Таверна "Свинската глава"

Най-накрая имаше малко свободно време за себе си. След като нямаше работа в Министерството, не желаеше да се усамотява на мястото, където беше израснала. Спомените бяха твърде много и нямаше желание да оплаква тези, които вече не живееха на този свят. Беше дошъл момента и Алекс да се позабавлява и поне веднъж да се почуства на 25, а не като престаряла 70 годишна старица, която се чудеше какво да прави в свободното си време, когато не е на мисии. Когато не и се налагаше да носи скъпата униформа на Аврор. Всички на работа и се подиграваха, че предпочита старите скъсани дрехи вместо да се изфука с нещо стилно като повечето и колеги. Но младата госпожица не приличаше на останалите и повече от всичко ненавиждаше официалното облекло, въпреки поста, който заемаше в Министерството. Както обаче вече споменахме, тази жена знаеше какво е да си беден и да не познава удобствата и огромните банкови сметки в Гринготс, с които разполагаха повечето и колеги.

Вещицата яростно поклати глава, за да спре да мисли за миналото и отвори вратата на Свинската глава. Добре, че нямаше никой в заведението, който да я разпознае, иначе щеше да стане скандално – Началник на отдел, облечен в стара, избеляла от многото носене синя тениска и скъсани на коляното дънки и по-стари дори и от нея маратонки. Бериус нямаше да е доволен, ако забележеше в какво са е облякла неговата подчинена, да не говорим, че щеше да излезе на първа страница в Пророчески вести, ако някой репортер се беше скрил в кръчмата. Но Министъра на магията нямаше власт над съзнанието й и не можеше да и нарежда какво да прави или облича в свободното си време. Бързо поръча една студен бирен шейк и се разположи безцеремонно на една от многото свободни маси и започна тихо да си тананика една мелодия, която майка и пееше, когато не можеше да заспи вечерно време.

- Господин Министър! – поклони  се дълбоко Алекс, преди да седне на масата и.
Госпожицата беше добре възпитана и от майка си знаеше отлично, че преди всичко трябваше да уважава по-възрастните от нея, дори и в моментите, когато беше сърдита на целия свят. Дори в момент, когато просто искаше да се прибере у дома, да погали меката перушина на Спот, совата и, който сигурно вече я чакаше с часове у дома и сигурно не беше излязъл на лов, да гушне и нахрани Стела, любимата и котка, след което просто да се строполи в огромното си легло и просто да забрави поне за няколко часа проблемите на Магическият свят и избягалите смъртожадни. Най-накрая Бериус благоволи да се появи. Чудеше се какво точно е станало на онзи събор. Дали вече имаше някаква идея какво беше направила неговата новоназначена началничка в Азкабан в следствие на неконтролируемия си гняв, в комбинация с магията й и жаждата и за мъст? Дали онези некадърници вече му се бяха оплакали за тирадата, която им изнесе в затвора? Това със сигурност нямаше да се размине без последици за нея. Колко точно солено щеше да и излезе това малко изпълненийце в ранните часове на деня? По-добрият въпрос беше дали щеше и тя да бъде наказана заради срутеният таван в килията на Лестранж в следствие на гневната си реакция срещу думите на един от подчинените си? И дали беше научил, че само дни след стъпването си в длъжност „любимата” му началничка вече беше уволнила тримата глупаци, които бяха позволили на Лестранж да избяга?.
- Искам да знам как смятате да заловите тази жена и настоявам веднага за отговори! – изсъска ядосано Алекс, докато Корбей спокойно си отпиваше от шейка си.
В този момент гневът и отново показа грозното си лице, когато удари силно с юмрук по масата, с което я счупи на две. Като малка,  баща и я беше записал на карате и акробатика, за да се научи как да се самозащитава в случаите, когато нямаше в ръцете си магическа пръчка, нещо, което години по-късно ценеше това решение, така важно и начина да оцелее в един дуел с магьосник. Дори вече не чувстваше болка, когато направеше нещо такова с голи ръце, като се добавеше и факта, че беше по-силна и пластична от останалите си колеги - аврори.
- Имате ли план как точно ще заловите Лестранж, господин Министър? Майката на тази жена измъчваше безмилостно моята по време на една от мисиите и, когато бях едва на 10! Заради тази жена нямам родители, с които да прекарвам свободните си часове! Искам ясен и точен отговор какъв е плана за действие срещу тези престъпници! Искам отговори, Бериус! Веднага!
След което отново седна на стола си и скръсти недоволно ръце пред гърдите си. Този ден просто нямаше да свърши!

Внезапно през вратата връхлетя Тибериус, той пъшкаше учестено, личеше че не може да си поеме въздух и едва не припадна!
-Тибериус?!! Добре ли си? Изпрати ли жена ти с малката Ариадна при майка си!-попита загрижена Александрина.
-Да! Сега съм готов да гоня зли вещици!
-Успокой се малко, не стават така нещата!-каза министъра на магията
-А как става господин министре?! Тази жена уби детето ми! Какво да правя, да я оставя да се измъкне ли?
-Разбира се че не, но не мисля че трябва да се подаваш сега на емоцийте си! 
-Как да не се подам, като преди един час прегръщах трупа на детето си! Знаете ли колко е трудно да надживееш собственото си дете?
-Разбирам те, но трябва да сме внимателни, защото тя е кръвожадна, няма да се спре пред нищо.
Слушайте сега, получих информация че Лестранж е била в "Грийнготс"! Не знаем точно какво е правила там, но не се е задържала дълго!
-Трябва да проучим нещата!-каза Александа, като досега слушаше само разговора между двамата мъже.
-Дали да не разпитаме първо стареца който е нападнала тя?-обади се министъра.
-То това трябваше да го направим още в началото.-изсумтя Тибериус.
-Но къде ще го намерим? Май се е покрил след нападението.
-Нали знаеш Алекс, че където и да идат, магьосниците остават следи... и най вече лошите оставят по трайни и дълбоки следи!
- Някой ще ми обясни ли, защо правим срещата на такова очебийно място, а не го направим в кабинета в министерството??-Попита Александра.
-Защото, тук най малко очакват да правим срещи.-отбеляза министъра.
-А сега на работа! Нямаме много време, колкото повече закъсняваме толкова повече рискуваме Лестранж да нанесе нов удар и нещо ми подсказва че ще е съвсем скоро!
Алекс, ти иди да разпиташ стареца, а ти Тибериус иди в "Грийнготс" виж какво е правила Лестранж там! 
Пратете ми сова ако научите нещо. За сега е това, сега тръгвам, имам и други дела! Вие останете да си поговорите! 
Министъра излезе, като остави двамата в "Свинската глава".
-