Къщата на Кобейн

Семейството притежаваше малка къщичка, чиято фасада бе боядисана в тъмно сив нюанс. Покрива на сградата беше остър и покрит със стари керемиди, който датират от далечната 1990 година и някога са били червени. Дворът също не бе от най-големите - кръгла масичка и четири стола, сложени под голям навес и една люлка в жълто и зелено.
Щом влезеш през сивата портичка в двора, а после и през дървената масивна врата, се озоваваш в предверие, отново с малки размери. Стените му бяха боядисани в кремаво-кафява боя, а пода биваше покрит от старинно дървено дюшеме. От едната страна се помещаваше шкаф за обувки, а от другата - голям панер, пълен с възглавници и котешки косми. Животното, което доскоро обитаваше къщата наред с тричленното семейство, бе дългокосместият котарак Руфъс. Или Косморъсачка както често го наричаха Кобейн шеговито.
Напред от предверието се помещаваше кухнята, в която Алекс бъркаше от ужасно вкусните си манджи. Яйчена каша или тиквен пай?
Вдясно от кухнята беше спалнята на двамата родители, в която имаше голямо двойно легло, гардероб, тоалетка с огледало и стол, поставен пред нея. Обратното - отляво пък беше хола на семейството. Там имаше ниска кафена масичка, диван, няколко фотьойла и табуретки и секция. Върху рафтовете на последната в една иначе прекрасна безредица бяха сложени книги. Ама хиляди! И мъника Дейви бе чел почти всички. Имаше романи, наръчници, детски книжки с приказки. Любимата на момчето обаче бе увита във вестник и почти не се докосваше, защото бе твърде ценна за детето. Все пак Приказките на Барда Бийдъл не винаги се търкаляха по улицата, подарени от мъжката половина на родителското тяло.
Спалнята на момчето пък беше горе, над всички изброени вече стаи. В нея имаше бюро, легло и голям куп играчки, който той никога не би изхвърлял.

- Към къщата върви и домашно духче... ъъъ - брокерът се зарови в документацията - Алис. Пише че готвело доста прилично преди семайство Кубейн да се натровят от манджите му.
Сънбърн само повдигна вежда и продължи да оглежда старата къща. Брокерът явно се почувства задължен да вкара обще малко обяснения:
- Е през последните години не са си плащали вноската по ипотеката в гринготс и банката реши че е крайно време да намери някой който да стопанисва имота. За една прилична сума месечно...
Ново повдигане на вежда и прокарване на пръст по прашния парепет.
- Много прилична сума годишно...
- Нека го кажем така - прекъсна го старицата. - Давам ви три хиляди галеона, каоте би покрило разходите и наемам къщата, докато се появи мистър Кобейн, който да ми предостави петхиляди или докато смъртта ме прибере.
По лицето на брокера се изписа алчна физиономия, старицата изглеждаше на повече то век, което щеше да е лесна печалба за него и банката след година две. Веднага извади документите и ѝ подаде перото да подпише. Това си беше чиста проба обир.