Кабинет по Пророкуване

Сънува, че архангели му бият шамари, а след това се събуди и установи, че реалността не можеше да бъде по-далеч от истината.

Всъщност, биеха му шамарите лечителките в болничното крило на Илвърморни, и по-специално така нареченото Изтрезвително звено, преди да осъзнаят че в действителност бе в съзнание и да го изритат навън. Разтъркващ слепоочия в опит да прогони черните петна и кръвта бучаща в ушите му като тъпан и с тена на труп на 40 дена станал от гроба за да изиграе една последна ръченица, се насочи към класната си стая, понеже по спомени, макар и мътни, би следвало днес да се изправи пред ученическата маса за първи път в часа по Пророкуване. Ама трябваше ли тоя час да е толкова рано посред нощ? (nevermind the fact че бе един на обяд)

Като по чудо успя да си намери стаята от първия път и отправи благодарност на щастливата си звезда, преди да се отпусне тромаво върху бюрото си и да положи глава на твърдия махагон - но в неговото състояние бе по-хубав от пухена възглавница.

Намерението му бе да затвори клепки за около минута-две-петнадесет, но когато се опомни и вдигна чело (белязано с indentation от подпирането му на ръба на дървото, срещу него гледаха определено доста чифта очички с различни по вид и настроение реакции. Рязко стана от стола и нескопосано приглади мантия и перната боа, преди да плесне с ръце.

-Така. Добре. По местата, кой където си намери, но си запомнете къде сядате, защото и аз така ще ви запомня, а започнете ли всеки час да ми се местите ще стане голяма олелия.

В едва половинчата кондиция потропа по масата с пръчка и смуторлеви заклинание, а в последвие жадно пое чашата с вода и трите аспирина и ги глътна набързо, преди да насочи внимание към учениците.

-Така! Започваме. Като първи час, няма да правим нищо драстично като например да режем животни и да гледаме по вътрешностите им, понеже първо е нехуманно, второ много цапа и трето не понасям кръв, пък и не е вече и толкова разпространено. Има къде-къде по-чисти възможности за гадаене, за които трябват и далеч по-малко приготовления. Но преди да правим каквото и да е, ще споделя с вас едно златно правило.

Със сила постави ръце върху масата, и изпод пръстите му се чу гръмовен плясък.

-ВСИЧКИ ВРАЧКИ ЛЪЖАТ! От първа ръка мога да ви го кажа, понеже целия си съзнателен живот съм прекарал в цирк, с поне едно три врачки, едната от които ми беше майка. Всичките до една лъжеха като разпрани к***и! А ако не лъжат, украсяват истината или говорят с гатанки. Истината не може да се каже направо, понеже едно, някои не я понасят, и второ… Второ, бъдещето е изключително ш****а величина и с всяко действие и бездействие се променя. Дори само знанието за него е възможно да го промени. Ако искате да усвоите умението да пророкувате, трябва да се подготвите за грешки. А дори и да сте предрекли вярно, има вариант да не ви повярват.

Спря, и изчака малко.
Черните му очи преминаха през групата ученици, взирайки се в тях и реакциите, които думите му бяха възпроизвели у тях.

Диаз взе в ръце пръчката си отново и се почеса с нея по гърба, преди да почука нея по дъската три пъти, и след още едно заклинание оформи думи на черната повърхност при все че имаше почерк, по-подходящ в лекарските среди или на някоя глинена плоча от Шумерската цивилизация.


-Има много видове гадаене. Някои наистина действат, а други са малоумни измислици на стари циганки, с които да изкарат някоя друга пара от хора които не разбират. Днес ще спомена само някои от реалните техники, но няма да задълбавам в тях, понеже за тях има време в бъдещи часове. Например, гледането на ръка е една такава художествена измислица, и докато наистина има определени повтарящи се модели линии в дланта на човек, определено не предсказват ничие бъдеще. С определени течности МОЖЕ да се гадае - например чай, но само такъв с листа, или кафе с утайка. Или светена вода, но тя се води към друг вид гадание. Такъв тип е гадание тип прозорец - което се прави с кристална топка, огледало, или разтопен метал, като действа подобно на мислоем. Има вариант да разчитате бъдещето, като се уповавате на миналото. Определени предмети със сантиментална стойност задържат важни спомени и с помощта на психометрия, могат да разкрият много за миналото на човек, а от там и неговото бъдеще. Разбира се, има го и класическото гадаене по карти, пък били те Таро или обикновено тесте.

