My mind is my own hell

Ето и една малка порция от моето ''творчество'' ...


Само аз знам колко сол в раната си слагам ...

Само аз знам ,какво усилие да се усмихна полагам ...

Само аз знам колко силна е болката в сърцето ....

Само аз познавам горчивият вкус на сълзите стичащи се по лицето ...

Никой не забелязва сълзите ми в очите ...

Никой не видя как на пърченца разбиха се мечтите ...

Никой не разбра кога в сърцето ми омразата замести любовта ...

Никой не беше с мен ,когато на колене ,да ме спаси от това ,молех се на смъртта...

***

На щастлива се правя..
Ролята добре играя...
Всички мислят ,че сияят ми очите...
Само аз знам ,че блясъка дължи се на сълзите...
Усмивката ми е сияйна...
Но колко много болка крие се зад нея , това за другите е тайна..
Фалшивият смях спира ме да не заплача...
Гордостта само ме възспира, по земята да не се влача...
Има ли смисъл да продължа да се боря?
Искам причина... ден и нощ за това се моля...
Някаква малка причина да не загубя и малкото воля...
Любов ли?!
Не ми я давай като причина да продължа да живея,
Защото да обичам аз вече не умея...
Надеждата за мен е дума непозната ...
Ще се скрия при приятелката – Самотата..