Въй каква беля!

by **Артър Небе** Пет Май 29 2020, 11:14

Момчета повярвайте ми там е мега готино за пиене. Въй каква беля! 43509633722_666273e2f5_b

Добре! Може би Артър не бе най умния в групата но поне бе с най голям приключенски дух! Това не можеше да му го оспори никой от тук присъстващите. А може би в цялото училище. Момчето което имаше десетки провинения че обикаля тъмната гора през деня,че навлиза в опасни зони и в прочие.Бе си спечелил не едни разговор със ръководителя на домът си, с директора и с кого ли още не. Всеки път те бяха започвали с това да му обясняват че там е опасно. Там се случват неща. Що за глупости , бяха минали три учебни години и единствения проблем пред момчето за толкова време бе че веднъж го бяха хванали кентаврите и го върнаха в училището целия овързан.

Нещо за което Артър вече бе забравил понеже Анита една хъфълпафка която бе седми курс миналата година го запозна с тях и станаха дружки. Естествено обеща да не се отделя от техните територии понеже те са най сигурни в тъмната гора но ... това не значеше че са изцяло спокойни. В днескашния ден тримата малчугани крачеха смело из кентавърските територии и се бяха отправели към лунното езеро. Това бе едно приказно място където на пълнолуние идваше една Дрияда и пееше песни за луната. Часът бе много преди пълнолуние но те отиваха там по друга причина. Младият немец се бе снабдил от някъде с водка и смяташе да я изпие със Рок. Това че момичето крачеше край тях бе случайност. Беше ги видяла как се изнизват от училище и се насочват към гората затова ги бе настигнала. Бе решила да бъде разума на двамата и се се пробва да ги разубеди. Доста несполучлив опит но ... Поне се бе опитала.

Трите хлапета вървяха със широки усмивки и се разправяха за някакви небивалици когато Амбърли изведнъж се спря и започна да обяснява на момчетата да млъкнат. Естествено те не я послушаха веднага и момичето бе принудено да сръга Артър и Рок в ребрата за да я послушат. Обясни им че е чула някакво силно жужене и искаше от момчетата да се огледат. Що за глупост жужене Арт бе подхвърлил някаква шега че някой от бръмнарите в главата и се раздвижил и това почти му спечели плесница но той някак успя да се отдръпне навреме за да избегне шамара на момичето което огледаше ядосано. Колко сладка бе когато се ядосаше малката русокоска... Малката разправия помежду им накара Рок да избърза малко напреди да се смее понеже това се случваше толкова често с тези двамата.

И всичко се нормализира след няколко целувки и захапки по вратът на момичето. Когато настигнаха Рок двамата видяха как приятеля им се оглежда във всички посоки и търси нещо , и двамата не обръщаха внимание на звукът който се чуваше тихо понеже мислите им бяха насочени в друга посока. В посока която Рок го няма и те се отдават на себе си но тогава чуха и как рок ги пита. Дали и те го чуват. Дали и те чуват бръмченето а Амб реши че той се шегува и тръгна да го удря с малкото си юмруче към корема но той я спря без никакъв проблем. и повтори доста убедително че чува някакво бръмчене приглушено.

Минута по късно трите хлапета бягаха бързо из гората към селото на кентаврите. Те трябваше да ги спасят от двата големи Червени Мосъли... от къде за бога се бяха появили тия зверове тук. В тази територия... Амбърли пищеше като момиче което не бе изненада а Рок и Артър с целия си акъл бягаха преди нея и дори не чуха как момичето падна. Спряха се чак след като ги извика или по скоро напсува изключително грубо и те спряха стъписани. Амбърли бе на тридесетина метра зад тях а двете насекоми бяха доста близо до нея насочили жилата си към нея... Що за късмет само. Дори нямаше да ги усетят по рано ако не бе Амбърли с този неин парфюм който се усещаше от метри. Не че не го харесваше но ... именно той привлече по рано вниманието на тези гадни създания и сега именно тя бе в голям проблем.

Не се усети как Артър бе извадил пръчката си и видя с периферното че рок прави някакви по резки движения, Явно и то скоро щеше да си извади своята и без да се бави Артър тръгна бързо към Амбърли като се опитваше да се прицели към бубите. Знаеше много за тях, бе се сблъсквал в книгата си за магически създания но определено не можеше да ползва в есенно време огнена магия. Ако пропуснеше бубата с огнено кълбо то щеше да уцели някое дърво и така щеше да стане пожар.
-Без огнени магии Рок!-реши да обяви този учевиден факт за всеки случай и запрати малко по масова магия

/ малко по късно ще довърша/