за или против чалгата?

ии по-важното: ЗАЩО?

аз съм „за", за да съществува като стил, но съм „против" да му се отдава такова значение и влияние върху българските тийнейджъри. В смисъл, като стил е добре, защото е различно, но това масово копиране от непълнолетни деца, които се правят на проститутки е просто лишено от смисъл...

И двете. Музиката е приятна (не всяка), НЯКОИ текстове имат смисъл. Но като цяло съм против, че изгражда някаква представа за перфектност, която почти всяко подрастващо момиче се опитва да спазва. Пример: Една от моя клас си инжектира някаква киселина в устните. И като цяло, ако не се подражаваше толкова много, щях да съм твърдо "ЗА"

против не мога да го понасям този стил, не трябва и да съществува

Твърдо против

Против.

За като стил (въпреки, че такъв стил няма, думата чалга значи музика), но против пошлите изпълнения

Зависи от смисъл който се влага в „чалга”.

а) пошли текстове подобни на „ах банана, кеф ми стана” - не ми допадат.
б) поп фолк - има чудесни изпълнители, текстове и музика.

Ще се постарая мнението ми да не звучи пристрастно, тъй като съм почитател на поп-фолк музиката. :) 

Като цяло според мен всички жанрове музика сами по себе си са уникални и не трябва нито един да бъде отлъчван като лош, недостоен и т.н. Същото е и за хората, които си падат по дадения тип музика. Не знам за вас, но лично аз много се дразня на изказвания от сорта на : " Всички, които слушат поп-фолк са леки жени", или пък " Всички, които си падат по метъла са наркомани и пропаднали хора". Живеем в демократична страна, в която всеки е свободен да слуша това, което му харесва - именно и за това са създадени различните жанрове музика, за да може всеки да си избере. А относно песните - във всеки жанр има както уникални, така и изключително лоши песни. Зависи си и от изпълнителя. 

Ах, каква прекрасна тема. Това тук е все едно да си говорим за религия и политика, до консенсус не се стига. 

Та, относно чалгийката, не ме радва особено и ще опитам да се аргументирам кратко.
1) Няма ритъм, има бийт. Бийтът е един и същ за всички песни.
2) Лирическата тематика е еднаква за почти всички песни.
3) Компилирането на цигански, индийски, арабски, гръцки, румънски и сръбски мотиви в българска музика ми идва малко неушеприятно.
4) Чалгата не е поп-фолк, чалгата не е и етно-рок. Поп-фолк са Елица и Стунджи. Етно-рок, или по - известен в света като фолк рок (респ. фолк метъл) са Балканджи, така че Ку-Ку Бенд да ме извиняват.

Иначе, хубаво е, че музиката не определя човека. В обкръжението си имам много познати и приятели, които слушат чалга. Тези хора са супер интелигентни, отворени към света и новостите, и музикално разкрепостени. С тях можеш да обсъждаш всякакви музикални теми. От друга страна, като се споменават метълите, в голямата си част това са най - консервативните и закостенели музикални фенове, които освен тяхното си, нищо друго не приемат. Естествено, има ги и обратните случаи.

Съжалявал съм най-вече за това, че оставих точно подобни стереотипи като горните да замъгляват преценката ми. Аз съм категорично за всеки да слуша, каквото му е на сърце, но не и да попива като гъба и да се оставя на пошлостта. Всеки е свободен да бъде себе си, но все пак - нека не прекаляваме =)
Иначе се прекланям пред всички хора, които от край време не са оставили музиката да попречи на личностното им развитие и са се превърнали във възможно най-приятните събеседници и дори по-приятни хора. Както знаете, общувам с Цвети от доста преди да се появя тук, а с нея даже сме си пяли такива песни и нищо не ни е притеснявало, защото сме си знаели и интелектуалното ниво. Чалгата не влияе, когато не ѝ се оставяш да те променя. 

За съм, нека всеки си слуша каквото иска, без излишни филми и драми.