Но уви, не можеш просто да вземеш да речем Magic 8-ball и тя да ти каже всичко - което между впрочем е мъгълска измислица и всъщност е доста близко до реално гадание, но не съвсем - защото едно е да видиш образ, а съвсем друга х***я е  да го разбереш. Трудно, направо невъзможно е да видим нещата в прав текст - обикновено я ти показват някой дърт кукундрел в хавайска поличка да играе на шашки, я нещо друго. От вас се иска да вземете образа на дъртия кукундрел, да вникнете в него и едва тогава да извлечете посланието. Това е една от причините пророкуването да е такава смотана и неточна наука. Не е толкова важно как е скрито посланието, а е важно какво е и как ще го изтълкуваш. А сега, моля погледнете в кесийките, които имате пред себе си. Във всяка ще откриете гадателски руни.

Пръстите на Рен сръчно измъкнаха цикламената копринена кесия, в която държеше своите собствени руни и бръкнаха вътре, вадейки няколко. Останалите стовари отново на бюрото си, преди да се измести и да се опре на дървената мебел.

-С Руни се гадае най-просто. Те знаят да отговарят само на въпроси с Да и Не относно непосредственото бъдеще. Няма такива може би, или друго разтягане на локуми. Те вадят ясен, точен отговор, но уви, само прост. Въпреки това, заради истинността си са предпочитан метод за гадаене от магьосници, които не са много на ти с науката. Обикновено за Да се завъртат с рисунката нагоре, а за не остават с небелязаната страна, но за всеки случай, бихте могли да ги попитате някои прости въпроси, чиито отговори знаете със сигурност, колкото да тествате вашите руни как отговарят. Например.

Вдигна руните в ръка и ги разтресе.
-Средното ми име Еклер ли е?
След това ги спусна на пода. Руните се разпиляха, но абсолютно всички руни паднаха на изрисуваната си страна, и Ренчи се наведе да си ги събере.
-За уточнение, да, средното ми име е Еклер. А сега наред сте вие.

Задание: Професор Диаз е дал на всеки по една кесия с руни. Използвайте ги за разкриването на няколко отговора за бъдещето, като предварително ги тествате за да разберете на къде е Да и Не. Бъдете креативни и се забавлявайте, защото забавлявате ли се вие се забавлявам и аз.

