Пейката на желанията

There was a time


there was a place .......

Само дето Заек нямаше, нямаше и изчезващ Котарак. Нямаше ни Алиса, ни заешка дупка. Но падане положително имаше...

За десетилетие и половина би следвало Игнис Каслана да е усвоил моторните функции на тленната си обвивка и да си има, все пак, НЯКАКВО понятие как, аджеба, се използват тези дълги и предълги негови крайници с цвета на бялото българско сирене " Мокрен". Би следвало да е подчинил на своята неособено силна воля съществуващият в криволиците на ушите му (които междувпрочем рядко чуваха и усвояваха правилата за поведение и маниери, които бавачката му с мъка се опитваше да набие в алабастровата му главица) вестибуларен апарат, и с осанката на пълководец да се бе научил да крачи с гордо вдигната брадичка и нос - например пред малките си братя или останалите от дома Пъклуджи.

Уви, реалността не бе особено на негова страна, а както се разбра по-късно, на същото мнение беше и липсващият му здрав разум. А това бе накарало уелсеца да научи ценен урок, който междувпрочем трябваше да бе научил преди десетилетие, както вече споменахме.

ГЛЕДАЙ СИ В КРАКАТА, РЕДНИК! Бе бучащият в главата му морзов код, ала уви, както вече установихме Каслана никога не слушаше, а наместо това в опит да си скъси усилието нагоре към кулата се опитваше да спринтира през две стъпала в трето и в миг загуби почва (или по-скоро мрамор) под краката си, и гравитацията си поиска своето, полагайки сини целувки на the aforementioned сиренени крачка и ръчици от момента в който моментума на Иги го понесе надолу.

Ох, камбичката ми...
Странно, мраморът на който падна беше странно мекичък и... се движеше. Отвори стиснато от падението си очо, а след това и другото, и премига. Ама това не е мрамор бе, гений!

-Обикновенно аз се изсипвам, но не съм събарял другиго, поне не до сега. Извинявай, много ли се претрепа?
Другото момче понечи да тръсне глава за "не", но по рязкото примижване когато леко помръдна главица, уелсеца заключи, че всъщност отговора беше "да" и сви поглед виновно.
Трети път падане нямаше, за щастие, и белокосият успя да се извърти и стане без да осакати допълнително злощастната си възглавничка, предпазила го от това носа му да си стане опасно близки с мрамора на стълбищната площадка, и подаде ръка, за да помогне на Не-чак-толкова-далечния север да се изправи.

След това се изтъпа, и разтърси глава за да намести бял облачен бретон и премига.
-Отново прощавай....Ъ.... Аз съм Иги Каслана, а ти си от трупата от Дурмщранг, нали?

 - Рис Хъчкрафт, на твоите услуги. - усмихна се отново нидерландеца и огледа бялокосия индивид отново. Игривите пламъчета в очите на ученика от Дурмщранг не помръкнаха и за миг, но вижте болката в главата му се беше върнала. особено след като се изправи и осъзна, че ... така де малко ми причернява... Ах, колко удобно и приятно беше, че имаше една пейка точно ето там на изхода и Рис без да дава обяснения се насочи към нея. Седна бързо и постави ръце на главата си. Дишай, издишай, сигурно нямаше сътресение, защото честно казано, бе толкова свикнал да отнася няколко удари в Дурмщранг, че тялото му бе станало по-силно само от това, че живееше около опасни хищници - като Борис и Саша, например. Особено, когато веднъж двамата се бяха сбили и точно Хъчкрафт бе застанал между тях. И даже бе оцелял, за да разказва историята. 

Усмихна се обратно на пребледнялото момче. Несъмнено усетило, че падането бе навредило малко повече на съученика му, отколкото показваше. Здрави и прави, Рис можеше и да стане и да тръгне, но това не беше Тримагическия турнир, а това срещу него не беше заплаха, така че спокойно можеше да се спре и да огледа белокосия Иги. 

 - Трупа звучи като цирк... не ни приемаш за Цирк, надявам се? - усмихна се шеговито момчето. Нещо в Иги го... успокояваше. Не палеше характера на Хъчкрафт както някой от съучениците им, приемни от други училища или не. Което беше странно, успокояващия характер на Иги, не го очакваше, не и наистина. За да направи някой впечатление на Соколович и да не остане без глава, Рис щеше да реши, че Каслана поне беше високомерен като самия Саша, но момчето се оказваше сякаш мило. Наистина май съжаляваше, че е паднал върху въз високото тяло на Хъчкрафт. Рис се усмихна още по-широко щом чу воя на вятъра. Ах, тук звучеше по-добре. 

 - Кажи ми Иги Каслана, ти от Хогуортс ли беше или от Илвърморни? И харесва ли ти да учиш тук... с тази бяла коса изглеждаш като за Дурмщранг... - тук Рис реши направо да смигне на момчето и да се усмихне по-широко.