Вход
Latest topics
Урок №1 - Отвара "Заклинание"
4 posters
HOGWARTS ONLINE BG :: Архив :: Училище за вълшебство и магия Илвърморни :: Подземията :: Класовете по отвари и алхимия
Страница 1 от 1
Урок №1 - Отвара "Заклинание"
УРОК № 1 - Отвара "Заклинание"
/отвара за увеличаване силата на заклинанието/
Дните в новото магическо училище минаваха доста бързо, а ангажиментите които бяха налегнали над главата ми се увеличаваха на всяка минута. Повечето от хората, мислеха че да си директор на едно училище е "пей, сърце" - уви, жестоко се лъжеха. Наред с всичко, свързано с Илвърморни, групата на Смъртожадните напираха да се измисли някакъв начин на голяма и тъй мощна атака над учениците. Беше рано. Доста рано. Доверието към мен трябваше да бъде на сто процента, за да няма кой да пречи на тъмните магьосници. Може би единствената пречка бе френската принцеса и моя заместничка Боаклер. Жалко, че тя не беше от онези жени, които при почерпка със скъпо шампанско и вече клякаха в краката ти.
Както и да е, първата учебна седмица бе започнала и повечето от колегите ми бяха предали и първите си уроци, които се радваха на странен и неочакван от мен интерес. Аз ли? Часът бе обявен в един от началните дни на седмицата. Дали се състоя? Не. А дадох ли обяснение за това? Разбира се, че не. Доста изнервени магьосници ми пращаха сови с въпроси, което ме караше да се изнервям допълнително.
Вървях с бавни крачки из подземията на Илвърморни, които грам не си приличаха с хогуортските. Излъчваха някаква енергия, която влизаше под кожата ти.. Отваряйки вратата на кабинета погледът ми обиколи всички в помещението, а след това и обстановката. Харесваше ми.
Заех мястото си зад дървеното бюро и с едно почукване от страна на магическата ми пръчка на каменната стена, от рафтовете започнаха да хвърчат съставки, заставайки пред всеки един постетител на часа.
- Здравейте, ученици. За тези, които не ме познават.. - погледнах главно учениците от Дурмщранг. - името ми е Аштън Андерсън, преподавател по отвари, носител на втора степен Орден на Мерлин и сегашен директор. Може би някой от Хогуортс вече ви е разказал за "онази долна змия, която гледа лошо и се заяжда"?! Каквото дадете, такова ще получите.
Проследих доста погледите, които се забиха в земята.. и разбира се, главно от бивши хафълпафци и грифиндорци. О, колко досадно и прозрачно.
- За всички досадници, които ми изпращахте сови. Нямаше ме първата седмица, заради директорските задължения. Друго не ви и касае. Следващата новина, която имам за вас - при невъзможност да преподам урок, на мое място ще виждате стажантката ми. - ето сега започнаха всякакви шушукания. Вътрешно, аз също не исках това момиче да застава на преподавателско място, особено от славата, която ѝ се носеше.. или пък как предаде смъртожадните. Обаче си я биваше.. доста. - Лена Дюшан! Повечето от вас я познават, а други.. е, ще се запознаете, може и по-отблизо.
Не позволих да се създаде суматоха и с по-висок тон обявих страницата на урока днес. 196.
- Отвара "Заклинание" е по-известна като отвара, която усилва ефекта от заклинанието, което магьосника използва. Създадена е доста скоро, преди десет години и е по-неизвестна за вас. Както виждате - съставките, които са на местата ви, са изключително интересни и редки. Кокиче, горчив корен, кръв от Ре'ем (магическо създание, наподобяващо смеска между бик и еднорог) и коса от тестрали. Общо взето е това.
- Извинявам се, професор Андерсън, няма ли да ни покажете как точно се приготвя? - поредното досадно момиче, което мислеше че знае всичко.
- Госпожице, прочетете на какво ниво е тази отвара, ако можете. Начинаещи. Имате рецепта. Искам да видя кой се е упражнявал и дали новите ученици са в свои води.. но за тях нямам особени съмнения. - тънка усмивка се появи на лицето ми. - Ако отварата ви се получи, искам да я изпиете и да пробвате едно най-обикновено заклинание. Начало!
