Кръчма "Трите метли"

Трите метли беше хан и кръчма в село Хогсмийд . Тя често бе топла, претъпкана, и леко опушена, винаги но чиста и приветлива. В свободното си време, част от учениците и преподавателите на "Хогуортс" предпочитат да прекарат тук. Най-консумираната напитка и бирения шейк, а собственичката - мадам Розмерта.

by Валънтайн Съб Сеп 14 2013, 23:42

Беше един от онези студени дни, в които времето сякаш просто решава да спре и всичко да върви на забавен кадър.
Човек усещаше това в мига, в който пристъпеше прага на "Трите метли", опитвайки се да се скрие от слънцето, което съвсем срамежливо се опитваше да си пробие път през небето, завито от оловно-сиви облаци.
Хората вътре изпускаха често тежки въздишки, които отекваха в тишината и се поздравяваха само с усмивка, тъй като просто нямаха физическата сила за повече.
Това се стори прекрасната обстановка за Валънтайн, в която той да напише поредното си есе.
Намести се в един от ъглите, прегърнат от мрака, извади пръчката си и прошепна Инсендио към свещта, която се намираше на масата пред него. Моментално се появи малко пламъче, което не помръдваше... не хвърляше танцуващи сенки по стените. Сякаш и то самото бе заспало.
Синеокото момче въздъхна тихо, извади перо, мастило и пергамент, в който забоде поглед... и сякаш прекара минути в това състояние.
Всичко наоколо му действаше повече от успокояващо. Дълбоко вярваше, че всеки има нужда поне от ден, прекаран в тишина - екзалтираните първокурсници, шумът, напрежението... всичко в един момент ескалираше, превръщаше се в невидима енергия, която честичко го побутваше към кръчмата, в която тихо и незабележимо пишеше своите есета.
Беше известен със своите готварски умения, наследени от неговата майка... и именно поради тази причина пазителят на дивеча му помагаше незабележимо да се промъква навън от училището.
Внезапно тишината бе нарушена от гръмотевица, която почти незабавно бе последвана от нежния звук на дъжда. Това накара кожата на момчето да настръхне от удоволствие.
Дъждът винаги бе в сила да го зареди с вдъхновение. В крайна сметка второто му име бе такова...
- Ами да... - прошепна той - затова ще пиша. За дъждът... - професорът по пророкуване им бе задал поредната смахната тема. Малцина го вземаха насериозно, но Валънтайн не бе от тях. Обичаше мистиката, както и ексцентриците. Затова даваше всичко от себе си, което до голяма степен дразнеше останалите, около него. Но това така или иначе не го тревожеше, тъй като и без друго не натоварваше съзнанието си с мисли за тяхната неприязън.
Днешната тема беше "Вътрешния свят на един интроверт" - очевидно професорът се опитваше да надникне по-дълбоко в душата на учениците си... а всичко, което бледият първокурсник успяваше да види, когато се затвори в себе си... беше дъжд.
Перото му затанцува бавно и несигурно по пергаментовия лист.
От време на време прекъсваше, за да погледне през мръсното прозорче на кръчмата. Единственият й недостатък бе тежкия въздух, напоен с миризмата на бира, неизмити развалени зъби и оригня.
Няколко въздишки по-късно бе изписал листа от двете страни.
Валънтайн бе повече от любопитен как ли изглежда неговият свят, погледнат през чужди очи.
Е, очевидно предстоеше да разбере...

След дълъг тежък изпълнен с много главоболия ден, Тибериус се магипортира с едно оглушително "пук" пред вратата на "Трите Метли" влезе вътре и видя че кръчмата е полу празна, седна на една отдалечена маса и си поръча бирен шейк!! Реши просто да се отпусне и да почине преди да се прибере в дома си при жена си и децата си!!
Започна да мисли за разговора с министъра, за назначаването му, за Лестранж и най вече за това какво точно търси тя в Мракон Али! Спомни си че "Боргин и Бъргс" преди войната помагаха на смъртожадните!! Замисли се, дали всичко това не е свързано! Отърси се от работата, тъй като вече беше приключил и отпи жадно глътка от бирения шейк!

by Sponsored content

Кръчма "Трите метли"

Кръчма "Трите метли"

Re: Кръчма "Трите метли"

Re: Кръчма "Трите метли"

Re: Кръчма "Трите метли"