HOGWARTS ONLINE BG
Голямата читателска секция WpgS9I5


Join the forum, it's quick and easy

HOGWARTS ONLINE BG
Голямата читателска секция WpgS9I5
HOGWARTS ONLINE BG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
ДОБРЕ ДОШЛИ В HOGWARTS ONLINE BG!

Hogwarts Online BG

Хогуортс Онлайн БГ е най-магическият RPG фен-форум на поредицата "Хари Потър" в България с 10 години история.

Създайте си герой- ученик, учител, смъртожаден или герой с професия и се впуснете във вълшебното приключение.
Присъедини се към Hogwarts Online BG
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Back in the game, v.2021 / vol.6
Голямата читателска секция EmptyВто Ное 14 2023, 09:46 by Александър Соколович

» Игра "Pottermore"
Голямата читателска секция EmptyВто Мар 08 2022, 20:14 by Рок Хауърд

» Отначало
Голямата читателска секция EmptyНед Окт 10 2021, 20:05 by Рок Хауърд

» Какво ще сложиш в ръцете на следващия?
Голямата читателска секция EmptyПон Авг 02 2021, 11:01 by Рок Хауърд

» Опиши се с книга
Голямата читателска секция EmptyНед Апр 11 2021, 16:49 by Зак Уордън

» Истина или лъжа за предишния
Голямата читателска секция EmptyСря Ное 18 2020, 06:34 by Урика

» Какво би направил на/с предишния писал?
Голямата читателска секция EmptyПон Окт 19 2020, 00:24 by Урика

» Five of wands & Page of pentacles
Голямата читателска секция EmptyПет Сеп 11 2020, 18:53 by Everett Lexington

» Пейката на желанията
Голямата читателска секция EmptyНед Сеп 06 2020, 22:49 by Rhys Hutchcraft

» Урок №1: Fight in order to survive
Голямата читателска секция EmptyПет Авг 21 2020, 11:09 by iggy,

» Беше играчка, стана хоби и страст
Голямата читателска секция EmptyПет Авг 21 2020, 01:20 by Рок Хауърд

» Античната библиотека
Голямата читателска секция EmptyСря Авг 19 2020, 23:03 by Rhys Hutchcraft

» Everything black...
Голямата читателска секция EmptyНед Авг 16 2020, 16:54 by Reanna

» Bluebird
Голямата читателска секция EmptyВто Авг 11 2020, 23:20 by Charlotte F

» Дневник по Вълшебства
Голямата читателска секция EmptyСъб Авг 08 2020, 16:28 by Everett Lexington

» Урок №1 - Отвара "Заклинание"
Голямата читателска секция EmptyВто Авг 04 2020, 20:21 by Rhys Hutchcraft

» Цитати за историята ^^
Голямата читателска секция EmptyСря Юли 29 2020, 23:43 by Jessica Whittemore


Голямата читателска секция

4 posters

Go down

Голямата читателска секция Empty Голямата читателска секция

Писане by Мейкън Рейвънуд Нед Мар 03 2013, 11:19



Голямата читателска секция 60958410

Почти всякаква информация можеше да се намери в Голямата секция.
Мейкън Рейвънуд
Мейкън Рейвънуд
Бивш директор на Хогуортс
Бивш директор на Хогуортс

Орден на Мерлин - Първа степен за актове на изключителна храброст и отличие. Най-високото отличие.
<b>Галеони</b> 18 752
<b>XP</b> XP : 25447
Най-добра магия : Огнена буря
Добър заклинател

Възраст на героя : 35
Жилище : Годрикс холоу
Здраве :
Голямата читателска секция Bar-le1185 / 10085 / 100Голямата читателска секция Bar-ri10


