HOGWARTS ONLINE BG
ДОБРЕ ДОШЛИ В ХОГУОРТС ОНЛАЙН БГ

Smiley face

Добре дошъл в най-магическия функциониращ РПГ форум в България. Ако си фен на фентъзи жанра, обичаш да пишеш и искаш да развиеш герой - идвай при нас! Обещаваме да е забавно и полезно, както го правим вече почти 10 години!


Вход

Забравих си паролата!

точките на домовете
Gryff450
Slyth 400
Raven 280
Huff 530

ПОДКРЕПИ НИ


BGtop

Гласувай за нас всеки ден, за да ставаме още по-добри и да е още по-забавно и интересно!

Вестник „Пророчески вести“


Smiley face

„Пророчески вести“ е основният новинарски източник на магьосническото общество във Великобритания. Можете да следите новините всяка събота в новите броеве в страницата „Новини“, а в темата на сюжета ще намирате старите броеве, които съпътстват сюжета.



Хогуортс Експрес

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Съб Авг 26, 2017 3:48 pm

След като се запознах с Максимилиян се почувствах доста объркана. Харесах от пръв поглед Едуард, но сега - когато вече се запознах и с Максимилиян, усещах, че също изпитвам някакви чувства и към него. Боже, смили се! Дойдох на това странно място с единствената идея да не похабя магическите си заложби, а не да ставам развратница и повод за обсъждане. Аз си падам по тихият и скромен живот. Не съм свикнала да ме одумват, а тук вероятно това щеше да се случи, познавайки вече някои от персоните. Седяхме в купето с Макси и Елодия и си говорихме. Чувствах се много добре в тяхната компания. Макси беше най-големият от всички ни, съответно ни разясняваше някои от нещата, които беше важно да знаем. Обясни ни наново чертите, по които разпределителната шапка отсъжда в кой дом ще бъде разпределен даден магьосник. От думите му останах с впечатлението, че шапката ще ме разпредели или в Грифиндор, или в Хафълпаф. Единствено се молех съучениците ми да не ми се подиграват и да са пълни с разбиране към мен. Макси разказа и за трудният си живот. Изпитвах съчувствие към това момче. Още от съвсем малък е трябвало да се справя сам с живота си, а и... загубил е най-близкия си приятел и човек. Доста е преживял. Стана ми мъчно за него и от очите ми изскочи една сълза. Побързах да я избърша с кадифената ми кърпа. Макси би се почувствал гадно и би си помислил, че го съжалявам, а от опитът ми досега съм разбрала, че хората не обичат да бъдат съжалявани, още по-малко пък момчетата. По този начин се чувстват слаби.
- " Да знаете, че по Отвари ще ви е доста трудно. Преподавателят там е доста стриктен и трудно дава високи оценки. Но пък е много печен." - каза развеселено Макси.
- " Честно - не си представям, че в някое училище изобщо се учат подобни предмети. Вероятно, защото за пръв път идвам тук." - заявих притеснено аз.
- " Спокойно, всички сме били така. Това е първоначалният шок от рязкото сменяне на живота." - отнесено изрече Елодия.
Много се радвах, че вече имах хора, с които да си общувам, но се чувствах неловко заради Мадисън. Не можах да я намеря при разходката по купетата с Елодия. Защо се държа така? Бях ли я обидила с нещо? Исках повече от всичко да застанем очи в очи и да се изясним.

+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Лора К. on Съб Авг 26, 2017 5:15 pm

Лятото бе повече от това, което Лора бе предполагала. Не бе и очаквала, че можеше да прекара толкова добро лято, но ето, че беше факт. Цялото лято бе прекарала колкото можеше повече време заедно с Луциус, бяха се сближили достатъчно, не можеше да бъде по - щастлива от това, имаше всичко, за което всяко момиче мечтаеше. Да мечта, само където в края на краищата нямаше да се окаже толкова голяма мечта. Разбира се, че всичко хубаво се разваляше, независимо колко силно искахме да запазим поне тази една едничка, хубава част от цялото си съществуване.

Лора събираше куфара си докато съзнанието й я връщаше седмица назад, там където скъпия й Луциус я бе обвинил в нещо, което дори й не бе извършила. Наистина прекаляваше в обвиненията си, но какво можеше да направи Лора. Все си бе мислела, че й вярваше, но определено не го бе направил в онзи момент.. наистина ли беше толкова ревнив, да може би просто Лора не бе предполагала, че наистина ще реши, че просто приятелски разговор с момче може да доведе до това.. седмица, седмица единственото, което правеха е да спорят и Луциус да я обвинява, ха да не би тя да го бе направила когато най - добрата й приятелка го целуна? В същност да направи го, но имаше причина, а Луциус в момента просто прекаляваше в обвиненията си, защото тя наистина просто бе разговаряла с онова момче, бе син на семейни приятели, а той го бе изкарал изневяра. Дали не бе абсолютно типично за Мортис? В същност като се замислеше, точно такова си беше.. Лора се опита да заключи тези мисли някъде надалеч в съзнанието си, защото знаеше, какво я очакваше на следващия ден. Поредните безпричинни нападки на Мортис.

Лора хапеше устните си, когато колата я остави пред гарата, в същност май наистина не бе готова за това имаше чувството, че нямаше да е най - приятното пътуване, което бе имала до Хогуортс, знаеше къде бе срещата й с Филип, Алания и Луциус, но не бе сигурна дали точно в този момент изгаряше от желание да види него.. но Алания и Филип й липсваха така, че каквото и да бе намислил Мортис, Лора щеше да го преживее или поне се надяваше.

И както очакваше той беше там, но не и те. Чудесно, Карстейърс се приближи, но не му каза абсолютно нищо, въпреки всичко което се бе случило между тях, тя знаеше колко силно й липсваше вътрешно. Не можеше да си изкриви душата, но и нямаше да си го признае докато не получеше извинението му, за всичко, което й бе наговорил. Чудесно, мълчанието ставаше все по тягостно, а нито един от двамата не проговаряше докато чакаха Алания и Филип.
И тогава думите му привлякоха вниманието й, ама той наистина ли? Това "Здравей ли значеше?"
- Как можеш да се срещаш с други зад гърба ми? И то без да ми кажеш? - думите му се забиваха много неприятно в съзнанието на  Лора, но тя само го погледна присвивайки очи, опитвайки се да държи езика си зад зъбите си.. Да обаче, господин Мортис бе решен както винаги да покаже колко голяма можеше да му бъде устата. Ах, как мразеше това. - Не съм очаквал такова нещо от тебе Лора, поне да ми беше казала истината! - е това със сигурност бе предела на търпението на младата госпожица. Този път тя самата не успя да задържи езика си зад зъбите си и отвърна на думите му.

- Ти наистина си полудял, Мортис! После аз не съм ти била вярвала.. колко пъти трябва да ти обяснявам, той е син на приятели на родителите ми, бяха на гости и ти реши, че аз ти изневерявам с него? Сериозно ли? Аз? Ти си този, който се целува с разни девойки зад гърба ми! - заяви му а послените й думи сякаш зашлевиха шамар на самата нея. Чудесно или нещата щяха да се влошат още повече или нямаше изобщо да се подобрят. Това можеше да продължава вечно, тези спорове, а Лора само се молеше Алания и Филип да се появят по - бързичко от някъде, защото това, наистина не се издържаше вече.

И точно като по поръчка чу познатия глас на Филип, нещо в нея сякаш олекна и усети облекчение, въпреки че бе сигурна,че това бе само началото на натякването. Присви очи срещу Луциус, просто за да си затвори устата, ама едва ли щеше да се получи.
-Здравейте. - отвърна им някак безразлично, истината бе, че това което се случваше между тях наистина я изнервяше и уморяваше. Погледна към Филип и завъртя поглед. - Защо не попиташ милия си приятел, който толкова много му харесва да се вкарва в някакви фантазии, които сам си набива в главата.. - Лора отвърна погледа си от Филип и го насочи към Мортис.
-Нали така, скъпи? Може би е момента да отида да се мляскам с някой във фантазията ти?
+15т. за Грифиндор, защото постът е написан по време на масово РП



cross my heart and hope to die.
you're worst then nicotine, nicotine It's better to burn than to fade away It's better to leave than to be replaced I'm losing to you baby
avatar
Лора К.


