Близо до гара "Хогсмийд"

"Черното" езеро бе огромно - то започваше от езерото на Хогуортс и стигаше чак до гарата на село "Хогсмийд". Всеизвестно е, че във водите му живеят грозни зелени същества, чиято природа не им позволява да напуснат езерото. По водите му на 1 септември всяка година се придвижваха лодките на "Хогуортс", които пренасяха първокурсниците от гарата до крайбрежната къща.

Катерина дойде и буквално се строполя на поляната до езерото. Беше изморена.. ЦЯл ден тичаше насам натам из замъка. Да предметите бяха страхотни и интересно но тичането и мъкненето на тежката раница беше изморително. Излегната се меката трева и въздъхна. След няколко минути седна и се загледа към черната повърхност на водата. Изведнъж споменът за вечерта с лодките изникна в съзнанието. Разклати глава за да отпрати нежеланите спомени.
Погледна отново към езерото... Тази черна повърхност много й напомняше за нейните очи... Или по точно за очите на чудовището вътре в нея. Въздъхна и метна едно камъче в езерото. То потъна в черната бездна. Момиче въздъхна. Затвори очи и почна да си тананика една песен:
And who we are has brought us
here
And I'm not running from tonight
And I'm not running from tonight
And where we are standing
Is the beginning.
And I'm not running from
tonight
And U'm not running from tonight.
Продължаваше да си тананика.. Мислейки че е напълно сама, е ако не броим малките животинки които я слушаха.

by **Лена Дюшан** Пет Юни 14 2013, 21:54

Ах..колко вълшебен бе денят, направо не ми се вярваше, че света извън имението ни може да е толкова хубав. След като майка ми вече не беше покрай мен, сякаш небето бе станало по-синьо и дори нямаше облаци. Вдишах чистия въздух, бях излязла на разходка. Още не бях свикнала напълно със замъка и учебните часове, но вечерите тук бяха уникални. Магията се носеше дори във въздуха, учениците, учителите, всички бяха весели.
Езерото..бях чувала много легенди за него от баща ми, колко истории ми беше разказвал за това място..нощно къпане, измъкване след вечерния час, дори тук се беше запознал с майка ми, но това не беше една от хубавите истории.
Дочух отнякъде някой да си тананика, мелодията беше приятно и позната, но точно в момента не можеш да се сетя коя е песента или пък на кой беше..Приближих се към момичето което я тананикаше:
-Какво си пееш-попитах я с усмивка на лицето. Стори ми се позната, мисля че я бях виждала в някой от часовете, в този момент се сетих, че бях забравила да поздравя или поне да издам някакъв звук, че съм там-..и здравей-добавих секунди по-късно..

- Песента се каза The world awaits. Но ще те излъжа ако ти кажа че знам кой я е написал.
Каза плахо и спря да пее. Все още се срамуваше да го прави пред хора. Въздъхна и се усмихна мило.
- Аз съм Катерина.

Погледна мило към другото момиче. То изглеждаше приятелски настроено и дружелюбно. Кат си я спомняше от часовете по ЗСЧИ. Но не можеше да сети от кой дом е.
- Амм може ли да питам от кой дом си?

Вдигна поглед и я погледна към нея. Впи очите си в нейните и се усмихна. След това отклони поглед отново към езерото и метна още едно камъче. то също като първото потъна в черната течност. Момичето се прокашля леко. Няколко сови прелетяха и изчезнаха из величествения замък.

by **Лена Дюшан** Пет Юни 14 2013, 22:42

-Хафълпаф- малко се намусих, още не можех да повярвам как ме лепнаха за този дом, трябваше да съм при орлите или поне в Слидерин при дома на майка ми, да наследя някой от семейството си, но не, аз бях изпратена в най-скучния дом...-Лена, Лена Дюшан-представих и се аз.-Ти си от грифиндор нали-попитах я и тя кимна в съгласие-Завиждам ти, дори твоя дом е по-добър от моя.-Чудех се дали има начин да се преместиш в друг дом или това което шапката решеше оставаше завинаги, наистина не исках когато порасна и имам деца да им кажа, че съм била в нищожния дом, в който приемат загубеняците. Замълчахме за няколко минутки, явно и двете бяхме срамежливи..Зад нас се чу шум, но нито една от нас не се обърна да провери кой е, навярно беше друг разхождащ се ученик..Казахме си още няколко изречения и тя каза, че трябва да се прибира, а аз реших да остана още малко, някакси не ми се прибираше. Седнах на тревата и се загледах в повърхността на езерото, което ме приканваше да се потопя в него..

by **Адриен Дюшан** Пет Юни 14 2013, 23:24

Денят беше дълъг, дори прекалено дълъг, за да е истина. Учебната година беше вече започнала, но второкурсниците още не бяха имали нито един урок, което беше добре, поне нямаше домашни за писане, затова се беше изтегнал удобно на дивана пред камината и четеше, или по-скоро препрочиташе, последното писмо от родителите си, което беше получил от семейството си и изсъска ядно през зъби. Семейството му беше заминало отново на излет някъде в Шотландия и ако се съдеше по редовете, тримата си прекарваха страхотно без него. В последните редове майка му напомняше, че трябва да се държи прилично, да не се забърква в неприятности и дори беше добавила съвет, че трябва да си намери нови приятели, което щеше да е проблем, макар, че говореше свободно 3 езика. След като написа набързо няколко реда, в които описа в резюме скучната си седмица в замъка и се увери, че за няколко минути може да остави дребосъците, без да направят някоя пакост в кулата, реши да отиде до соварника и да намери Хермес, но преди това щеше да си направи една малка разходка до езерото, а може би да поплува малко. Плановете обаче му пропаднаха, явно още някой беше решил да си направи разходка до езерото, някой който стоеше кротко до езерото, без да е забелязал неговото присъствие. Без да поздрави, той се излегна на тревата, малко по-надалече от момичето и започна да си свири някаква приятна мелодийка, възнамерявайки да прекара цялата нощ.

