Плашещата върба

Огромна жива върба, която криеше таен проход под вековните си корени. Проходът водеше към къщата на Крясъците и малко магьосници знаеха как да укротят върбата, която убиваше всяко мърдащо нещо, до което клоните й можеха да се докопат.

by Ева Янси Съб Юли 01 2017, 02:40

Понякога няколко сантиметра бяха всичко. Беше на това място изключително кратко време, но вече бе чула някои и други приказки и предупреждения относно този великолепен растителен екземпляр пред нея - Плашещата върба. Клоните ѝ изглеждаха силни. Способни да те вкарат в болничното крило за доста дълго време. На никой не му се ходеше там, а на Ева още по-малко, но нямаше какво да направи с любопитството си, което я изгаряше отвътре.
Как се движеше това нещо?
Резки движения ли засичаше само или и най-малкото нещо щеше да бъде отчетено?
Ами ако наистина беше умряла? Как щяха да разберат като и без това си изглеждаше потресващо?
Броя на въпросите в главата ѝ продължаваше да нараства, но нямаше никакво значение, защото отговорите не я интересуваха чак толкова. Точно сега щеше да... експериментира малко с възможността, която имаше пред себе си. Едно таков дървп щеше да е идеално в двора на имението им, но преди да започне да разпитва как може да се сдоби с такова, трябваше да е сигурна, че знае как се справя с него. Какво точно правеше. Колко силно удряше. Все неща, които са необходими за тестване преди да вземеш глупавото решение да го посадиш, ако това нещо въобще изпълняваше нормалните жизнени функции на едно растение, защото колкото и да приличаше на такова Ева бе започнала да се съмнява след всички онези истории, които чу в последната една седмица. Имаше хиляди мини разказчета, а имаше и приключения достойни за роман с главен действаш злодей - това дърво, но дали всичко беше истина или някой се опитваше да се направи на интересен.
Разстоянието между нея и дървото беше добре премерено точно и тя се намираше в безопасната зона. Подхвърли тежкия камък в ръката си и впи поглед в дървото, а не след дълго хвърли тежестта от ръката си. Той се удари в свтола на дървото, но не последва реакция. Тишина и спокойствие. Може би трябваше да пробва пак.
И пробва.
Нищичко.
Пробва пак.
Нищо.
Щеше да опитва докато не се случеше нещо.

Плашещата върба

Плашещата върба

Re: Плашещата върба