Тауър бридж

Мостът "Tower bridge" е една от най-големите атракции в Лондон и цяла Великобритания. Вдигането на мостовете му при преминаването на кораб довежда в Лондон повече от 2 милиона посетители годишно.

by Иън Бримстоун Нед Яну 21 2018, 16:53

Беше истинска зима тук в Лондон - не спираше да вали от няколко дена, беше смразяващ студ, но това не ме спираше да завладявам града и женските сърце. Тази година имахме голяма ваканция и щяхме да се завърнем в Хогуортс чак началото на февруари, което беше страхотно, но от друга страна не бях виждал най-добрата си приятелка Лидия от почти месец. Честно казано ми липсваше, така че днес имах планове да се видя с нея. Чакахме се до Тауър Бридж и после щяхме да решим къде да ходим. Тя обичаше снега, така че едва ли щяхме да се затворим в някое кафе, но откъде да я знам в какво настроение е. Жени...
Бях облечен с прокъсани дънки, черна тениска и кожено яке. Единствено обувките ми Timberland отговаряха на зимното време. Знам, бях облечен тотално не за сезона, но мразех зимни дрехи, а и магията ме сгряваше. Всички мъже ме гледаха странно, а жените едва не припадаха по мен, хаха. Спокойно, дами, всички ще вземете от Иън, само си чакайте реда. Сега приоритетът ми беше Лидия... е, голям приоритет, закъснявах вече с 10 минути за срещата ни, но тя си знае какъв съм, така че. Както и да е, тя беше момичето на което можех да се доверя за всичко, познаваше ме по-добре от самия мен и беше единствената с която не бих спал. Просто... тя е толкова нежна и невинна, не бих й причинил това и не бих съсипал приятелството ни за единият кеф. Иначе беше наистина красива и имаше нещо необичайно в нея, което го нямаше в останалите кучки. Това беше тя... Лидия, най-добрата ми приятелка.

Пристигнах с незначителното закъснение от 10 минути и започнах да се оглеждам за нея. Валеше силно и снегът ми пречеше да виждам, така че беше трудно да фокусирам къде е момичето. Помислих, че нещо съм сбъркал мястото и тъкмо щях да й се обадя, когато я видях да пристига. Тя да закъснее? Необичайно. И после се сетих, че нарочно е дошла късно, защото е знаела, че ще закъснея. Хаха, умно...
- Хей - гушнах я - Как си?

by **Jessica Whittemore** Нед Яну 21 2018, 21:13

Веднага щом ги освободиха за зимната ваканция червенокоската замина за Сан Франциско за празниците. Или поне така си мислеше в началото, докато родителите й не развалиха и без друго киселото й настроение с постоянното си мрънкане, за да остане до началото на занятията. Едва приемаше факта, че ще изкара Коледа и Нова година без да зърне дори и една снежинка сняг, а какво оставаше за цялото време.... тръпки я побиваха. Но тя бе изобретателна още от пеленаче и щеше да намери начин да се измъкне от проклетия континент.
Както и се случи, взе първия полет след празниците директно за Лондон. Дори нямаше намерение да ходи до Литъл Хангълтън. Брат й все още не знаеше, но щеше да си има компания цял месец. Пък и повечето й приятели бяха там. Вярно че ги виждаше в замъка, но си беше друго да се мотат свободно из улиците, без някой да ги дебне на всеки ъгъл дали са направили някоя щуротия. Всъщност като се замисли нямаше чак толкова много приятели. Даже се брояха на пръсти...на едната й ръка. Всички останали бяха просто познати с които й бе приятно да прекарва свободното си време.
Тези мисли започваха да я вкарват в някакво доста странно състояние близо до това на депресия. Не й харесваше. Винаги е била над неща и не разбираше защо напоследък всичко й се отразява. Имаше само един човек, който можеше да я изкара от това състояние и да не я дразни с присъствието си.
-Въпросът е ти как си? През цялото това време нито звънна, нито писа.... почти съм сигурна, че ако не те бях потърсила нямаше дори да се сетиш за мен. – най-накрая се откъсна от прегръдката му.
Подаде му една от картонените чаши които носеше и тръгнаха без посока по моста, докато ситния сняг продължаваше да се сипе отгоре им. Едва ли му се пиеше точно кафе, но само това успя да намери по пътя.
– Да не си си намерил друга приятелка, Иън?! - погледна го с най-подозрителния си поглед. Знаеше, че е абсурдно, но само от мисълта това да се случи я побиваха тръпки.

