Къщата на семейство Певърил

Тук живее Тибериус Певърил с жена си Амилия и децата си- Сивиръс и Ариадна

Времето бе мрачно. Светкавиците осветяваха потъмнялото небе, а образувалата се виелица свиреше и духаше така, че да блъска всички прозорци на къщите в Годрикс Холоу. Дъждът отново заваля силно, а в облаците се виждаше един черен дим, който летеше с бясна скорост. Въртеше се странно, кръжеше и ту се снижаваше, ту пак се издигаше високо. Всеки магьосник би си казал, че това е смъртожаден, но с приближаването му можеше и да се потвърди. Да, това не бе просто смъртожаден, а самата Лестранж. Потомката на Белатрикс бе решила да се възползва от мътното небе и прибралите се по домовете мъгъли, за да не бъде забелязана. Причината за появата и в градчето бе неизвестна или поне за тези, които не познаваха Самара. Тя се появи точно пред къщата на Тибериус Певърил, работещ като аврор в Министерството, където живееха Амилия - неговата жена, която също бе магьосница и детето му Сивиръс. Къщата бе на два етажа, висока и с чисто черни, дървени стени. Прозорците бяха доста стари, а паяжините изглеждаха като декорация към скърцащите дъски.
- Господи! Не може да е истина! - възкликна Амилия, която видя приближаващата Лестранж към дома си. - Значи е истина. - добави тя отдръпвайки се от прозореца и закривайки го с черните завеси. Чернокосата магьосница се затича към стаята на детето си Сивиръс и задъхана го взе на ръце, след което го закара в един от коридорите. - Скрий се тук, обещавам, че всичко ще бъде наред. Мама е до теб. Сега просто трябва да обещаеш, че няма да ме търсиш и да пазиш тишина. - почти заплакала Амилия държеше сина си за рамената и му обясняваше със широко отворени очи и пълни със страх и сълзи.
- Но, Мамо! Какво има? - попита детето разтревожено.
- Нищо, миличък. Просто в приказките лошите се появяват, а добрите ги прогонват. Сега стой! Ще се върна, обещавам. - отвърна жената, след което се затича към първия етаж, където вече се звънеше на вратата. Тя отвори бавно а пред нея бе и самата Самара. Лестранж бе облечена в зелено-черната си рокля. Високи обувки и рошава тъмна коса. Усмивката на лицето и бе повече от зловеща, а погледът и издаваше всичката коварност на света. Държаща пръчката си с две ръце и гризейки я леко със зъби, Самара се огледа, за да е сигурна, че няма мъгъли наоколо, след което...
- О, каква изненада! - възкликна иронично Лестранж, гледайки към Амилия.
- Какво искаш от нас? Познах те по противното изражение, което имаше и Белатрикс. - отвърна жената на Тибериус, свивайки очи и скръствайки ръце. В този момент Самара избута вратата, която бе подпряна от Амилия и влезе в къщата.

- Много добре знам, че тук живее някакъв аврор, който е получил задача от нещастното министерство да ме следи и прати отново в Азкабан. Това няма да се случи. - със свиреп поглед отговори Лестранж, свила уста и хванала пръчката си.
- Остави ни на мира! - извика Амилия отдръпвайки се назад.

- Инсендио! - и от пръчката на Самара излезе огнена струя, която се насочи към жената. Диванът, до който тя бе застанала се подпали, но успя да се скрие зад него и да падне назад. - Мислиш, че ще ме спреш ли? Къде е този негодник? Кажи! - изкрещя истерично Самара, след което отново изпрати огнена струя, запалвайки един от дървените прозорци.
- Няма да разбереш. - провикна се Амилия, ставайки от пода и тръгвайки да бяга към другата стая. Тя ме изплашена и наистина не знаеше за задачата, която мъжът и бе получил.
- Инсендио! Ха-ха-ха-ха! - и вратата, която бе единственото спасение за жената лумна в пламъци. Амилия бе опряна до стената. - Сега, ако не искаш да умреш ми кажи къде е аврора! - прошепна Лестранж насочила пръчка към Амилия и вървеше бавно, подигравателни физиономии. Нямаше изход. Жената на Тибериус бе в беда, а побеснялата и жадна за отмъщение Самара щеше да я убие без да и мигне окото.

