Боргин и Бъркс

Боргин и Бъркс

Боргин и Бъркс беше древен антикварски магазин на адрес 13Б, Мракон Али, основан от господата Боргин и Бъркс, през 1863г. Те били известни с интересите си необичайни магически артефакти, а добавяйки алчността им и характера на злонамерените им клиенти, често се занимавали с търговия на Тъмни изкуства и забранени предмети на черно.

В магазина можете да намерите различни необичайни предмети като човешки кости, ръце, крака, нокти, пръсти, стъклени очи, шпионски инструменти, въжета, прокълнати аксесоари, отровни свещи, отвари, магически маски и много други неща. Смята се, че за продажба е дори Ръката на славата - древен инструмент за създаване на светлина, видима само за притежателя й.

Непрогледна, тъмна маса, завихрен пушек се приземи се точно пред вратата на „Боргин и Бъркс“. След като пушекът се разсея от него се изви една висока фигура, чиято сянка падна заплашително върху витрината на стария антикварен магазин за тъмни изкуства. Секунди по-късно шумът от токчета отекна на празната улица. Това бе самата Уенсдей Монро, която смело насочи пръчката си към дървената врата, тя се отвори сама и русокосата жена влезе преспокойно в магазинчето, все едно се връщаше у дома. Бе настанала натрапчива тишина, но бързо бе нарушена от възклицанието напуснало устата на продавача застинал зад бюрото си. Разширените му очи бяха впити с ужас в Уенсдей, чиято пръчка вече изстрелваше заклинанието „ Круцио“. Продавачът се строполи от стола си и се загърчи в адските мъки на забранената магия. Бледото лице на госпожица Монро дори не трепна, сякаш чертите й бяха изписани върху камък. Очите й, студени и втренчени се вторачиха с жесток интерес в болката на продавача. Харесваше й да вижда тази гледка, доставяше й повече удоволствие , можеше спокойно да му приложи Авада Кедавра, но нямаше да е толкова интересно като сега. За съжаление нямаше време да се наслаждава повече на гледката затова се запъти право към онова малко складче където знаеше, че се крие Изчезващият шкаф. Той бе тук от сумати години и всички отдавна бяха забравили за съществуването му. Някои дори смятаха, че магията му да транспортира вече е изчезнала след като близнака му в Хогуортс бе уж унищожен. По думи на доверени източници близнакът на Изчезващият шкаф все още се намираше в училището и пожарът в хранилището не го бе засегнал. Смъртожадните като Уенсдей се надяваха на точно това затова и бе тук.

Отваряйки със замах вратата на склада , госпожица Монро се оказа лице в лице с прословутия шкаф. По него нямаше и драскотина, изглеждаше съвършен и автентичен. Лукава усмивка разцъфна на лицето на жената. „Отлично“- помисли си тя и притъпи желанието си да се засмее победоносно. Честа за този смях се полагаше на друга. И сякаш в точния момент, зад гърба си Уенсдей чу чупене на стъкло и добре познат кикот. Лестранж. Пристигаше точно на време , както обикновено.

- Лестранж.- повика я Уенсдей и отстъпи назад от Изчезващия шкаф. Щеше да свърши отлична работа ако все още работеше. Секунди по-късно, Монро чу приближаващи леки стъпки след това познато присъствие застана до нея. Самара Лестранж с цялото си величие бе рамо до рамо до русокосата жена. Уенсдей се обърна и я погледна, ехидната усмивка бе отново на лицето й. Гледайки я, Монро за пореден път усети онова странно усещане. Белатрикс Лестранж бе една от най-великите смъртожадни до които бащата й бе имал честта да се бие. По думите му такава жена е била една по рода си, а сега пред Уенсдей седеше Самара Лестранж – живото доказателство, че кръвта вода не става.

- Близнакът на този шкаф вероятно все още се намира на територията на Хогуортс. - изкоментира русокосата и погледна отново напред към него. - Трябва само да намерим начин да ги задействаме отново и достъпът до училището ни е осигурен. .- Уенсдей направи кратка пауза преди да продължи :- Както едно време.

