Приемната на Св Мънго

Голяма приемна, където редица вещици и магьосници са насядали на дървени столове, някои изглеждат съвсем нормални и четат стари броеве от Седмичник на магьосницата, други са ужасно обезобразени, слонски туловища или ненормални ръце, които се подават от тялото им. Стаята е малко по-спокойна от улицата навън, много от пациентите издават чудати шумове. В средата на първия ред вещица с изпотено лице, която си вет с екземпляр от Пророчески вести издава подобни на свирене звуци от устата си, грубовато изглеждащ вълшебник в ъгъла звъни като камбана при всяко свое движение, с всеки звън главата му се клати толкова ужасно, че трябва да придържа с ръце ушите си, за да я държи изправена.
Вещици и магьосници в светлозелени мантии се разхождат нагоре-надолу по редиците и си записват разни неща в бележниците. Всички имат избродираната на гърдите им емблема: кръстосани кост и пръчка.
Обикновено има къса опашка отпред на която пълничка руса вещица седи на бюро с надпис „Справки“. Стената зад нея е облепена с плакати и бележки, които казваха неща като: „ЧИСТИЯТ КОТЕЛ ОПАЗВА ОТВАРИТЕ ОТ ОТРОВИ“ или „ПРОТИВООТРОВИТЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ОТРОВИ АКО НЕ СЕ ПРЕДПИШАТ ОТ КВАЛИФИЦИРАН ЛЕЧИТЕЛ“. Има също и голям портрет на вещица с дълги сребристи къдрици и надпис:

ДИЛИС ДЪРВЕНТ написа:Лечител на Св. Мънго 1722–1741
Директорка на училището за магьосници и вещици Хогуортс 1741–1768

Отпред на опашката млад магьосник изпълнява нещо като странен танц подобен на джига и се опитва между виковете си от болка да обясни затруднението си на вещицата зад бюрото.
— Това са… ух… обувките, които ми даде брат ми… оу… те ядат моите… УХ… крака… погледнете ги, трябва да имат някакво… АААХ… проклятие и не мога… ААААААХ… да ги сваля — Той подскача от единия крак на другия, сякаш танцува по нажежени въглени.
— Обувките не ви пречат да четете, нали? — каза русокосата вещица, като раздразнено посочи голямата табела вляво от бюрото си — Искате Разваляне на заклинания, четвърти етаж. Също както пише на табелата. Следващият!
Самата табела гласеше:

ЗЛОПОЛУКИ С ПРЕДМЕТИ………………………………………………………………… Партер
Експлозии на котли, пламване на пръчки, катастрофи с метли и други.
 
НАРАНЯВАНИЯ ОТ МАГИЧЕСКИ СЪЗДАНИЯ……………………………………… Първи етаж
Ухапвания, ужилвания, обгаряния и други
 
МАГИЧЕСКИ ГРЕШКИ………………………………………………………………………… Втори етаж
Заразни болести, например драконова шарка,
Изчезвания, скрофолунгус и други
 
ОТВАРИ И ОТРАВЯНИЯ……………………………………………………………………… Трети етаж
Обриви, прекипяване, неконтролируем смях и други.
 
РАЗВАЛЯНЕ НА ЗАКЛИНАНИЯ…………………………………………………………… Четвърти етаж
Проклятия, омагьосвания, неправилно приложени магии и други.
 
ЧАЙНА ЗА ПОСЕТИТЕЛИТЕ / БОЛНИЧЕН МАГАЗИН…………………………. Пети етаж
 
АКО НЕ СТЕ СИГУРНИ КЪДЕ ДА ОТИДЕТЕ, ИМАТЕ ТРУДНОСТИ С ПРИДВИЖВАНЕТО ИЛИ СТЕ ЗАБРАВИЛИ ЗА КАКВО СТЕ ТУК, НАШАТА ВЕЩИЦА ПОРТИЕРКА ЩЕ СЕ РАДВА ДА ВИ ПОМОГНЕ.

Се същите невнимателни вещици и магьосници, това поне беше хубавото на свети Мънго, колкото и да се движеше напред прогреса и магията винаги щеше ида има глупаци склонни да попитат „А защо не?”. Ето на пред нея на опашката имаше някакъв изтормозен магьосник, който държеше малката си дъщеричка плътно за глезена, докато тя пърхаше над главата му с големи перушинести крила.
— Четвъртият етаж — каза с отегчен глас вещицата, без да задава въпроси и мъжът се запъти към двойната врата зад бюрото, носейки дъщеря си като голям странен балон — Следващият!
Притеснена рижа дама седна камара малки дечица около полите си застана пред бюрото.
— Здравейте — каза тя — съпругът ми Артър Менсън е бил преместен тази сутрин, можете ли да ми кажете…?
— Артър Менсън? — попита вещицата, като местеше пръста си по дълъг списък пред себе си — Да, първи етаж, втората врата вдясно, отделението Дай Левълин.
— Благодаря ви — отвърна вещицата и подкара челядта си — Насам, всички.
Дай Левилин крилото бе предназначена за особено лоши ухапвания от магически създания. Кой знае в какво се беше забъркал бедния глупак. На двойната врата през която мина вещицата бе закачен некролог на някой си мистър Портър. Явно не на всички успяват да помогнат.
— Следващият казах! - кресна вещицата, а Сънбърн се зачуди дали да не я прати в крилото по силни вътрешни магически изгаряния.
— Тук съм на свиждане на Джоан Смит.
— Отделение 49, но се боя, че си губите времето — каза разсеяно вещицата — Както знаете, тя е напълно неадекватна — в момента се мисли, че е чаена лъжичка… Следващият!