-  Мътнород - каза Елизабет и стената с кривата факла се отвори, разкриваща пред нея огромно зелено помещение. Момичето влезе в общата стая на Слидерин и се излегна на дивана покрай камината. Беше 2 часа през нощта и всички ученици си бяха легнали, така че нямаше кой да я притеснява. Беше си откраднала няколко шоколадови бисквитки от кухнята и ги ядеше с наслада. Топлината я накара да се отпусне още повече и почти заспа, докато не се чу някакъв странен пукот.
-  Елизабет! – чу се глас.
 Момичето се стресна и отвори очи. Помисли си, че й се причува и отново ги затвори.
- Елизабет! Там ли си?- каза същият глас.
Слидеринката се изправи рязко и нещо в камината привлече погледа й. Беше лице и то много познато. Беше лицето на Самара Лестранж. От къде знаеше името й? Защо я търсеше?
-   Какво искаш от мен? – попита тя.
-   Имам предложение за теб- каза смъртожадната със същата зловеща усмивка, която Елизабет беше видяла на първата страница на пророчески вести - Дочух, че искаш да бъдеш една от нас. Искам те утре в 7:00 сутринта в Боргин и Бъркс – с тези последни думи обликът на Самара изчезна от камината.
Елизабет беше потресена,  още не можеше да разбере какво бе станало току-що. Осмисли думите и осъзна, че Самара искаше да се срещне с нея. Дали щяха да я направят смъртожадна? Силно се надяваше. Знаеше, че родителите й ще я накажат, но не и пукаше особено. Никога не я бе интереувало. Знаеше само едно- задължително трябваше да отиде в Боргин и Бъркс.