 - Охо, колеги, радвам се да ви видя! - ухили се Рис, придавайки си вид на важна личност, даде си пет с Тамара и се ухили доволно на Марго, която гушна, а Борис и Саша го гледаха лошо. От всички ученици от Дурмщранг, само Рис бе попаднал при Буревестниците - не делеше вече спалня със сърбина и не можеха да пушат заедно преди лягане. Борис му липсваше, честно всеки от Дурмщранг му липсваше с това ново разпределение. - Оле, Афи, здравей!
 - Не ме докосвай. - отвърна момичето и просто подмина Рис като бърз влак малка гара.
 - Ама какво съм направил? - попита нидерландеца, ни в клин, ни в ръкав. 
 - Часът ще започне. - поряза го Саша и учениците се изсипаха на талази в стаята при един професор, който... който спеше на бюрото, да, Рис го видя както и всички от Думщранг, а когато се събуди, Рис за първи път да види преподавателя, който щеше да запомни до края на живота си. Къдравите гарванови коси и премрежения, заспал поглед с тъмните кръгове под очите не пробудиха възмущение в нидерландеца, а интерес. Приканвани да седнат, момчетата и момичетата можеха само да заемат места, кой надясно, кой наляво и да се наредят по чиновете. Групата на Рис, известна като групата на Дурмщранг, известна по съвсем друг начин в института се намести в по-средните към крайни чинове, със Саша зад всички, заедно с Тамара, за да ги държат под око, а Рис се намести от дясната страна на Борис. И с всяка реплика на преподавателя устата му се отваряше все повече и повече. Усмивката също растеше, защото всеки един от шестимата участници от Турнира осъзнаваха едно много важно нещо - учителя им по пророкуване приличаше на преподавател от Института. Да, може би беше по-малд, много млад. Рис се съмняваше дали Рен надхвърляше тридесет по държанието си, или дори двадесет и пет. Щеше да залага свойски в последствие срещу няколко жълтици, то се видяло, че пари винаги беше хубаво да имаш. 
 - Руни, а? - засече Борис, който както и Саша бяха напред с материала, защото преподаваха древни руни в четвърти курс, а познанията по тях ги правеха още по-опасни оръжия. Рис завъртя перото си и за миг го прехвърли във въздуха, усещайки енергията, която се надигаше в него. На петокурсника му бе трудно да се съсредоточи в час, а и бъдещето беше безкрайно трудно за разнищване. 
 - Да питам ли за какво ми се сърди Афи?
 - Казаха ти само с Да или Не. - отвърна Тамара и взе кесията с една физиономия на недоволство. - Оф, и за какво да гледам?
 - Я да видим... Рис ще си остане ли девствен и тази година? Виж, Рис, зара каза "Да". Добре работят руните. - продължи Борис, а Рис възмутено направи физиономия.
 - Никакъв приятел не си ти! 
 - Стига сте го тормозили! - скара им се Тамара.
 - В час сме. - заяви Соколович студено, руската студенина не си тръгваше. По физиономията на Саша можеше да се познае, че все още приемаше всичко твърде насериозно. Рис издиша бавно и загледа руните в ръцете си. 
 - Винаги ли ще си остана така красив? - започна Рис и пусна руните пред себе си. Малките камъчета се заудряха по дървената повърхност предначертавайки съдбата му, или по-скоро показвайки възможно бъдеще. Хъчкрафт огледа руните и изсумя недоволно, докато ги разчиташе от учебника. - Да пукна дано! Няма да умра грозен! - възмути се нидерландеца на падналите се руни. Няколко човека отпред го чуха и засмяно се обърнаха към него. Можеше и да са били непознати, но вестите от Тримагическия турнир стигаха и до Америка. А Борис скръцна страшно със зъби и учениците решиха да намерят набързо какво да правят. Само едно момче с бели коси от съседната редица ги заглеждаше. Рис завъртя няколко от руните между пръстите си и се заслуша във вятъра. В него нямаше и капка пророчески сили и го беше осъзнал реди години. Нумерология и звездите бяха едно нещо, изчисления, но всичко що беше вятър работа бе така променящо се и незапомнящо се в очите на нидерландеца, че дори и да си гледа на себе си, момчето нямаше да запомни нищо от видяното. 
Борис реши да не се напряга и блъсна няколко пъти по чина, при което камъчетата се мятаха в необходимите отговори, а Рис огледа преподавателя, който показваше нещо на момичетата от предните часове. Работил в цирк... сигурно беше забавно. Пътуване, животни... свобода, без баща, който да ти обявява какъв позор за родата си. Някога щеше ли да оправдае очакванията на баща си? Момчето завъртя руните между пръстите си и ги отпусна по чина. Камъчетата подвластни на една сила, малко непозната, се завъртяха и изписаха отговора си ... "не". Рис прехапа долната си устна и се отпусна на чина, заемайки поза подобна на професора им преди влизането.  
 - Какво стана, Хъчкрафт, късмета най-накрая те напусна? - подпита Саша изотзадзе.
 - Да, ще си умра девствен и грозен. - измънка нидерландеца обратно.

@Дурмщранг

Да, Александър също можеше да потвърди колко са страхотни, съдейки по нацупеното по детски лице на Хътчкрафт.
- Ако държиш да умреш девствен и красив, мога да ти го уредя - със съвсем сериозен тон повдигна въпросително вежда Саша към нидерландеца, който не изглеждаше особено поласкан от предложението.
- Ти да не ме нарече "красив"? - изумлението върху лицето му можеше да съперничи на обърканото изражение на руснака. Явно Соколович не бе очаквал думите му да се приемат по този начин. Смущението му бе причина за ехидна усмивка от страна на Борис, когото Александър стрелна с гневен поглед, преди да върне вниманието си върху холандеца.
- Не, казах само, че в определени обстоятелства съм готов да те убия - охлади набързо страстите, които неволно бе запалил в съученика си.
-Твоите руни какво вещаят? - проточи назад дългия си врат Буревестника, надничайки в разпиляната все още купчинка на Саша.
- Предстои да разберем.

В Института ги учеха да използват руните по съвсем различен начин - активен начин. Древните букви бяха катализатор за магията, а не просто изображения, по които да гадаят бъдещето. С обичайното си сериозно изражение Алекдандър се взря в плочките пред себе си и символите издълбани върху тях. Познаваше изображенията и значенията им, но също толкова добре осъзнаваше, че му липсва нещо, без което не може да пророкува - талант. Четенето на древните знаци не бе като кастването на заклинания, при него не е достатъчно да знаеш думата и движението, необходим е усет, който Соколович осъзнаваше, че не притежава. Може би това превръщаше часа в единствения, който не посещаваше с особено голямо желание, защото не обичаше нещо да му напомня, че не е перфектен.