Способности
Магипортиране: да
Покровител: Орел
Безсловесни магии: да

Върнете се в началото Go down

Голямата читателска секция Empty Re: Голямата читателска секция

Писане by Дариен Сря Юни 28 2017, 01:33

Дариен се спусна по дългия коридор и вече притичваше към библиотеката. Добре знаеше, че хората отиваха там, когато изпитваха нуждата да бъдат сами. Беше му адски неприятно само при мисълта, че проследи Алекс, неговата Алекс, отиваше право на там. За момент изгуби фината й фигура сред учениците в коридора, всички се бяха запътили към залата за да обядват. Всички за разлика от Алекс и Дариен, които несъзнателно играеха на котка и мишка. Когато го видеше, Ернандес бягаше на всевъзможни посоки, избягваше погледа му, правеше се, че не го забелязва, а Дариен като едно изгубено кученце я следваше където отиде. Искаше да бъде сигурен, че постоянно ще й се пречка и се надяваше, че това за нея означава, че не е готов да се откаже от нея. И това бе точно така, младото момче не можеше да се откаже от тръпката, която изпитваше към нея. Имаше нещо, което му носеше чисто удоволствие – нещо в симетричните и изписани черти на лицето й, нещо ... в походката й, в дългата си лъскава коса. Как само искаше да бъде близо до нея. Чувстваше нещо прекалено погрешно, прекалено истинско към нея и сам на себе си не можеше да обясни. Наистина я харесваше, харесваше всичко в нея и само се чудеше... дали няма да изглежда твърде егоистично да иска всичко, което имаше тя, за себе си. Искаше само той да гледа нежното й лице, само той да върви до нея, само той да прокарва пръсти през косата й. Да, това определено бе прекалено грешно за да бъде истина.
На няколко пъти, Дариен се сблъска със забързани ученици, чиито изгладнели погледи го изяждаха със раздразнение. Сините, блеснали очи на Макенна грееха по-силно от всякога и нищо в поведението на останалите му правеше впечатление, погледа му принадлежеше само и единствено на Алекс. От далече успя да види, че тя влезе в библиотеката и голямата врата бавно се затвори зад малкото й тяло. Дариен забави ход и започна да върви по-спокойно по коридора. В главата му нахлуха неканени мисли за това да се откаже, да не я закача в момент като този, част от него дори се опита да го убеди, че тя не желае повече да го вижда или да го говори с него повече след унижението, на което я бе осъдил на бала. Заслужаваше си го, да, но все пак реши да не се предава, нямаше какво да губи повече – мъжкото му достойнство и без това беше на парчета, всичко останало в него крещеше просто да рискува. Така и стори.
Дариен влезе в огромната библиотека и се ослуша. Мразеше тишината, тази вековна тишина и миризма на стари книги и пергаменети. За момент се почувства глупаво, че се опита да надуши парфюма на Алекс – него поне можеше да познае от раз. Първото което направи бе да се спусне право напред , не спираше да търси с поглед онова за което бе дошъл тук, но нямаше и следа от Алекс. Не бе възможно да влезе толкова навътре в библиотеката за толкова кратко време. В един момент, Дариен се зачуди дали да не я повика, веднага обаче осъзна къде се намира .
- А, много ми пука.- отговори сам на себе си при това на глас и прочисти гърло.- АЛЕКС! -изкрещя високо, а преждевременно възмъжалият му глас прозвуча дрезгав. Името й потъна в тишината.- АЛЕЕЕЕКС!? Знам, че си тук ! - продължи да зяе и зад гърба си усети движението на библиотекарката, чието мрънкане го издразни до краен предел, тя бе елф и за секунди се магипортира до Дариен, изкарвайки му ангелите.
- АЛЕКС, НЯМА ДА СПРА ДА ВИКАМО ДОКАТО НЕ СЕ ПОКАЖЕШ!- едвам му достигна въздух да извика всичко това си се спусна да бяга през главните секции. Библиотекарката го гледаше невярващо, но реши да не го следва, само продължи да мрънка след него, как това поведение не било приемливо.
- ИМЕТО МИ Е ЛУЦИУС МОРТИС, ИЗКАЖЕТЕ МЕ АКО ИСКАТЕ.- подвикна зад рамо Дариен и продължи да притичва напред. Не след дълго достигна и в дълбочината на библиотеката и именно в Голямата читателска секция. Насред масите за четене и рафтове със хиляди книги, Дариен забеляза една не чак толкова висока фигура на момиче. Алекс. Тя бе застинала на едно място и видимо се бореше с някакви вътрешни конфликти и убеждения- това направи впечатление на Макенна, когато очите им се срещнаха, бе му нужен един единствен поглед за да разбере какво е положение. Алек със сигурност бе разстроена, затова той незабавно се запъти към нея без да му прави впечатление, че тя отново опитва да му избяга.
- Алекс, не бягай от мен!- каза и спря на място, а сините му очи бавно започнаха да се топят от горчивото чувство, което изпита. Алек се искаше да бъде близо до него и това ... това всъщност отново го нарани.- Толкова, толкова съжалявам, Алекс. А-аз, не знам какво да правя за да ми простиш... не знам. Просто ...съжалявам. Ужасно съжалявам, че се наложи да изтърпиш такова унижение.
Дариен започна да върви отново към нея.
- Съжалявам, че ...не се държах с теб като с дама.
Не спираше.
- Съжалявам, че не ти казах, че си красива.
Сви юмруци за спре треперенето им от вълнението му.
- Съжалявам, че не можах да те спра, когато ти си тръгна тогава.
Гласът му потрепери.
- Алекс, съжалявам, че... не се върнах тогава при теб.
С тези думи, Дариен успя да я достигне, протегна се към нея колебливо и затаи дъх. Миг по-късно обви внимателно ръка около китката й. Повече нямаше намерение да я пуска. Сините му очи се впиха в нейните топли кафяви, а устата му остана празна за повече думи. Беше ми писнало да е само на думи, затова следващото което направи, вероятно бе изненадващо. Дариен просто... придърпа Алекс към себе си и я остави да се настани в отворените му само за нея, обятия.  
Дариен
Дариен