<b>Галеони</b> 1400
С добри умения в правенето на отвари

Лик : Lisa Teige
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Литъл Хангълтън
Семейство : You bring out the best and the worst in me- Луциус Мортис ♡ [половинка]
Приятели : Kurt Zyelinsky
Здраве :
80 / 10080 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Лисица
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Луциус Мортис on Съб Авг 26, 2017 5:56 pm

Днес денят за Луциус започна още преди биенето на алармата за ставане. И не, не заради това, че новата учебна година щеше да започне, а заради нервите, които последните дни го връхлитаха и не спираха да се опъват. С Лора последно време бяха доста скарани, но когато си виновен трябваше да си търпиш последствията. Дори на Мортис не му се тръгваше от вкъщи. А какво се бе случило? В един слънчев ден, както се разхождаше бе засякъл неговата голяма любов с някакъв си изрод. Не, нямаше лошо в това да си има приятели момчета, но тогава ги бе видял да се държат като повече от приятели. По принцип слидеринецът бе доста ревнив, а тази гледка не можеше да му излезе от главата.
От тогава двамата не спираха да се карат. Колкото и да му се искаше да са в перфектни отношения, още не искаше да омеква. Въпреки, че една целувка от нея и всичко щеше да изчезне. През ваканцията беше хубаво, че двамата бяха в перфектни отношения, ама наистина перфектни. Хората можеха да им завиждат преспокойно за връзката им. Трябваше ли тя да прави тези изпълнения и сега да се гледат накриво?
Може би не трябваше да реагира така бурно, наистина, но вече спорът беше започнал. А времето течеше, а Луциус трябваше да стегне багажа си, за да тръгне към гарата. Той, Лора, Филип и Алания, по-известни като четворка боровец, имаха общ чат, в който обсъждаха всичко. Бяха се разбрали да се чакат в точен час на перона, а в мъгълската мрежа, както се наричаше, никой не бе написал, че тръгва. Още по-добре. Четвъртокурсникът искаше да е там преди всички, за това накара родителите си да го закарат до Кинг Крос, за да може да остане на спокойствие с мислите си. Не че там можеше. 
След около половин час Мортис вече мъкнеше количката си за багаж, върху която имаше куфар, сак и разбира се клетката със совата му вътре. Беше му толкова омръзнало да размята този багаж всяка година. Първата беше забавно, но останалите не чак толкова. Също като с преминаването през стената между перон девет и перон десет. Омръзнало до болка. Или мислеше така, защото беше афектиран от случката с Лора. Ах, това момиче, бе му взело здравето, а той се чувстваше така, сякаш я целува за първи път. Като цяло мислите му бяха една цапаница, глупава работа. 
Луциус прекара време сам, с цигара в уста, докато не видя как неговото момиче пристигна на перона. Разбира се в цялата си прелест и красота. С периферието си проследи как се приближава към него. Естествено, двамата не си казаха нищо. Дали изглеждаха сладки отстрани? Или като деца, които се сърдят, че са загубили на камък, ножица, хартия? Трябваше това мълчание да бъде разрушено, за това слидеринеца взе нещата в свои ръце, но разбира се прояви и голямото му его и вместо "здравей" започна да я обвинява отново за грешката ѝ. Беше си виновна, няма спор. Нервите на момичето му този път не издържаха и тя започна да говори всякакви глупости от рода, че той се е целувал с най-добрата ѝ приятелка. Тогава той наистина нямаше вина, онази глупачка Алекс Ернандес бе виновна за всичко, че реши да си отмъщава на Дариен, че са му се скъсали панталоните и трябваше да целува всички. Също така започна да се оправдава, че онзи, с който я беше хванал е семеен приятел. Да му минава с такива оправдания изобщо не му харесваше. 
Преди да успее да каже нещо, техните приятели се появиха сякаш от нищото - спасение. 
- Алания, Филип, как сте, както винаги перфектни. - усмивката му се появи на лицето и за момент забрави за скандалите с Лора. Уви, тя започна да обяснява на Филип за това какво е станало.
- Това моето не са фантазии, Лора. Слушайте сега, разхождам се аз и пред очите ми гледам моята прекрасна сладурка с някакъв си грозник. И не, не се сърдя за това, че е излезнала с момче, а че се държаха доста по-отпуснато от обикновени приятели. Знам какво видях и си държа на моето. Бил ѝ семеен приятел. Кой знае какво са правили, когато са ходили на "семейни" вечери. Кажете, че съм прав. Поне да свършим да спорим с нея, защото иначе доста се измъчвам.
Не искаше и не търсеше тяхното одобрение, но искаше да го чуе, искаше Лора да чуе, че той е прав и да се помирят веднъж завинаги.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП



You're worse than nicotine

IT'S A FUCKING DRAG I TASTE YOU ON MY LIPS AND I CAN'T GET RID OF YOU
avatar
Луциус Мортис


<b>Галеони</b> 1 730
Най-добра магия : Бомбарда
С добри умения в правенето на отвари

Лик : Herman Tommeraas
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Little Hangleton
Други взаимоотношения : Лора К - половинка
Приятели : Chris Pantratar. / Elle. / Brendan Wolfe / Филип - best
Здраве :
75 / 10075 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Паун
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Филип Бертранд on Съб Авг 26, 2017 8:59 pm

Между Луциус и Лора нещата не вървяха много добре. Гледаха се на кръв и не бяха приятна компания днес, но не е за отричане, че на Филип му беше приятно да гледа такава комедия на живо. Тия двамата се обичаха силно. Беше изписано на лицата им. Защо си тровеха живота за такива глупости. Добре, че Алания не почна да се държи като бебе когато Филип си играеше с Ева, защото нямаше да бъде никак приятно. Имаше най-голямото богатство на земята и колкото повече ходеха, толкова повече се привързваха един към друг. Тя бе светлината, която озаряваше пътя му, която му даваше сили да преминава през трудностите и го държеше на крака. Щом Алания му вярваше и беше с него, значи Бертранд можеше да преодолее всяка една пречка и камък по пътя си. А това, което правеха Лора и Луциус в момента бе игра на нерви. Държаха се като малки деца, които се карат за една играчка. Заяждаха се взаимно и се чудеха как да се изкарат прави. Всеки един от тях беше прав за себе си, това бе ясно, но лично Филип защитаваше Лора. Луциус наистина е преувеличил. Въпреки че, ако това бе Алания и Бертранд щеше да реагира по същия начин. Затова се замисли преди да поеме страна. Само като си представяше, че любимата му се докосва с друг, дори да е само приятел, щеше да полудее от ярост. Никой нямаше право да я докосва дори с пръст. И това беше и една от причините да не й признава за майка си. Страхуваше се, че майка му щеше да й направи нещо, ако не я хареса. От една страна бе сигурен, че ще си допаднат, но от друга го побиваха тръпки, защото видя как убива онзи човек пред очите му. Не искаше да гледа по този начин и любовта на живота му. Луциус знаеше за майка му и когато са заедно беше на тръни да не вземе да издаде нещо. Както сега. Както сега беше ядосан на Лора. Ако изтръгне нещо от устата си, щеше да стане лошо. Затова Филип трябваше да се заеме и да се намеси в спора им докато не стане мазало. А и Луциус искаше защита, личеше си от думите му. Филип и Алания се спогледаха, след това той отпусна талията й, отиде при приятелите си. С едната си ръка хвана Луциус, а с другата Лора.
- Приятели, не ми се сърдете, но се държите лигаво. – обърна се към Лора – Лорче, хайде мила, кажи на батко си Филип какво сте правели с онова момче, извинявай много, но братлето ми е право. Каква работа имаш със семейни приятели. Вие, момичетата, се връзвате лесно на готините момчета като нас. Лично аз, ако бях видял Алания с някой, веднага щях да му откъсна главата. Затова разбирам Луцито ми. Не разбираш ли, той те обича и затова реагирва по този начин. – гледаше едновременно и двамата – Хора, хайде, стегнете се, не сте някакви деца, които искат само и единствено забавление. Вижда се на лицето ви, очертано е, че се обичате. А погледите ви, очите ви искрят само когато се гледате един в друг. Устите ви може да изричат едно, но другите части на тялото ви мислят по друг начин. – сложи ръцете им една в друга – Моля ви, повярвайте, няма нищо по-хубаво от щастието да бъдеш обичан. Съвземете се и се разберете, защото наистина тези речи, които изрекох току-що не са в мой стил. – изсмя се шумно.
След това направи крачка назад и се върна при Алания. Прегърна я, целуна я по челото и се загледа в приятелите си. Дано тези емоционални думи принесат някакъв ефект, защото Филип се показа пред тях в съвсем друга светлина и това не бе едно от най-добрите решения.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП


My body remembers, your warmth, two eyes and lips, whispering in the night.
avatar
Филип Бертранд


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : -
Отлични пророчески умения

Лик : Shawn Mendes
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Годрикс Холоу
Семейство : Моргана - МАЙКА
Приятели : Луциус Мортис - best ; Алена Дюшков - закрилница ; Алекс Ернандес ; Ариел Блейк ; Дариен
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: прилеп
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Alania Lodge. on Съб Авг 26, 2017 9:21 pm

Още щом видях Луциус и Лора отдалеч, усетих, че нещо не е наред. Изглеждаха някак ядосани. Скарани ли бяха? Това не го вярвам. Те се харесваха много, бяха супер двойка, почти колкото мен и Филип. За това не мислех, че биха се скарали за нещо - те винаги бяха толкова щастливи в своята компания. Сега като се замисля, те се държаха някак отдалечено в общия ни чат. Явно наистина бяха скарани... Щях да подпитам тактично Мортис в замъка защо, но нямаше нужда. Веднага щом се озоваха при нас двойката започна да спори. Работата беше, че Луциус бе видял Лора с някакво момче. Не съм била там, следователно не знаех какво точно е станало и ми беше трудно да заема страна. Хм, като се замисля, ако и аз видя Филип с някоя друга, светът ще му стори тесен. Това с Ева го превъзмогнах, защото не знаех дали е сто процента вярно, но ако видя такава ситуация със собствените си очи... Щеше да стане лошо. Което си е единствено проблем на Бертранд. Следователно и проблем на Лора, която се занимава с други момчета зад гърба на гаджето си. Много мразех нелоялни хора, такива, които изневеряват и прочие. Да, грифиндорката ми беше приятелка, но Луциус ми беше по-добър приятел и прав в моите очи, така че щях да застана на негова страна.
Чаках Лора и (бившето?) й гадже да спрат с нападките, за да мога да кажа нещо. Спогледнахме се с Филип, сигурно и той беше на същата страна, но беше ясно, че искаме да оправим отношенията им. Щеше да е тъпо да съсипем пътуването си във влака, което би протекло така - Мортис и Лора да се гледат на кръв през цялото време, накрая да се скарат пак, а аз и Бертранд да се чудим какво по дяволите става.
Не, нямаше да пътуваме така. Филип се зае с това, като изнесе една хубава реч, която не беше в негов стил обаче. Той да говори за любов, така? Да, тотално не беше на себе си. Беше мой ред да се намеся.
- Донякъде разбирам Луциус - и аз много бих се ядосала, ако видя гаджето си с друга. Но не мисля, че това трябва да ви държи скарани толкова много време. Извинете се един на друг и го преживейте - все пак ще си гледате физиономиите още 4 години в Хогуортс, ще е най-добре да продължите напред... заедно. - сгуших се във Филип, надявайки се, че думите ни ще им налеят акъл.
Не беше наша работа да им оправяме връзката, но щом са решили да правят циркове пред нас (както и част от училището, които слухтяха около нас), трябваше да направим всичко необходимо. Просто се радвах, че не сме на тяхно място. Не исках да се карам с Бертранд никога. Аз... мисля, че го обичах. Можеш ли да обичаш на 13? Почти 14? Затова просто се сгуших в него, очаквайки драматичното развитие на нещата. Ако изключа факта, че ми бяха приятели, беше забавно да гледам целия спектакъл. Обичах драмата.

