HOGWARTS ONLINE BG
The Sun & The Lovers WpgS9I5
HOGWARTS ONLINE BG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
ДОБРЕ ДОШЛИ В HOGWARTS ONLINE BG!

Hogwarts Online BG

Хогуортс Онлайн БГ е най-магическият RPG фен-форум на поредицата "Хари Потър" в България с 10 години история.

Създайте си герой- ученик, учител, смъртожаден или герой с професия и се впуснете във вълшебното приключение.
Присъедини се към Hogwarts Online BG
Вход

Забравих си паролата!

Учебна година в Илвърморни
За първи път ще имате страхотната възможност да опитате от магическия свят на САЩ, който е сходен, но и различен от този във Великобритания. Подгответе се за учебната година в Илвърморни, за която ще разберете съвсем скоро!

Точки на домовете

0 точки
0 спечелени дуела
Към общата стая
0 точки
0 спечелени дуела
Към общата стая
0 точки
0 спечелени дуела
Към общата стая
0 точки
0 спечелени дуела
Към общата стая


Latest topics
» Back in the game, v.2020 / vol.5
The Sun & The Lovers EmptyYesterday at 10:28 pm by Anaïs Renoir

» ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА В ИЛВЪРМОРНИ | Голямата зала
The Sun & The Lovers EmptyYesterday at 3:01 am by Brienne Coldan

» ВТОРИ КРЪГ ГЛАСУВАНЕ | М.Юни | Класации "Пророчески вести"
The Sun & The Lovers EmptyВто Юли 07, 2020 9:56 am by Лена Дюшан

» Felicity Ivory | Ilvermorny | FREE
The Sun & The Lovers EmptyПон Юли 06, 2020 8:54 pm by Everett Lexington

» Ashton Ivory | Ilvermorny | FREE
The Sun & The Lovers EmptyПон Юли 06, 2020 8:42 pm by Everett Lexington

» Кабинетът по Трансфигурация
The Sun & The Lovers EmptyПон Юли 06, 2020 12:34 am by Lucile Boisclair

» Кабинетът на проф. Боаклер
The Sun & The Lovers EmptyНед Юли 05, 2020 11:27 pm by Lucile Boisclair

» Дневник с оценки
The Sun & The Lovers EmptyНед Юли 05, 2020 11:23 pm by Lucile Boisclair

» ГЛАСУВАЙ за класациите на "Пророчески вести" | Първи кръг | м. Юни
The Sun & The Lovers EmptyНед Юли 05, 2020 9:39 pm by Аштън Андерсън

» Клуб по самоотбрана „Черен Дракон“
The Sun & The Lovers EmptyСъб Юли 04, 2020 8:40 am by Рок Хауърд

» Сподели факт за себе си...
The Sun & The Lovers EmptyПет Юли 03, 2020 8:27 pm by Александър Соколович

» Back in the game, v.2020 / vol.5
The Sun & The Lovers EmptyПет Юли 03, 2020 12:04 pm by Аштън Андерсън

» Дневник по Вълшебства
The Sun & The Lovers EmptyПет Юли 03, 2020 12:41 am by Everett Lexington

» Кабинет по Вълшебства
The Sun & The Lovers EmptyПет Юли 03, 2020 12:38 am by Everett Lexington

» Античната библиотека
The Sun & The Lovers EmptyЧет Юли 02, 2020 11:48 pm by Мат Колдуел

» Дневник по Магическа история
The Sun & The Lovers EmptyЧет Юли 02, 2020 11:48 pm by Мат Колдуел

» Кабинетът
The Sun & The Lovers EmptyЧет Юли 02, 2020 11:48 pm by Мат Колдуел


The Sun & The Lovers

Go down

The Sun & The Lovers Empty The Sun & The Lovers

Писане by Everett Lexington on Сря Юни 24, 2020 10:40 pm

The Sun & The Lovers 6The Sun & The Lovers 19The Sun & The Lovers 32


I carry band-aids on me now
For when your soft hands hit the jagged ground



Притвори очи, но слънчевите лъчи продължиха да танцуват зад клепачите му, рисувайки размиващи се червени кръгове. Камъкът, върху който лежеше, бе нетипично топъл за късния октомври, а вятърът се бе смирил над кратката му почивка. Изведнъж слънцето изчезна, подобно на ярките форми, на които се любуваше.

- Пак си я изгубил.