<b>Галеони</b> 1000
<b>XP</b> XP : 26480
Най-добра магия : Протего
Добър заклинател

Герой : тук
Приятели : Деви Виари
Здраве :
Голямата читателска секция Bar-le110 / 1000 / 100Голямата читателска секция Bar-ri10


Способности
Магипортиране: не
Покровител: няма
Безсловесни магии: да

Върнете се в началото Go down

Голямата читателска секция Empty Re: Голямата читателска секция

Писане by Алекс Ернандес Пет Юни 30 2017, 17:43

Вече бе станало време за обяд, но Алекс не беше гладна. Или по-скоро нямаше желание да обядва. Всичко бе станало толкова бързо и неосезаемо. Всичко, което се случи с Дариен на бала. Не биваше да става така. Алекс се чувстваше тъпо. От тогава не можеше да си отдъхне. Беше я страх само при мисълта, че може да го срещне по коридорите. Какво щеше да му каже, как щеше да го погледне в очите. Тя се държа с него като с едно куче, което стоеше кротко и мирно пред нея и изпълняваше всяка една нейна заповед. Дариен не заслужаваше подобно отношение. Той си бе такъв. Голяма шматка, лигавне, не можеше да прецени кое е правилно и кое не е. Но в този случай Алекс бе допуснала грешка. Не трябваше да го удря пред всички, да му вика и да го полива със сок. Трябваше просто тайничко да му помогне да излязат от залата и  да отиде да се преоблече. Но тогава Алекс я бе хванало лудостта. Не знаеше какво й ставаше. По принцип не е толкова избухлива. Явно й се бяха насъбрали всички лоши мигове от живота и сега всичко излезе наяве и то благодарение на Дариен. Той си изпати най-много от цялата тази работа. Та Алекс държеше на него, уважаваше го. Ако някой друг бе направил
такова нещо, то тя щеше да го разпокъса на парчета, а сега какво? Да разкъса себе си ли?

Затова днес бе решила да остане за момент сама. Използва времето, когато всички са в Голямата зала, за да обядват, за да може да отиде на спокойствие в библиотеката и да поговори със себе си. Запъти се към третия етаж, но незнайно защо реши, че някой върви по петите й. Когато се обръщаше назад, виждаше тялото на Дариен на крачки от нея, но той се правеше, че не я следи, а Алекс бягаше от него. Искаше да изгуби следите й, да се върне в залата и да не я занимава точно в този момент. Защото нямаше как да го погледне в очите, а камо ли да му продума нещо. Най-добре беше да са далече един от друг. Колкото и болезнено да беше това за хафълпафката. Опитваше се да минава през коридорите, в които има хора и да се слива с тълпата, но нямаше никакъв успех. Той все още вървеше след нея. Явно нямаше да се откаже така лесно и щеше да я следва до крайната й цел.

По най-бързият начин влезе в библиотеката и затвори вратата зад себе си. Използва случая точно когато Дариен се бе блъснал в няколко съученика. Смело продължи да влиза в дълбочината на библиотеката, докато не достигна до крайната си точка – голямата читателска секция. Питате се защо е отишла чак там? Много просто. Щом навлезе малко по-навътре в библиотеката, чу гласа на Макенна, който зовеше името й. Тогава тя се уплаши и се насочи към дълбините на стаята, с мисълта, че нямаше да успее да я намери. Тя застина на място и се съсредоточи в спомените си.

Всичко продължи така, докато не срещна отново погледа на Дариен. Той я гледаше вдълбочено. Зениците им бяха плътно едни за други.
- Не, не биваше. – помисли си Алекс на ум .
Тя опита да избяга, да си тръгне от него, но той бе толкова настоятелен, че не спираше да говори разни неща зад гърба й. Всъщност, Алекс не вярваше в думите му, но той звучеше толкова искрено. Внезапно  хвана китката й. Беше я настигнал. Алекс се обърна към него, а очите й се впиха в неговите кристално сини, великолепно блещукащи очички. Те бяха толкова чисти и невинни. Първоначално Алекс отмести поглед, но той я хвана за брадичката и премести лицето й право към неговото. А след това просто я придърпа към себе си, към обятията си. Това беше миг, който Алекс щеше да помни вечно. Сърцето й биеше така силно, че можеше да припадне всеки момент. Парфюмът му се бе забил в ноздрите й и я опияняваше. Всичко бе толкова прекрасно. Сякаш летеше в небесата. Той я докосваше нежно, обгръщаше я силно и вдъхваше дъха й. Но внезапно тя се събуди от съня и направи крачка назад.
- Но, Дариен, не, не мога. Аз ти причиних най-голямата болка. Знам, глупачка съм. Удари ме, ако искаш, накажи ме. Не мога да те гледам в очите и да се правя, че нищо не е станало. Виновна съм за всичко, нараних те. Не заслужавам вниманието ти. – каза тя.

В следващия миг Дариен продума нещо, а докато се усети, устните на Алекс вече бяха плътно вплетени в тези на Макенна. Тя обви ръце около врата му, а чувството бе невероятно. Небесата я зовеше и я посрещаше с отворени обятия. Сънуваше ли? Или беше истина?
За да се осъзнае, повдигна единия си крак и се удари зад коляното.
- Ауч, заболя.
Значи не сънува. Тя наистина бе в прегръдките на Дариен. А целувката траеше толкова дълго, че и двамата бяха останали без дъх. В този момент Алекс осъзна, че не изпитва само приятелски чувства към това момче и че досега е живяла в пълна заблуда..
Алекс Ернандес
Алекс Ернандес


<b>Галеони</b> 1000
<b>XP</b> XP : 26984
Най-добра магия : Инкарцерус
Отлични умения в магипортирането

Герой : тук
Възраст на героя : 20
Жилище : Лондон
Семейство : Нелия Ернандес - МАЙКА; Давид Ернандес - БАЩА; Samael - ЧИЧО
Други взаимоотношения : Дариен - любовчия
Приятели : Alania Lodge, Лора К.,Melania Q., Алена Дюшков, Луциус Мортис, Филип Бертранд, Едуард Дюшан
Здраве :
Голямата читателска секция Bar-le11100 / 100100 / 100Голямата читателска секция Bar-ri10


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Лъв
Безсловесни магии: не

Върнете се в началото Go down

Голямата читателска секция Empty Re: Голямата читателска секция

Писане by Дариен Нед Юли 02 2017, 12:46

 Алекс бе по-нисичка от Дариен, което правеше прегръдката им много удобна и сладка. Макенна бе обвил нежно ръце около раменете й и силно се надяваше да не я притискаше твърде силно към себе си. Не искаше да й внушава чувството, че я задушава с това което желаеше най-много в този момент. Искаше я просто близо до себе си, така че да усеща аромата на косата й, парфюма й, ударите на сърцето й, които всеки момент щяха да забият с такава скорост, че да затоплят бузите й. Самият Дариен не знаеше на кой свят се намира. Мисълта, че прегръща точно това момиче, го караше да чувства онова гъделичкащо чувство когато лети с метлата си. Тогава обаче, Алекс прекъсна цялата тази приказка като се отдръпна крачка назад. Несъзнателно, грифиндорецът почувства себе си и ръцете си празни, сякаш нещо наистина съществено липсваше – Алекс. Думите, които изрече, накараха Дариен отрицателно да клати глава насреща й. Говореше празни приказки, които повече нямаха значение за него. Преди да се усети, той прошепна тихо : „Пълни глупости, Алекс.“ и сякаш в един миг двамата едновременно се приближиха един към друг. Устните им се вплетоха в една нежна игра, която заплашваше да прерасне прекалено страстна такава. Не им прилягаше на възрастта да са такива, но ето, че без задръжки се бяха отдали на нещо толкова първично. Желанието им да бъдат толкова близо един до друг бе прекалено истинско и хубаво, чак не беше за вярване.
Когато Алекс провери дали всичко това е реалност, а не сън. Дариен се усмихна само на сантиметри от устните й. Не, това това наистина се случваше и Макенна едва се побираше в кожата си от напиращото вътре в него щастие. Идеше му да се засмее с пълно гърло, идеше му да се разтича наоколо за да изразходва цялата енергия, с която се бе заредил за толкова отрицателно време. Явно, всичко това му се отразяваше много добре. Вместо това реши, че просто ще продължи тази малка фантазия помежду им.
Затвори очи и отново притисна устни в тези на Алекс. Ръцете му се увиха като змии около талията на момичето и секунди по-късно я повдигна във въздуха с лекота, за му е по-удобно да задълбочи тази невинна целувка. Не бе мислил, че толкова ще му хареса! Беше се целувал и преди, но сега изглежда всичко бе различно. Да не говорим, че се бе целувал и с момче и тази целувка сега не можеше да се сравни по никакъв начин с тази сега.
- О, Алекс!- възкликна Дариен, щом се отдали за малко от нея. - Нямаш представа колко щастлив ме правиш!- допълни през широка усмивка. Под действието на всичките тези емоции и вълнение, Дариен завъртя Алекс във въздуха и се заслуша в звънливия й смях, който бе като нежна музика за ушите му.
- Трябва да се махнем от тук! Но къде да отидем?! Някъде навън? Или в онази кула!- думите се лееха от устата на момчето, то наистина не знаеше какво му се случва. Накрая той застина, остави Алекс да стъпи на земята и впери сините си очи в нейните.
- Знаеш ли няма значение... важното е, че просто искам да си до мен.- каза тихо и преплете пръсти с нейните.  
Дариен
Дариен


<b>Галеони</b> 1000
<b>XP</b> XP : 26480
Най-добра магия : Протего
Добър заклинател

Герой : тук
Приятели : Деви Виари
Здраве :
Голямата читателска секция Bar-le110 / 1000 / 100Голямата читателска секция Bar-ri10


Способности
Магипортиране: не
Покровител: няма
Безсловесни магии: да

Върнете се в началото Go down

Голямата читателска секция Empty Re: Голямата читателска секция

Писане by Алекс Ернандес Пон Юли 03 2017, 01:00

Явно Дариен бе усетил, че Алекс проверява дали това не е сън, защото се отдели на милиметри от устните й и се усмихна леко. Беше толкова сладко. Алекс бе на седмото, та какво говоря, на осмото, деветото, безбройното небе. Всичко беше толкова хубаво. Сърцето й биеше мега силно. Сякаш веднага щеше да изскочи и в тялото й щеше да има празно местенце, което само Дариен можеше да запълни със своята любов.