+15т. за Слидерин, защото постът е написан по време на масово РП



They say it's what you make, I say it's up to fate

© Pyphi(lia)
avatar
Alania Lodge.


<b>Галеони</b> 1230
Най-добра магия : Глациус Триа
Чувство за самосъхранение

Лик : Emilia Clarke
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Лондон
Семейство : Лодж.
Други взаимоотношения : Филип Бертранд - гадже ❤️
Врагове : Алена Дюшков
Приятели : Елизабет Ендовиер, Едуард Дюшан, Луциус Мортис, Лидия Годфри, Elle.
Здраве :
90 / 10090 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Акула
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Джейсън Франко on Съб Авг 26, 2017 10:29 pm

Идентично на всяка сутрин, Джейсън се събуди рано. Не беше особено развълнуван за предстоящата учебна година. Наистина - тази година беше важна - наи-малкото, че му беше последна, но не чувстваше нищо. 
Отдавна се беше сломил духом и беше осъзнал, че каквото и да стане нямаше да може да обърне представите му за живота. Не, че не би желал да има нова авантюра. Тази година беше последния му шанс за такава. Дори копнеше и си мечтаеше за нея. 
По лицето му се изписваше лека, несъзнателна усмивка - рядко срещано явление - когато си помислеше за нещо вълнуващо, каквото даваха по мъгълските филми. Но мъгълите не разбираха този свят и никога нямаше да го разберат, най-вече, защото му придаваха някаква уникалност, каквато той не притежаваше.
Изми лицето си и си взе душ, облече елегантна риза, панталон и сако - изупа се в прилежен вид, както правеше обикновено. Подреди нещата си на на леглото и ги прибра прилежно в тежкия куфар. Закопча го и въздъхна. 
Наметна палтото си, каза последно ''Сбогом'' на апартамента си, огледа се наоколо и затвори врата зад себе си. 

Когато оставаше около час до заминаването на влака, а той не беше много далеч от гарата, се реши да се спре в малка пекарна и да вземе няколко мъфина - за изпът. Прибра ги в малък хартиен плик, запечата го внимателно и ги понесе в ръка, заедно с чашата горещо кафе, от която отпийваше от време на време. 
Плавно премина на перон 9 и 3/4 и зачака влака. Когато се появи, впечатление му направи момичето, което затича с огромни усилия при последното повикване, и се препоти поне 3 пъти, докато дотътри куфара си. Забавна му се стори гледката. А и не само забавна.

Видя един от неговите връстници, седнал сам в едно купе. 
- Алхомора! - и вратата се отвори. Нищо, че не беше заключена. - Ще ме прощаваш за нахалството, но може ли да вляза? Търся си спътник, за досадното пътуване... Понеже си префект на нашия дом. Вероятно не ме познаваш...
- Влез, но имай предвид, че не съм в най-доброто си настроение.
Мина време в мълчание и по коридора изтича момичето, което имаше препядствия с куфара си, тичащо с бясна скорост към следващия вагон.
- Уау! - възкликна Джей. 
Двамата се погледнаха и се засмяха едновременно. 
- Готина е, а? Впрочем, аз съм Едуард - подаде си ръката, за да се здрависат.
- Знам кой си. Джейсън, приятно ми е. 
Чух, че е първокурсничка на 18 години. И че била вещица.
- Ще видим. Разправяха същото и за Сънбърн. Е, без частта за годините. - продължи да се смее.
Започнаха да си говорят и от купето им се чуваше смях. Допаднаха си. 
Може би Джейсън най-накрая намери приятел.

+15т. за Рейвънклоу, защото постът е написан по време на масово РП


[and nobody trust me]
 
Everyone is a moon, and has a dark side which he never shows to anybody.
avatar
Джейсън Франко


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Конфундус
Чувство за самосъхранение

Лик : Dave Franco
Герой : тук
Възраст на героя : 19
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: пантера
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Максимилиян Дрейк on Съб Авг 26, 2017 10:38 pm

С всяка изминала реплика усещах, че все повече се влюбвах в Седеоун. Явно винаги съм искал да срещна момиче като нея. Да, но нещо вътрешно ме възпираше от това да направя първата крачка. Може би поради факта, че Седеоун беше първокурсничка, а аз седмокурсник. Това нямаше да се възприеме никак добре нито от преподавателите, нито пък от учениците. А аз не искам да й навличам проблеми - и без друго вече си имаше достатъчно... Другата ми мисъл е, че вероятно тя си е паднала вече по някой - едва ли аз съм най-добрия и харизматичен младеж в училището. Нито пък най-улегналия и общителния. Да - аз предпочитах усамотението в кулата на Грифиндор, отколкото купоните в някоя тоалетна, в Голямата зала, или пък в някой забутан коридор. Просто не си бях купонджия. Животът ми се беше стекъл така, че се налагаше да порасна по-рано, отколкото трябваше. Сблъсках се с нищетата и бедността още като дете. Тези спомени бяха оставили дълбоки травми в моята психика. Не виждах особен смисъл в живота си, но въпреки това го живеех. Живеех, но как? Все едно бях в транс. Трудно се съвзех и след загубата на най-близкият ми човек. Трудно ми бе да повярвам, че след всичко това, което бях преживял е възможно да срещна човек, заради когото да възвърна желанието си за живот. 
- "Макси, за какво се замисли?" - прекъсна размишленията ми Седеоун, усмихвайки се.
- " Спомних си някои мрачни неща от миналото ми. Това е доста често явление при мен, не се впечатлявайте." - отвърнах унесено аз.
- " Мрачните спомени винаги могат да бъдат забравени и погребани, стига да си с правилните хора, в правилният момент и в правилната компания." - изрече философски Елодия.
Усещах, че тези две момичета ме правят истински щастлив. Елодия по един начин, а Седеоун по съвсем друг. Затова аз реших от днес нататък да се грижа за тях - все едно са мои сестри. Въпреки че изпитвах към Седеоун по-различни чувства. Щях да се опитам да ги потисна някъде дълбоко в мен. Надявах се да успея...

+15т. за Грифиндор, защото постът е написан по време на масово РП



avatar
Максимилиян Дрейк


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Обливиате
С добри умения в дуелирането

Лик : KJ Apa
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Жилище : Лондон
Врагове : Madison M.
Приятели : Cedeone Rosewood
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Ленивец
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Kane Griffith on Съб Авг 26, 2017 11:07 pm

Кейн се събуди рано. Родителите му бяха на долният етаж. Можеше да ги чуе. Погледна към часовника, който висеше на стената над вратата. 6.30 Имаше време. Стана, облече се в обикновени дрехи и се увери, че предната вечер е прибрал всичко. Беше омагьосал кафеза със совата да прилича на закачалка с официални дрехи, така че Рей да не заподозре нищо. Разбира се кафеза и совата щяха да изглеждат по този начин само за очите на мъгълите. 
 - Извинявай Уинг, но не бива да се разкриваме, нали?
Совата изграчи в отговор. 
Кейн взе големият си куфар и го смъкна на долния етаж във фойето, след което се върна и за совата си. След като багажа беше смъкнат той се върна в кухнята за закуска.
 - Добро утро, скъпи? - поздрави го майка му с ведра усмивка.
Пастрокът му само го погледна и му кимна. Двамата не си казаха дори добро утро.
 - Ще хапна на влака - Кейн отиде до мивката, за да си налее чаша вода. - Пътя до гарата е дълъг а и със сутрешният трафик... не искам да закъснея.
 - Сигурен ли си, че не искаш да дойдем с теб? - попита го майка му докато сипваше яйца с бекон в чинията на Рей.
 - Да, мамо. Не се тревожи. Ти и мъжът ти си имате достатъчно работа. Ще се оправя.

Кейно стави чашата и целуна побузата, след което я прегърна. 
 - Ще се видим когато ни пуснат във ваканция. Ще пиша като пристигна.
Прегърна я още веднъж, след което напусна кухнята.

Всъщнос беше излъгъл. Пътуването до гарата не бе дълго. Но въпреки това бе направил някокло спирки. Първо до Диагон Али, за да презареди някои от запасите си, които бяха на изчерпване. Все пак не искаше да стои пред перона с часове и една отбивка до улицата щеше да запълни времето му. Сега когато вече беше време влака да потегля Кейн вече беше готов да се качи.  Перон 9 и 3/4 беше лесен за намиране, стига да знаеш какво да търсиш. А Кейн знаеше какво търси. Премина през портала без никакви проблеми и разбира се незабелязано. Скоро след като го направи пред него се откри истинска красота. 