by **Лена Дюшан** Пет Юни 14 2013, 23:54

Някой отново си тананикаше покрай нея. Явно деня на всички беше толкова хубав и спокоен, че песните извираха от тях. Само аз ли не можех да си тананикам весело. Няколко секунди по-късно мелодията която се чуваше не далеч от мен, ми стана супер позната. Беше на една много красива бавна песничка, която обичах да слушам, но рядко се сещах за нея, за щастие на помощ тук ми идваше добрата памет и факта, че помнех всеки текст на песен, която съм чула. Запях я, хората казваха, че съм имала ангелски глас, мен ако питате пеех ужасно и рядко някой ме чуваше, но тази вечер, в този момент и на мен ми се прииска да попея. Усмивката озари лицето ми отново. Обърнах се да видя кой беше причинителят за настроението ми. Беше красиво момче, доста красиво при това, забелязах че изглеждаше и малко по-голям от мен, но аз си бях бебенце все пак. Станах от мястото си и отидох към него. Той не ме изпусна от поглед, но и не показа някаква реакция на одобрение или нежелание да се присъединя към него. Когато отидох при него той спря да свири, а песента ми остана в нищото..
-Здравей, казвам се Лена-усмихнах му се кокетно и подадох ръка към него...

by **Адриен Дюшан** Съб Юни 15 2013, 00:36

Някой запя, заедно с Едуард мелодийката, но беше повече от очевидно, че този някой беше по-надарен в пеенето от него, притежаваше най-красивият глас, който някога беше чувал в живота си, но вместо да стане, продължи да си тананика, като междувременно се огледа кой пееше, заедно с него и не се изненада, че беше същото момиче, което беше подминал преди малко, без дори да поздрави, за което още в същият момент съжали. За щастие момичето беше решило да му даде втори шанс за един нормален разговор, като реши да дойде при него. Внезапно обаче спря да пее, когато огледа внимателно дамата с пронизващите си тъмносини очи, Освен, че притежаваше глас на ангел, тя приличаше повече на принцеса от някоя приказка, отколкото на ученичка от Хогуортс, с тази дълга руса косица и сини очи, а може би просто сънуваше.
- Здравей, казвам се Лена - поздрави го и му се усмихна. Май със сигурност сънуваше, но все пак реши да си пробва късмета.
- Сигурна ли сте, че учите в Хогуортс? - попита, след което се усмихна леко - Извинявайте, но никога не съм срещал по-красива млада дама от вас!
Което си беше и самата истина, беше обиколил целият свят, но никога не беше срещал по-красиво момиче от Лена. Усмихна се леко, след което стана от тревата, пооправи си косата и хвана нежно лявата ръка на момичето.
- Съжалявам, забравих да се представя, казвам се Едуард Стормхоук, за мен е чест да се запозная с вас, мадмоазел. Имате очарователен глас! - вгледа се още веднъж в очите й и целуна ръката и.

Кат се беше затворила в себе се и почти не им обръщаше внимание. Погледна ги леко и видя че между тях прехвърчат искри. След миг се засмя леко и погледна към Едуард.
- Здрасти ромео.
Отметна косата си и ги погледна. Изглеждаха много сладки заедно. Направи сладка муцунка и започна да им тананика някаква романтична мелодия. Птичките около тях пееха нещо. Една пухкава топка косми скочи във скута на Катерина и почна да мърка. Момичето почна да я гали и продължи да тананика. След което реши да се пошегува малко.
- Нали ще ме поканите на сватбата си?
Хилеше се. Момчето я погледна, гледаше я като гръмнат заек. Това накара петрова да се засмее още повече и се облегна на някакво дърво.

by **Лена Дюшан** Съб Юни 15 2013, 23:11

Какво по дяволите стана току що... Някакъв второкурсник ме беше заговорил, тоест май аз него, но както и да е, той ми каза една две мили думи и вече ги ожениха...леле леле. Хвърлих леко злобен поглед към Катерина, можеше и да пропусне хапливите си коментари, достатъчно ми беше, че се бях изчервила като домат заради..как се казваше..а да Едуард. Някаква част от мен искаше да се завре в дън земя, досега никое момче не ми беше казвал нещо подобно и не знаех как се очакваше да реагирам..
-Аз съм нова-изтърсих ей така в нищото, забелязах че новата ми приятелка едва се сдържаше да не се разсмее, а Едуард изглеждаше така сякаш не очакваше точно този отговор. Може би бе казвал подобни неща на много момичета и те всички сигурно му се лепваха за врата..е може никога да не бях общувала с момчета, но бял чела книги и гледала филми на онова странно мъгалско изобретение телевизор и знаех как стават нещата.-..затова не си ме виждал, предполагам..-добавих аз, макар и отново не много на място, но какво се очакваше да му кажа-ами ти явно не си за първа година тук..?