Отвори очи и примижи, пробвайки да се концентрира над тъмното лице, застанало в контражур над него. Чисто бяла мишка бе изпусната върху гърдите му - поредният беглец, който не си правеше труда да търси. В интерес на истината, даже си мислеше, че е намерил Сиси още сутринта. Тогава кой бе плъхът, който бе хранил на закуска и в момента лежеше върху леглото му?
Бриана измърмори още нещо по въпроса с вечно изчезналите домашни любимци и легна на земята до другия слидеринец. Това бе едно от многото тайни местенца на Евърет, което момичето някак бе изнамерило. От нея май нищо не можеше да се скрие. Терасата на западната кула бе до толкова изнесена, че можеш съвсем спокойно да се взреш в небето и да наблюдаваш как облаците бавно се изменят, а ако легнеш дори никой няма да забележи, че си там. Можеше да стои тук с часове, вперил поглед в безкрайното синьо. Помълчаха си известно време, просто така, рамо до рамо. Естествено, дамата първа прекъсна тишината, твърде концентрирана върху важните неща за вършене, въпреки крехката си възраст.

- Носиш ли ги?

Евърет кимна и се изправи на лакът, за да разтвори чантата си и да измъкне няколко оръфани листа, върху които времето бе оставило своите следи. Страниците бяха откъснати от книга за черна магия от забранената секция, в която Евърет се бе промъкнал, вместо да присъства на часа по "Вълшебство". Проучването и идеята бяха изцяло негови, но Брияна сякаш се вълнуваше повече. Понякога това му се нравеше, тъй като поведението й граничеше със шефство. Тъмнокоската грабна страниците нетърпеливо и започна да ги разглежда с привидно любопитство. Евърет се излегна обратно на пода и въздъхна тежко.
- Мислиш ли, че ще ни потрябват някога?
- Естествено. - отвърна тя без да се замисли - Иска ми се да ни учеха на такива неща, а не безполезното "Мъгълознание".
- И "Трансфигурация"... и "Отвари"... и "Летене"... и "Билкология"...
- Сега просто изреждаш всички предмети.

Настъпилото мълчание не бе неловко, а някак удобно, приятно. Пръстите на Бриана неволно докоснаха тези на момчето, но така и не се поместиха. За миг Евърет си помисли, че не иска да мърда от тук с дни, седмици, месеци, години, векове. Просто деца, виждащи себе си като амбициозни и отговорни възрастни, готови за всичко, което им предложи живота.

- Ще ни трябват и фалшиви имена... ако ни търсят от министерството. - заяви съвсем делово Бриана, сякаш бе опитна убийца, а не едва петнадесет годишна ученичка - Моето ще е Катерина.
Евърет сбръчка нос, замислен сериозно по този важен и наложителен въпрос. Все някога щеше да му се наложи да се укрива със слидеринката, пропити в нечия кръв - в това бе сигурен, макар да виждаше единствено забавната страна, типично по детски.
- Пацифлорий.
- Не става. - изцъцка Бриана моментално - Супер тъпо име. Всеки ще знае, че си ти.

Отново настъпи мълчание, изпълнено с активна мисловна дейност. Момичето винаги бе право, знаеше го, макар, че обожаваше фалшивото си име. Детайлите винаги му се изплъзваха, а Бриана бе добра именно в това. Неслучайно казват, че дяволът е в детайлите.

- Вие англичаните нямате ли по две имена?
Устните на Евърет образуваха плътна линия, придружени от кратно кимване. Топеше се в собствения си срам, дори без да изрича петте думички, толкова зле подбрани от родителите му. За жалост, Бриана винаги имаше начин да получи това, което иска...
- Как ти е второто име?
- Няма значение.


***

Евърет Лексингтън не растеше като другите момчета - в това бе сигурен. Краката му бяха твърде дълги, точно като ръцете, никога напълно покрити от ръкавите от училищните ризи. Униформите умаляваха твърде бързо, но за щастие на Вивиан, той не бе единствения слидеринец в семейството. Лошата новина бе, че Идрис растеше също толкова бързо, а колетите с нови дрехи трябваше да пристигат по сова всеки месец. Шестнадесет годишният Евърет не се чувстваше на място сред съучениците си, трагикомично стърчащ над тях с цели две глави. Твърде висок, твърде кокалест, твърде неумерен в непохватните си движения. Най-лошото нещо, което можеше да му се случи, в това му състояние на непълен контрол над ненормално дългото си тяло бе да нахлузи чифт твърде тесни кънки и да стъпи върху гладкия лед, насред море от мъгъли.