Влаковият перон му напомняше за онези през началото на 20 век, класически английски перон, дори влакът беше от класическите с парен локомотив и всичко. Не можеше да отрече, че беше наистина красиво. В Дурмщранг отиваха до там с каляски или с кораби. Качи багажа си през една от вратите след което той самият се качи. Вече на влака Кейн пое по тесният коридор. Не познаваше още никой, затова и не искаше да сяда в пълни купета. Надяваше се все още да има нещо свободно. За негов късмет бе стигнал последното купе на вагона, когато откри че е празно. Отвори вратата и се настани вътре. Качи куфара над главата си и остави кафеза със своята сова на седалката до него. 
„Започва и тази година,“ помисли си той. „Нова година, на ново място. Да видим какво ще донесе.“

+15т. за Рейвънклоу, защото постът е написан по време на масово РП


"I fight because that is what I was made to do and the Empire is the instrument through which I realize my purpose. The Empire is war made manifest. That is why it is perfect."
― Darth Malgus


Peace is a lie. There is only Passion.
Through Passion I gain Strength.
Through Strength I gain Power.
Through Power I gain Victory.
Through Victory my chains are Broken.
The Force shall free me.
avatar
Kane Griffith


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : ------
Отлични пророчески умения

Лик : Dacre Montgomery
Герой : тук
Възраст на героя : 16
Семейство : Емили Грифит - майка / ✝Ландън Грифит - баща / Рей Фийлдс - пастрок
Приятели : Елинор Вогел, Едуард Дюшан
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: дракон
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Елинтия Харбис on Съб Авг 26, 2017 11:49 pm

         Лятната ваканция й се стори по-дълга дори от учената година. Не понасяше прекалено горещите дни, постоянното мрънкане на братовчед й Фред, жаркото слънце което грееше непрестанно над русолявата й глава, кучето на съседите, спомена ли мрънкането на братовчед й ? Разбираше, че родителите й бяха затрупани от работа в мъгълския свят и постояно ги пращаха по командировки  насам-натам, но какво щеше да им стане да я осавят сама вкъщи, вместо да я пращат при чичо й и леля й в непоносимо горещата Испания?!  Може би, ако беше с поне 10-15 градуса по-студено и  Фред умееше да си затваря устата не само когато спи, всичко щеше да е перфектно – идеалната ваканция. Едвам дочака края на лятото, когато се върна в прекрасния, прохладен Лондон и отвори писмото си от „Хогуортс“ , за да разгледа всички принадлежности, които й трябваха за новата година. Уви майка й бе намерила достатъчно свобосно време, за да подготви всичко необходимо на Елинтия.
        -И да не забравиш да ни изпратиш от онези странните магьоснически снимки, които се движат, когато стигнеш в училището миличка. – сбогуваха се за последно преди да я оставят на входа за перон  9¾.
      Оставаха по-малко от десетина минути до потеглянето на влака и младата девойка бързо премести погледа си от отдалечаващите й родители и забута количката с багажа си към тухлената стена. Цялото това преминаване от едната страна към другата й се струваше толкова забавно, та постоянно си мечтаеше да си седи тук и да преминава от единя в другия перон. Щеше да навлече големи неприятности на себе си, ако някой от мъгълите я забележеше...
    Вече имаше опит от миналите години и  бързо се справи с качването на тежкия куфър във влака. Мушна се в първото купе, в което намери свободно място. Тръгнеш ли да си подбираш компанията- може цялото пътуване да си го откараш напред-назад по коридора.  Усмихна се дружелюбно на непознатите ученици(личеше си, че са от по-горните курсове ) и се сгуши в свобосното местенце до вратата. Не извади късмет да седне до прозореца, но поне щеше първа да си вземе от лакомствата, когато минеха покрай тях. Малката Харбис беше толкова гладна, че щеше да  изяде и цял слон, ако й го сервираха в момента.  В крайна сметка се задоволи  с две шоколадови жаби и сок от тиква.


+15т. за Хафълпаф, защото постът е написан по време на масово РП


more than distance between us


avatar
Елинтия Харбис


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : -
Отлични умения в магипортирането

Лик : Gigi Hadid
Герой : тук
Възраст на героя : 14
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Бухал
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Elle. on Нед Авг 27, 2017 12:16 am

Всяка година едно и също- празненство по случай изпращането на сестра ми и мен, тежко ставане сутрин и приготвяне на багажа. След това изпращане до гара „Кинг крос” и преминаване през колоната към перона. Гара „Кинг крос”, на която преди седмица се бях завърнала от почивката с Астория. Отново бях останала сама, но всичко щеше да се промени в Хогуортс.  Първата седмица е най- трудно. Заболя ме само дето Астория не успя да дойде с мен. Баща ми буквално ме изхвърли от колата, защото имал работа и така нататък. През целия път мълчахме. Отношенията ни се бяха пооправили, но все още не го чувствах достатъчно близък- не си пишехме дори писма. Научавах за него от мама или сестра ми.
Мразя да съм сама. Защо всички ми го причиняваха? Трябваше ли ? Защо все на мен? Сложих си злобния поглед, който предупреждаваше никой да не ме заговаря. Едвам издърпах куфарите си, за да премина на перона. Първата ми работа беше да се огледам за познати лица, но нямаше. Тук там се мяркаше някой друг първокурсник, който щеше да се пръсне от вълнение. Усещах толкова силно емоциите им, че чак ми се гадеше. Чувствах се много по- голяма от тях, а аз не харесвах децата. Е, понякога и аз си позволявах да се държа като дете.
Бях дошла достатъчно рано, за да си заема едно самотно купе, а с малко повече късмет щях да си остана и сама. Настаних се спокойно до прозореца, за да гледам пътя, но не се бях насладила все още на тишината, когато група момичета влязоха в купето при мен. Хвърлих им цели три злобни погледа, но нито една от тях не трепна. Та те дори не попитаха дали е свободно. Главата ме болеше от нерви. Целият ми ден беше скапан, а аз и без това бързо се палих. В крайна сметка реших просто да изляза от купето и да си потърся ново, но вече нямаше свободни. Влачих тежките куфари след мен и почти бях убедена, че минах покрай купе със слидеринци, защото долових подигравателни погледи и си помислих, че е защото се мъча. Бях на косъм да си го изкарам на тях, но реших, че удобството да седна някъде просто си заслужава и продължих. Точно си мислих, че започвам да свиквам, когато се спънах в нещо и просто се хванах за вратата на едно от купетата. Лицето ми пламна  в червено (или поне така си мисля). Край! Реших да вляза в купето и дори не погледнах кой е вътре.

-Свободно ли е? –Попитах единственият пътник, който видях с периферието си. Казват, че денят се познава от сутринта... били са прави.

+15т. за Рейвънклоу, защото постът е написан по време на масово РП


 
Candy bear, seety pie
I wanna be adored
I'm the girl you'd die for
avatar
Elle.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : -
Отлични пророчески умения

Лик : Bridget Satterlee
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Приятели : Луциус Мортис, Филип Бертранд, Alania Lodge.
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: рис
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Едуард Дюшан on Нед Авг 27, 2017 12:30 am

Не можеше да повярва, че го подлагат на това мъчение. Вместо да се магипортира или поне да намери някакъв друг начин да се транспортира до проклетото училище, се налагаше да става рано и да пътува с влака като всички останали. Въобще не го интересуваше дали тази година му е най-важната. Искаше само две неща - спокойствие и свобода. Мразеше да става рано. А след всичко, което се беше случило миналата година, нямаше никакво желание да се връща обратно в Хогуортс. Какъв беше смисълът да се връща? Там нямаше много приятели, рядко говореше със сестра си. Нищо не го задържаше да си събере партакелите и час по-скоро да се махне от страната. Съмняваше се, че на някой щеше да липсва. Най-вероятно всички щяха да се зарадват на новината, че е решил да се гътне точно преди началото на годината. Представи си как Анди Манди танцува върху трупа му. Дам, той със сигурност щеше да е предоволен от това, че се е отървал от поредния идиот.Нямаше да му достави това удоволствие. Още не можеше да повярва кога точно беше приключила ваканцията, искаше му се да продължи по-дълго и да не се налага да се връща в замъка.
За негов късмет успя да си намери празно купе и след като направи необходимите заклинания, с които да изолира шума от коридорите, предимството на това да си пълнолетен. Сложи куфара на поставката и се разположи на седалката. Пусна Луи от клетката, Животинката не заслужаваше да стои затворена през целия път, а и той беше единственият, който го разбираше как се чувства.
Все още обмисляше дали да не се появи на тържеството по боксерки. В писмото се споменаваше, че не е нужно да си по униформа, а да носиш нещо красиво. Дали слиповете на сърчица се брояха за такива? После се замисли за Лодж, която най-вероятно щеше да му се изсмее в лицето, ако го видеше облечен по този начин и мислено потрепери. Момичето беше готино, но нямаше никакво желание да си навлича гнева и още в първия ден.
Въобще не забеляза, когато се отвори вратата. По принцип нямаше нищо против добрата компания, но точно в момента беше твърде зает да обмисля отмъщението си срещу Андерсън. Проклетият глупак, който правеше живота му ад при всеки удобен случай. Как изобщо го бяха повишили до зам директор беше пълна мистерия за него.
Дори не забеляза кога вратата се отвори. Добре, че момчето изглеждаше да е на неговите години, а не някой малчуган, иначе щеше да се изнесе от влака. Беше облечен елегантно, явно беше готов за тържеството. А Едуард все още беше по старите си джинси и избеляла с времето тениска. Планираше да се преоблече във влака, вместо да си губи времето с огледалото. По принцип нямаше нищо против да си има компания, но в момента беше сърдит на целия свят и едва ли някой щеше да го изтърпи такъв. Всъщност дори самият той не се понасяше в този момент.
Засмя се тихичко, когато видя една млада госпожица да тича по коридора. Чудех се за къде бързаше. Имаше още няколко часа, преди да стигнат Хогуортс. За нейно добро се надяваше да не се срещне с някой префект, учител или по-лошо - Лена. Едва ли искаше да бъде наказана още в първия ден.
- Готина е, а? Впрочем, аз съм Едуард - подаде си ръката, за да се здрависат.
- Знам кой си. Джейсън, приятно ми е. Чух, че е първокурсничка на 18 години. И че била вещица.
- Ще видим. Разправяха същото и за Сънбърн. Е, без частта за годините
Надяваше се да не е толкова стара или пък поредният човек, стремящ се да развали и без друго скапаният му живот замъка,  Или да  се държи като Ъмбридж, иначе замъка щеше да и се стори тесен.  Едва ли имаше нещо по-злобно от тази жаба. Ухили се широко, като си я представи по кюлоти и със стрък целина в ръката. Това щеше да е уникално. Жалко че тогавашните ученици не бяха толкова креативни. Имаше толкова много неща, с които да злепоставиш някой, а възможностите - много. - Представяш ли си тая бабка по бански и шнорхел? Бих искал да я видя облечена по този начиб, ще е брутално. Може би тази година нямаше да е толкова лоша колкото си  я представяше първоначално. Може би трябваше да зареже самотата и да опита онова нещо, което Лена наричаше социализиране. Каквото и да означаваше това. Двамата седмокурсници се засмяха отново. Извади флейтата от джоба си. 
- Имаш ли нещо против? - попита момчето,  след което засвири . В момента не му беше до приказки, просто търсеше начин да разнообрази обстановката. 