by **Адриен Дюшан** Нед Юни 16 2013, 00:21

Опа, май току - що го бяха сравнили с главният герой от любимата му пиесата на Шекспир "Ромео и Жулиета", която беше гледал поне стотици пъти в Лондонския кралския театър, но за негово нещастие дори не приличаше на него, е поне не на външен вид. Но от друга страна определено не беше свикнал да получава и комплименти, освен от баща си, когато спечелеше някой дуел, последван разбира се от анализ на грешките, които беше допуснал. А което беше дори по-странно и от комплимента, беше. че за първи път го заговори някое момиче, обикновено общуваше само със семейството си. А най-странното беще, че след по-малко от 2 минути разговор, вече бяха успели да го сватосат. Ако Сейди беше тук, със сигурност щеше да почне да му се подиграва, значи трябваше да държи далеч малката си сестричка по-надалеч от хората, които познаваше в това училище, които за щастие бяха трима, ако се броеше, разбира се, момичето, с което разговаряше принцесата, преди да се натрапи в разговора на двете дами. А колкото до сватби, още беше прекалено рано, за да мисли за подобни работи, все пак беше едва на дванадесет години, почти тринадесет години. Което му напомни, че трябваше да допише в писмото си, че няма да може да отпразнува рожденият си ден с тях, защото тогава щеше да е зает с преговора за годишните изпити.

- Аз съм нова, затова не си ме виждал, предполагам- каза Лена, която се беше изчервила от думите на събеседничката си.
Мда, явно това беше причината, или по-скоро факта, че не се заглеждаше много по момичетата, които седяха на масата на Грифиндор, дори беше забелязал, че някои се опитваха да кокетничат с него, особено сега, след като беше станал и префект, но обикновено, след като забележеха, че се е заговорил с Натаниъл, без изобщо да им обърне внимание, бързо се отказваха от опитите си. Единствените момичета, с което имаше някаква връзка до сега, бяха Сейди и собствената му майка. А сестричката му беше просто негова сестра, най-добър приятел и другар в приключенията, които винаги устройваше само за тях двамата, единственият човек на света след майка му, който го изслушваше внимателно, от който нямаше тайни.
Поне до този момент...
- Ами ти явно не си за първа година тук.
- Аха, всъщност съм във втори курс, тоест съм с една година по-голям от вас, дами! - отговори Ед и се ухили широко."Освен това съм и префект!", помисли си наум, но предпочете да не споменава тази част, поне за сега. Внезапно обаче усмивката му помръкна, когато осъзна, че русокосата девойка всъщност не беше от неговия дом, иначе със сигурност щеше да я забележи. - Всъщност, нека позная, не си от Грифиндор, Лена - каза и се усмихна тъжно, след което надяна отново маската на спокойствието и отклони пронизващо тъмносините си очи към другарчето на принцесата - а дамата, с която разговаряше, преди това, мисля, че се казва Катерина, ако не се лъжа!

by **Лена Дюшан** Нед Юни 16 2013, 00:38

-Катерина е от твоя дом, а аз за жалост съм от Хафълпаф-името на дома ми едва едва се прониза из зъбите ми, това че бях попаднала там започваше все повече и повече да ме дразни. За мое щастие вече се бях посъвзела и притеснението ми беше изчезнало, в крайна сметка, какво толкова можеше да стане, Ед едва ли наистина мислеше нещо което беше казал, а и явно беше по-голям от нас, та хептем нямаше да се занимава с някакви пикли.-В своя защита искам да кажа, че съм чистокръвна вещица с добро потекло и идея нямам какво правя в този дом-...усмихнах му се миличко и пуснах в действие сладкия си и невинен поглед на който никой от семейството ми не можеше да устой, беше ми интересно дали и на него ще подейства. Някаква част от мен искаше да привлече вниманието му и да го задържи за себе си ,а другата знаеше, че тази идея не е добра.- И..след като си една година по-стар от нас, би ли ни разказал нещо интересно което ти се е случило през първата учебна година, нещо важно което трябва да знаем или пък някоя тайна на замъка която си разкрил..-Реших малко да се изфукам, че не съм обикновена ученичка дошла тук и измагьосах едно одиалце, което падна на тревата до него, разпънах си го и седнах на сантиметри от него. Повечето първокурсници не знаеха да правят магии, а дори не бях сигурна, че са позволени, подяволите исках да му направя добро впечатление. Ръката ми потупа мястото до мен на одиалото с което го приканвах да седне до мен..

