Спомени на Шарлот

by **Charlotte F** Чет Апр 09 2020, 16:55

/ В тази тема ще кача няколко истории от живота на Шарлот. От лятото преди да е започнала шести курс и от самия шести курс. Вдъхнових се от тях, докато си пишех вчера урока по ЗЧСИ и си мисля, че ще допринесат за изграждането на героинята./

Лондон, юни 2019
Нот се смести на канапето. През младостта си беше посещавал много подобни места и ако тогава мизерията го отвращаваше, сега му създаваше някаква извратено чувство за уют.
Сбърчи нос. Цигарена мъгла изпълваше заведението.Чувстваше се просмукала се по стените влага. Тук там се виждаше откъртена и свободно падаща мазилка. Погледът му се спря на няколко избледнели плаката на мъгълски певици . Тапицерията на повечето дивани се бе разкъсала, включително и на този, върху когото седеше. Не му пречеше, беше се настоял на удобни и меки кресла.   До ушите му достигаха отчаяният смях на пияните и тихото мърморене на все още трезвените. Тази дупка наподобяваше душата му.
Отправи поглед към бара и веднага я съзря- с руса коса, небрежно хваната на кок, уморен поглед, който едва личеше зад силния грим и младо тяло, облечено в униформа. Тя сновеше около плота и нареждаше чаши върху таблата си. Тази ли малка мръсница беше подлудила Смит?
Ето че тя се приближи и към неговата маса. Попита студено и безразлично:
-        А вие какво ще искате, господине?
-        Нещо, което едва ли се предлага тук, млада госпожице. Например огнено уиски.- й отговори самодоволно той

Тя отново го погледна,като вече ясно се очертаваше пламъчето в очите й.
-        Свършвам работа чак след час.
-        Днес не бързам и мога да почакам.

Пламъчето в погледа й се разрастваше. Усмихна му се дяволито и отмина масата му, продължаваше да си върши работата без капка ентусиазъм.

Шарлот закопчаваше палтото си. Извади джобното си огледалце и разгледа отражението си. Приличаше на сянка. Но така по-добре. Колкото по- противно изглеждаше, толкова по- привлекателна ставаше за тях.

Затръшна вратата на бара. Той се бе облегнал уверено на стената и пушеше. Тя започна да го изучава в тъмнината. Едро тяло, може би вече позанемарено, но все още носещо белезите на добрата физика. Къса прошарена коса и познатия й празен поглед.
-        Дай ми цигара!- заповедно му извика тя и той й подаде табакерата
Тя запуши. Сега беше време той да я огледа. Тя се наслаждаваше на топлата лятна вечер и звездното небе, когато той наруши идилията й:
-        Значи си била любовница на Смит?
Шарлот се засмя.
-        Любовница? Не трябва ли да се намират чувства у жената, за да се нарече любовница. Имахме делови отношения.
-        Малката, не си играй с мен!

Шарлот се засмя истерично,а той я гледаше объркано. После го погледна строго и му изсъска.
-        Шарлот! Скапаното ми име е Шарлот и това ще е единствения начин, по който ще се обръщаш към мен.

Беше я довел в някакво малко, затънтено хотелче. Тя с радост установи, че условията бяха съвсем прилични. На леглото бяха постлани бели чаршафи, в банята имаше топла вода и дори малка вана, а от запалената камина идваше топлина.
Нот се настани на един от столовете, огледа я с пренебрежение и заповеднически я подкани:
-         Хайде, покажи ми нещо, с което да повярвам, че си момичето, за което болката не съществува.
-         Разбира се. – надменно се усмихна тя.-: Подай ми джобното си ножче.

Шарлот свали ризата си и замахна с ножчето първото по дясното си рамо, а после и по лявото. Прокара го съвсем внимателно и по корема си. Кръвта се стичаше по тялото й, а тя допушваше цигарата си.

-         Без забранени заклинания. Можеш да ме нараниш, по какъвто начин решиш, но той не трябва да застрашава здравето или живота ми. Бъди креативен. Традиционните заклинания са ми омръзнали.

by **Charlotte F** Съб Апр 11 2020, 20:25

Лондон, 15 юли 2019
Шарлот затръшна вратата зад себе си и се облегна на нея. Дишаше тежко, но това не й пречеше да се усмихва арогантно. Нот седеше на стола до прозореца и допиваше чашата си с огнено уиски. Когато я съзря, той присви поглед и й изсъска:
-         Закъсня!
-         И какво от това? Тук е единственото място , където се чувстваш свободен. Трябва да си ми благодарен, че съм удължила удоволствието ти.
Шарлот врътна отегчено очи и тръгна към цигарите оставени на масата. Тъкмо се пресягаше, когато усети Нот да обхваща с ръце косите й.
-         Време е да се научиш как да се държиш?- злобно изсъска в ухото й той.:- Не можеш да оцениш болката причинена от магически заклинание? Време е да приложим стандартни мъгълски методи.

След това започна да удря ожесточено главата й в стената.
На третия удар тя изкрещя:
-         Сприии, това не е част от сделката.

Ала Нот нищо не чуваше думите й. Бесовете го владееха и без колебание щеше да й разбие главата. Ударите продължаваха, а тя смяташе, че скоро ще изпадне в безсъзнание, когато той я блъсна на земята. Риташе тялото й и крещеше:
-         Шибан мътнород. Торба с лайна.

Болката я обгръщаше като дебела и плътна дреха. Започна да плюе кръв по земята. Ефектът на отварата, която бе взела преди час още не бе отминал.
-         Радвам се, че си се подготвила за занятието ни днес.

Тя храчеше кръв по земята, а картината й се размазваше. Дали болката отново щеше да победи и тя щеше да изпадне в безсъзнание.
Тогава той легна върху нея, надигна роклята й и рязко навлезе в нея. Шарлот гледаше тавана и празнуваше. Ако издържеше и този момент и не затвореше очи, тя би натрила носа на болката, която измъчваше тялото й, но действаше като опиум за душата й.

Скоро Нот започна да закопчава панталона си.
-         Сега можем да попушим на спокойствие. Какво ще кажеш?- предлагаше й той спокойно с известна веселост в гласа.

Шарлот се надигна и мрачно му отвърна:
-         Аз отивам в банята. Ако искаш вземи цигарите там.
Шарлот се наслаждаваше на топлата вана. С пръчката си вдигаше сапунени мехури от водата като им придаваше човешки физиономии.
Нот се засмя на картинката, която завари в банята.
-         Играеш си като дете! Но ти всъщност си си дете.
При тези си думи той се опита да я погали, но тя се отдръпна. Излегна се удобно във ваната, запали цигари и високомерно го попита:
-         За какво ви се говори днес, господин Едуард Нот?
-         Исках да ти споделя нещо за моето първо влюбване.
Шарлот се засмя, плисна малко вода и подигравателно му каза:
-         Да чуем за романтичната страна от живота на господин Нот.
-         Открих в едно чекмедже стари писма, които съм получавал още като ученик. Някои бяха от приятели, които ми разказват за пътуванията си през лятото. Останалата част бяха от Алис. Срамежлива, интровертна, ревънклоука, която ухажвах с години. Размених си толкова нежности. Споделихме куп приятни моменти…
-         Защо не го направихте?
-         Защо не съм направил какво?
-         Защо не се оженихте за Алис?
-         О, аз бях още наивно момче с романтично сърце. По-късно настъпи войната, трябваше да спазя и традициите на рода Нот…Вписването на Алис в тези планове бе невъзможно.

Шарлот усети познатия бръснач да драска по тъканите на душата й. Дори Нот се бе влюбвал и познаваше радостта от споделената любов.
-         Понякога теб не те ли ухажват младежи?
-         Не! НИКОГА!- сопна му се тя
-         Хайде, не се цупи! Искаш ли да ти оставя някакви пари?
Шарлот пръсна вода в очите му и ядно извика:
-         Аз не съм проститутка! Идвам тук, защото ми харесва болката. И колкото й идиотско да ти звучи знам, че тези разговори ти помагат. Когато всичко свърши, аз ще съм развалина, но ти ще си една идея по-пълноценен човек. А сега не ме гледай виновно, а ми донеси няколко цигари.

Нот послушно излезе от банята. Шарлот се сгуши. Топлината не облекчаваше болката. Защо не можеше да спре да го желае? Понякога жадуваше да се събуди сутринта и това желание да се е изпарило, а тези моменти да са изтрити от живота й.

Нот й донесе цигари. Тя отново запуши, но този път го погледна в очите. Тези празни, обезверени очи, за които животът отдавна бе изтекъл. Искаше да помогне, да разпали искрицата в тях, да направи съществуването по- леко за притежателя им.
-         Изглеждаш ужасно! Едното ти око е синьо, а от устата ти капе кръв. Едвам те гледам. Толкова си ми противна , жалък мътнород!- заядливо й подхвърли Нот

Ясно. Пак му се играеше, но тя вече бе уморена. Лесно щеше да убие желанието му:
-         Аз съм само отражение на това, което е останало от наивното момче с романтично сърце.
Нот зяпна.

Спомени на Шарлот

Спомени на Шарлот

II спомен