+15т. за Рейвънклоу, защото постът е написан по време на масово РП


avatar
Едуард Дюшан


<b>Галеони</b> 2278
Най-добра магия : Експекто Патронум
Добър заклинател

Лик : Dominic Sherwood
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Семейство : Елвира Дщшан - майка, Лиам Дюшан - баща, Лена Дюшан - сестра-близначка
Врагове : Аштън Андерсън
Приятели : Браян Кейн, Victoria Belova, Валънтайн, Алекс Ернандес, Еманюел Воже, Диърди Дилън, Alania Lodge, Деви Виари, Лизел Нелис
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Кондор
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Kane Griffith on Нед Авг 27, 2017 12:34 am

Кейн се беше замисил когато силен удар го накара да вдигне глава. Вратата на купето се отвори и при него влезе момиче. Не я познаваше, не познаваше никой, но пък не можеше да отрече че беше красива. С тази кестенява коса и очи...
 - Свободно ли е? - попита го тя. 
В отговор той само кимна и изчака момичето да се настани. Когато влезе и издърпа куфара си, за да затвори вратата Кейн се изправи.
 - Аз ще взема това - наведе се и взе куфара от ръцете ѝ като го качи на свободното място над главата ѝ. 
Момичето се усмихна и седна на едно от свободните места. 
Известно време имаше неловко мълчание, което явно никой не нарушаваше. Дори совата му не издаваше звучи и понеже не искаше да изглежда като малко, страхливо момченце Кейн реши да направи първата крачка.

Докато пейзажът през прозорците се предвижваше бързо като картина, която гледаше през замацан прозорец, Кейн можоеше да открои само силуети на някои неща, които дори не знаеше какво са. Но нищо в момента нямаше значение. Денят щеше да се окаже интересен. 
 - Аз съм Кейн. Кейн Грифит - Грифит подаде ръка, за да се здрависа с момичето. - Извинявай, ако съм ти изглеждал недрожелюбен. Не познавам още никой. Наскоро се прехвърлих от Европа и тази година съм за първи път в Хогуортс. Как се казваш?

Боже! Звучеше като глупак. В мига, в който думите напуснаха устата му, той си помисли, че звучи като малко дете, което отчаяно си търсеше с кого да прекарва времето, за да може някой да му обръща внимание. 
 - Сега ще съм в пети курс - каза той. - А ти?


+15т. за Рейвънклоу, защото постът е написан по време на масово РП


"I fight because that is what I was made to do and the Empire is the instrument through which I realize my purpose. The Empire is war made manifest. That is why it is perfect."
― Darth Malgus


Peace is a lie. There is only Passion.
Through Passion I gain Strength.
Through Strength I gain Power.
Through Power I gain Victory.
Through Victory my chains are Broken.
The Force shall free me.
avatar
Kane Griffith


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : ------
Отлични пророчески умения

Лик : Dacre Montgomery
Герой : тук
Възраст на героя : 16
Семейство : Емили Грифит - майка / ✝Ландън Грифит - баща / Рей Фийлдс - пастрок
Приятели : Елинор Вогел, Едуард Дюшан
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: дракон
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Cedeone Rosewood on Нед Авг 27, 2017 8:12 am

След малко наближавахме Хогуортс. Така каза Макси. Вълнувах се твърде много за първото ми пристъпване там. Не знаех какво представлява замъкът, нито пък дали ще ми допадне. Все още се вълнувах и за това в кой дом ще бъда разпределена. Молех се това да не бъде Слидерин. Ако ме разпределят там, просто щях да си хвана обратният влак за Лондон. Нямаше как. Как щях да издържа оная змия Лолита, или пък всички останали надувки, мислещи си, че са привилегировани, само защото са чистокръвни, или пък имат заможни родители. Не понасях хора, които се хвалеха до такава степен, че чак се самозабравяха. Все още ми беше гадно, задето не намерих Мадисън, за да си поговорим на четири очи. Сигурно сега в замъка това нямаше как да се случи, понеже щеше да има церемонии, разпределяния... процедурите в това училище са доста дълги - така ми обясни Макси. Представям си на него какво му е - за седем години, прекарани тук, сигурно всичко това му е омръзнало и дошло в повече. Влакът изсвири три пъти.
- " Какво означава това?" - попитах в недоумение аз.
- " Означава на теория, че сме пристигнали, но на практика може още да сме на някоя полянка в околностите на замъка. Получават се такива неточности понякога." - отново философски заключи Елодия.
Обичам дарбата на Елодия да отговаря и разсъждава философски. Необичайна е, а на мен страшно ми харесва. И ми е страшно забавна. Дали така отговаряше и в часовете? хи-хи
След като влакът изсвири три пъти, всички ученици започнаха да излизат от купетата си и да се ориентират към изходите. Ние щяхме да бъдем едни от последните, понеже Макси сподели, че ще бъдем избутани в тълпата и можем да си счупим някоя част на тялото в блъсканицата, а на мен това определено не ми се искаше. След около половинчасово чакане, най-накрая бяха останали съвсем малко ученици, затова и ние се насочихме към изходите. Преди да стигнем до изходите обаче, чух две злобни подхилквания. Обърнах се и останах безкрайно изненадана...

+ 15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП


 


       

avatar
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Лик : Anastasia Tsilimpiou
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Лондон
Семейство : Muggles
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M., Lolitta
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Лора К. on Нед Авг 27, 2017 1:28 pm

Ама те сериозни ли бяха ? Разбира се, че той беше невинен, толкова невинен, че чак .... Лора се опитваше да си поеме дълбоко въздух. Държали се като деца.. да бе, ама си беше съвсем нормално, да не ти вярват не бе никак приятно, при положение, че никога не си дал повод за съмнение. Лора извъртя очи, като се обърна и погледна към Луциус..ревност... никога не се бе държала с онова момчето като повече от приятел..
Каква работа има със семейни приятели? Ами очевадно беше, че след като са дошли на гости, Лора няма как да няма работа с тях. Пое си глътка въздух и поклати глава.

-Разбира се, че би реагирал така.. НО аз нищо не правех, просто си говорихме. Бяхме излезнали да се се разходим и видиш ли му разказвах как прекарвам лятото си с Луциус.. само дето скъпото ти Луци пресилва нещата до такава степен, че да прилича на изневяра. Дори и да му обясниш не дава. - Карстейрс извъртя очи и погледна към Филип след като му бе споделила, какво точно се бе случило, да това нямаше шанса да обясни на Луциус тъй като той единственото, което правеше бе да я напада от онзи ден насам.

Слушаше лекцията, която Филип изнасяше, познаваше го и до сега не го бе чувала да говори по този начин, беше прав за всичко, което казваше, но този път тя нямаше да бъде тази, която да направи първата крачка, да може би бе детинско, но колко повече пъти трябваше да му се извини и той да се прави, че не я чува?  Алания също се намеси, не можеше да отрече, че тя самата също имаше право. Лора можеше много бързо и безболезнено да реши проблема, но както вече споменахме тя нямаше да прави никакви крачки този път.

- Да прави сте, само дето като кажеш извинявай, нормалните хора те чуват, а тези дето си фантазират някакви неща продължават да си навиват на пръста едно и също и да си пеят една и съща песен. - Лора въздъхна и поклати глава по посока на Луциус. Не искаше да се кара с него, но това му държание и недоверие просто я изкарваха извън контрол. Искаше й се просто лятото им да бе завършило също толкова нормално и щастливо колкото бе през цялото време, само дето нямаше как да върне времето на зад, нали.

- Знаеш ли.. - започна обръщайки се към Луциус. - Когато наистина възприемеш, че между мен и него не е имало нищо повече от нормален разговор, просто знаеш къде да ме намериш. А сега за да приключа целия тоя спор, смятам да намеря някой Грифиндорец и да си намеря купе! - заяви му, погледна извинително към Алания и Филип. Да бяха прави нямаше смисъл от целия този детски спор, за това просто трябваше да го приключат някак си, а ако Луциус най - накрая разбереше какво му обясняваше..може би всичко щеше да се оправи.
+ 15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП



cross my heart and hope to die.
you're worst then nicotine, nicotine It's better to burn than to fade away It's better to leave than to be replaced I'm losing to you baby
avatar
Лора К.


<b>Галеони</b> 1400
С добри умения в правенето на отвари

Лик : Lisa Teige
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Литъл Хангълтън
Семейство : You bring out the best and the worst in me- Луциус Мортис ♡ [половинка]
Приятели : Kurt Zyelinsky
Здраве :
80 / 10080 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Лисица
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Луциус Мортис on Нед Авг 27, 2017 3:23 pm

Циркът, който се разиграваше в купето им се разрастваше все повече и повече. Напрежението определено можеше да се пререже с нож. Хубавата страна беше, че Филип и Алания застанаха на неговата страха. На това можеше да се каже приятел. Пък и не само - той много добре знаеше, че дори ако беше виновен щяха да му го кажат в лицето, а не да го крият. Дори Луциус за първи път чу такава "реч" от най-добрия си приятел. Другото "семейство" наистина им желаеха доброто, което много радваше слидеринеца и дори успокояваше нервите му. Честно казано, ако го погледнеш отстрани той и Лора бяха доста смешни, дори прекалено и наистина се държаха като деца. Трябваше най-накрая да се сдобрят и да са си с онези уникални отношения, както преди.
Грифиндорката взе думата и започна за пореден път да се оправдава, според Луциус и да казва истината, според нея. Не знаеше вече дали да вярва на очите и разума си, който бе изпълнен с ревност или да вярва на момичето, което толкова много обича. А какво щеше да стане ако тя го беше видяла с някакво момиче, което да му се води семеен приятел? Може би щеше до сега да не са заедно, защото нейната лудост е по-опасна. Бяха си изяснили нещата с приятелите от противоположен пол, Луциус имаше две такива - Алания и Елинор. Някой ден тя щеше да разбере, но днес повече на него не му се занимаваше със скандали.
И тъкмо, когато Мортис вече се бе решил да превъзмогне егото си и да задоволи нейното тя изведнъж избухна, като постъпи точно като дете. Щяла да си намери грифиндорец. Четвъртокурсникът стисна юмруци и извъртя глава към прозореца. Искаше да ѝ се разкрещи и да ѝ покаже от къде изгрява слънцето, но сърце не му даваше. Само при гледката, че си отива нещо в него се разкъса.
- Братле, догони я, кажи ѝ че си виновен, но ти ще си знаеш, че не си. - Филип го разсея от мислите му, но пък ѝ беше прав. Дори и да знаеше, че е невинен трябваше да прескочи мислите си, защото Лора му беше едно от най-важните неща в живота. Без нея нямаше да може да продължи. Дори да се разделят, той щеше да я преследва. Тя му беше неговото слънце, неговата светлина. Обичаше я, обожаваше я. Трябваше да я намери.
Бързо скочи от мястото си и започна да тича между купетата, като стигна до нея, добре че още не си бе намерила купе. Хвана я за рамото и я обърна към него. Без да казва нищо, просто я погледна в красивите очи, усмихна се и я целуна. Това нещо толкова да му липсваше. Тази целувка просто го разтопи отвсякъде. Забрави за нещастници, разговори и виновни, невинни. Искаше да остане с нея така завинаги. 
- Лора, миличка, извинявай, не трябваше да реагирам толкова бурно. Не бях прав да ти се сопкам по този начин. Обичам те и не мога без теб. Толкова ми беше трудно да не ти се усмихна през цялата тази седмица. Съжалявам.
Тези думи сякаш не идваха от устата на Луциус, но бяха истина. Истина, която вече не можеше да се крие. И подействаха - грифиндорката скочи на врата на Мортис и да речем, че вече скандалът и бурята от него бяха преминали. Двамата се хванаха за ръка и тръгнаха към купето им. А когато стигнаха пред него започнаха да се целуват, така че да може Филип и Алания да видят развръзката. 
Влизайки в купето, двамата бяха с широко отворени усмивки и можеше да се каже, че това място можеше да се нарече "Семейното купе".
- Скоро трябва да слизаме, знаете ли? - не, че много ги интересуваше това, но трябваше да обсъдят какво ще пият и какво не. Все пак тази година отново се бяха погрижили за тайния алкохол.

+ 15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП



You're worse than nicotine

IT'S A FUCKING DRAG I TASTE YOU ON MY LIPS AND I CAN'T GET RID OF YOU
avatar
Луциус Мортис


<b>Галеони</b> 1 730
Най-добра магия : Бомбарда
С добри умения в правенето на отвари

Лик : Herman Tommeraas
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Little Hangleton
Други взаимоотношения : Лора К - половинка
Приятели : Chris Pantratar. / Elle. / Brendan Wolfe / Филип - best
Здраве :
75 / 10075 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Паун
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Филип Бертранд on Нед Авг 27, 2017 4:11 pm

След като защити приятеля си, се надяваше Алания да застане на страната на Лора, защото иначе щеше да бъде много тъпо, но тя не го направи. Също като него изкара Лорчето виновна. Хе, па как няма да защити Мортис. Те бяха най-добри приятели, а Лора ряпа да яде, нали така. А и Филип беше чул едни слухове, които се носеха, че любимата му и най-добрият му приятел преди време са разигравали някакви сцени в тайна стаичка. Тука нещо намирисваше, но не беше ги питал нищо, за да не налива масло в огъня. Каквото бил било, дано сега всичко да е различно. Че иначе щяха да видят откъде падат звездите.
Приятелите на Бертранд го видяха в съвсем различна светлина и това не му се хареса, но трябваше да оправи нещата някак си. Ами ако Лора и Луциус се разделят. Нищо чудно тоя да се захване с Алания и тогава кво? А, Филипе, направи нещо по въпроса и недей да рискуваш. Щом грифиндорката излезе от купето, слидеринецът реши да подсили приятеля си и го накара да тръгне след нея. За щастие, думите му дадоха резултат и затича из купетата, да я търси. А през това време, Филип погледна своя лъч светлина и й каза:
- Слънце, виждаш ли,ставам на професор с тия речи. Анди пуякът ряпа да яде пред моите способности. – изсмя се шумно и я прегърна.
- Знаеш ли, ваканцията бе невероятна. А най-хубавото бе когато те заведох в Париж. Айфеловата кула, а онзи мост с катинарите. А+Ф – една чудесна двойка, която скоро трябва да подсили взаимоотношенията си – каза той и й намигна лукаво.
- Тая година трябва да забия около 20 мацки. Чух, че ще има много готини първокурснички, трябва да ги опозная. – допълни Бертранд и се усмихна. Обичаше да дразни любимата си. Когато беше ядосана бе още по-красива.
И докато се осъзнаят, Луциус и Лора навлизаха в купето по-весели от всякога, а за да покажат по-добре, че са се сдобрили, се целуваха най-нагло пред тях.
- Ейй, брато, пусни го малко тва момиче, ще й докараш асма. – засмя се Филип.
- Алания, гледай, мила, колко са сладинки, ще ми докарат диабет. – продължи той. А Луциус както винаги се замисли за алкохола.
- Хей, Мортис, вие сте най-големият алкохолик, който познавам. – рече слидеринецът.
- Значи, слушайте сега. Имам няколко пищовчета в гащите, щото не знаех дали ще ни стигне. – каза Филип и потъна в смях – Ако някой иска още сега може да му изкарам някое – продължи и намигна към Алания.

+ 15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП


My body remembers, your warmth, two eyes and lips, whispering in the night.
avatar
Филип Бертранд


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : -
Отлични пророчески умения

Лик : Shawn Mendes
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Годрикс Холоу
Семейство : Моргана - МАЙКА
Приятели : Луциус Мортис - best ; Алена Дюшков - закрилница ; Алекс Ернандес ; Ариел Блейк ; Дариен
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: прилеп
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Alania Lodge. on Нед Авг 27, 2017 5:05 pm

