Из дебрите на гората

- Келпи да ти изяде карантиите момиче! Как можа да ти хрумне подобно нещо точно в началото на учебната година.
Сякаш излялата се от мрака вещица надигна скиптъра си. Елизабет инстинктивно вдигна своята пръчка за де са предпази. „Експелиармус” и бе победена, отново, в рамките само на две минути.
Ръката на старата вещица потрепери, след което та вдиша и издиша дълбоко.
- Първо, не се опитвай да ми играеш такива, толкова си затънала, ама толкова си затънала, че и тинята по дъното на черното езеро може да те гледа от горе. Второ, това че си извън училището, не значи, че като аврорите намерят труп от вътрешната страна на оградата няма да проверят какво става и от вътрешната. В самото училище са внедрили аврори малка глупава омайнице такава.
Жената подритна с ботуша си оцъкления труп на момчето.
- Проблеми, само проблеми създава тази млада кръв. Убийство на ученик изчезване на преподавател. Кажи ми поне една основателна причина, за да не използвам Круцио отгоре ти след което да те предам на властите, една единствена, дай ми сламка за която да се хвана момиче!
Докато чакаше момичето насреща ѝ поне да мъцне с едни равнителлно небрежен жест на бастунчето си активира Протего Хорибили.

Събудих се. От някакъв странен шум. Първоначално помислих, че сънувам, но това не се оказа така. Ясно чух как входните врати на замъка се отвориха, а след това се затвориха. Някой беше влязъл и след това излязъл, или обратното. Прекалено ми се спеше, за да продължа да разсъждавам със същата скорост, затова се опитах да заспя отново, но не успях. Мисълта, че някой натрапник се разхожда из училището и околностите не ми даваше мира. Затова на своя глава, без да събудя никой от грифиндорците, спящи спокойно, се проврях през кръглата дървена вратичка на общата стая на Грифиндор, чувайки как злокобно скърца. Повървях малко и не след дълго излязох на приземния етаж, точно пред масивните входни врати на замъка. Всичко изглеждаше напълно спокойно и нормално, но не съвсем. Съзрях една отровнозелена диадема на земята. Беше ми позната. Изключително позната. В този момент започна една бурна ретроспекция в съзнанието ми - всички картини от идването ми в замъка се връщаха една по една. И така в съзнанието ми изникна лицето на човека, чиято диадема беше тази. Мадисън. Значи Мадисън беше излязла навън от замъка, при това без да се обади на никого. Реших да я последвам, въпреки че знаех, че беше абсолютно забранено да се излиза извън замъка посреднощ, заради опасните създания, които дебнеха в забранената гора. Отворих вратите, които шумно заскърцаха и след това по възможно най-тихия начин се измъкнах навън. Надявах се никой да не ме беше усетил, защото тогава щях да загазя и да си хвана обратния път към острова. Навън имаше лек ветрец, който разроши още повече косата ми, загубила си снощния блясък от спането. Усетих парфюма на Мадисън - тази специфична миризма, която никога преди идването ми тук не бях усещала. Ароматът ме заведе до Забранената гора. Първоначално се уплаших, понеже никога досега не бях влизала там без придружител, но след това се сетих, че искам да разбера какво прави скришом Мадисън без знанието на учителите. Пристъпих напред. Пукот от счупена пръчка ме накара да потрепна. Постепенно навлизах в гората без реално да имам представата къде се намирам. Всичко изглеждаше абсолютно еднакво - злокобни дървета, купища разпилени пръчки по земята. Звуци от сови, кукумявки и кой знае какви други създания. Не след дълго чух тихо стенене, което се чуваше много близо до мен. Завъртях се на 360 градуса и видях сгушена на земята и обляна в кръв Мадисън.
- " Мадисън, какво става? Мадисън, чуваш ли ме?" - успях да изрека. Мадисън беше напълно неадекватна, все едно беше изпаднала в транс. Гледаше ме, но сякаш не ме виждаше.

В стаята на Хафълпаф Рок затвори учебника си , прибра го при другите и стана. Вече си беше научил по всичко, е почити, а оставаха няколко часа до вечерята и часа по астрономия. Затова му хрумна да се разходи. Някъде из околностите, а къде щеше да реши като излезе от сградата. И стана така, че се отзова в Забранената Гора. В интерес на истината първоначално възнамеряваше да отиде само до покрайнините й. Обаче като стигна забеляза следи от обувки, водещи навътре. Любопитството му се пробуди и реши да ги последва. Да де, но по някое време стъпките изчезнаха. Момчето се позавъртя  малко наблизо чудейки се дали да си тръгва или да влезе още и заобикаляйки едно дебело дърво ненадейно се натъкна на.. пазачката на дивеча
 - Добър ден - заговори я Рок

"Явно нейните стъпки съм видял" - помисли си Рок, а през това време гледаше госпожицата и се чудеше много ли ще го мъмри. Все пак права беше относно забраната. Освен това му хрумна, че в този й вид изглежда...по-младолика от обикновено. Но пък мъмренето изглежда му се разминаваше. Поне за момента, а за по-късно не бе сигурно, че няма да последва такова. Какво пък, нямаше да е първото и най-вероятно не и последното. 
 - Добре де - промърмори момчето дръпвайки ръка от дървото, на което се беше подпрял.

Рок не предполагаше, че пазачката на дивеча също е нарушавала правилата. За сметка на това установи, че има хубава усмивка. И очи. Досега не го бе забелязал, просто защото не се беше заглеждал особено в нея. 
- Мен ме хващат за пръв път - каза момчето. - Добре де за втори - призна си подсмихвайки се няколко секунди по-късно. 
 Междувременно му се наложи да мине покрай един голям камък, с което приближи една крачка до къдрокосата.
 - И двете - отговори - на въпроса й, какво прави на това място по това време. - Но отначало мислех само да се разходя до началото на гората. 
 После добави, че е забелязал стъпките й и е решил да провери.
 - А, Вие правила ли сте нещо друго забранено? - Заинтересува се чернокоското на свой ред

- Мина ми през ума - потвърди момчето. Вдигна за малко поглед нагоре към събиращите се облаци. Очертаваше се да вали. Можеше само да се надява, че няма да ги хване докато са навън. Макар, че него един лек дъжд не го притесняваше особено. Виж ако беше по-силен. Обаче тези неща зависеха само от майката природа. - И да, задоволих го, за момента.
 "За какво говорихме?" - помисли си - "А да"
 Причината за моментното му разсейване се състоеше в няколко кичура коса помилвали лицето му.
 - Рок Хауърд - представи се седмокурсникът - подавайки й ръка  за здрависване.

-  На мен също - засмя се момчето докато се ръкуваха. 
 След това обаче се наложи да ускори ход заедно с Рикки. Небето ставаше още по-тъмно, вятърът духаше по-силно /поне добре, че биеше в гърбовете им, а не срещу тях / и сякаш първите  капки ей сега щяха да западат върху им. 
 - На мен ли така ми се струва - обади се Рок докато крачеха, а края на Забранената Гора се виждаше на около петдесет, максимум седемдесет метра напреде им - или харесвате дъжда?

„Познах“ - помисли си момчето докато подтичваше. Той пък харесваше лятото и слънцето, стига да не е прекалено горещо. Тази информация обаче засега оставаше за него и за вас.
 Продължаваха да се движат, а първите дъждовни капки вече западаха. Няколко решиха да кацнат върху ръката и съответно върху ръкава на мантията му. Само, че противно на очакваното не я намокриха, ами си остана суха. Явно брюнетката бе направила магия за предпазване от дъжда.
 - Благодаря - рече Рок. - Мамка му! Извинете.
 Беше се препънал в един корен, но не падна, а успя да се подпре с ръка на близкия пън. Изправи се и продължи.

Рок продължаваше да се изненадва от къдрокосата. Едно красотата й, но освен това се държеше готино. Жалко, че беше преподавателка. В противен случай предвид шаващите хормони на момчето щеше да флиртува с нея. Или поне да опита. От друга страна въпросните хормони не се интересуваха особено от професията й. Още повече, че по магьосническите закони и двамата бяха пълнолетни. Както и да е, Рок остави засега тези мисли настрани.
 - А винаги ли сте искала да бъдете пазач на дивеча? - Вярно, че животните се нуждаеха от грижи и вероятно й харесваше, но все пак му се струваше малко странно. Пък и по-рано, когато каза какво работи и че също е обикаляла гората тя сякаш се поколеба.

Даа понякога, след напрегнат ден в училище, на работа или другаде човек понякога се нуждае от отпускане. А и на Рок също му харесваше да ходи из гората или в лондонския парк през ваканциите.  Имаше и други начини за отпускане, като да поиграе баскетбол - предимно стреляше от тройката, само че тях сега няма да ги обсъждаме. Но какво общо имаше тук Сънбърн? Предвид възрастта й беше напълно възможно да е преподавала и на тъмнокосата му събеседничка. Или пък бе нещо друго? 
 - Странно?... - замисли се хафълпафецът. - Ами не знам брои ли се, обаче преди няколко седмици я забелязах да говори с някого при мадам Розмерта. 
 Това двама души да седнат на маса и си поприказват си бе нещо нормално. Необичайно според момчето беше поведението на другия магьосник. По време на разговора бе седял подпрян на лакът, така, че по-голямата част от лицето му да остане скрита. Сякаш не желаеше да се вижда.

„Брей, откъде този интерес?" - помисли си Рок. 
- Какво си говореха не чух -  поклати отрицателно глава момчето. - Ама изглеждаше важно,  понеже не си докоснаха питиетата. Поне той. - Каза, че е възможно да са ги изпили преди влизането му, но бе забелязал да поръчват други. - А с кого? Лицето му не видях добре, обаче ми се мярна руса брада. И съм почити сигурен, че не съм го срещал друг път. Също беше моя ръст 
 Знаеше тъй като неизвестния магьосник бе станал, за да си тръгне. А ръста на Рок към този момент бе метър и осемдесет и два.
 - Също мантията му - допълни момчето. - Изглеждаше скъпа и определено чиста и запазена. За друго не се сещам в момента - сви той рамене