- Няма нищо страшно. - настоя петнадесет годишната Бриана, препрлитайки пръсти с неговите, за да го издърпа в центъра на ринга
Краката му не се движеха както предполагаше, препъвайки се на всяко едно хлъзване на острието върху леда. От устните му се изплъзнаха хиляди нечленоразделни звучи, докато момичето се опитваше да задържи дългото тяло изправено поне за миг.
- Не е страшно. Успокой се.
- СТРАШНО Е! - след последния писък Евърет отново се приземи на земята, само за да бъде вдигнат на крака отново само миг по-късно

Бриана не се отказваше толкова лесно, тътрейки пищящото момче из целия ринг с неподозирана сила за крехкото си телосложение. Не разбираше как бе възможно човек да продължи да е изправен в полу-легнало положение, но Евърет имаше способността да преобръща законите на гравитацията. След няколко натурално получили се шпагата, една сцепена вежда по-късно момчето най-накрая се закрепи на кънките, правейки няколко смели кръгчета около учителката си. Все още не виждаше смисъла в цялото това мъгълско забавление, но щом слидеринката настояваше, щеше да ѝ угоди. Навярно си бе повярвал твърде много, окуражаван от сладките кикоти на съученичката си, защото съвсем неусетно се заби в една от стъклените стени, ограждащи рингът, който той толкова пъти бе проклел в последния час. Тъмнина и студ.
Събуди се далеч от леда, но все пак върху снега, натрупал в притъмнелия парк, с кървяща глава опряна в скута на Бриана. Усещаше топлите й пръсти върху челото си, лежерно спускащи се към тъмните му коси. За миг Евърет отново притвори очи, наслаждавайки се на нежното докосване, към което така и не бе привикнал.

- Пак направи сцена. - въздъхна шеговито тъмнокоската, залепяйки лепенка върху кървящата рана на челото му
И момчето въздъхна в отговор. Извърна очи нагоре, към индиговото небе, обсипано с хиляди блещукащи звезди, които сякаш разбираха какво е да си твърде висок(о). Отново не му се прииска да не мърда от тук, макар палтото му да се мокреше от топящия се под тежестта му сняг.
- Как ти е второто име?
Отново този скапан въпрос. Но този път Бриана внимателно си играеше с косите му, карайки го съвсем да забрави колко много се срамуваше от петте буквички, от ръста си, от големия нос и проклетата трапчинка на брадата си.
- Тулио. Баща ми е наполовина испанец. - призна, а смеха на Бриана прокънтя в мрака

Мразеше второто си име, бе малоумно. Не се връзваше по никакъв начин с типично английското "Евърет".Но нямаше нужда да му се напомня колко идиотско бе. Изправи се ядосано и тръгна нанякъде, подобно на ядосано дете, на което му бяха отнели любимата играчка. Нацупи се съвсем като протокол и кръстоса ръце пред гърдите. Не се спря, дори когато гласът на Бриана умоляваше "Тулио" да се върне. Звукът на стъпките ѝ, скърцащи върху снега, го накараха да забърза крачка по силно осветения от уличните лампи път. Естествено, момичето също ускори темпото, притискайки Евърет да се затича, въпреки хлъзгавия паваж.

- Тулио, върни се. Защо се сърдиш?.- изхихика се Бриана, настигайки момчето твърде бързо, въпреки дългите му крака

Преследването не продължи дълго, тъй като плячката първа се отказа, обезнадеждена от пъргавостта на Петрова. Евърет спря рязко, карайки Бриана да се забие право в гърба му, почти карикатурно. Не бе сигурен дали бе адреналинът от импровизирания спринт в снега, но нещо го накара да се обърне и да притисне устни в нейните, по детски, съвсем невинно и нежно. Не искаше и не очакваше нищо. Просто материализация на чувствата му, вечно бълбукащи някъде там, врящи, кипящи, но все толкова чисти, подобно на снежинките, полепващи по почервенелите му бузи. Евърет можеше да се закълне, че всичко ще е наред, че нищо няма да се промени, дори когато снегът спре да вали. 

 
code by Chocolate cookie



The Sun & The Lovers Sigev
temptation & frustration
Everett Lexington
Everett Lexington
Учител от Хогуортс, преподаващ в Илвърморни на обмен
Учител от Хогуортс, преподаващ в Илвърморни на обмен

Орден на Мерлин - Трета степен. За магьосници с голям принос към забавлението и развитието на обществото. Трета степен е маркирана с бронзов цвят.
<b>Галеони</b> 6969
<b>XP</b> XP : 5156
Предмет : Вълшебство
Най-добра магия : Круцио
С добри умения в дуелирането

Герой : тук
Говори се, че : е срещан и с членове на Ордена и на смъртожадните и играе някаква двойна игра

Семейство : idris. - брат
Здраве :
The Sun & The Lovers Bar-le11100 / 100100 / 100The Sun & The Lovers Bar-ri10


Способности
Магипортиране: не
Покровител: вълк
Безсловесни магии: да

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите