Bluebird

by **Charlotte F** Вто Авг 11 2020, 23:20

https://www.youtube.com/watch?v=uxs74iKia6o

Беше едва десет часа, а Шарлот вече се чувстваше отегчена. Поредната вечер, която трябваше да прекара в работа. Същите повърхностни разговори със същите бездушни, високомерни чистокръвни магьосници. Трябваше да се усмихва мило, да кокетира в границите на приличието, да се смее невинно на мъжките шеги и постепенно да ги притисне до стената. Накрая винаги се изпущаха и неволно ѝ споделяха, или поне ѝ загатваха някоя тяхна тайна. Но и тайните им бяха толкова предсказуеми: авантюри с по-млади момичета, извънбрачни, нечистокръвни деца, участия в оргии… Вътрешно Шарлот се прозя звучно, а външно се усмихна лукаво и дръпна властно тютюн от цигарата си. Някога презираше този свят, подиграваше се на това лишено от смисъл съществуване, пародираше подобно поведение. Какво се бе случило? Бе позволила да стане част от това общество и бе заела роля в него. Работата за пуканките трябваше да е временна, колкото да събере пари и да отпътува за Ню Йорк. Но Албина умело я бе омотала в обещания и тя бе заживяла с илюзията за Америка. Да, тя щеше да замине, скоро, просто се нуждаеше от средства. Но какво значеше скоро и какви средства имаше в предвид?

Бе напуснала родната си къща и бе заживяла в една гарсониера на Диагон Али, където спеше по три-четири часа на вечер. Албина винаги я изпращаше на частни магьоснически приеми след работа с ясната задача да следи разговорите им из късо и да се докопа до максимално повече информация. Тази стара вещица бе успяла да се наложи и над стила ѝ. Караше я да носи само официални рокли и настояваше да ги комбинира с високи обувки. Вече ѝ се повдигаше, когато видеше токчета. Но думата на Албина бе закон и тя не смееше да отхвърли наложената ѝ униформа.

Шарлот изпи на екс остатъка от уискито в чашата си и се облегна на стената. Имаше вечери, когато самотата изненадващо я пронизваше и разтъркваше с ръка невидимите тръпки, които я бяха побили. В Хогуортс всичко изглеждаше така лесно постижимо и щастието, сякаш се криеше на съседния ъгъл. Беше отстъпила мястото на смелото и безразсъдно момиче на една уж зряла, целеустремена, готова на всичко да постигне целите си жена. А защо тогава не се чувстваше нито като момиче, нито като жена? Празнотата изпълваше цялото ѝ съществование и тя често виждаше себе си като безполова сянка скитаща из лондонските улици.

Отново запуши. Щеше да се понаслаждава още малко на уединението си, което едва ли щеше да трае дълго. Тя отлично знаеше колко неотразима беше в черната си, дантелена рокля.