Слушайки думите на Монро, Лестранж гледаше право към черния шкаф. Изведнъж, Самара вдигна глава и с ококорен поглед, приближавайки лицето си на сантиметри от това на Уенсдей попита:
- А как ще го задействаме там? – след тези Лестранж отново се отдръпна и хващайки брадичката си наведе глава със смръщени вежди. Двете седяха и не обелваха дума. Уенсдей крачеше бавно, преплъзвайки пръст по шкафа и поглеждаше нагоре, сякаш очаквайки идеята си. През цялото това време Лестранж следеше Монро с присвитите си очи, след което се извика, стряскайки русокосата жена.
- Да! – след като Уенсдей впери поглед в Самара, тя продължи. – Преди години, когато шкафът е бил използван е участвал ученик от Хогуартс. Драко Малфой. – допълни потомката на Белатрикс с ехидна усмихва и жаден за отмъщение поглед.
- Хогуортс е строго пазен. Не можем да го доближим преди да се отървем от директора. – отвърна Уенсдей с доста несъгласие.
- О, нека аз се заема с него и да го убия! – повдигна се отново Лестранж с очакване и ентусиазъм.
- Не. Ще намерим друг начин да се свържем с някой, който би ни свършил работа. – Монро бързо прекъсна желанието на Лестранж, която недоволно скръсти ръце и изсумтя. Уенсдей изглеше по всичко, че вече имаше план, който бе въпрос на време да осъществи. Очите и бяха пълни с усещането, че това ще бъде една от най-големите крачки към мисията им. Кожената рокля, която бе перфектно прилепнала по изпъченото тяло на Монро издаваше увереност, а потупвайки ръката си с пръчка каза:
- Дори знам кой ще е. – след тези думи, Монро присви очите си почти до затваряне, а настървението в изражението и стана все по-силно. Колкото до Лестранж, тя скачаше, веейки косите си върху една от масите, риташе столовете и събаряше всички книги от рафтовете, смеейки се истерично и повтаряйки „Ще ги унищожим, ще ги убием, ха-ха-ха-ха! Ще ги унищожим, ще ги убием, ла-ла-ла-ла“. Ехото на тези думи се чуваше толкова силно из Мракон-Али, че можеше да достигне до всеки.

„Ще ги унищожим, ще ги убием, ха-ха-ха-ха! Ще ги унищожим, ще ги убием, ла-ла-ла-ла“.

Думите се забиваха в ушита на Уенсдей, чиято вече широка усмивка красеше бледото й лице. За пръв път от месец наред усещаше това вкусно чувство на предстоящо отмъщение. Всички заслужаваха приближаващото възмездие – и директорът, и министерството и всички онези аврори, дръзнали да ги преследват. Наближаваше часът на смъртожадните! Търпение, само малко търпение се изискваше, а Уенсдей преливаше от търпение в сравнение с Лестранж, която отново тържествуваше. Очите на Монро я следяха с възхищение и искрена завист, много й се искаше и тя като нея да може толкова свободно да се изразява, уви бе толкова обрана откъм емоции и реакции, че бе чисто чудо толкова широка усмивка да се появи на лицето й. Самара бе торнадо, опустошаващо след себе си всичко, Уенсдей бе по-скоро буря – от време на време пускаше светкавици, но когато наистина ги пускаше те имаха силата да изпепеляват, гръмотевиците й можеха да бъдат оглушителни ако поискаше, но не – Монро чакаше правилна момент да се развихри. А той със сигурност наближаваше, тогава може би щеше да настигне Лестранж по лудост, а може би щеше дори да я задмине. И в двата случая, всички щяха да разберат на какво е способна и Уенсдей Монро.

Двете очевидно вече тържествуващи смъртожадни, излазоха с гръм и трясък от „Боргин и Бъркс“, чупейки стъклата на витрините. Смехът на Самара проехтя из цялата улица и сякаш дори ехото не посмя да й отвърне, ала тя продължи да се смее. Поеси въздух колкото да призове следните смразяващи дъха думи:

- МОРСМОРДЕ! - изкрещя тя към небето и от пръчката й се изстреля зелената магия. Само миг по-късно цялото нощно небе над тях се озари в зелената багра от белега на Черния Лорд.

Боргин и Бъркс Tumblr_nyl82dMujI1thu2vbo1_500

Ластранж отново се засмя и този път към смеха й се присъедини и този на Монро. Поведението на Самара определено се отразяваше и на Уенсдей и това може би бе за добро. Зелените й очи се впиха в тъмнокосата, а тя не спираше на едно място, изстрелваше магия след магия срещу другите магазинчета наблизо. В един от тях дори пламна пожар.

Секунди по-късно в единия край на улицата, вероятно само на метри от тях, се магипортираха една купчина въоръжени аврори. Смехът на Самара сепна някои от тях, но никой не можа да реагира достатъчно бързо и да атакува, повечето от тях едва ли въобще осъзнаваха какво се бе случило и срещу какво се опълчваха.

Лестранж и Монро се превърнаха в тъмна маса пушек и се стрелнаха мигновено към зеленото нощно небе. Последното нещо което проехтя над „Мракон Али“ бе добре познатия истеричен смях на Самара Лестранж.

Часът на смъртожадните настъпваше с пълна сила.

by Celestia Rassier Вто Авг 29 2017, 01:47

Нерушимата клетва

Мразовита мъгла се разстилаше из улиците. Отдалеч се виждаха огромни сгради с мъртви невиждащи прозорци в мрака. Не се чуваше никакъв шум, нямаше никакви признаци на живот. Със съвсем тихо ,,пук“ сякаш отдън земя изникна слаба качулата фигура. Сянката се огледа и тръгна с леки бързи стъпки към една тясна калдъръмена уличка, а дългата й мантия зашумоля подир нея. Някои от уличните фенери бяха счупени и тъмната фигура притичваше измежду петната светлина и непрогледен мрак. Стъпките й кънтяха по плочките, очите й шареха по прозорци заковани с дъски, докато достигна желаното място- Боргин и Бъркс. Тъмните пердета бяха свалени, но от малкото прозорче на таванската стая се процеждаше мъждива светлина. Фигурата влезе в магазина, изкачи се по стълбите, отвори вратата и рязко свали качулката си, разкриваща младо лице и млечнобяла коса.
- Eндовиер- кимна й Уенсдей.
Устните на Самара се извиха в леко подигравателна усмивка.
Таванското помещение беше тъмно и приличаше на малка килия със занемарен вид. Елизабет смъкна мантията, метна я встрани и седна, вторачила поглед в двете жени. Лестранж всяваше у нея някакво странно чувство. Смъртожадната беше смугла, с подпухнали клепачи и волева брадичка- сякаш гледаш Белатрикс.
- Е, ще го направим ли?- попита любопитно Елизабет.
Самара седна до нея с дяволита усмивка на лице, хвана я за дясната ръка и долепи дланите им.
- Монро, ти ще си ни Скрепител- обърна се Лестранж към смъртожадната и я подкани с поглед.
Уенсдей пристъпи напред с бавна крачка, застана над двете, извади магическата си пръчка и допря върха й до дланите им.
Самара заговори:
- Елизабет, обещаваш ли да ми служиш вярно до края на дните си?
-Обещавам- отговори момичето без да се замисли.
От магическата пръчка на Монро се стрелна езиче бляскав пламък, което се усука като нажежена до червено жичка около ръцете им.
- Обещаваш ли, винаги ще ми пазиш гърба, както аз ще пазя твоя?
- Обещавам.
Пръчката изстреля второ огнено езиче, което се омота с първото и двете образуваха красива светеща плетеница.
- И ако нещо се случи с мен, обещаваш ли да довършиш онова, което ми е възложено да направя?
- Обещавам- рече Елизабет, гледаща към нея с широко отворени очи.
Третият огнен език лумна от пръчката и се усука с другите два, обхвана сключените ръце на Елизабет и Самара здраво като въже, като огнена усойница.
- Сега остана само едно нещо, което трябва да направиш. За да съм сигурна, че си една от нас, трябва да ни се докажеш…- изсмя се зловещо, след което продължи- искам да убиеш свой съученик.
Елизабет замълча. Беше сигурна, че ще я накарат да направи нещо такова и бе подготвена.
- Ще го направя. Даже вече имам предвид кого да убия- каза момичето с присвити очи- Ще ми трябват мастило, пергамент и сова.

by Sponsored content

Боргин и Бъркс

Боргин и Бъркс

Re: Боргин и Бъркс

Re: Боргин и Бъркс

Re: Боргин и Бъркс

Re: Боргин и Бъркс

Re: Боргин и Бъркс