Любима книга и защо

Нека започна аз с "Аз съм номер 4". Трябва да се прочете, а не да гледате глупавия филм, който не мога да го изгледам от година насам :Д. Книгите за Хари Потър. И сега... не се смейте... книгите на "УоУ" <3333333 обожавам ги...
И всяка една на Никалъс Спаркс <33
Защото показват какво наистина се случва (поне тези на Спаркс), е не някакви глупости за щастлив край!

хм... окей, първите 2 позиции давам на Хари Потър и нечистокръвния принц и ИГРИТЕ НА ГЛАДА.

Принципно съм фен на фентъзи-тата и фантастиките, които са безкрайно различни от нашия свят и в същото време имат общи неща с него.

За Хари Потър и нечистокръвния принц ще кажа само, че е една невероятна книга, която смесва два паралелни свята и умело доказва, че няма невъзможни неща. Обичам магьосническия свят, защото е изпълнен с история и ценности, от които са лишени многоооо други фентъзи произведения. Обичам да чувствам магията, докато чета и да се задъхвам в определени моменти...

За Игрите на глада мнението ми е доста всеобхватно и няма да ми стигне форума, за да го изкажа напълно. Най-важното е, че Игрите на глада е перфектната книга, която те кара да се замислиш какви к*пелета за хората - дори в далеееечното бъдеще, те са егоисти, жадни за власт и зрелище. Социалните слоеве в Игрите на глада са само два - богатите хора, живеещи в столицата - Капитол и бедните, разпределени по 13те окръга на единствената държава в света - Панем. Самите Игри на глада имитират гладиаторските битки в древен Рим /писано е в книгата/, което доказва, че за хилядите години разлика, хората не са изгубили жестокостта си и желанието за зрелище.. дори цената за него да са техни сънародници или приятели..

ХАРИ ПОТЪР И ОРДЕНЪТ НА ФЕНИКСА !

Ами книгата ми е любима от поредицата 'Хари Потър'. Не мога да кажа защо точно ми е любима. Има нещо повече от другите книги от поредицата. Магията е повече в нея. Там убиват и Сириус ; (( .. ами повече не мога да кажа.

На мен ми е любима "Сияние" от Стивън Кинг. Просто този автор те грабва с всички негови истории, но специално в тази е във вихъра си. Историята за пропаднало семейство и как призраците в хотела оказват влияние на лабилния баща. Препоръчвам я горещо на всеки, който обича класическия ужас!

Нощна звезда на Алисън Ноел. Просто невероятна книга като другите от поредицата.

Хари Потър - всичко започна с него, още откакто бях на 10
Братята с лъвски сърца = Карл и Йонатан (H) Нангияла (h) трябва ли да озброявам още
3те Поредици Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Героите на Олимп и Изпитанията на Аполон - когато си мислех, че няма нио интересно за четене. освен книгите на Роулинг, а всъщност под носа ми се е криело нещо, което ме омагьоса
Магистериум (Холи Блек и Касандра Клеър) - Знам, че никой не я е чувал тази поредица , но мога да кажа че малко наподобява ХП


Списъкът е дълъг, но не ми се изброява. Ще пусна още някои неща от другия ми профил за разнообразие :)

добавям 2 и от тук

Сако от велур (Станислав Стратиев) - знам, че не е книга,но това е баси и зарибяващата пиеса, всичко започва с едно подстригване на сакото, което твърдо отказах да подстрижа (да играла съм в нея в студентските ми години), но нататък не ме карайте да разказвам

Напразните усилия на любовта (Уилям Шекспир) - точно това не се забравя лесно, повярвайте ми, особено като се правех на воин, заради него съм печелила и награда (така де да се похваля)

Препоръчвам:
Стоманено сърце - на Сандърсън, защото показва светат тъкъв какъвто би станал ако наистана имаше хора със суперсили.