by Иън Бримстоун Нед Яну 21 2018, 21:42

Добре, че Лидия носеше кафе, защото доста ми се спеше. А не трябваше да изглеждам заспал пред най-добрата си приятелка, да не си помисли, че компанията й ми е скучна или нещо такова. Нищо подобно - просто бях спал 2 часа. Последните дни бяха само купони - по барове, дискотеки и частни в апартаменти. Водех забавен живот, но понякога не издържах и исках да спя цял ден. Та, кафето ме живна.

- Извинявай, но бях зает с купони... Знаеш как е - усмихнах се виновно - Глупости, онзи ден си мислех за теб и всъщност щях да ти се обадя, но ти ме изпревари - преметнах небрежно ръка през рамото на момичето - Виждам, че ти е студено - засмях се.

Ние често си говорехме така, тя често се шегуваше, че ще я забравя. Това никога нямаше да стане, де. Никоя кучка не би заменила най-добрата ми приятелка. Та, не се обидих от нейните мисли, че може да я сменя. Дори и да иска Лидия няма да се отърве от мен. Точка. Нашето приятелство има толкова история, забавни и нелепи моменти, правене на глупости из територията на Хогуортс и никога няма да я оставя.

- Ти чуваш ли се? - засмях се пак - Колкото и да ти се иска, няма да се отървеш от мен. Ще те преследвам завинаги, дори в кошмарите ти - погледнах я втренчено, с цел да изглеждам психопатски, но не се получи и избухнах в смях - Ти си единствената ми приятелка - ако някой ни слушаше отстрани, щеше да помисли, че сме гаджета, но това никога нямаше да стане - А сега спри да си въобразяваш и си пий кафето - дръпнах шапката, която носеше пред очите й, така че да не вижда нищо и когато се опита да се освободи, не й позволих. Колко обичах да я дразня, беше толкова забавно - Или пък не го пий... не знам дали можеш да улучиш чашата със затворени очи - продължих да се смея, времето с Лидия винаги ме развеселяваше.

by **Jessica Whittemore** Вто Яну 23 2018, 17:45

Постара се да не го показва, но девойката се намръщи още повече. „Браво! Всички са се забавлявали, а аз си седях в стаята, гледайки дразнещо зелените и добре поддържаните дворове. Както е тръгнало, защо някой не вземе да ме застреля? “ Опита се да прогони бързо тези мисли. Въобще не помагаха да се разсее от вкисналото настроение в което бе изпаднала. Поне смехът, който последва, беше истински.
-На мен да ми е студено? Извинявай, да не би в гардероба ти да живеят десет дузини плъхове? Повече от половината ти панталон липсва. – хвърли един бърз погледн на пролетните му дрехи. Типично в негов стил. – А и недей да се измъкваш от въпроса! Да знаеш, малко съм ти сърдита.
Отпи голяма глътка от капучиното си, като едва не се задави от смях при вида на ... това страшен поглед ли трябваше да е или ? При друг би могъл да подейства, но независимо какви физиономии правеше пред Лидия, за нея той щеше да си остане онова забавно и отзивчиво момченце с което се сприятели в мига в който го срещна.
-Иън! –изписка когато й „изгасиха светлините“ – Кълна се, ако ми развалиш прическата или грима собствено ръчно ще те убия!
Естествено последва неуспешен опит да върне плетената си шапка на предишното й място. Младият Бримстоун с лекота осуети плановете й. Нямаше да остави нещата така! Гледаше го с присвити очи, макар той да не я виждаше и същевременно обмисляше внимателно следващия си ход. „Дали да не изсипя останалото капучино върху прекрасните му руси кичури? Не, зима е все пак..“ Виждаше леки силуети през плетката на шапката и това, че все още я държеше през раменете щеше доста да й помогне. Остави се уж той да я води, докато изчаква подходящия момент. Снегът хрупаше под стъпките им и точно когато минаваха покрай една от уличните лампи, Лидия реши да мине леко в страни към нея. Уви Иън беше прекалено зает да я тормози, за да обръща внимание на пътя и се озова лице в лице с железния стълб. Лампата доста силно се разтресе, а Иън за малко да си падне на задните чати. Няколко от разхождащите се мъгали наоколо се обърнаха, за да видят какво толкова нарушава обществения ред. Девойката веднага се възползва от момента и разкри лицето си.
-О, добре ли си ? – започна с префърцунен глас - Толкова си непохватен... Аз не виждах пътя, а пък ти се заби в уличната лампа. Трябва да внимаваш повече къде вървиш!
Прехапа долната си устна, за да сподави напиращия я смях и да изкара най-невинната си физиономия. Което си беше доста трудно, имай в предвид физиономията изписала се на най-добрия й приятел. Дори не можа да повярва, че с такава лекота го накара да се удари в лампата.
-Не съм сигурна, но мисля че ще ти излезе доста голяма цицина на главата.

by Иън Бримстоун Чет Яну 25 2018, 21:29

Както казах - беше толкова забавно да дразня най-добрата си приятелка. Дори и да не виждах очите й, можех да усетя как присвива очи от недоволство, но нямаше какво да направи. Аз бях по-силен и по-хитър. Знаех, че крои план за измъкване, но очаквах да ме удари или да се пробва да ме спъне. Точно затова и бях зает да гледам да не ме нарани, отколкото пътя. В началото нарочно ни превеждах по най-лошите места, но после тръгнахме където ми падне и въобще не обръщах внимание. А и бях зает да се заяждам с нея. Приятелски, разбира се. Как се очаква да мисля затапки, да гледам Лидс да не ме срита и да гледам къде ходим? Не съм толкова мултифункционален. И точно това се оказа грешката ми... Не мога да повярвам, че се оказах такъв глупак да се блъсна в един стълб. Не че не ми се беше случвало... един път си размазах лицето, защото си гледах телефона и случайно се ударих в друг стълб. Беше... ужасно. Не разказах на никого тази унижаваща случка, но имах чувството, че този път няма да остане тайна.

Уличният стълб се разтресе, а аз едва не паднах. Сигурно е било смешна гледка и не разбирах защо Лидия сподавяше смехът си - все пак тя беше виновна. Оказа се по-умна от колкото я смятах. Както казваше мама някога - никога не подценявай една жена. Ех... защо не я слушах повече?

Бързо станах, опитвайки се да възвърна гордостта си, но беше трудно да не правя гримаси от болка. Наистина се ударих силно. Изтупах се набързо и погледнах осъдително момичето.

- Вече можеш да започнеш да се смееш. Не ми се прави - казах й, а тя не закъсня и избухна в смях. Да, много забавно - Хубаво ми отмъсти, браво - не се сдържах и аз се засмях. Нямаше как да й се сърдя дълго. Щях да й върна... скоро - Е, какво ще правим сега? Да правим номера на невинните минувачи, както в доброто старо време? - подсмихнах се. О, велики времена... - А довечера съм поканен на един купон, знам че ти се ходи. Няма да съжаляваш - вила извън Лондон, ще има много готини момчета, които може да забиеш, алкохол и всичко, което ти хрумне. А и сега като сме пълнолетен и мога да правя магии извън Хогуортс... твой е избора какво ще е първото нещо, което да объркам на партито. - погледнах я очакващо - Идваш нали? - пак я гушнах през рамото, този път решен да не я закачам. Е, поне в близките 15 минути.

by Sponsored content

Тауър бридж

Тауър бридж

Re: Тауър бридж

Re: Тауър бридж

Re: Тауър бридж

Re: Тауър бридж

Re: Тауър бридж

Re: Тауър бридж