дяволите!
- чу се сблъсъка на чаша със земята, а след това и разпръскването на хиляди парчета.
- Напротив, само че не с думи. - въздъхна мъжа и всичко замлъкна. Крясъците се разтвориха в тъмнината, а стаята остана сякаш пуста, но не след дълго се чу плач.
- Обичам ги, Питър. И двамата. Искам да са щастливи. Искам тя да е щастлива, а така... - говорът премина в ридание.
- Знам. Тя е щастлива. Не е нужно да е заобиколена от купища хора, за да намери приятели, нито трябва да пее, нито да говори, нито да вика, за да се чувства добре. Щом тишината я прави спокойна, щом това иска, защо ние да я спираме, а? На мен също ми е трудно. - мъжа приседна на креслото и придърпа в прегръдките си сестра си - Не е лесно, не защото не говори, или защото майка ѝ почина, а защото така стават нещата. Никога не е лесно. Дори да беше най-разговорливата, а да тръшкаше врати и да ни отговаря, дори тогава нямаше да е лесно. И тя и Джонатан са живи същества, а живите същества никога не са лесни. Само че са си нашите същества, нали? Това ни се е паднало. - засмя се мъжа, а след това се чу и женския глас леко да се смее през сълзи.
- Хей, дребна. - разроши косата на сестра си приближилото се момче и седна до нея на стълбите - Пак ли шпионираш. Нямаш ли срам, момиче! - побутна я закачливо момчето и наостри уши, за да чуе разговора на възрастните, но само след секунди въздъхна отегчено.
- Тези двамата нямат ли за какво друго да говорят освен за нас. Чувствам се разглезен. Толкова са мелодраматични. - извади снич от джоба си и го подхвърли няколко пъти във въздуха.  Знаеше, че ще привлече вниманието на сестра си. Ако не куидич, то какво можеше да събуди тази двадесет и четири каратова усмивка? Нищо друго, само и единствено куидич.
- Не те чух, каза ли нещо? - престори се Джонатан, все още подхвърляйки снича в ръка. Момичето се засмя съвсем тихо.
- Какво? Не чух. Мисля, че трябва да говориш една идея по-силно. - продължаваше да дразни по-малката си сестричка, но на нея това не ѝ се понрави. Избута го грубо и грабна златното топче, а след това се затича към вътрешния двор на къщата. Бе нещо много странно между салон и веранда. За да играеш куидич сред мъгъли трябва да вземеш съответните предпазни мерки и ето как огромни, спускащи се гаражни врати можеха да влязат в употреба затваряйки техния малък стадион.
- Габс, забрави нещо. - подхвърли към нея метлата ѝ, а тя реагира бързо хващайки я. В очите ѝ грееше яростен поглед. Щеше да го размаже!
avatar
Gabriella Kane


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : ...
С високи интелектуални способности

Лик : Gabriella Wilde
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: полярна мечка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I have loved the stars too fondly to be fearful of the night

Писане  Лена Дюшан on Сря Юли 26, 2017 12:20 pm


Трябва да имаш трезор и тема на дома в града, който си избрала!


Приятна игра!


Love is a scary tale
   Забирай, забирай! Приходи, прилетай!       На века одана дева юная.
avatar
Лена Дюшан


<b>Галеони</b> 1650
Най-добра магия : Инкита Инфламаре
С добри умения в правенето на отвари

Лик : Odeya Rush
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Приятели : Давид Стормхоук, Катерина Петрова, Елена Естес
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Елен
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите