Everything black...

Чантата се смъкна от рамото ѝ и срещна черният, мраморен под.
Студените очи на жената захапаха младото момиче. Тръпки полазиха горещата ѝ кожа. Реа стисна юмруци едва забележимо.
- Прибра се. - ледена констатация изстреляна с режещата сила на куршум.
- Друго ли очакваше? - въздъхна тихо. Беше уморена не заради дългия път, а само от мисълта какво ѝ предстоеше тепърва. Скандал? Заплаха? Какво бе наказанието ѝ за дето взе участие в турнира?
- Изкъпи се. Вониш. - алените устни на майка ѝ се разтегнаха в едва доловима доволна усмивка, а след това се завъртя грациозно и остави дъщеря си сама в огромния коридор.
Раздразнена въздишка избяга от момичето и се разтвори в тишината.

Хладката вода отмиваше тежестта на изминалите дни. Ан облегна глава назад и се вгледа в тавана.
Родителите ѝ бяха твърдо против да се явява на турнира. Майка ѝ дори се бе разкрещяла излизайки от вечното спокойствие спящо до мозъка на костите ѝ. Никога не бе виждала нито един от двамата толкова ядосани, а в следващия миг получаваше подарък от тях? Красивото мастило бе изписало нейното име. Роклята вътре беше красива като почти всичко, което майка ѝ ѝ пращаше. Другият подарък бе далеч по-странен и определено я обърка.
Мокрите ѝ пръсти взеха шишенцето в ръце, а течността вътре блестеше като разтопен опал. Защо майка ѝ би ѝ пратила какъвто и да било еликсир, за да ѝ помогне? Не го бе изпила, но го запази. Може би щеше да ѝ потрябва. Може би щеше да разбере състава му и как действа. Разкритие на онова, което майка ѝ реално ѝ бе пратила "за успех".

- Изглеждаш ми напълняла. - вилицата се изплъзна между пръстите на Реа и удари шумно земята. Месото се плъзна от порцелана и се озова на перфектната маса. Момичето стисна челюсти леко и вдигна поглед към майка си.Защо просто не избухнеше както правеше всеки нормален човек когато бе ядосан. Що за глупост бяха тези изплюти коментари сякаш нещо подобно щеше да засегне истински хафълпавката. Въпреки, че винаги бе внимавала с външния си вид и държеше да изглежда безупречно суетата не течеше в жилите ѝ за разлика от тези на уважаемата госпожа Томпсън, която бе готова да убие дузина малки котенца, за да запази кожата си сияйна ако се наложи. Нямаше да се изненада ако по подобен начин бе изчезнал семейният котарак преди година и половина.
- Прекрасно. - отговори кратко Ан отпивайки от чашата си с безалкохолно вино.
- Беше ясно, че ще загубиш от самото начало. - настанилата се за минута тишина бе отново разкъсана, този път от резкия глас на баща ѝ.
- Добре. - Реа пазеше добрия, спокоен тон без да се поддава на импулса си да запали цялата маса с един бърз замах на пръчката и да се качи в стаята си точно като един гневен тинейджър, какъвто всъщност бе.
- Не мога да разбера защо толкова много упорстваш? Опитваш се да докажеш нещо ли? Или нещо не ти стига? Искаше да продължиш да ходиш в онова училище - съгласихме се. Искаше да ходиш на екскурзиите до въшливото село - съгласихме се. Искаше метла - купихме я.
- Купих я.
- С нашите галеони.
- Със спестените ми галени.
- Които сме ти дали преди това за истински важни неща вместо за дръжка със слама на накрая, която може да кръжи като някаква гъска в небето.
Реа отново отпи от чашата си.
- Едно нещо беше инструктирана да не правиш - да привличаш внимание към себе си. Послуша ли ни? Не! Дори не разбираш, че със всяка следваща "изява" поставяш мишена на гърба ни. Ако утре дойде ято аврори и почукат на вратата какво ще правиш? Ще се върнеш в някое сиропиталище и ще гниеш там. Нека ти издам една тайна, вече не си малко и сладко момиченце, че да се редят опашки от самотни родители, че да те вземат под крилото си. Сега си потенциален хаос заключен в тялото на разглезена тинейджърка. Хората не инвестират в подобни неща.- мъжът набута голямо парче месо в устата си и започна да дъвче раздразнено.
- Мисля, че се навечерях. Приятна вечер. - стана внимателно и хвърли кърпата от скута си в чинията пред себе си.
- Реана! Сядай! - изсъска майка ѝ докато момичето се отдалечаваше към стълбите.
Точно преди да влезе в стаята си нещо сграбчи ръката ѝ. Завъртя я с потресаваща сила, а след това усети удар. Бузата ѝ пламна, а очите ѝ се насълзиха.
- Къде ти е уважението, момиче! Искаш да се върнеш на улицата ли? - странно защо, но не чувстваше болката по кожата си. Не усещаше и онзи пожар, който гореше в нея по време на състезанията щом нещо я ядосаше. Момичето някак си оставаше безразлично към действията на възрастната.
- Неблагодарница! - продължаваше да лае срещу нея майка ѝ. Ан сви простичко рамене.
- Какво имаше в шишенцето, което ми прати? - реши да стреля направо и за секунди изражението на майка наистина застина сякаш бе простреляна.
- Кое шишенце? - преглътна нервно.
Майка ѝ щеше да се опита да я излъже.
- Онова, което изпих преди турнира. - кръстоса ръце Реа изправяйки гръб с някаква странна гордост.
- Явно не ти е подействало щом си загубила. Щеше да ти помогне да спечелиш. Бях го написа...
- Как щеше да ми помогне?
- Щеше да ти даде късм...
- Отварата за късмет не е в този цвят и няма нито една съставка, която да може да бъде добавена, за да се получи този нюанс и да запази свойствата същите. Какво прави течността в шишенцето, майко?
Очите на жената се задържаха върху сивите ириси на момичето пред нея. За секунда проблесна паника.



- Не си го изпила. - върна леденото си спокойствие и на свой ред изправи гръб в жалък опит да прикрие показаното до момента. Отново преглътна нервно.
- Не. - остави няколко секунди пауза - Сипах го във виното ти тази вечер.
Жената се сепна.
- Ти какво? - объркано пророни. Реа вдигна рамене равнодушно.
- Ще имаш късмет в следващите дни явно. Нищо страшно. - усмихна се доволно Ан. Госпожа Томпсън започна да опипва дрехите търсейки трескаво нещо.
- Това ли търсиш? - извади стъкленото шишенце със стрит безоар със седем различни билки за бързо премахване на вредни ефекти. Както и натравяне. Майка ѝ бе голяма параноичка.
- Проклетница! Какво си мислиш, че правиш?! Храним те! Грижим се за теб, а ти! Дай ми го! - изсъска срещу ѝ
- Вземи си го. - още една доволна усмивка от страна на Реа.
Лицето на майка ѝ се изкриви от злоба, а ръката ѝ замахна отново към лицето на момичето, но бе бързо спряна. Ан бе по-бърза и този път пламналата кожа бе на лицето на възрастната жена. Сивкавият студ в ирисите на хафълпавката гледаше спокойно към врага си. Пръчката на госпожа Томпсън бързо се озова между кокалестите ѝ пръсти и понечи да я насочи към дъщеря си.
- Експелиармос. - русокоската мислеше два хода напред.
- Ще направя живота ти черен, Реана! - отново онази злоба, която майка ѝ бе крила зад ледената си маска.
Възпитаничката на Хогуордс се приближи на милиметри от противника си и се усмихна доволно.
- Майната ти. - прошепна съвсем тихичко близо до ухото на майка си. Пръстите ѝ сграбчиха посивялата коса и я дръпнаха силно. Жената загуби равновесие отстъпвайки крачка назад. Достатъчно, за да се подхлъзне на най-горното стъпало. Тялото ѝ се претърколи по мраморните стълби надолу, а твърдата стена посрещна гърба ѝ.
Дишаше.
И все пак не отвори очи.