Драматично развитие на нещата. Може би трябваше да се застъпя за Лора, тъй като бяхме момичета, но вече прекалено късно. А и за мен тя не беше напълно права. Но и Луциус не беше. Тц, тъпо е, когато най-добрите ти приятели се скарат, защото трябва да вземеш страна и да избираш между тях, което не е окей.
Накрая на грифиндорката й кипна и напусна, а Луциус отиде да я гони, по съвет на Филип. Почувствах се малко виновна, че не й помогнах, но от друга страна, най-накрая бяхме насаме с Бертранд и можехме да се видим нормално, без да оправяме чуждите каши. Засмях се на репликата му за Андерсън, той изобщо не го харесваше. Аз пък бях на обратното мнение, ръководителят на Слидерин ми беше от любимите учители, но вярно - можеше само да яде ряпа пред гаджето ми. Всъщност всички можеха.
Филип не беше глупав. Започна да ми прави намеци, след като ми припомни страхотната ни ваканция, за да ме размекне. Хаха, добър опит, но и аз не бях глупава.
- Не знам за останалите ти гаджета... или там с каквито си бил преди, но за разлика от тях, не мисля да правя секс на 13. Изчакай 1-2 месеца да стана поне на 14 и пак ще говорим - усмихнах му се невинно.
Да, може би бях прекалено директна с него, но това беше една от ясно изявените ми черти. Бях убедена, че ми намеква за това. Иначе как по друг начин да подсилим взаимотношенията си?
- Педофилски истории. Ти си на 15, а те на 11... Но щом искаш. Whatever - извъртях очи - Знаех, че се шегува, но на мен не ми беше никак приятно. Само като си го представя с някоя друга и ми идва да убия и двамата.
Докато се цупех, видях как скараната двойка се завръща и започнаха да се мляскат точно пред нас, за да покажат, че са се оправили. Радвам, се че са изгладили нещата между себе си, сега най-после можехме да поговорим за важните неща - и по-точно купонът довечера. Нямаше да е нормалното скучно започване на годината, а парти в гората. Добре, че е Андерсън да разообрази нещата, иначе щеше да е поредната досадна вечер. Спестих си коментара на "шегата" на Филип, тея пищовчета може да минават пред старите му к*рви, но не и при мен. Не съм толкова лесна като тях.
След като обсъдихме плана за довечера - всеки бе донесъл някакъв алкохол, лично аз носех една бутилка водка в сака ми, а Луциус се беше престарал с 4 бутилки; за Филип... знаете, пищовчетата му - беше време да слизаме от влака. Лично аз щях да се преоблека в замъка, а и тази година трябваше да развеждам първокурсници по някакви стаи, така че просто чаках да слезем. Най-накрая стигнахме и се разделихме в различни посоки. Целунах и прегърнах Филип за "чао" и помахах на останалите двама. Не ми се занимаваше с 11-годишни, но бях префект... нямаше как. Надявах се да приключа бързо, наистина нямах търпение за купона довечера.

+ 15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП


Последната промяна е направена от Alania Lodge. на Нед Авг 27, 2017 7:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път



They say it's what you make, I say it's up to fate

© Pyphi(lia)
avatar
Alania Lodge.


<b>Галеони</b> 1230
Най-добра магия : Глациус Триа
Чувство за самосъхранение

Лик : Emilia Clarke
Герой : тук
Възраст на героя : 15
Жилище : Лондон
Семейство : Лодж.
Други взаимоотношения : Филип Бертранд - гадже ❤️
Врагове : Алена Дюшков
Приятели : Елизабет Ендовиер, Едуард Дюшан, Луциус Мортис, Лидия Годфри, Elle.
Здраве :
90 / 10090 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Акула
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Максимилиян Дрейк on Нед Авг 27, 2017 5:14 pm

Преди да стигнем със Седеоун и Елодия до изходите обаче, чухме злобен смях. Обърнахме се и останахме изненадани - зад нас стояха Лолита и едно русо момиче, което все още не познавах. 
-  "Ах, каква приятна гледка за очите! Виждам, че най-после мътнородите са се събрали." - хладнокръвно отбеляза тя.
- " Седи, захарче, защо ме гледаш така опулено? Изненадана си, че съм с Лолита ли? Е, свикни на гледката, защото двете се сприятелихме. Тя ми разказа някои неща за мълълокръвните ученици, които досега не знаех, така че повече не бих общувала с теб." - с нотка на присмех изчурулика русото момиче.
- "  Хората не се познават дали са стойностни по кръвта, или богатствата на семействата им. Но вие няма как да го разберете, тъй като сте заслепени от маниакалната жажда да се доказвате пред новодошлите. И по-специално ти - Лолита." - изрече Елодия.
- " Никой не ти е искал мнението, тъй като ти си една луда и цялото училище е запознато с този факт." - отбеляза Лолита.
Усещах, че е време аз да се намеся, преди нещата да ескалират до краен предел. Помолих учтиво двете момичета да се махат, тъй като Седеоун и Елодия едва се сдържаха. Седеоун да не заплаче, а Елодия да не размаха пръчката си срещу Лолита. Двете неприятни особи тръгнаха към изходите, хванати под ръка. Попитах Седеоун кое е русото момиче, че толкова много може да се разстрои от появата му и тя ми обясни. Разбирах напълно Седеоун. Чувстваше се предадена. Все пак беше дошла в това училище именно заради Мадисън, а тя я изостави. С Елодия се опитахме да я успокоим, забавяйки се още във влака, но сякаш безуспешно. Седеоун си оставаше все така посърнала. Тогава Елодия извади едно шишенце от раницата си.
- " Това е емоционална отвара. Преди да я изпиеш, се опитай да си помислиш наум за емоцията, която искаш да те връхлети и като го изпиеш, ще се почувстваш така, както си поискала. Определено ще те ободри." - заключи Елодия.
Седеоун не се възпротиви много, тъй като явно сама усещаше, че имаше нужда от подобен елексир. Замисли се за момент, след което изпи съдържанието на шишенцето. Усетих, че сякаш е с една идея по-спокойна. Вече нямаше какво да правим на влака, затова се насочихме към изходите и слязохме.

+ 15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП



avatar
Максимилиян Дрейк


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Обливиате
С добри умения в дуелирането

Лик : KJ Apa
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Жилище : Лондон
Врагове : Madison M.
Приятели : Cedeone Rosewood
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Ленивец
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Рок Хауърд on Пон Авг 28, 2017 12:21 am

Поредния ден в края на лятото, в който човек се чуди как да се отърве от жегата?. Е, не съвсем. Поне не и за Рок. Защото трябваше да пътува към Хогуортс за седмата си и последна година. Затова сега момчето си обличаше дрехите за из път. Свърши тази задача и седна да закуси. Настойникът му вече бе изял своята закуска и в момента разлеждаше вестниците
 - Виж ти - обади се Тери. - Цената на пшеницата се е вдигнала, но пък акциите на Гугъл са спаднали.
 - Да не играеш на борсата? - заинтересува се Рок докато мажеше втората си филия с масло
- А, не - Богарт затвори вестника. Макар, че го обмислям. Готов ли си?
 Седмокурсникът потвърди и стана от масата дъвчейки. Малко по-късно се качиха в колата и потеглиха към гарата. Там си казаха "довиждане", след това Тери тръгна към работа, понеже заради задръстването, в което бяха попаднали закъсняваше, а Рок мина през магическата бариера м-у 9-ти и 10-перон. Голяма част от учениците се бяха качили и той последва примера им.
 - Е, толкова ли няма някое свободно купе - измърмори хафълпафецът докато вървеше по коридора и виждаше, че всички са заети. Всъщност в някои имаше место, ама той предпочиташе по-празно. Накрая, влака тъкмо потегляше откри едно влезе и се настани.

+15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП
avatar
Рок Хауърд


<b>Галеони</b> 1061
Най-добра магия : Бомбарда
С добри умения в дуелирането

Лик : Justin Whalin
Герой : тук
Жилище : Лондон
Семейство : Мъртви
Врагове : Тъмните магьосници, което значи почити всички
Приятели : Victoria Belova, Деви Виари
Здраве :
85 / 10085 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Барс
Безсловесни магии: да

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  З.М.М. on Пон Авг 28, 2017 10:56 am

„Амик Дигъл изглеждаше свестен младеж, дано беше достатъчно мъдър за да праща подходящи дописки в редакцията на вестника си. Защото всичко можеше да се случи с един неблагоразумен журналист в днешно време.”
сънбърн разсея затъмняващата магия на купето. На вън слънцето тъкмо залязваше. След час вече щеше да е достатъчно тъмно, за да няма проблеми за нея.
- Радвам се че поговорихме мистър дигъл, ще се радвам да ми изпратите материалът си за предварителен преглед и рецензия преди за замине към вашата редакция - вложи достатъчно твърдост в тонът си, за да не си помисли журналисти, че това е учтива молба или просто препоръка която може да бъде пренебрегната. - Ще си видим на „портито” за откриване на учебната година. Следвайте пазача на дивеча.
Старата вещица се надигна и излезе от купето, като педи това само махна на преподавателя пиколо да се погрижи за багажа ѝ. После сякаш потъна в сенките между слизащите от влака ученици.


Никой не може да ви даде, това което аз мога да ви обещая!


avatar
З.М.М.


