Изгубени в превода/ Тайни писма между Елисавета и Андрю

Г-че Соколовна, 

Аз само исках да ви кажа... Думите ми бягат уви, протягам се към тях, но те пак ми се изплъзват. Не съм си разменил с вас нито дума, а чувствам че вече съм опознал душата ви. Сякаш съм ви срещал някога и сме си казали всичко. Сега изпитвам нуждата да благоговея пред вас и да не отронвам нито дума, защото и един едничък звук би развалил тази съкровена тишина...Никога не съм изпитвал нещо подобно. И романтичните ми приказки не струват. Та, аз изобщо не ставам за поет. Твърде често използвах думата " дума" в предните изречения и вероятно са станали тегави за четене. Но какво друго ми остава освен думите, които не могат да изложат дори половината от това, което чувствам във ваше присъствие. Ах, да можех да ви нарисувам или да ви претворя в песен...



Ваш
Андрю

Госпожице, 

Аз разбирам свенливостта ви. И ви уверявам, че тя ми изглежда така естествена и чаровна. Може би именно вашето чисто сърце ме привлече. В друг случай аз никога не бих се осмелил да ви пиша подобни сърцераздерателни излияния. В друг случай бих се правил на храбър и непоколибим мъж. Бих ви оскърбявал с лековат флирт. Не бих се различавал от другите момчета и вероятно завладян от страст, щях да ви заявя друг тип намерения.

Но аз оставам безмълвен във ваше присъствие. Губя мъжката си сила и не смея да си представя нещо сладострасно с вас. 

Руската поетическа душа е необятна, но  аз няма да ви пращам поезия на някой ваш сънародник. Ще споделя с вас думи на Христофоров, герой от драмата на Яворов " В Полите на Витоша". Той е велик български поет, вероятно Филип ви е споменавал за него или пък не?

Чувствувам желание да те отнеса накрай света и да бдя над тебе...ревнувайки те от слънцето, което те грее...пазейки те от вятъра, който те докосва.


Ваш
Андрю

Г-че Соколовна, 

Простете ми забавянето. Аз няколко пъти захващах да ви пиша отговор и всичките пъти захвърлях перото си. Думите ми се струваха така нищожни. Те не биха могли да изразят вълнението, което изпитах от стиховете, които ми изпратихте. Не зная дали е правилно, но аз си ви представям във вашето голямо имение в Русия. Облечена сте в дълга бяла рокля и четете поезия в двора. Птиците спират песента си, за да не нарушават покоя ви, а самодиви се крият плахо зад дърветата. Те също не искат да обезпокояват своята предводителка. Не зная госпожице, дали ви е приятно да фантазирам с вас. Но трябва да разберете, че тайната на нашите взаимотношения понякога ме измъчва. Зная, че никога няма да съм достоен за вас и ще си остана за винаги ваш епистоларен любовник. Фантазиите си единствения начин да бъда с вас, па макар и в имагинерния свят.


Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново. 
Да се влюбя в тебе...
                   Христо Фотев

Ваш 
Андрю

Господин Роуз, 

Аз само искам да Ви кажа... не знам наистина какво. Думите Ви ме оставиха безмълвна и развълнувана, както не подобава на една дама да бъде, но аз ценя всяка една от тях. Вие може и да не се считате за поет, но душата Ви е поетична и накара моята да се усмихне.

Приемете усмивката ѝ, макар и плаха...
...но аз отново много говоря. Вие правилно казахте, че тишината е съкровена. А аз искрено желая да Ви опозная чрез нея. В тишината между Вашия поглед и моя, между всички неизречени още слова... 
...там бих искала да се срещнем.

Не знам дали е редно... но Вие твърде много ме развълнувахте с красивите си думи и не съумях да ги оставя без отговор. Аз се боя, че далеч не умея да пиша толкова красиво, но ви пиша от името на свенливото си сърце, което, уви, е непоправимо романтично и впечатлително. И то Ви благодари.

Искрено Ваша,
Елисавета


П.П: Историята с гадателката ме озадачи ужасно... и не мога да не Ви попитам защо ми я разказахте? Нима Вие мислите, че... Не, боя се, че отново се размечтавам, а това е много лошо качество за една дама. Надявам се не съм Ви отегчила със своите словоизлияния и ще чакам... поне за миг отново да си помълчим.

Г-н Роуз, 

аз се страхувам, че ще ви разочаровам след като чета всички хубави епитети по свой адрес. Бледнея пред красотата на словото Ви, то сякаш се отнасят за някой ангел, а не за мен. Вие имате твърде добра душа и аз се чувствам поласкана от всяка сричка, благодарна съм за всяка дума, изписана за мен. Вашите писма правят и най-лошия ми ден да изглежда слънчев и изпълнен с надежда, а мисълта за Вас ме кара да се усмихвам, дори когато нямам причина за това.

Аз не желая да Ви измъчвам по никакъв начин... тежко ще ми е, ако дори за миг стана причина за Вашето страдание. Зная, че обстоятелствата пречат на нашата среща и съм безкрайно щастлива, че въпреки това избирате да ми пишете. Аз не желая дори за миг да допускате, че е възможно да сте недостоен, напротив, ако питате мен сред нас аз съм тази, която не заслужава цялата тази нежност и топли чувства. Нашата тайна служи да Ви опази и аз не бих понесла да Ви се случи нещо, задето сте обект на вниманието ми. Моля Ви, пазете се!

Аз сега си Ви представям как четете това писмо и се мръщите, готвите се да вземете перото и да ме опровергаете. Представям си как светът се смълчава, за да Ви даде необходимото спокойствие и уединение. Нима не е винаги така?

Боя се, че трябва да вървя. Надявам се... надявам се скоро пак да чуя от вас. А кой знае, може би и да ви видя за миг, само за миг... едничък и достатъчен.

Искрено Ваша,
Елисавета.