Настаних се удобно на стола си, изваждайки куп документация. Нямах никакво търпение да видя резултати, както и доста резили, на които бях свикнал. Надявах се някой да може да ме изненада.
- СЪСТАВКИ ЗА ОТВАРАТА:
- - КОКИЧЕ- ГОРЧИВ КОРЕН- КРЪВ ОТ РЕ'ЕМ- КОСА ОТ ТЕСТРАЛ
- РЕЦЕПТА ЗА ОТВАРАТА:
- 1. Наливат се 440 мл. вода. Запалва се огъня под месинговото котле №8.2. Добавят се ЧЕТИРИ капки кръв от Ре'ем до розов цвят.3. Разбърква се 18 минути в обратна посока на часовниковата стрелка.4. Добавя се горчивият корен до получаване на жълт до леко оражев цвят.5. Добавят се ТРИ капки кръв от Ре'ем и се разбърква до получаване на ярко-червен цвят.6. Кокичето се добавя БЕЗ ДРЪЖКИТЕ и се оставя на бавен огън ДЕСЕТ минути до получаване на бял цвят.7. Добавя се косата от тестрал (ОТ ВИСОКО).8. Оставя се да ври 13 минути и след това се разбърква точно шест до получаване на ярка синя течност.
РП ЗАДАЧА: Знаете - как е минал часа, как приготвяте отварата. Имате и вариант да не се справите с нея, но го направете креативно и интересно за четене. Ако сте се справили с отварата - изберете заклинанието, което искате да използвате и го опишете в максимума му (според вас).
Домашна работа: няма.
Аштън Андерсън- Директор на Хогуортс
-
6550
XP : 20649
Предмет : Отвари и алхимия
Най-добра магия : Империо
Герой : тук
Възраст на героя : 33
Говори се, че : директорът му има сляпо доверие, а той планира кроежи как смъртожадните да влязат в Хогуортс.Дали е така?
Жилище : Годрикс Холоу
Здраве :
Способности
Магипортиране: Да
Покровител: Акромантула
Безсловесни магии: да
Александър Соколович and iggy, like this post
Re: Урок №1 - Отвара "Заклинание"
IT'S A COLD AND IT'S A BROKEN MAMMA MIA - 1/?
Ах, Отвари, the bane of my existence!
Мнозина искаха да вярват, че за пет години магическо образование Иги бавно но славно щеше да привикне с обстановката, че си бе взел поука къде са му слабите места и че сега безропотно щеше да поема ударите на съдбата, колкото и нелепи, или под кръста да бяха. Мнозина искаха да вярват, че странностите на преподавателите нямаха да му направят впечатление, а окото му не ще потрепне отново при появата на незнайни и тревожни обстоятелства, като например последующият урок. Мнозина искаха да вярват, че бе пораснал умствено, бе възнесъл съществото си над материалните неща, бе калил ума и мъжеството си и бе веднъж и завинаги победил в неравностойната битка със собственото си голямо и пре-голямо самосъжаление.
За съжаление, подобни надежди оставаха празни като вакуумът, царящ във Вселената, а Каслана все така се скърбеше за злочестата си съдба - но поне имаше здравия разум да го прави мислено (въпреки че ако имаше някой Легилименс в непосредствените километър и половина, то злочестият неминуемо щеше да попадне под обстрела на Игнисовите оплаквания и негодувания)
Той не бе създаден с умения в готвенето, и бе подпалвал многократно неща, които бяха класирани като незапалими, и то дори без заклинания - какво по-различно да очакваме от него щом станеше дума за Адът на Земята, наречен предмета "Отвари"? (Пък и да си признаем, професор Андерсън му взел страха твърде отдавна, за да може той да се наслади на точна наука като тази, а и имаше твърде голяма склонност към импровизации и, уви, неволни взривове - неособено добра комбинация щом станеше време да хване в ръце хаванче, чукалце и бъркалка)
И ето, че отново настана време за Страшният съд, и с мъка на сърцето белокосият поде към кабинета по отвари с нихилисткото равнодушие на запратен на заколение жертвен агнец, осъзнал какво му се готвеше и какъв щеше да е трагичният му край (нямаше как да покаже по-голям ентусиазъм за предстоящия урок ако няма никакъв по принцип) и намери удобно за него място, ситуирайки се там. Не бе нито много напред, нито много назад, нито в идеалният център - по-скоро бе леко в ляво.