Разтръска руните в ръката си и ги разпръсна върху масичката пред себе си. Рис и Борис проточиха вратове от предния ред. До него Елисавета се размърда нервно и също огледа с интерес обърнатите нагоре знаци върху плочките.
-Огънят на Нот - изкоментира на глас първия символ осмелил се да покаже лицето си. Беше го виждал, разбира се. Предупреждение да се обмислят плановете. Вероятен капан. - Е, може би е лоша идея да те убия, Рис - срещна хладнокръвно погледа на холандеца. - Можеш да благодариш на руните, че спасиха живота ти - усмивката му беше режеща, защото въпросът, отправен към руната нямаше общо с холандеца. Но не възнамеряваше да споделя това със съучениците си, особено когато Борис бе толкова близо.

Семейните отношения на Соколови не касаеха никого, освен самите тях.

- Как може да е толкова експресивен. Изглежда непрофесионално. Жалко, имах очаквания за този предмет, но нивото на обучение трябва да е ниско както винаги. - коментира със спокоен, студен тон говорейки по-скоро на себе си отколкото на някой конкретно. Иги не бе до нея, за да насочи оплакванията си натам, а на всичкото отгоре на близкото място се не настанил добре познатия ѝ досадник - Нокс. Надяваше се, че ще гледат на кафе, за да се погрижи момчето да се задави съвсем случайно, но де такъв късмет.
- О, извини ме. Вярно, че ти нямаш база с която да го сравниш. Гущерите в онзи лагер едва ли са били с особена квалификация. Друго освен да ръмжиш правилно едва ли са ти преподали. - не си направи труда да се обърне към него, но бе наясно, че е чул думите ѝ напълно ясно, а това че бяха предназначени за него бе още по-видимо.
Беше си обещала да бъде по-спокойна и да се държи по-мило, за да може да подреди плановете си както подобава, но тази чернокоса, упорита пречка не бе предвидена когато изграждаше бъдещите си стъпки към мрачната страна. Как можеше да предположи, че баща ѝ ще се сети да спретне подобен номер. Бе останала с впечатлението, че човекът отговарящ за действията бе майка ѝ. Отстраняване ѝ от картинката бе най-гениалната ѝ идея. Така се разчистваха толкова много пътища и всичко, което се изискваше от баща ѝ бе да скърби и да не заподозре нищо. Нищо подобно не се случи. Беше го подценила и то много, а сега береше плодовете на собствените си грешки.
Руни! Руни! Нека мислим за важните неща.
От известно време в нея се бе отключил онзи глад към непознатото. Искаше да предотврати всякакви променливи, които можеха да я изненадат неприятно и един от лесните начини бе именно пророкуването. Познаването на бъдещето бе плюс, който определено ѝ бе нужен в тази битка. Силите не бяха равни, а тя нямаше намерение да губи.
Държеше гръба си строго изправен, опашката строго прихваната, а погледа ѝ повече от спокоен. Нямаше да издаде и една мисъл от онова, което се въртеше в главата ѝ. Всичко пазеше за себе си. Дори елементарните неща. Като това, че майка ѝ ѝ липсваше. Фините ѝ пръсти взеха торбичката с руните и я развърза. Сините ѝ ириси се плъзнаха съвсем бавно заключвайки в капан тези на Ноксиъс.
- Нокс говори ли с огнедишащи гущери? - каза отчетливо хвърляйки руните.
Да.
Добре, руните преминаха първата проверка, но нямаше да се довери на някакви си плочки само защото случайно са познали нещо. Трябваха ѝ повече доказателства.
- Представяла ли съм си как душа Нокс? - същия равен тон.
Да.
Ъгълчето на устните ѝ се изви едва забележимо. Само някой, който я бе наблюдавал можеше да различи промяната. Определено беше доволна от тези руни.
- Нокс дразни ли ме? - трети факт за проверка.
Да.
Прекрасно. Руните действаха. Сега трябваше да се премине на по-важните въпроси. Отклони поглед от момчето и се взря в руните. Какво искаше да разбере за бъдещето си? Не! Какво беше безопасно да попита и кой отговор наистина желаеше? Може би по-късно можеше да вземе същите тези руни за лични цели на някое по-самотно място.
- Ще убия ли Нокс някой ден?
Не.
Тиха, раздразнена въздишка се изниза от устните ѝ и вдигна поглед към момчето.
- Руните ми са счупени. Нещо бъркат. - събра ги и ги хвърли отново задавайки същия въпрос. Отговора нямаше да се промени.
- Определено са счупени. Освен ако нямат предвид, че ще наема някой да те убие. Това също би било вариант. Не бих си цапала ръцете с някой като теб- поръчковата хрътка, на откачения ми баща.