Герои - на Абъркромби, защото синтезира „историческото” фентъзи и не усещаш как три дни се разказват в 1000 страници.

Звездните приключения на Нуми и Ники - на Дилов, защото е като филм на брата Мормареви и наистна има силна тръпка в нея.

Хари Потър и стаята на тайните - уникална книга. Харесва ми заради уникалните персонажи и случки, които са разказани. 

"Уолдън, живот в гората" на Хенри Дейвид Торо, защото ме научи да ценя повече природата и времето, прекарано сред  нея.

"Мартин Идън" от Джек Лондон, защото не е важно от къде ще тръгнеш, а до къде ще стигнеш. Интелектът и добрият вкус се формират и развиват, докато искаш да вървиш напред.  А върхът е самотно място.

"Луна и грош"  от Уилиам Съмърсет Моъм, защото ако човек е щастлив с това, което прави и там, където е, нищо друго няма значение.

"Аламут" на Владимир Бартол, защото "всичко е измамно, няма абсолютна истина".


"На изток от рая" от Джон Стайнбек, защото тимшаел. Всичко зависи от теб.

"Тичай или умри" на Килиан Жорнет, защото има нещо по-важно от победата. И защото обичам да тичам.

"Краят на вечността" на Айзък Азимов, защото не знаеш колко вредиш, когато си мислиш, че правиш добро.

Малазанска книга на мъртвите: всичките й десет томчета от Стивън Ериксън, защото е най-мащабното и разчупено фентъзи писано някога. И е доказателство, че въображението не знае граници, ако ние не му ги наложим.

Има и още, но се запирам, че и така стана дълъг списък.

Всеки път, когато видя подобна тема, в която не се споменава нито един български автор,  ми става  адски тъжно. За компенсация ще изброя само любимите си книги от родните ни автори.
 
Мравки и богове  от  великия Стефан Цанев.
Тази книга  е писана на езика на болката.
Маркович, ако не си я чел, метни й едно око, ще ти хареса.
 
Майките  от Теодора Димова.
Преди време някой ми каза, че тази книга не се чете, а се живее. Вярно е. Засяга изключително жестоко темата за родителството  като източник на основни проблеми в днешното поколение.
 
Балада за Георг Хених  от  Виктор Пасков.  Човек забравило себе си обича.
Една книга  изпълнена с толкова човечност  и болка, че не мога да опиша с думи как се чувствах след нея. Истинска прелест!
 
Жените на Варшава от Георги Марков.
Лесно е да живееш в собствения си малък свят, докато не разбереш, че съществува нещо повече. И това „повече” те смазва със своята недосегаемост.
 
Калуня – каля от Георги Божинов.
Това не е исторически роман и не се разказва за въстание,  независимо какво пише на задната корица.  Това е история за Човекът с всичките му добродетели и пороци.
 
Щъркелите и планината от Мирослав Пенков.
За нещата, които имат значение и онези, които нямат.
За творческото писане и как се прави с финес.
 
Спомени за вода от Иван Станков.
Един автор с изключително лиричен изказ, който умее да натовари всяка дума с емоция. Не обичам разкази, но се влюбих в неговите книги.
 
Остайница  от Рене Карабаш а.к.а. Ирена Иванова.
Една книга за невъзможността да бъдеш човекът, който си. За избора кого да пожертваш, за да запазиш собствения си живот. Написана е като поток на мисълта и достига изключителна емоционална дълбочина, а е малка книжка и се чете за ден.
 
Орисия  от Стефан Стефанов.
Вълшебни мрачни приказки за самодиви.
 
Трънски разкази/ Балканска сюита  от Петър Делчев.
Разкази за вълците и хората.
След тях май предпочитам да съм вълк.
 
Грехът на Малтица от Лиляна Михайлова.
Защото нещата не винаги са такива каквито изглеждат отстрани.

Ана Каренина - Лев Толстой.

За мен това е класика, която трябва да бъде прочетена от всеки един. Невероятна история. Излишно е да казвам защо е такава, просто една гениална творба за времето си, останала все такава и в днешни дни.

Как да прецакаш дявола- една от малкото наистина ценни книги за личностно развитие за хората, които имат трудности с вътрешния си глас, имат нужда да превъзмогнат вътрешни бариери като страх, срам, комплекси и други. Силно препоръчвам, тази и още няколко подобни като “Мисли и забогатявай” и “Моханът, който продаде своето ферари” промениха живота ми след гимназията!

Александър Соколович написа:Всеки път, когато видя подобна тема, в която не се споменава нито един български автор,  ми става  адски тъжно. За компенсация ще изброя само любимите си книги от родните ни автори.
 
Мравки и богове  от  великия Стефан Цанев.
Тази книга  е писана на езика на болката.
Маркович, ако не си я чел, метни й едно око, ще ти хареса.
 
Майките  от Теодора Димова.
Преди време някой ми каза, че тази книга не се чете, а се живее. Вярно е. Засяга изключително жестоко темата за родителството  като източник на основни проблеми в днешното поколение.
 
Балада за Георг Хених  от  Виктор Пасков.  Човек забравило себе си обича.
Една книга  изпълнена с толкова човечност  и болка, че не мога да опиша с думи как се чувствах след нея. Истинска прелест!
 
Жените на Варшава от Георги Марков.
Лесно е да живееш в собствения си малък свят, докато не разбереш, че съществува нещо повече. И това „повече” те смазва със своята недосегаемост.
 
Калуня – каля от Георги Божинов.
Това не е исторически роман и не се разказва за въстание,  независимо какво пише на задната корица.  Това е история за Човекът с всичките му добродетели и пороци.
 
Щъркелите и планината от Мирослав Пенков.
За нещата, които имат значение и онези, които нямат.
За творческото писане и как се прави с финес.
 
Спомени за вода от Иван Станков.
Един автор с изключително лиричен изказ, който умее да натовари всяка дума с емоция. Не обичам разкази, но се влюбих в неговите книги.
 
Остайница  от Рене Карабаш а.к.а. Ирена Иванова.
Една книга за невъзможността да бъдеш човекът, който си. За избора кого да пожертваш, за да запазиш собствения си живот. Написана е като поток на мисълта и достига изключителна емоционална дълбочина, а е малка книжка и се чете за ден.
 
Орисия  от Стефан Стефанов.
Вълшебни мрачни приказки за самодиви.
 
Трънски разкази/ Балканска сюита  от Петър Делчев.
Разкази за вълците и хората.
След тях май предпочитам да съм вълк.
 
Грехът на Малтица от Лиляна Михайлова.
Защото нещата не винаги са такива каквито изглеждат отстрани.

Ожени се за мен.

„Панчатантра“ Заради мъдростта в нея 

 поредицата Драконче на Николай Телалов. Защото показва, че и българите можем да пишем фентъзи не отстъпващо на  класики като „Властелина на пръстените“

„Чичовци“ на Иван Вазов. Едно защото много се смях, когато я четох за пръв път. И защото те кара да се замислиш, как автора би описал героите си, ако ни беше съвременик. 

„Войнът на светлината“ на Паулу Куелю. и „Ръкопис на петте пръстена“ на Мусаши  Понеже са книги за живота

В момента на върха на класацията ми е Дюн, защото наскоро не бях чел такава хубава фантастика, а и очаквам филма.

Български автор, на който се кефя и даже съм успявал да разменя 2-3 думи с него и е голям пич е Емил Минчев, който пише поредицата за Бък Ромеро - детективски романи с фентъзи и фантастика вътре - книгите му са "Нюх", "Стръв" и "Бяс" 

Едно време бях взел Бяс от него, след некакъв безумен разговор, в който той ме обори и после минах да изчета Нюх, и в последствие ходих даже са си взема Стръв с подпис. Много ме впечатли просто.