Огледалце, огледалце на стената...

Сънбърн чакаше в на третия етаж в трофейната зала срещу старото патинясало огледало зад стената. Точно където се бяха разбрали да се срещнат с госпожица Хардбрум. Явно освен патинясало, огледалото беше и криво, защото макар дъртата вещица да беше срещу него то не я отразяваше. От време на време в него се появяваха, някакви образи които учтиво поздравяваха Сънбърн било просто с кимане било с реверанс или поклон. Тя отвръщаше вяло и продължаваше да седи като изсечена статуя подпряла се на абаносовото си бастунче.
Очакваше, преподавателката по грижа за магическите създания да пристигне до десетина минути в единадесетия час. Учениците вече бяха по леглата си и дори нещо да се объркаше, нямаше да настъпи паника. А шанс да се обърка нещо когато се разправяш със смъртен покров винаги имаше. Щеше да помоли колежката си да активира тайния проход, тъй като... ами огледалото беше криво и срещаше трудности да отрази самата Сънбърн?
Доколкто ѝ бе известно при предишното влизане в тунела той бе срутен на около седемстотин фута преди изхода в близост до колибката на пазача на дивеча, но срутването можеше и да не е проблем зя някой който иска да проникне в замъка незабелязано. Унесена в мисли тя не усети как настъпи единадеситя час преди полунощ.

Беше вечер! Една леко студена вечер, в която Констанс щеще да свърши нещо важно, но не знаеше какво. Тя се беше уговорила с колежката си госпожица Сънъбърн да свършат някаква работа, за която Хардбрум щеше да разбере подробности след минути. Тя сега си пудреше носа, слагаше лек слой червило-тъмно и хранеше Леонардий. Видя часа и разбра, че вече закъснява за уговорената среща. Стана, сложи халата си и тръгна към огледалото на третия етаж. Преди това взе магическата си пръчка, постави Леонардий в леглото му. Излезе от стаята, заключи я и тръгна към третия етаж. След много стълби тя пристигна на мястото и видя, че колежката и беше там. Тя се появи зад нея и каза:

-Добър вечер, госпожице Сънъбърн-каза Констанс, покаля се леко докато колежката и бее леко уплаена от стряскащото появяване-Е, какво трябва да се свърши пред това огледало. Дано да включва почистване-каза с лека усмивка Констанс

- О, Констанс. Благодаря че дойде - изглеждаше все е дно преподавателката по грижа бе прекъснала мислите й. - Това е един от „тайните” изходи от замъка. Би трябвало да са те уведомили за тях при постъпването. Боя се, че вътре се е завъдил смъртен покров. От една страна това е доста опасно, но ако успеем да „убедим” да защитава този проход ще имаме един настина сигурен изход в случай на необходимост.
След една малко по дълга то необходимата пауза Сънбърн добави:
- Би ли, отворила прохода аз явно имам някакъв лек проблем с активирането му?

-О, с най-голямо удоволсвие, госпожице. Само да си спомня как се активираше.-след това Констанс се зае да оглежда огледалото, а през това време колежката и я гледаше. Констанс в ума си преглеждаше спомените и се сети как. Извади магическата си пръчица, почука с магическата си пръчица по един стае камък, който едва ли някой би забелязъл и каза-Speculo speculum murum-след това насочи магическата си пръчка към камъка.
Констанс се зачуди на това, че знаеше паролата. След това погледна колежката си, погледна отново и прохода, който изглеждаше срутен изцяло и надали някой можеше да мине, заради стената от камъни, която препречваше пътя им. Тя реши много мислеше какво следва и реши да попита колежката си какво следва. Обърна се към нея, погледна с леко объркване, леко учудване и я попита
-Как ще минем през камъните, които препречват пътя ни, защото като гледам не можа да се мине, защото стоят като щит над прохода?

- Така е разбира се скъпа моя. Но и не съвсем. Вентус - махна с бастунчето си Сънбър и силна стрия вятър се удари в камините насреща им като чяст от тях сякаш затрептяха. - Метеолоджинкс Реканто
Вятърът секна рязко и камъните спряха да трептят, поне тези които трептяха, а достопочтената дама направи някаква доста интересна чупка и премина през тях, все едно бяха просто илюзия, каквато всъщност бяха. Коридора от другата страна бе самото въплащение на мрака, поне докато Сънбърн не промълви Експекто патронум и от върха на пръчката ѝ се започна да се отделя финна светеща мъглица. Пред нея се разкри дълъг влажен коридор ат дялан камък, който се спускаше плавно надолу и както бе известно след около. На двете жени им предстоеше около една миля разходка в този подземен проход. При условие, че целта на посещението им не ги изненадаше доста по-рано. Планът на вещицата който тя щеше да сподели със своято колежка докато вървят към края на тунела бе някак да залостят покрова близо до срутването и това е е една „приятна изненада” за всеки опитал се да проникне в замъка от том.