Първа среща със Среброзъб

by **Артър Небе** Вто Юни 09 2020, 13:27

Що за късмет?!! Началото на едно странно приятелство

Денят се очертаваше да е велик! Беше лятото между четвърти и пети курс когато шумът от отместване на завесите пробуди младият немец. В покоите му бе дошъл личния Себастиан , личния му прислужник и го събуждаше за сутрешна тренировка. Двете момчета обмениха няколко думи докато Артър се измъкваше от леглото а Себ му помогна с обличането.

Последвалите няколко часа не се бяха отличавали с нищо от предните но когато семейство Небе се събра на закуска на Артър му бе сервирана голяма новина.Оказа се че в Германяи някой се е опитвал да продава негално дракони и министерството било конфискувало няколко от тези създания и скоро щели да бъдат изпратени по официални данни в развъдник но само по официални данни. Немския министър на магията бе решил да финансира малко министерството си като повери на дядото на Артър да намери добър пазар на зверчета и всички пари от това да влезнат в хазната на правителството.Нямало значение къде щели да бъдат пробутани само да се вземе добра цена за тях.

Два часа по късно Артър и баща му Макс крачеха из отделите на регулаторите в немското министерство и отиваха да видят малчуганите. Бяха се оказали малки, почти новоизлюпени и младият немец искаше да ги разгледа лично .До този момент не бе виждал дракони на живо а само на картинки, което бе нещо нормално. Все пак тези създания си бяха голяма рядкост дори за магическите среди. Докато вървяха из коридорите Артър поздравяваше със широка усмивка някой от хората с който се разминаваха понеже им знаеше имената, а заради тази си постъпка получаваше по не толкова дружелюбни побутване от баща му. Не беше нормално един Небе да се държи като него но такъв си бе характера на синът му. Вятърничав... човек да се чуди на кого се бе метнал това хлапе.

Въпреки всичките побутвания нищо не можеше да развали настроението на Артър ,понеже щеше да види истински малки дракони и даже щеше да се опита да убеди някой от регулаторите да му дадат да си поиграе с тях... Момчето си умираш да хване някое драконче и да го намачка както мачкаше кучета или котки. А от това което знаеше за драконите бе че и те си играеха малко по грубо, затова тръпнеше от очакване. И ето на след още минута отвориха една голяма врата и вътре имаше трима регулатора стоящи в една доста голяма клетка.

Баща му проведе кратък разговор с един от регулаторите който се бе оказал водач на групата и след това Артър бе допуснат вътре в клетката. Възхитата в очите на момчето бе неописуема, те бяха толкова малки... толкова сладки. Без да се замисля бе награбил едно от малчуганите и го държеше пред гърдите си с една ръка а с другата го побутваше лекичко .Подърпваше му крачето после опашката и се смееше. Определено изглеждаше доста глуповато в очите на всички но никои не каза нищо, все пак бе Небе. А след няма и минута по късно седна на земята въпреки че бе страшно мръсна и пусна дракончето което се опитваше да го захапе и бълваше дим по негов адрес.Но това не сваляше усмивка от Артър, той просто бе невероятно очарован от това сребърно създание което бе пред него.

Времето мина а Артър не бе забеляза как баща му го бе напуснал и момчето бе останал с тримата регулатори и дракончетата, Все пак бе прекалено зает да се занася с малчугана пред себе си. Явно това дракочне си бе помислило че може да се измъкне от Артър понеже се бе опитало да побегне на няколко пъти но русия индивид го хващаше я за краче, я за опашка и му се смееше най добронамерено, а когато дракончето го захапа за показалеца на дясната ръка въпреки болката Артър захапа леко неговия заден десен крак и то изквича . Последваха редица опити да изгори Артър но всички до един бяха обречени на неуспех. Колко сладко само.

По едно време един от регулаторите се приближи до Артър и остави една кофа с нещо което вонеше на алкохол и обясни че това е за малчугана и ако иска може Артър да се пробва да го нахрани. А младият Небе само това чакаше , без да мисли какво има вътре бръкна смело и установи че вътре няма нищо местно а само някаква течност. Въпросителния поглед отправен към регулаторите ги накара да се усмихнат и му обясниха на бързо какво има вътре и че Томас точно щял да му донесе чаша в кяото да отсипе и момчето се усмихна глуповато като си отбеляза на ум как му се бяха присмели. Това нямаше да остане ненаказано но не точно сега.

Артър наклони кофата на страни и течността вътре достигна ръба а с другата ръка придърпа Среброзъб, така бе решил да кръсти дракончето по рано и то започна да ложи жадно. Минути по късно в който хъфълпафеца се любуваше на малкия дракон той вдигна очи към регулаторите който се занимаваха с някакви задачи с малките дракончета .Изправи се като сложи дракончето на главата си и ритна кофата така че да се обърне на кофата да се разсипе и сложи една мазна усмивка на лицето си.
- Ние със Среброзъб ще вървим.- каза със надменен глас както го учеше баба му ,че трябва да говори на всички низши магьосници и вдигна леко брадичка нагоре.-Отивам при дядо ми, заместник министъра на магията за да ми оправи документите за дракона.- бе решил да им напомни на кой се бяха присмели по рано и тръгна да излиза.-А вие по добре почистете и нахранете другите че може да останете без заплати!- Арт успя да задържи надменния си поглед и глас достатъчно дълго че да напусне помещението и щом затвори вратата зад себе си въздъхна силно и приклекна като дракончето тръгна да слиза от него.Но опита му бе доста несполучлив, понеже Артър го премести пред гърдите си както го хвана в началото и тръгна по коридорите. Имаше достатъчно спестени пари че да си го купи.