-Споко Лена и Хафълпаф е страхотен дом. - погледна я мило, а след като вида как лена измагьоса малкото огледалце. - А и съм сигурна че ще става все по хубав.
Усмихна се отново. След което стана и й профепна нещо така че Ед да не я чуе.
- Сигурна съм че във момента го разтопи. Личи си колко те харесва.
Почна пак да се кикоти.
-А дамата, с която разговаряше, преди това, мисля, че се казва Катерина, ако не се лъжа!
Кат се обърна към Едуард и се усмихна мило, след което се поклони с заучен театрален жест. След като се изправи каза.
- Да. Аз съм Катерина. Единствена и неповторима..... - след това си спимни за онова друго момиче и поклати леко глава и направи гримаса. - Нещо такова. Но стигаа за нас сега. Разкажи ни за замъка. Колко и къде са тайните входове и коридори?
Очите й светнаха при думата тайни.

by **Адриен Дюшан** Пон Юни 17 2013, 18:40

Значи правилно беше преценил, че не беше от неговия дом, но защо изрече през зъби името на дома си, може би не и харесваше да е там, но това не беше причина да се срамува от дома си, освен ако не си попаднал в Слидерин, разбира се.
- В своя защита искам да кажа, че съм чистокръвна вещица с добро потекло и идея нямам какво правя в този дом - усмихна ми се лекичко, трябваше да си признае, че момичето имаше най-сладката усмивка, която някога беше виждал в краткия си живот, усмивка, която караше коленете му да треперят, нещо нетипично и ново за него. Нямаше нужда да се оправдава пред него, но все пак се зарадва, че принцесата все пак е чистокръвна, все пак той също беше потомък на чистокръвни магьосници.
.- И..след като си една година по-стар от нас, би ли ни разказал нещо интересно което ти се е случило през първата учебна година, нещо важно което трябва да знаем или пък някоя тайна на замъка която си разкрил.

Изненада, когато Лена измагьоса едно одеало, което падна точно до него. Странно, защото първокурсниците не можеха да правят магии, дори на него самия му отне време, за да се научи да прави най-простата магия, което означаваше, че момичето със сигурност не беше обикновена ученичка. Едуард прие с радост поканата да се настани до нея.
- Ами всъщност, престоя ми тук първата година беше кратък, имаше нападение на черен магьосник, Деметри - изсъска името му - но учителите не ни позволиха да се бием с него, веднага ни изпратиха по домовете, а колкото до проходите, не съм се опитвал да търся, предпочитам да не си търся белата, поне не и на територията на училището.

by **Лена Дюшан** Пон Юни 17 2013, 19:37

Тъкмо бях прикрила червеното си лице, когато Кат ми прошепна, колко съм била впечатлила момчето и аз отново се изчервих. Това момиче..тц тц тц, сякаш нарочно искаше да ме дразни. Погледнах бегло към Едуард, за щастие не беше усетил нищо.
Ед се намеси в разговора ни и най-накрая отговори на въпроса ми.
- Ами всъщност, престоя ми тук първата година беше кратък, имаше нападение на черен магьосник, Деметри, но учителите не ни позволиха да се бием с него, веднага ни изпратиха по домовете, а колкото до проходите, не съм се опитвал да търся, предпочитам да не си търся белята, поне не и на територията на училището.
Дааа...бях чула за нападението. Жалко че не бях тук миналата година, жалко че и баща ми не беше тук..Усмихнах се на Ед, за да не забележи промяната в настроението ми. Винаги ми ставаше мъчно и самотно когато се сещах за баща си, още не можех да повярвам, че го няма и никога нямаше да простя на майка ми, че го уби, някой ден щях да намеря начин да си и върна за това, че ми отне единствения човек, който обичах..
-Така значи, не обичаш неприятности...жалко тъкмо мислех, че ще има с кого да си навличам белята или пък да намерим някой таен проход към селото. Всъщност аз знам някой от тях, баща ми ми е разказвал много истории..бил е голяма луда глава, а за мен казват че съм наследила склонността му към неприятности.
Е ако той не беше желаещ да се включи в пакостите, за мое щастие имах усещане, че с Катерина ще се спогодим и тя ще е с мен..
-Ами твоите приятели къде са Ед, защо се разхождаш сам..-попитах го надявайки се да завържем някакъв разговор

- Лена душке златна я кажи къде са тея проходи. Че да се промъкнем извън двореца и разгледаме околностите.
Очите й светнаха дяволито. Да тя обича да нарушава правила и да се въвлича във неприятности. Започна да омисля различни планове за това какво, как, къде и кога да се промъква и какви шеги да си прави. От време на време потъркваше леко ръце и се подхилваше злобничко като малък зъл гений. В този момент й липсваха само рога и опашка.
След минута съзнанието прищтракна към нещо друго... и това еше куидич..
- Дали ще има куидични мачове?
Погледна събе седниците си и се покатери като маймунка на един клон. Седна на него и след това се преобърна с главата на долу. Засмя се при новооткритата от нея гледка.
- Я много сте готини с главата надолу. - Засмя се на собствена си глупост. - Не ми обръщайте внимание ако случайно изръся още някоя глупост.
Гледаше всичко с главата на долу със глупава усмивка. След това отново погледна към другитте двама. Поклати леко глава и тръсна косата си. След което се протегна за пръчицата си която беше изпаднала от ботуша й. Размаха я леко и без да иска остави дървото на която стоеше без листа. Всички просто изпадаха на земята.
- Упсс.... Дано никой не забележи. - засмя се и започна да играе с едно листо. Движеше прчицата си във различни форми и листото ги правеше. След 5 минути й омръзна. - Уффф... тъпо ми е

by **Адриен Дюшан** Пон Юни 17 2013, 20:53

- Така значи, не обичаш неприятности...жалко тъкмо мислех, че ще има с кого да си навличам белята или пък да намерим някой таен проход към селото. Всъщност аз знам някой от тях, баща ми ми е разказвал много истории.
Усмихна се загадъчно, Лена дори и не предполагаше в какви каши се е забърквал със сестра си, докато обикаляха света. Най-пресният спомен беше само от преди 2 седмици, когато обикаляха гората, която се намираше в близост до къщата им в Гордикс Холоу, в която за малко да се изгубят.
- Да, не ги обичам, особено след като съм ... всъщност няма значение, но пък с удоволствие бих чул историите, които баща ти ти е разказвал, ако искаш - усмихна се и зачака търпеливо отговора и.
-Ами твоите приятели къде са Ед, защо се разхождаш сам.
Той сведе поглед към земята. За двете години, в които учеше в това училище, беше открил само един приятел, Натаниъл, но не си беше помръднал дори и пръста да потърси и други хора, с които да общува, трудно общуваше с хора извън семейството, може би дори сега започна да му проличава.
- Нямам много приятели тук, в замъка, само един - усмихна се тъжно, след което стана и изтърси одеждите си. - Дами, смятам да ви оставям да си поклюкарите на воля, без мен, имам да свърша едно нещо за тази вечер - внезапно се намръщи при спомена за писмото, което трябваше да пусне. - Беше ми приятно да си поговоря с вас. Желая ви лека вечер и се надявам да се срещнем отново, Лена.
Задържа очите си за дълго, за да запомни в детайли лицето и, след което забърза към соварника.

by **Лена Дюшан** Пон Юни 17 2013, 23:21

Ставахме двама и аз нямах много приятели по принцип, но тук още в началото завързах две приятелства..едното с него. Когато каза, че си тръгва исках да извикам след него да остане, исках да говоря още с него да го опозная и да станем...приятели може би. Погледнах Кат намусена, може би не беше права, сигурно и тя се беше заблудила..но тя насреща ми само се усмихваше...
-виждаш ли..а ти какво ми каза-прошепнах и тихо, докато гледах как Ед се отдалечаваше, а след това се провикнах и след него- Приятелите ти вече са трима, не си сам вече-момчето се спря за секунда обърна се леко, погледна ме, но все пак продължи по пътя си.. Въздъхнах тежко, само ако бях в грифиндор и можех да прекарвам повече време с него и Кат, може би щях да посетя директора и да му се моля,много мноого да му се моля да ме премести, макар че едва ли щеше да ме огрее..-И какво ти се прави сега Кат, женски клюки, разходки...

Скочи от дървото и се приземи на крака. Седна на земята и въздъхна свивайки рамене.
- Разходки и клюки. - засмя се леко. - Чудно ми е кога ли ще те покани на среща.
Изтегна се като котка и почна да гледа езерото. Хрумна й нещо странно, стана и скочи в езерото. След няколко минети изплува.
- Лека идваш ли водата е страхотна. -
Плуваше около брега. Все пак не знаеше какво има в това езеро. Гмурна се отвоно и плуваше наоколо.

by **Лена Дюшан** Вто Юни 18 2013, 00:42

Поклатих глава и се усмихнах. Невероятно, но явно бях намерила момиче точно като мен. В началото когато дойдох при езерото, първата ми мисъл беше да се гмурна в езерото, но все пак се сдържах..Свалих набързо блузата си и се затичах към Кат, няколко секунди по-късно се чу едно шумно пляяс и по повърхността на езерото се образуваха хиляди кръгчета. Надявах се все от някъде Ед да бе видял каква забава изпуска и да съжали, че си тръгна, но вместо това казах..:
-той никога няма да ме покани, Кат, сигурна съм, както съм сигурна че тези дни ще ме избягва и няма да се засечем скоро с него.- Изненадващо беше как за толкова кратко време, няма и 15 минутен разговор, той бе успял да ми влезе в главата толкова много, но усмивката му и погледа му не ми излизаха от съзнанието. Пляснах с ръце по водата и се потопих. Сърдех се на себе си, че бях позволила това да се случи, но и се радвах, че има друго човешко същество за което да се интересувам..
-Кат, мислиш ли, че е позволено да плуваме в езерото и то вечер-попитах я когато излязох на повърхността, а после сама си се засмях на тъпия въпрос. Много ясно, че не ни беше позволено, но кой го интересуваше..

- Не знам..
Засмя се и изплува. Съблече мокрите си дънки и блуза. Остави ги на земята и седна. Засмя се отново след която поглезна Лена сериозно.
- Той никога няма да ме покани, Кат, сигурна съм, както съм сигурна че тези дни ще ме избягва и няма да се засечем скоро с него. - каза тя.
- Не бъди толкова сигурна. Според мен още при първа възможност пак ще те потърси за да се срещнете. Абсолютно сигурна съм в това.
Стана и облече вече изсъхналите си дрехи. Протегна се и върза косата си на хлабав кок.
- Какво ще правим сега?

by **Адриен Дюшан** Чет Юни 20 2013, 00:01

Защо по дяволите се държеше толкова странно напоследък? Този въпрос човъркаше главата на Едуард напоследък. Напоследък беше изпаднал в някакво лошо, заядливо настроение, което миналата вечер завърши с наказание на една групичка първокурсници и то само защото вдигаха прекалено много шум и му пречеха да чете. Най-лошото от всичко беше онзи кошмар, който сънуваше всяка нощ след последният разговор край езерото, а именно денят, когато научи, че е магьосник. Най-странното в него беше, че на мястото на Сейди, стоеше Лена, който винаги завършваше по един и същ начин, а именно затискането им между стените. Знаеше, че това е само кошмар и събитията, макар и да не бяха завършили по този начин, бяха останали в миналото, но все пак не можеше да не си зададе въпроса какво ли щеше да се случи, ако не беше магьосник.
След като му омръзна да слуша разговорите на първокурсниците, които отново му пречеха да чете, се качи до спалнята на момчетата. На нощното му шкафче имаше само 3 неща : магическата пръчка, значката на префект и старата му флейта. Значката я закачи старателно на мантията, а пръчката и флейтата прибра в единия джоб, след което бързо излезе от кулата. Прекрасно беше да се разхожда сам, без никой да досажда с коментарите си. Най-накрая достигна любимото си място, а именно езерото, след което се излегна на тревата и извади флейтата. Обикновено в кулата нямаше шанс да свири на нея, не беше кой знае колко надарен музикант и не искаше никой да слуша импровизациите му, но след като нямаше никой, който да се разхожда наоколо, затвори очи и започна да свири бавна и тъжна мелодия.

by **Лена Дюшан** Чет Юни 20 2013, 00:48

Колко хубав беше живота извън дома ми, колко хубаво беше да виждаш връстници навсякъде и да излизаш на воля, да се забавляваш и да учиш интересни неща, като отварите или магиите..всеки ден си лягах и заспивах с желание за следващия ден, с желание за нови знания, също така всяка вечер се молех на следващия ден да видя Ед, но така и не ставаше, бях права сигурно странеше от мен. А толкова неща исках да му споделя, да му се похваля, макар че той едва ли щеше да се зарадва...както и да е , аз се радвах!!!
Излязох да се разходя покрай езерото отново, пак с надежда, че мога да го видя..Не можех да си обясня защо мислех само за него, сякаш ми бяха дали еликсир..
Денят беше задушливо горещ, направо не се траеше жегата навън, може би и заради тази причина нямаше нито един ученик навън, всички се бяха скрили зад дебелите стени на замъка, където беше доста по-прохладно. В далечината виждах само една фигура..когато се приближих за моя изненада, пред мен стоеше не кой да е друг, а Едуард.. исках да изтичам към него, да му се хвърля на врата и да му се похваля, но той едва ли щеше да приеме добре тази проява на близост добре. Прехапах долната си устна, той не ме беше забелязал все още, свиреше тъжна мелодия, а очите му бяха затворени, трябваше ли да отида при него или пък да си продължа сякаш не съм го видяла, или да отида и да си говорим общи приказки...Докато аз се чудех, той вече беше отворил очи, мелодията му беше спряла и очевидно ме беше забелязал и нямаше как да си тръгна.. Усмихваше ми се или поне така ми се струваше, все още бяхме на известно разстояние един от друг и не можех да преценя добре. Двамата тръгнахме един към друг..
-Какво правиш в тази жега навън, Ед?-попитах го с весел глас, който не издаваше и част от емоциите в мен, който бушуваха като загрята отвара...

by **Адриен Дюшан** Чет Юни 20 2013, 18:59

Някой явно беше решил да се разходи навън, а може би не, кой ли пък щеше да излезе навън в тази горещина, повечето ученици бяха предпочели да си седят на хладно в общите стаи и да учат. Спря да свири в момента, в който долови по-ясно стъпките, затова отвори очи и се усмихна широкои бързо стана, като позна, че всъщност този някой беше всъщност момичето, или по-скоро принцесата, с която се беше запознал преди няколко вечери и която сънуваше почти всяка нощ, след запознанството им. Но колкото и странни да бяха сънищата му, всъщност се зарадва, че пак се срещат, после бързо закрачи, за да я настигне.
-Какво правиш в тази жега навън, Ед?

Ухили се още по-широко, защото и на него всъщност му беше хрумнало да попита този въпрос.
- Ами всъщност, в кулата беше прекалено шумно и ми пречеха да чета, и реших да се разходя малко сам, макар, че книгата остана в стаята ми. А колкото до жегата, свикнал съм, трябва да видиш колко е горещо в Сахара, или в Дубай, или във Флорида през летния сезон. Макар, че не бих отказал една шапка с козирка и бутилка ледено студена вода - засмя се на глупостта си, че беше забравил да вземе тези две важни неща, преди да излезе навън. - А ти, какво правиш навън? - погледна я леко въпросително, след което тръсна глава и се усмихна -Всъщност, забрави, какво те попитах, радвам се, че си предпочела езерото пред прохладния замък, а дори още повече се радвам, че отново се срещаме.

by **Лена Дюшан** Чет Юни 20 2013, 20:19

Каква прелестна усмивка имаше, направо можеше да разтопи сърцето ми. Без дори да се усетя, усмивката бе кацнала и на моето лице и се полюшвах наляво, надясно замечтана за едно много хубаво бъдеще, което включваше и него. Бяхме се виждали само два пъти, но по това което бях научила за него доста си приличахме и той като мен явно не обичаше да е сред шумни компании, а и явно обичаше да чете , което беше хубаво имайки предвид, колко малко са вече хората, който отварят книги по каквато и да е причина. В днешно време имаше толкова много хубави и интересни книги, който си заслужаваха да бъдат прочетени, а тънеха в забрава в някой от ъглите на книжарниците или складовете, а това можеше само да ме натъжава...
-..А колкото до жегата, свикнал съм, трябва да видиш колко е горещо в Сахара, или в Дубай, или във Флорида през летния сезон. -даа..бях чувала нещо такова , но за нещастие не бях пътувала извън родния си град, тази информация реших да му я спестя, защото явно той беше си поскитал на воля..-Макар, че не бих отказал една шапка с козирка и бутилка ледено студена вода.

-Никой не би отказал-усмихнах му се. Момчетата рядко се сещаха за такива подробности когато излизаха навън, затова пък ние момичетата винаги бяхме подготвени за такива моменти. Честно казано бях такава риба, че едва ли щях да издържа много без вода или някаква течност, независимо дали е горещо или студено, затова в мен винаги имаше някаква напитка. Когато бях малка, баща ми ми беше омагьосал една бутилка, която винаги поддържаше напитката ми студена, а не стига това, ами и се допълваше сама, когато останеше малко.. Бръкнах в чантата си и извадих същата тази бутилчица и му я подадох. Надявах се да не е гнуслив и да му бъда от помощ..-Ето, вземи моята, ако искаш...
....-Ами да..тук е доста приятно, а и спокойно мога да хвана тен-амаче и глупост изтърсих. Определено не бях дошла тук, за да хващам тен, същност просто краката ми ме бяха довели тук, сякаш знаеха кого искам най-много да видя и къде мога да го намеря..Настана неловко мълчание, в което и двамата се чудехме какво да си кажем.-Аз..ами аз такова търсих те из замъка вчера, но не те намерих, даже мислих, че искаш да ме избягваш- лицето ми поруменя малко, а погледа ми беше сведен надолу, беше ме толкова срам да говоря с него, че дори не можех да го погледна в очите, сякаш това изобщо не бях аз...

by **Адриен Дюшан** Чет Юни 20 2013, 23:02

Прие с благодарност бутилката и отпи няколко глътки, които бързо го освежиха. Ако не бързаше толкова много да се махне от кулат.а, със сигурност щеше да се сети поне да си вземе бейзболната шапка.
- Благодаря, спаси ми живота, поне няма да ми се наложи да се връщам в замъка да взимам шише вода - усмихна се леко.
-Ами да..тук е доста приятно, а и спокойно мога да хвана тен.
Едуард се намръщи на това изказване, познаваше далеч по-добри и безопасни места от Черното езеро, където можеше да се хване тен и да се поплува спокойно и той ги знаеше много добре. Явно Лена имаше нужда да попътува малко извън пределите на Великобритания, за предпочитане в неговата компания, без родителски надзор и досадна малка сестра, Може би да я качи на най-високия етаж на Айфеловата кула, ако не се боеше от височини разбира се, да се качат на гондола и да плават по река Сена, или да посетят Венеция, или пък вечеря в някой изискан ресторант в Париж, или да отидат на къмпинг на някое красиво място в Шотландия, или на сафари някъде в Африка, или пък просто да посетят Меденото царство, което, макар и да не беше като скъпите френски ресторанти, но Хогсмийт притежаваше своя чар. Колко приятни възможности имаше, коя от коя по-добра, освен хващането на тен край езерото, разбира се.
-Аз..ами аз такова търсих те из замъка вчера, но не те намерих, даже мислих, че искаш да ме избягваш.

Едуард посочи към гърдите си, където върху червената тениска се мъдреше значката му на префект.
- Имам някои задължения като префект на дома си, като например да следя за реда в кулата, но днеска реших да изляза спокойно за няколко часа и да се разсея, не обичам да седя по цял ден на едно място, а и едва ли ще се случи нещо фатално, в кулата, ако ме няма за няколко часа, нали - усмихна се леко тъжно, след което повдигна нежно брадичката и, за да го погледне право в очите и добави сериозно - и не те отбягвам, просто не обичам да се заседявам на масата на Грифиндор. А сега, ако сме приключили с въпросите, може да се поразходим и да ми разкажеш някоя от онези истории на баща ти. които не ми разказа последния път, като се запознахме - усмихна се дяволито и предложи ръката си.

by **Лена Дюшан** Пет Юни 21 2013, 00:59

С нескрито удоволствие хванах ръката му, пръстите ни се сплетоха едни в други и тръгнахме напред хванати ръка за ръка, точно като в романтичните книги. От мен се очакваше да започна да разказвам историите си, но аз просто се усмихвах като хлапе навела глава надолу и от време на време го поглеждах, той винаги гледаше в друга посока и беше дълбоко замислен, затова не го прекъсвах с безсмислените си бръщолевици. Разхождахме се около езерото, но никой не говореше, а аз едва се сдържах да му кажа хубавата новина:
-Не мога повече-най-накрая продумах-Искам да ти кажа нещо супер якото и важното- той ме погледна усмихнато и ми даде знак да продължа. Беше ми интересно да разбера какво мислеше, че ще му кажа,но за жалост нямаше как да стане-От следващата седмица ме местят в дом Грифиндор, ще съм в твоя дом и ще се виждаме по-често и ще е толко яко, ще съм в дома на баща ми. говорих с директора и той позволи да се преместя. Не е ли върха???

by **Адриен Дюшан** Нед Авг 25 2013, 22:21

Сутринта започна ужасно, не беше спал цяла нощ, а на закуска беше получил поредното писмо от баща си, в което го караше да помисли какво ще прави след като завърши училище. Беше едва на шестнайсет години, а вече мислеха какво ще стане с него след Хогуортс. Ако зависеше от родителите му, те щяха да го пратят в някой снобарски мъгълски колеж, където да продължи образованието си и най-вече да продължи да тренира фехтовка. А ако зависеше от него, щеше да се пробва да сбъдне мечтата си - да стане аврор и да се сближи с Лена.

Лена Дюшан. Напоследък все по-често и по-често мислеше за нея в многото свободни минути, които имаше. мислеше за разходките край езерото,кратките разговори, дори прекалено кратки, защото преди да я срещне, не беше общувал с друго момиче, освен сестра му. Лена беше споменала, че скоро ще се премести в кулата на Грифиндор, но кога? Всяка вечер чакаше с нетърпение да я види как прекрачва портрета на Дебелата дама, но това не се случваше. Искаше да научи повече за нея, за семейството и, всичко, което го вълнуваше.

Жегата в замъка беше нетърпима, особено в препълнената с ученици Грифиндорска кула. затова просто сложи в раницата си шише студена вода, мъгълския бинокъл, който носеше по време на пътуванията, червената бейзболна шапка, любимата си книга, всичко, което му трябва за едно излизане навън. Имаше едно определено, което не беше посещавал от доста време и със сигурност нямаше много ученици, които да му се пречкат – Черното езеро, мястото, където за първи път срещна Лена. Накрая захвърли чантата настрана и извади малката флейта, която притежаваше от малък и засвири своята тъжна мелодия.

by **Лена Дюшан** Нед Авг 25 2013, 23:09

След четири часа и половина, най-накрая бях успяла да сплета цялата си коса, резултатът беше 66 ситни плитчици, който сега бях разделила и вързала на две опашки, като бях оставила две плитчици отпред да си се развяват спокойно. Чувствах се като малко, сладко момиченце, но и някакси непослушна...
Учебните часове все още не бяха започнали, а с такова нетърпение ги чаках, исках всичките ми приятели да се завърнат в замъка и да обсъждаме лятото, толкова много неща са бяха променили, самата аз се чувствах като нов човек , а и тази година най-накрая директора беше уважил молбата ми да ме премести в друг дом и за мое огромно щастие вече бях грифиндорка. Именно затова, днес бях прекарала деня на Диагонали. Новата ми униформа беше почти готова и утре щяха да ми я изпратят, бях успяла да си накупя и някой други неща, който щяха да ми трябват за училището. Сега...бях весела, невероятно весела и щастлива, мисля че този факт се дължеше на новата ми прическа...
Весело скачах по коридорите докато излизах навън, макар че още не беше кой знае колко захладняло реших да прекарам остатъка от деня навън, а и не се знаеше каква изненада ме очакваше на ъгъла..
Сякаш някаква магия ме влечеше към черното езеро, сякаш знаеше кой е там и какво ще се случи..
... Едуард, каква изненада или пък изобщо не беше изненада, нали точно него се надявах да видя, нали за него не спирах да мисля и постоянно се оглеждах дали няма да го видя някъде, но за жалост чак сега имах тази чест. Затичах се към него, той беше с гръб към мен и все още не ме беше забелязал, прегърнах го, а после бързо закрих очите му с ръцете си
-Познай кой е-едва не изпищях и чак тогава забелязах, че бях прекъснала свиренето му, колко грубо от моя страна...

by **Адриен Дюшан** Нед Авг 25 2013, 23:58

- Лена? - попита изненадано, със сигурност беше тя, нямаше начин да не познае ангелският глас, първото нещо, което му направи впечатление при запознанството им преди четири години. Обърна рязко и направи нещо, което рядко правеше дори с най-близките си хора, прегърна я силно, след което я отдалечи на една ръка разстояние и се загледа в очите и, стараейки се да запомни внимателно всеки един детайл от лицето. Ако при запознанството я беше сбъркал с ангел, то сега изглеждаше точно като такъв, най-красивото момиче в света, с което беше общувал някога. Красивата и пшеничено руса коса беше сплетена красива на ситни плитчици, порастнала беше дори и на ръст, но поне 2 неща не се бяха променили, широката усмивка и големите сини очи. Докосна леко с дясната си ръка една от бузите, след което промълви тихо:
- Изглеждаш прекрасно, всеки в замъка би завидял на красивата ти прическа - усмихна се леко и продължи с по-висок глас
- Искаш ли да погледаме залеза на слънцето заедно, освен ако не желаеш да се разхождаш с грозник като мене - изчерви се леко при тази си хаплива забележка.
Мда в сравнение с красивата Лена, Едуард приличаше на един обикновен ученик от замъка с черните дънки, тениска и червената Грифиндорска мантия, с която се беше наметнал, да не говорим за непокорната му къдрава коса, несресана в бързането да се махне от задушната кула. Все пак поприглади малко косата си, метна ученическата си раница на рамо и предложи ръката си, кой знае, може би момичето щеше да се съгласи на една разходка край езерото, въпреки ужасяващия му вид.

by Sponsored content

Близо до гара "Хогсмийд"

Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"

Re: Близо до гара "Хогсмийд"