След това той отново впи устните си в тези на хафълпафката. Ръцете му докосваха талията й. Тя потрепна. Допирите му бяха толкова нежни. След миг летеше във въздуха. Беше я повдигнал с такава лекота, съпроводена от целувка. Все още се целуваха плавно, нежно, страстно. А най-важното бе, че го правеше щастлив. Точно в този момент тя желаеше само едно. Да бъдат щастливи, да се веселят, да бъде в прегръдките му вечно. Той я завъртя в небесата, а Алекс се смееше звънливо. Всичко бе като в приказките. И двамата бяха щастливи – това бе най-важното.
- Трябва да се махнем от тук! Но къде да отидем?! Някъде навън? Или в онази кула! – каза той. Какво искаше? Вярно е, че и Алекс искаше да останат насаме, само двамата. Да е в прегръдките му, в обятията му, да усеща аромата му, допира му, но това прозвуча малко като – хайде да правим *екс. Хаха. В този момент Алекс си нямаше и представа какво би трябвало да отговори, добре, че Дариен смени темата.
- Знаеш ли няма значение... важното е, че просто искам да си до мен. – каза грифиндорецът. След това преплетоха пръстите си. Беше страхотно преживяване.
В този момент Алекс се спря. Беше намерила смелост да направи нещо. Нещо, което не можеше да осъзнае дълго време, но най-накрая го направи. Обърна се към него. Пръстите им още бяха едни в други. А телата им толкова близко.
- Дариен, знаеш ли, колкото и просто да звучи, аз не мога да кажа една думичка. Или поне досега не съм я казвала на никое момче. Да де, имаше едно, с което бяхме дълго време заедно и просто трябваше да му го кажа. Но не беше от сърце. Но какво и да е. Да не говорим сега за това. Та, това, което исках да кажа е… по дяволите Дариен… ОБИЧАМ ТЕ! – извика тя. Да, обичаше го. Обичаше го силно. И не я беше страх да си признае..  
Алекс Ернандес
Алекс Ернандес


<b>Галеони</b> 1000
<b>XP</b> XP : 26984
Най-добра магия : Инкарцерус
Отлични умения в магипортирането

Герой : тук
Възраст на героя : 20
Жилище : Лондон
Семейство : Нелия Ернандес - МАЙКА; Давид Ернандес - БАЩА; Samael - ЧИЧО
Други взаимоотношения : Дариен - любовчия
Приятели : Alania Lodge, Лора К.,Melania Q., Алена Дюшков, Луциус Мортис, Филип Бертранд, Едуард Дюшан
Здраве :
Голямата читателска секция Bar-le11100 / 100100 / 100Голямата читателска секция Bar-ri10


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Лъв
Безсловесни магии: не

Върнете се в началото Go down

Голямата читателска секция Empty Re: Голямата читателска секция

Писане by Cedeone Rosewood Пет Фев 09 2018, 15:02

Учебната година напредваше, а заедно с това растяха и домашните, както и изискванията, които учителите имаха към учениците. За утре учениците имаха да напишат пет различни доклада на тема, дадена от учителя по съответния предмет. Дори и на ученолюбивите ученици като Седеоун това не се стори никак приятно, но нямаше какво да се направи, затова момичето се залови за работа. Преди да отиде където и да било, Седеоун си направи списък с четивата, които трябва да вземе от библиотеката, защото щяха да й бъдат нужни, след което се запъти към библиотеката. Коридорите бяха пусти, защото вече беше време за вечеря и повечето ученици се намираха в голямата зала. Седеоун реши да пропусне вечерята, защото сметна, че ще изгуби твърде много време, което би могла да прекара в писане на докладите. Влезе в библиотеката, в която се мяркаха няколко ученика и се усмихна любезно на библиотекарката, която обаче не й отвърна на поздрава. Всички в Хогуортс смятаха библиотекарката за изключително нелюбезна жена, която не се трогваше от нищо и винаги беше намусена. Седеоун пристъпи навътре в библиотеката и започна да търси нужните й книги с поглед по рафтовете. Библиотеката на Хогуортс беше наистина огромна, може би колкото десетки класни стаи. А като се има предвид, че класните стаи в Хогуортс бяха поне три пъти по-големи в сравнение с тези на мъгълските ученици, просто можете да се досетите за какво става въпрос. След около двайсет минути, които момичето загуби в търсене на книгите, най-накрая се запъти към бюрото на библиотекарката, откъдето трябваше да мине преди да вземе книгите, за да бъдат вписани чрез магия в личния й картон. Преди да излезе от помещението обаче Седеоун срещна Максимилиян. От седмици те не си говореха. Отношенията им бяха поохладняли, след като Максимилиян се обясни в любов на Седеоун. Дотогава двамата бяха най-добри приятели, споделяха си всичко и държаха един на друг... но само като приятели - поне според Седеоун. Седеоун въобще не си бе и помисляла за тях двамата като нещо повече от... приятели, но явно Максимилиян не беше на същото мнение. Когато разбра за чувствата му, Седеоун се дистанцира и прекъсна отношенията си с него, въпреки че не се бяха карали. Просто нямаше желание да продължават да се виждат и да общуват. Седеоун знаеше за чувствата на най-добрата й приятелка Елодия към Максимилиян. Знаеше също и как Максимилиян оставаше на заден план отношенията си с Елодия. Седеоун не искаше да бъде пречка за развитие на една толкова красива любов, затова просто се дистанцира настрани. Сега се виждаха за пръв път от няколко дни. 
- "Привет." - проговори първи Максимилиян. Честно казано Седеоун дори нямаше желание да му отговаря, но въпреки това реши да го стори, тъй като не искаше да забравя на ценностите, на които я бяха възпитали родителите й.
- "Здравей" - едва изрече тя, след което понечи да отвори вратата на библиотеката и да излезе, но Максимилиян я спря с ръка.
- "Бих искал да поговорим... имаме много неща да си кажем..." - отбеляза той с нотка на съжаление в гласа си.
- " Не мисля че имаме какво да си кажем." - каза тя. Въобще нямаше намерение да се церемони, нито пък да убеждава Максимилиян в каквото и да било.
- " Но аз мисля точно обратното. Моля те, Седеоун, не ме съди толкова заради чувствата ми към теб, дай ми шанс." - каза той, хленчейки. 
В този момент момичето си даде сметка, че Максимилиян беше губил твърде много хора и неща в живота си - родителите си, най-добрия си приятел... често бе отритван и подиграван от някои ученици... Даде си сметка за това колко много нещастия му се бяха случили за крехката му възраст и колко повече бяха те в сравнения с дребничките неща, носещи му щастие. Понеже Седеоун се определяше като широкоскроен човек и смяташе, че всеки трябва да получава втори шанс, реши да даде втори шанс на приятеля си, прощавайки му. Двамата седнаха на една от масичките в библиотеката и започнаха да разговарят. Максимилиян сподели на момичето, че не се надява между тях да се развият някакви по-специални отношения от приятелски. Седеоун остана доволна от чутото и се разкая за пренебрежителното й отношение към него през последните дни, затова двамата взаимно се извиниха един на друг, а след което си простиха и се засмяха. И двамата бяха на мнението, че определено не им отиваше да си бъдат сърдити и скарани. Приятелството между тях беше огромно и истинско. Седеоун помоли момчето да даде шанс на връзката им с Елодия, защото тя наистина беше едно прекрасно момиче, заслужаващо само най-доброто. Седеоун искаше и двамата й приятели да станат партньори и би се радвала много за тях.
Cedeone Rosewood
Cedeone Rosewood


<b>Галеони</b> 5500
<b>XP</b> XP : 29502
Най-добра магия : Обливиате
Добър заклинател

Герой : тук
Възраст на героя : 23
Жилище : Лондон
Семейство : Мъгълокръвни
Други взаимоотношения : Едуард Дюшан - my love <3, Максимилиян Дрейк - надява се на нещо повече.
Врагове : Madison M.
Приятели : Максимилян Дрейк, Фер Хейлън, Elothia Addams, Victoria Belova
Здраве :
Голямата читателска секция Bar-le11100 / 100100 / 100Голямата читателска секция Bar-ri10


Способности
Магипортиране: не
Покровител: Сърна
Безсловесни магии: да

Върнете се в началото Go down

Голямата читателска секция Empty Re: Голямата читателска секция

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите