Това протече повече от добре

by **Артър Небе** Сря Юни 03 2020, 10:47

Що за късмет?!! Понякога една загуба е много по поучителна от колкото десетки победи

Беше лятото между шести и седми курс и Артър крачеше със Александър в дивите територии на Конго . Да това бе доста необикновено място да завариш тези двама индивид но кръвта и отговорностите зовеше. Александър имаше малко възложение от баща си и затова младият наследник на руския род бе взел някой от ловците който работят за семейството и замина за Африка. По щастливо стечение на обстоятелствата когото Саша получи задачата Артър бе до него и прояви желание да помогне като истински приятел.

За да достигнат целта бяха използвали не малко ледоходи и да направят един преход от шест часа в жежкото време но тежък бе живота на бракониера. Нямаха разрешение да бъдат тук и това бе нормално. Нямаха разрешение да ловят ТЕБО и това бе нормално. Но бащата на Александър бе поел задача да достави две от тези създания на някакъв украинец и нямаше закон който да го спре.
Артър носеше сравнително голяма раница на гърба пълна с някакви камъни, не му бе съобщено какви са и какво правят само че ще тези бебчета ще свършат работата. Разговорите със Саша бяха интересни в началото но вече започваха да стават досадни. Тежестта на гърба , слънцето пясъка... прекалено много факти който да направят прехода изключително не приятен и всяко едно желание за разговори да изчезне от страна на Артър но не и в Саша. Явно той бе свикнал с подобни неща понеже не му правеше кой знае какво впечатление. Обясняваше за някакви пътувания преди месец или предната година. Все неща който Артър не бе чувал до този момент а уж споделяха доста.

Явно сега Саша бе малко по спокоен да говори на такива тематика понеже споделяше момент с Артър и разправяше за някакво приключение по Амазонка когато отстрани на тях изскочиха още четирима руснака и двете групи тръгнаха да се събират. От последвалия разговор разбраха че те са намерили две двойки ТЕБО и обясниха къде се намират. За под минута се бяха разбрали кой с кого ще ходи и Артър както бе настояли бе останал с Александър. Не че го бе страх но предпочиташе да е сприятеля си. Искаше да сподели този момент с него а не с някакви непознати, макар да им знаеше имената и разни неща за тях.

В крайна сметка Арт ,Саша и Иван се насочиха към едни дървета в далечината и след десетина минути бяха приклекнали под една сянка и оглеждаха терена. По възрастния руснак бе казал че тук са били забелязали една двойка ТЕБО и не лъжеше. Двете животни стояха и си почиваха под една дърво и си нямаха представа че някакви зли магиосници им мислят злото. В това време Иван като най старши в групата и с най много опит започна да обяснява плана. Обясни как ще се разделят на три и когато стигнат на петдесетина метра от зверчетата ще започнат да слагат камъните от чантата през три крачки .и така ще направят кръг като трябва да се движат ниско за да не привличат много внимание на ТЕБО. Те не били особено умни понеже разчитали на това че могат да стават невидими но все пак , нямало смисъл да поемат излишни рискове. Обясни че ако някой тръгнел да бяга в никакъв случай да не използват огнени магии или такива който биха наранили кожата. Понеже било по добре да изпуснат Тебо от колкото да го наранят и другия път когато идват да имат развалена стока. Доста странна гледна точка според Артър но какво значение имаше това. Бе дошъл да помага и смяташе да направи точно това.

Всички се разделиха като Атрър тръгна напред като най неопитен, Саша реши да направи малко по голям обхо и да мине от ляво а ивИан пое доста обиколен маршрут потичвайки. Той щеше да започне да обгражда в гръб. И така след минута някъде в която Артърт вървеше приклекнал бе свалил раницата от гърба си и е започнал да сваля камъни и да ги поставя. Внимателно камъните с руините на горе. Да бяха се оказали рунически камъни но какво значеше руната? Защита? Бе посещавал руничество само първите две години и от тогава не бе стъпвал в този час понеже ...Ема я нямаше да го юрка.След това просто му трябваше повече време за момичета и за свирене и бе ограничил часовете който посещава драстично.

Минутите минаваха а животните спяха а малката групичка от магьосници напредваха с доста добро темпо в обграждането на зверчета и в един момент пред Артър се появиха камъни който не бе слагал той.Огледа се и видя как Иван има да обикаля още както и Саша но те бяха почнали малко по късно от него. Затова Артър приклекна и и избърса потта от лицето си и зачака да види какво ще стане. Надигна манерката с водата си и отпи няколко малки гладки който бяха крайно недостатъчни но умника му с умник не бе напълнил манерката където складираше водката с вода и сега бе в дефицит.

Когато другите двама бяха готови Иван и Саша вдигнаха пръчки нагоре и това бе знак Артър да направи същото. Без да се бави той повтори движението и когато другите двама клекнаха за да докоснат някой от камъните това направи и Артър а от устата на Артър излез на само една дума.
-НОФИС! - и всички камъни светнаха в бледо синьо а на лицето на Артър се появи лека усмивка понеже явно връзката бе успешна а сега оставаше да каже и другото заклинание затова не се забави.- Фирус Варас.-нямаше си идея какво значи а само че трябва да го каже и видя как камъните тръгнаха да с събират към центъра сравнително бавно.

Другите двама магьосници станаха и тръгнаха след бариерата като Саша дори прибра ръце в джобовете си, страна постъпка според Артър но той повдигна рамене и тръгна след бариерата която се събираше. Без спор бе интересна гледка понеже камъните преминаваха през всичко по пътя си, няма значение дали пред тях изникваха камъни или дървета, те преминаваха като призраци а двата екземпляра най после суетиха че нещо става и единия се надигна. Издаде някакъв странен звук и хукна към Саша който вървеше все така спокойно и в мига когато изчезна видя как руския му приятел поклаща глава развеселено и изважда мудно пръчка. Другия ТЕБо хукна в друга посока и той изчезна но миг няколко мига по късно Артър видя как животното става видимо и бе точно пред бариерата която го буташе назад.

Две минути по късно двете животни бяха опрели гръб в гръб и ставаха невидими за секунда две и пак ставаха видими а Саша ,Иван и Артър бяха на няколко крачки един от друг. Иван се спусна в обяснения за бариерата за да обясни на Артър понеже явно бе видял физиономията му по рано как реагираше и докато правеше това хвърли някакъв полшан който започна да кади. В край на сметка бариерата пропускаше всичко друго освен живи създания. Така половин минута по късно двете ТЕБО бяха в безсъзнание и Иван ги навря в чанта си.

Лично Артър бе разочарован че лова бе минал толкова добре понеже не му се бе наложил да се бие или нещо подобно но Саша бе много доволен и обясняваше че добрия лов винаги преминава така. Поставяш си капаните издебваш жертвата и воаля. Когато се събраха с другите ловци се оказа че и те се бяха справили добре със задачата и без да се бавят опънаха една палатка да се скрият от жежкото слънце.
В последвалия разговор Саша обеща едно от животните на Артър за помощта макар другите мъже да не бяха много съгласни съдейки по лицата им но Саша имаше думата тук. Той щеше да покрие загубите ако баща му имаше против, но това бе малко вероятно. Все пак това бе жест към семейство Небе с който бяха в добри отношения и развиваха вече не едно начинание.