<b>Галеони</b> 24 120
Най-добра магия : Тксхуа кухов тксхайа чауъ
Доминиращ характер

Лик : Maggie Smith
Герой : тук
Жилище : Не може да се каже с точност
Семейство : Алгол Блек - пада ѝ се нещо като племенник.
Други взаимоотношения : Познанство с бащата на Маделин Гордън и Рикки Чадуик.
Врагове : Игнорира Мелиса Адамс;
Приятели : Емили Аверил - недосегаема
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: Ходеща през сенките
Покровител: златка
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  James. on Вто Авг 29, 2017 3:17 pm

След шегата, която Джеймс изпусна от устата си и която в същия момент беше доста груба, най-добрата му приятелка го посече и се извини на момичето. Сякаш не можеше да се бъзика с всичко, но такава си беше Алекс - душичка. Винаги се опитваше да е добра с хората и изобщо той не знаеше дали някога е изпитвала омраза към някой. Това беше доста добра страна. Надяваше се, че някой ден и той ще може така. 
А сега трябваше да чуе какво му отговаря хафълпафката. Той се интересуваше твърде много от живота ѝ, това бе една от причините всички да ги мислят за повече от приятели. Искаше да знае какво се случва с нея в подробности, колкото се може повече. Но такъв си беше като най-добър приятел. Хейстингс се почувства добре, когато разбра, че Ернандес вече се е посъвзела след смъртта на Дариен. Изискваше се доста силна психика, за да го направиш. Въпреки, че преди това бе готова да се самоубие като се хвърли от дървения мост в Хогуортс. Тогава какъв късмет беше, че той я срещна и я спря. Темата за Андерсън също бе доста обсъждана. Този мъж всяваше в хората смесени чувства, въпреки че повечето го мразеха заради държанието му. Според Джеймс така трябваше да се държи всеки един здраво стъпил на земята преподавател, а не да остава някакви ученици да му се качват на главата и да го правят на маймуна.
Разбира се, не можеше да се размине със серията въпроси от нейна страна. Естествено, те бяха за момичета. Явно етикетът, който си беше създал се знаеше дори от нея. Макар, че наистина прекаляваше - всеки ден или през ден с различна, но какво пък, сега е времето за тези работи. След време, когато започне работа някъде нямаше да има време за тези неща. Шестокурсникът започна да обяснява, но видя, че Алекс е доста разсеяна, луташе се някъде из облаците и това изобщо не му допадна, за това я побутна и излезе от нейния "транс".
- Това лято отново ми беше излязло име, знаеш какво е. Ами, сега ми е момента. О, направих глупост, да - на един купон щях да надуя корема на едно девойче, но хубаво е, че мъгълите са измислили хапче против такива неща.
Погледът ѝ в този момент беше безценен. И той така бе реагирал. Всичко беше минало, обаче и не искаше да мисли за това сега. За това побърза да смени темата, като побърза да отговори и на другия ѝ въпрос.
- Аз бройки не си поставям, скъпа, те си идват при мен, но мисля че ми е време да си намеря нещо сериозно. Имам нужда от някоя, която ще си ме глези. 
Доста истина имаше в този отговор. Малко или много му беше писнало да угажда на всяка, за да може да я вкара в леглото си. Искаше да си глези една единствена, но в днешно време нямаше много сериозни такива. Сега на партито можеше да има и щеше да нападне. А като стана дума за него, след няколко минути влака щеше да спре.
- Мисля да ставаме и да си взимаме багажа, че да слезем по-бързо от другите и да се насочим към замъка. - това ѝ направиха, а след няма и десет минути влака спря. Слизайки от него гледката беше удивителна - Хогуортс в целия му блясък. Светлините, големината, уникалността на замъка, невероятно. - Алекс, ще отида при другите ми приятели и после предлагам като си готова да се чакаме, за да вървим заедно към гората. Нищо, че пазача на дивеча ще ни съпроводи до там.
Леко кимване от нейна страна, сякаш беше недоволна, че я оставя, но Джеймс искаше да види и останалите от Хафълпаф, с които не се бе виждал цяло лято.

+15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП


You don't like me?
I don't care

avatar
James.


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Инсендио
С добри умения в дуелирането

Лик : Dylan Sprayberry
Герой : тук
Възраст на героя : 18
Жилище : Лондон
Други взаимоотношения : Лена Дюшан - FWB
Приятели : Best friends - Косъма ; Алекс Ернандес
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: сова
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Eris Alia Frost on Вто Авг 29, 2017 5:10 pm

Понякога имам чувството, че живея живот, които не ми принадлежи. Затварям тежкия куфар и в очите ми проблясват на бледата светлина. Стаята ми е притъмнена от тежките черни завеси, но все още мога да чуя гласовете на родителите й. Те се извисяват над собствените ми мисли и нахлуват в тях като стрела, пронизваща целта си право в центъра. Иска ми се всичко да бъде различно. Да имам нормален живот, с родители, които са като на всички останали – скучни до мозъка на костите си и задушени от рутината на семейния живот. Родители, които се интересуват от мен и моето бъдещи, които ми изпращат писма по средата на учебната година само, за да попитат как се справям с училище. Да, понякога ми се искаше да бъда обикновено лапе, което няма никаква идея за истинската стойност на живота. Но не. Аз съм Ерис Фрост и за мен думи като: „обикновен” и „нормален” не съществуват в моя свят. 

Дори сега, докато се подготвям за дългия път към Хогуортс, все още ми е трудно да повярвам, че всичко случило се в миналото е реалност. Наистина ли са минали цели пет години? Наистина ли повече няма да се върна в онзи кошмар? Да чуя писъците й, докато стоя свита в ъгъла на стаята си и се моля някой да дойде и да ме отведе далеч от нея. Тогава просто исках родител, които да ме обича. Исках тя да се осъзнае и да престане да утешава мъката си в алкохол, забравяйки за истинската си същност. Мечтаех да престане да скърби за живота, които е загубила и да живее заради мен. Но дори това беше прекалено много. Майка ми. Да, моята собствена майка избра лесния път – да сложи край на всичко и да ме остави сама. И защо? Заради някакъв си нещастник, които не е успял да оцени любовта й.

Прехапах долната си устна и изръмжах гърлено. Не, не можех да мисля за това. Аз бях различна от нея. Нямах нищо общо със слабата и износена от живота жена. Сега притежавам всичко. При нейните родители, открих всичко, което някога съм искала и нямате си представа как се чувствам. Като малко дето влязло за първи път в магазин за сладко. Ръцете ми са пълни с бонбони и шоколад, но това не означава, че материалното може да запълни празнотата, която е зейнала в сърцето ми. Нищо не може.

Въздъхвам тежко и излизам от стаята. Докато пътуваме през очите ми преминават хиляди сгради и хора. Смея се на мъгълите и странните им физиономии. За бога, понякога си искам да съм като тях – невзрачна и нямаща представа от света около мен. Но не. Моята съдба е различна. И това ме прави нещо повече от тях. Все още ми е трудно да реша дали това откритие ме радва или ужасява. Но поне съм на правилния път, или поне така си мисля. 

На гарата си взимам довиждане с баба си, която за пореден път е самото определение за съвършенство. Дори, когато ме прегръща за последен път, мога да усетя блясъка и великолепието й. Някой ден искам да съм като нея – величествена и непоклатима. 

С куфара си пременявам през коридора на влака, докато не намерих празно купе. Стоварвам с въздишка багажа си на земята и се стоварвам на мястото да прозореца.

Е, това е Ерис…Приключението започва отново. За пети път.

+15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП


A question that sometimes drives me hazy: am I or are the others crazy?
avatar
Eris Alia Frost


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : ---
С добри умения в дуелирането

Лик : Crystal Reed
Герой : тук
Възраст на героя : 16
Жилище : Лондон
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: лисица
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Фер Хейлън on Вто Авг 29, 2017 10:55 pm

Ето, че времето, в което трябваше да отпътувам за училището за магия и вълшебство Хогуортс за поредна година настъпи. Взех си всичко необходимо от Диагон-Али, преминах през перон 9 и 3/4, след което се настаних в едно от купетата в Хогуортс Експрес. Не се вълнувах особено от факта, че училището започва. Ваканцията ми мина по-бързо от очакването, предвид факта, че я прекарах в спане до следобяд и дълги купони в апартаментите на приятели и в баровете и дискотеките. Доста динамичен живот водех. Не се разбирах особено с родителите си. Те постоянно намираха за какво да се сдърпат с мен и за какво да са недоволни - като се започне от прическата ми, до това кои са приятелите ми и какви са ми оценките в училище. Вечно имаха болни амбиции, които аз явно не можех да удовлетворя. Да, не съм зубър, изкарващ само оценки "Изключителен" на изпитите и проектите в училище, но пък бях себе си. Имах собствено мнение по повечето въпроси. Имах хора, с които можех да общувам на всякакви теми. Когато бях малък, всички казваха, че съм бил много глезен. Възможно е това да е било така, но аз много се промених оттогава - както визуално, така и по характер. Промених изцяло ценностите ми. Доста неща се промениха...
В Хогуортс бях разпределен в дома Слидерин - чувствах, че там ми е мястото. Бях властолюбив, с изключителни лидерски качества. Да не забравя и най-важната подробност за мнозина, но незначителна за мен - чистокръвен съм. Въпреки че харесвам дома, в който съм, не смятам, че това изискване за прием е коректно. Все пак не всеки избира както с какъв цвят на кожата да се роди, така и с каква кръв. Просто се раждаш. Такъв, какъвто си. Не си виновен за това какви родители са те заченали и са ти дали живот. Затова аз изпитвах уважение към абсолютно всички магьосници от останалите домове, независимо полът им, цветът на кожата им и кръвта им. Но обичах и собствения си дом. Там се чувствах на мястото си, имах вече изградена среда, както и приятели - едни по-близки, други не чак толкова, но общувах с всички. Не бях от тези, които се свиват в ъгъла и се унасят в мислите си и проблемите си. Не бях и силен ученик - интересен предмет ми бяха единствено отварите и донякъде древните руни. Всичко останало учех с досада и по принуда. Харесвах куидича безкрайно много - миналите две години бях търсач на отбора, за тази все още не бях решил дали да се запиша, тъй като в края на годината ми предстояха много важни изпити, а куидичът изискваше огромна отдаденост и постоянни тренировки.

+15т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП



 
avatar
Фер Хейлън


<b>Галеони</b> 1000
Най-добра магия : Sectusempra
Доминиращ характер

Лик : Tyler Poosey
Герой : тук
Възраст на героя : 17
Жилище : Годрикс Холоу
Семейство : Филип Бертранд
Приятели : Madison M.
Здраве :
100 / 100100 / 100


Способности
Магипортиране: не
Покровител: орел
Безсловесни магии: не

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хогуортс Експрес

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите