Парниците

Седеоун се събуди достатъчно рано сутринта, за да има време да прегледа още веднъж докладите си за днес, както и да вземе нужните й книги със себе си. Като първи час момичето имаше билкология, което означаваше, че трябва да слезе до приземния етаж, където се намираха парниците по билкология. Това беше може би единственият предмет, който нямаше класна стая, изглеждаща като останалите, а специални парници. Това беше така заради растенията и билките, които изискваха специални условия, непозволяващи гледането им в обикновена класна стая. Парниците бяха големи и просторни помещения с множество кръгли прозорци. Вътре имаше какви ли не растения - някои отровни, други не, затова на учениците не им беше позволено да влизат вътре без присъствието на учител. Преди да влязат в парниците, учениците минаваха през широк двор, който също беше отрупан с множество редки и непознати за учениците растения, дървета и храсти. През лятото всичко беше уникално красиво и за учениците беше удоволствие да минават оттам. Днес учениците щяха да имат за пръв път билкология за втория учебен срок, затова мнозина от тях се вълнуваха какво ли растение щяха да разглеждат този път. Тяхната преподавателка беше изключително мила и добродушна млада магьосница, която правеше часовете изключително интересни за повечето ученици. Седеоун вече се намираше на приземния етаж, в близост до парниците по билкология, заедно с приятелката си Елодия Адамс и още няколко ученици. Всички чакаха с нетърпение появата на преподавателката им по билкология. Не след дълго магьосницата се появи и се усмихна на всички, поздравявайки ги. Учениците й отвърнаха без да се поколебаят. Щом влязоха вътре, учениците усетиха свежият въздух, който ги лъхна още от вратата. Всички прозорци бяха широко отворени и слънцето беше напекло, озарявайки стаята в пъстри цветове. Учениците застанаха пред масичките, защото там чинове и столове липсваха, имаше единствено маси с наредени на тях предмети, които щяха да им бъдат от полза през съответния час. Преподавателката отново се усмихна и обясни на учениците, че този час ще изучат растението мандрагора. За Седеоун растението беше познато, беше го срещала в не една от книгите по билкология, които беше изчела, но за масата ученици името беше ново и непознато. Преподавателката попита дали някой може да обясни какво представлява мандрагората, а ръката на Седеоун моментално беше вдигната във въздуха. 
" Мандрагората (Mandragora) е род покритосеменни растения от семейство Картофови (Soalanaceae). Корените съдържат психоактивни алкалоиди. Понякога корените им приличат на човешка фигура, за това в древността са им приписвали магическа сила.
Родът обхваща няколко вида, разпространени в Средиземноморието, в близка и средна Азия и в Хималаите. Мандрагората се е използвала като силен халюциноген. През Средновековието, това растение често се среща във вещерските рецепти.
Използването на мандрагора категорично не се препоръчва, защото са възможни тежки последствия, довеждащи понякога и до смърт. Други непоправими вреди, които може да предизвика мандрагората, са изгубване на паметта и когнитивни нарушения."
След изчерпателния отговор на момичето, учителката изглеждаше меко казано доволна. Седеоун си заслужи похвала от нейна страна и одобрителния поглед на мнозина от учениците. През останалата част от часа учениците записваха свойствата, приложението и употребата на мандрагората, докато преподавателката им диктуваше бавно и търпеливо от една дебела книга.