МАГИЧЕСКИ ГРЕШКИ………………… Втори етаж

МАГИЧЕСКИ ГРЕШКИ………………… Втори етаж написа:Заразни болести, например драконова шарка, Изчезвания, скрофолунгус и други

Тук лежаха доста от маговете който са си задали въпроса „А защо не?” и след това нещата рязко са се объркали. По коридорите се мъкнеха частично невидими пациенти, но преди всичко си стояха в стайте от двете страни на коридора, като на повечето врати имаше табелки с големи червени букви: КАРАНТИНА. За разлика от другите отделения лечителите тук ходеха с маски на лицата и предпазни ръкавици от драконова кожа, не гледаха с добро око на посетителите и не бе изключено дори да натирят някой който се мотае по коридорите и създава предпоставака да им се отвори още работа - примерно като си лепне драконава шарка. В дъното на коридора бе Отделение 49 където в няколко самостоятелни стай се помещаваша магосници и вещици попадниали под тежка форма на магически грешки.

З.М.М. Сънбърн мина с уверена крачка по коридора на втория етаж умело избягвайки едно полуизчезнала вещица и кимайки учтиво на двамата лечители с който се размина. Те я познаваха като редовен посетител на пациентката от стая №3 на Отделение 49.
Та влезе в стаята и приседна на празното болнично легло, свали си ръкавиците, махна воала спускащ се от бонето ѝ и махна с пръчката, за да дръпне дебелите завеси. После се загледа в Джоана Смит, която блажено се въртеше в една огромна порцеланова чаша в другия край на стаята.
- Да добавя ли захар и мляко скъпа? - попита Сънбър и както ѝ се стори жената се заклати положително, така че възрастната вещица бръкна в чекмеджето до болничното легло извади от кутията две бучки захар и ги хвърли в чашата при жената. посещаваше я от близо две десетилетия и тя не бе показала признаци на подобрение. Освен това че от време на време сменяше представата си за себе си. Това което привличаше Сънбърн към „лудата” бяха две неща. Първото, предизвикателството да открие какво я е сполетяло и второто, че бе открила фамилията ѝ - Дю`Вал.
Днес от друга страна, странната луда вещица можеше да се сдобие с още някой посетител.

Беше млада, е не толкова млада колкото мъгълите или останалите краткоживи, но все пак по-млада от нея самата. Почти всичко бе по младо от нея самата. А освен това бе запазила и младежкия си външен вид, себично донякъде, но кой би искал да е вежно жив ако остарее и се съсухри?
- Странно нещо са спомените Моргана. Уж разчиташ на тях, вярваш им, а се оказва, че не всичко е точно так както го помниш, а и дали помниш всичко? Да вземем на пример тук присъстващата госпожа Джоан Смит. Това разбира се не е истинското ѝ име. Получи го когато попадна тук преди двадесетина години. Не знаеше коя, а както виждаш и все още не знае - тя подхвърли бучка в захар в гигантската чаена и чалнатата вещица в нея се завъртя, за да я разбърка. - Поразила я е ужасно силна форма на Облевиате. Същотото това проклятие може да докара „черни петна” в спомените ха хората и мъгълите, но освен това може и да подмени спомени. Спомени за семейство, което си имал и си загубил. - За момент спря и я погледна да види дали това ще предизвика някаква реакция, но не забеляза нищо особено в изражението на своята „гостенка”.
- Много отдавна, се отказах да имам семейство или поне да се привързвам към някой който ще жевее само сто сто и петдесет години. Магията поддържа живота на маговете доста по-дълго от това на мъгълите, но всичко си има край скъпа моя и може би ти най добре го разбираш от всички ни. Ще ти подхвърля едно име: Бертрант. Имаш връзки можеш да разбереш, за какво говоря. Колкото до Хогуортс... - рязката смяна на темата привлече вниманието както на замислилата се Моргана, така и на чалнатата вещица. - В училището има нещо, което ми трябва, съставка, с която може да се направи отвора връщаща спомените, спомени, които не всеки би желал да си върне. Дали една такава субстанция би предизвикала интереса ти?

Ех колко припряна беше Моргана, струваше ѝ се, че скачаше от тема в тема без да вниква в никоя от тях.
- Не съм се интересувала кой е заемал постовете преди мен, но с новия министър на магията си имаме малко приказка. Да не говорим, че няколкото години в което преподавах в училището преди време също се отразиха добре в „кандидатурата” ми. В общи линии защитата на училището е паднала толкова много, че всеки би могъл да влезе в него. Ако реши да преподава... или да наглежда някой наскоро открит роднина - след като подхвърли последното проследи реакциите на Моргана, за да планира по-нататъчните си действия.
- Колкото до отварата скъпа моя, много отдавна съм разбрала, че не е необходимо да откривам заклинание за затопляне на вода, когато някой друг вече го е изобретил и публикувал в някой наръчник. Това което се опитвам да кажа е, че макар нивото в училището да е паднало, все още има кадърни отварители в него и с малко чар и манипулации могат да свършат това в което са най-добри. Да ми служат.
Чалната магьосница издрънча в чашката си.
- Вземи бука захар и ѝ подхвърли скъпа. Ще я зарадваш, а и винаги е добре да майката на някой много влиятелен човек да те харесва, не мислиш ли?

Отговорите летяха от устата на Сънбърн. Тази жена ми вдъхваше леко недоверие, като че ли. Тя беше от онези скрити лимонки, които можеше да ти прережат гърлото веднага след като са те прегръщали. Не че можеше да направи това и с мен. Не че изобщо е мислила за това, но мислите ми се бутаха в главата. Старата жена ми обясняваше как защитата на Хогуортс е паднала.. и това беше така. В днешно време едно нападение от колегите ми смъртожадни щеше да доведе до разгрома на замъка. Те бяха изпята песен - директора на училището бе стар и гнусен старец, а заместник-директора смъртожаден под прикритие.
След тази тема, тя отново прескочи като заговори за изгубен роднина. Не схващах какво ми намеква. Едва ли знаеше нещо за изгубения ми син?! Нямаше от къде да знае, за това просто реших да се усмихна и да не обръщам внимание на това.
Обясни ми и за отварата - щяла да манипулира. Тя? Според мен си вярваше прекалено много. С манипулации тя нямаше да успее, но виж едно Империо щеше да помогне.. или да помоли Аштън. Всъщност тази отвара можеше да ми потрябва и на мен. Може да съм забравила важни неща от миналото и да си ги спомня, ако пия от нея.
Мислите ми обаче бяха прекъснати. Сънбърн ме подкани да сложа бучка захар на лудата магьосница. Защо да го правя? Майка на влиятелен човек? Кой пък ще е този урод?
- Кой е този човек? - попитах, защото любопитството в мен надделя, но нещо в мен точно в този момент потрепна и получих.. как се казваше.. шесто чувство. Лошо предчувствие го наречи. Трябваше да тръгвам. Не можех да остана, защото знаеш, че става нещо в къщи. 
- Съжалявам, Сънбърн, трябва да тръгвам, ще се видим някой друг път.
Без да казвам и дума повече се завъртях и с бързи крачки излязох както от стаята, така и от болницата и моментално се превърнах в черен пушек.

Сънбърн проследи как Моргана се превърна на черен дим за да се мигипортира малко в страни то болницата, а после се загледа през прозореца в щъкащите по булеварда мъгъли. Автомобилите им фучаха по пътя, майки бутаха детски колички, котюмари крачеха забързано понесли куфарчета в ръце, а на отсрещния тротоар седеше дръглив просяк облечен в прокъсана мантия и сложил шапка пред себе си. „Ох тези от министреството!” Сънбърн надигна бастунчето си и леко го завъртя, после де обърна към лудата магьосница въртяща се чашката си.
- Знаете ли госпожо Дю`Вал, че синчето ви е живо и ви търси, а на вън се случват странни и опасни неща. Все още смятам, че не е здравословно за вас да напускате това болнично заведение. кой знае, може някой мъгъл да изпусне управлението на ужасните си железни машини - от вън се дочу свирене на спирачки - и съвсем ненадейно да бъдете прегазена и да загинете точно както си седите на отсрещния тротоар пред болницата.
Чу се удър и писъци, пред болницата мъгълите вдигаха суматоха. Колко беше неприятно, че съществуваше този указ за укриване от мъгълите. Тогава аврърът можеше да бъде спасен, вместо да се чака бавната бърза помощ на немагите. Какво да се преви и колко ли магьосници трябваше да загинат по нелеп начин, заради този проклет указ...
Старата вещица подхвърли още една бучка в чашката и излезе от отделението.