Погледна съставките пред себе си, погледна рецептата в учебника, погледна професора, а също и котлето пред себе си и въздъхна дълбоко.
'Айде да не взривяваме училището още първия час, my fire, става ли?
Едно насочено Инсендио по-късно и вече наливаше вода в съдината за да я остави да се позагрее, и се огледа за позицията на шишенцето с кръвта. Локализира го, но когато се пресегна, без да иска събори бъркалката, и тя се търкулна по пода. Преглътна ругатня, и се наведе да си я вземе, след което понечи да се израви обратно.
Последва сблъсък, и Каслана изохка шумно, разтърквайки чело, що бе сблъскало с разперения лакът на момчето от свое дясно.
-Ох, прощавай. - промрънка белокосия, сбърчвайки вежди от болката. Със сигурност щеше да му излезе синка. - Междувпрочем, имаш доста солиден лакът.
iggy,- Ученик, 6 курс Пъклуджи
- 1000
XP : 13991
Най-добра магия : Incendio
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Специални предмети : няма
Семейство : the kaslana clan
Здраве :
Способности
Магипортиране: не
Покровител: Заек
Безсловесни магии: не
Re: Урок №1 - Отвара "Заклинание"
Изглежда някой беше станал с дупето нагоре. Какво толкова, че някои /кои ли са били? / са му пратили сови? Вероятно им се е карало час по отвари
След това кратко въведение. Урика погледна в разтворения си учебник и реши, че който е сложил отварата в ниво начинаещи сигурно е бил пиян. Да, може и да е имало доза субективизъм, но важна е нейната гледна точка.
Та така. Хафълпафко-уампуската наля нужното количество вода, произнесе /понеже още не можеше безсловесни магии /„инсендио, сетне добави четирите капки кръв.
Следваше дълго бъркане. „Едно, две, три...двадесет и пет, двадесет и шест..- броеше наум момичето докато въртеше бъркалката обратно на часовника. А като отчетем, че едно завъртане отнемаше секунда - гледаше си и часовника - туй за 18 мин.правеше 1080 поне, защато следваха още завъртания. Много. Ей затова шотландката „извади“ отварата от ниво начинаещи . Хм, може би не бе зле да прати поне мислена благодарност на Негово Сърдитейство за доверието, че могат сами да се справят с нещо по-трудно.
„Кратка почивка" - каза си седмокурсничката прекъсвайки за малко бъркането, за да сложи горчивия корен и още три капки кръв.
Мм даа. Водата беше станала ярко червена, затова Урика спря да разбърква и като откъсна стъблата на кокичето пусна цвета в котлето. После намали огъня.
Сега? Налагаше се да изчака докато отварата поври. За това време би могла да си свари едно прясно мляко с какао или без. Ама де този късмет.
Дотук общо взето добре, отварата беше побеляла оставаше Урика да добави последната съставка. Коса от тестрал, а тя се намираше зад котлето. Момичето стана, пресегна се и...За всичко има пръв път. В този случай..Дрян!
- Съжалявам - без да ще бутна и събори съдинката, разливайки съдържанито на пода. Впрочем Урика и друг път се беше проваляла по отвари, особено първите години. А дали имаше време да почне отначало? Погледна часовника си. Явно не.
След това кратко въведение. Урика погледна в разтворения си учебник и реши, че който е сложил отварата в ниво начинаещи сигурно е бил пиян. Да, може и да е имало доза субективизъм, но важна е нейната гледна точка.
Та така. Хафълпафко-уампуската наля нужното количество вода, произнесе /понеже още не можеше безсловесни магии /„инсендио, сетне добави четирите капки кръв.
Следваше дълго бъркане. „Едно, две, три...двадесет и пет, двадесет и шест..- броеше наум момичето докато въртеше бъркалката обратно на часовника. А като отчетем, че едно завъртане отнемаше секунда - гледаше си и часовника - туй за 18 мин.правеше 1080 поне, защато следваха още завъртания. Много. Ей затова шотландката „извади“ отварата от ниво начинаещи . Хм, може би не бе зле да прати поне мислена благодарност на Негово Сърдитейство за доверието, че могат сами да се справят с нещо по-трудно.
„Кратка почивка" - каза си седмокурсничката прекъсвайки за малко бъркането, за да сложи горчивия корен и още три капки кръв.
Мм даа. Водата беше станала ярко червена, затова Урика спря да разбърква и като откъсна стъблата на кокичето пусна цвета в котлето. После намали огъня.
Сега? Налагаше се да изчака докато отварата поври. За това време би могла да си свари едно прясно мляко с какао или без. Ама де този късмет.
Дотук общо взето добре, отварата беше побеляла оставаше Урика да добави последната съставка. Коса от тестрал, а тя се намираше зад котлето. Момичето стана, пресегна се и...За всичко има пръв път. В този случай..Дрян!
- Съжалявам - без да ще бутна и събори съдинката, разливайки съдържанито на пода. Впрочем Урика и друг път се беше проваляла по отвари, особено първите години. А дали имаше време да почне отначало? Погледна часовника си. Явно не.
Урика- Ученик - 7 курс
- 1220
XP : 16801
Най-добра магия : Снежни Топки
Герой : тук
Възраст на героя : 21
Жилище : Лондон
Семейство : Джоана и Раян МакАрт-родители, Рок Хауърд - 3-ти братовчед,
Врагове : Charlotte F ?
Приятели : Рок
Здраве :
Способности
Магипортиране: не
Покровител: слон
Безсловесни магии: не
Re: Урок №1 - Отвара "Заклинание"
- Онази долна змия, която гледа лошо и се заяжда? - попита Рис към Борис и повдигна вежда към бившия си съквартирант. - Тоя откъде познава Елена?
Погледът, с който сърбина му отвърна беше твърде познат на нидерландеца. Явно липсата на сестара на Соколович беше започнала да пусна ... чувства на тъга в младото момче, от което дори и задника на Петрова не можеше да ... запълни. Борис взе котлето си и отиде да работи при другите от Дурмщранг, несъмнено малко засегнат на буревестника. Рис почти с любов се насочи към Александър, за да оплаче колко тъп е Борис! и се спря един чин, за да наблюдава как бялокосото момче от няколко урока беше успяло да завърже разговор с руснака. Физиономията на Соколович не издаваше нищо, но Рис знаеше, че след като Саша не беше си тръгнал значи щееш да издържи новото момче... което се усмихваше доволно.
Малко недоволно Рис пусна котела си върху чина и се измъкна изпод пътната си чанта. Така значи... никой от Дурмщранг не искаше да работи с него... прекрасни приятели. Ръката на Хъчкрафт мина почти механично под котела и огъня се запали.
- Какво направи? - попита го женски глас отдясно и острите черти на Рис се успокойха леко, поглеждайки към Афи, която гледаше котлето му.
- Какво направих? - попита Рис озадачено. Афи тръсна глава и остави собствената си торба до неговата.
- Хей, скъпа, успех със задачата. - Рис обърна глава към Оливър и пръстите му съвсем несъзнателно изпукаха, но слидеринеца само смигна на Афи. После видя и Хъчкрафт и го изгледа самодоволно. Рис наистина искаше да му избие зъбите някой от тези дни. Баща му го беше насадил да го наглежда, но Хъчкрафт знаеше както искаше да причини на съученика си, ако попаднаха насаме. Бе счупил пръчката на Саша. Рис искаше да счупи няколко негови чаркове. Тъмен магьосник. Така го наричаше баща му. Още малко да кръвне и щеше да ходи направо в затвора.
- Този защо те нарече скъпа? - обърна се Рис към Афи направо.
- Защото съм му скъпа.
- Колко скъпа?
- Сещаш се, скъпа. Скъпа като ... любима.
Не
избухвай
.
- Аха. - отвърна Рис и остави Афи да налее вода в котлето и реши самия той да се концентрира във всичко друго пред себе си. Момчето, с което Саша говореше. Бялата неестествена коса и факта, че имаше стегнат задник, например.
- Рис, ще увеличиш ли огъня? - подпита Афйя, която като нищо му бе станала асистентка по време на задачата. По незнайни за Рис причини, защото момчето искаше да работи, с който ѝ да е друг, но не и с нея в момента. Осънят се увеличи съвсем без проблем, даже топлината привлече погледа на бялокосото момче. Рис изпусна малко въздъх, защото усещаше как бе започнало да му става твърде горещо. Допреди няколко дни щеше да се моли на боговете Афи да работи с него, но .. тя и оная змия... Момичето стриктно добави кръвта, четири ясни капки, а Рис взе лъжицата и започна да бърка.
- И откога така?
- От няколко дни. Не знаех, че е така приятен, но като сме в един дом се говори по-добре с него.
Погледът на Рис показваше точно за колко приятен смяташе Оливър.
- Поне не прави глупости в стаята ми?
- Оставяш го да влиза в стаята ти?!?!?!
- Хъчкрафт, следите ли времето или само говориш?
- Извинете, господине. - отвърна автоматично Рис, но вече бе забравил колко пъти бе завъртял ръката си.
- Още две минути. - напомни му Афи и Рис се чудеше дали не можеше просто да обърне цялото нещо и да издраматизира като в стаята. Значи той влизаше в стаята ѝ и беше една или не, живот и смърт, а тоя влизаше и си бяха гадженца след това? Забърка още два пъти и остави лъжицата. Афи добави горчивия корен и отварата наистина придоби жълтия цвят.
- Не трябва ли да си при гадженцето си тогава? Какво стоиш при мен? - изсъска леко Рис към момичето.
Погледът, с който сърбина му отвърна беше твърде познат на нидерландеца. Явно липсата на сестара на Соколович беше започнала да пусна ... чувства на тъга в младото момче, от което дори и задника на Петрова не можеше да ... запълни. Борис взе котлето си и отиде да работи при другите от Дурмщранг, несъмнено малко засегнат на буревестника. Рис почти с любов се насочи към Александър, за да оплаче колко тъп е Борис! и се спря един чин, за да наблюдава как бялокосото момче от няколко урока беше успяло да завърже разговор с руснака. Физиономията на Соколович не издаваше нищо, но Рис знаеше, че след като Саша не беше си тръгнал значи щееш да издържи новото момче... което се усмихваше доволно.
Малко недоволно Рис пусна котела си върху чина и се измъкна изпод пътната си чанта. Така значи... никой от Дурмщранг не искаше да работи с него... прекрасни приятели. Ръката на Хъчкрафт мина почти механично под котела и огъня се запали.
- Какво направи? - попита го женски глас отдясно и острите черти на Рис се успокойха леко, поглеждайки към Афи, която гледаше котлето му.
- Какво направих? - попита Рис озадачено. Афи тръсна глава и остави собствената си торба до неговата.
- Хей, скъпа, успех със задачата. - Рис обърна глава към Оливър и пръстите му съвсем несъзнателно изпукаха, но слидеринеца само смигна на Афи. После видя и Хъчкрафт и го изгледа самодоволно. Рис наистина искаше да му избие зъбите някой от тези дни. Баща му го беше насадил да го наглежда, но Хъчкрафт знаеше както искаше да причини на съученика си, ако попаднаха насаме. Бе счупил пръчката на Саша. Рис искаше да счупи няколко негови чаркове. Тъмен магьосник. Така го наричаше баща му. Още малко да кръвне и щеше да ходи направо в затвора.
- Този защо те нарече скъпа? - обърна се Рис към Афи направо.
- Защото съм му скъпа.
- Колко скъпа?
- Сещаш се, скъпа. Скъпа като ... любима.
Не
избухвай
.
- Аха. - отвърна Рис и остави Афи да налее вода в котлето и реши самия той да се концентрира във всичко друго пред себе си. Момчето, с което Саша говореше. Бялата неестествена коса и факта, че имаше стегнат задник, например.
- Рис, ще увеличиш ли огъня? - подпита Афйя, която като нищо му бе станала асистентка по време на задачата. По незнайни за Рис причини, защото момчето искаше да работи, с който ѝ да е друг, но не и с нея в момента. Осънят се увеличи съвсем без проблем, даже топлината привлече погледа на бялокосото момче. Рис изпусна малко въздъх, защото усещаше как бе започнало да му става твърде горещо. Допреди няколко дни щеше да се моли на боговете Афи да работи с него, но .. тя и оная змия... Момичето стриктно добави кръвта, четири ясни капки, а Рис взе лъжицата и започна да бърка.
- И откога така?
- От няколко дни. Не знаех, че е така приятен, но като сме в един дом се говори по-добре с него.
Погледът на Рис показваше точно за колко приятен смяташе Оливър.
- Поне не прави глупости в стаята ми?
- Оставяш го да влиза в стаята ти?!?!?!
- Хъчкрафт, следите ли времето или само говориш?
- Извинете, господине. - отвърна автоматично Рис, но вече бе забравил колко пъти бе завъртял ръката си.
- Още две минути. - напомни му Афи и Рис се чудеше дали не можеше просто да обърне цялото нещо и да издраматизира като в стаята. Значи той влизаше в стаята ѝ и беше една или не, живот и смърт, а тоя влизаше и си бяха гадженца след това? Забърка още два пъти и остави лъжицата. Афи добави горчивия корен и отварата наистина придоби жълтия цвят.
- Не трябва ли да си при гадженцето си тогава? Какво стоиш при мен? - изсъска леко Рис към момичето.
Rhys Hutchcraft- Ученик в 5 курс
-
3350
XP : 16506
Най-добра магия : Обливиате
Герой : тук
Специални предмети : няма
Други взаимоотношения : Семейството от Дурмщранг. Борко - най-добър приятел.
Приятели : Лена, Ели, Саша и Драго
Здраве :
Similar topics
» Урок №1 - Hominum Evanesca
» Урок I: Temporis Ostium
» Урок №:1 We are living in Amerika
» Урок №1: Fight in order to survive
» Урок I: Temporis Ostium
» Урок №:1 We are living in Amerika
» Урок №1: Fight in order to survive
HOGWARTS ONLINE BG :: Архив :: Училище за вълшебство и магия Илвърморни :: Подземията :: Класовете по отвари и алхимия
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Ное 14 2023, 09:46 by Александър Соколович
» Игра "Pottermore"
Вто Мар 08 2022, 20:14 by Рок Хауърд
» Отначало
Нед Окт 10 2021, 20:05 by Рок Хауърд
» Какво ще сложиш в ръцете на следващия?
Пон Авг 02 2021, 11:01 by Рок Хауърд
» Опиши се с книга
Нед Апр 11 2021, 16:49 by Зак Уордън
» Истина или лъжа за предишния
Сря Ное 18 2020, 06:34 by Урика
» Какво би направил на/с предишния писал?
Пон Окт 19 2020, 00:24 by Урика
» Five of wands & Page of pentacles
Пет Сеп 11 2020, 18:53 by Everett Lexington
» Пейката на желанията
Нед Сеп 06 2020, 22:49 by Rhys Hutchcraft
» Урок №1: Fight in order to survive
Пет Авг 21 2020, 11:09 by iggy,
» Беше играчка, стана хоби и страст
Пет Авг 21 2020, 01:20 by Рок Хауърд
» Античната библиотека
Сря Авг 19 2020, 23:03 by Rhys Hutchcraft
» Everything black...
Нед Авг 16 2020, 16:54 by Reanna
» Bluebird
Вто Авг 11 2020, 23:20 by Charlotte F
» Дневник по Вълшебства
Съб Авг 08 2020, 16:28 by Everett Lexington
» Урок №1 - Отвара "Заклинание"
Вто Авг 04 2020, 20:21 by Rhys Hutchcraft
» Цитати за историята ^^
Сря Юли 29 2020, 23:43 by Jessica Whittemore