Изведнъж на стълбите от втория етаж се появи малкото момченце Сивиръс, което бе чуло виковете на майка си. Той не знаеше нищо за случващото се, но виждайки как Лестранж седи пред плачещата Амилия, хитро хвърли метална посуда на пода, за да отвлече вниманието и.

- Какво беше това? - попита Самара, обръщайки се назад и услужвайки се осторожно. Тя тръгна към другия край на стаята от където дойде звука на падналата чаша. След като я откри се наведе да я вземе, когато чу:

- Сивиръс, недей! Върни се! - крещеше Амилия на детето си, което бе слязло при нея и бягаше, за да я прегърне. Пламъците бяха почти навсякъде, а димът бе изместил кислорода. В този момент Амилия знаеше, че синът и е в опасност и извади своята пръчка и я насочи към току-що зърналата ги смъртожадна.

- Авада Кедавра! - извика избягала преди дни от Азкабан, изпреварвайки чернокосата дама, след което зелена и силна струя магия се изниза от върха на пръчката и. Ударът понесе Сивиръс. Той бавно се отпусна върху майка си, след което я погледна изнемощяло и изчезна.
Да, той успя да предпази майка си, която лежеше задушаваща се безпомощно на пода, но жертва крехкото си и невинно създание. Със сигурност Самара не се бе прицелила в него. В този момент Амилия се срина. Плачът и събуждаше целия град, а безсилието и мъката и не позволяваха да се притеснява за себе си от седящата наблизо смъртожадна. От другата страна, Лестранж клатеше настрани глава с втренчен поглед, който казваше "Не исках", но секунди след това на лицето и отново се появи ехидната усмивка с прехапана долна устна. Самара бе захапала единия си пръст, отдалечавайки се назад с бавна крачка, след което просто се изпари под формата на черна сянка и изчезна в бурята над Годрикс Холоу, счупвайки един от прозорците на къщата.

Певърил седеше в кабинета си, забит в доказателствата и описанията на очевидците видели Самара! Четеше толкова задълбочено, че му отне определен период от време, за да разбере, че на вратата се почука!
-Влез!- извика Тибериус! Пред очите му застана, не кой да е, а самия министър на магията!
-Господин министър?!! Какво ви води насам в този късен час??
-Ти...Ти..Ти..Тибериус..!!!-говореше запъхтян министъра, личеше си че е бързал със все сила за да дойде и да му каже!
-Още ли си тук? Защо не си тръгнал още сега!ВЕДНАГА!
-Защо, господине?? Къде трябва да съм в момента?
-Как къде? Защо не са ти казали??Ах ах, какво нещастие Тибериус!
-Какво е станало министре, успокойте се, кажете ми какво има?
-Самара, забелязали са я в Годрикс Холоу...и това не е всичко... Тя..Тя... около къщата ти... не знам какво да ти кажа... аз...
-Говорете направо! Била е около къщата ми? Какво е правила там?
-Искала е теб! Искала е да те намери и да те убие. Да те спре, за да не я върнеш отново в Азкабан. Заплашила е жена ти и тогава....
-Какво тогава?? Моля ви говорете!- по гласа на Тибериус се долавяше паниката, по челото му изби пот и той потръпна при мисълта че....
-Тогава се е появил Сивиръс и ... застанал пред майка си когато... когато Самара проклела Амилия!
-Какво! О не!-Тибериус се свлече на креслото.не знаеше какво да прави, беше изключил, трепереше целия, обливаше го студена пот.
-Съжалявам Тибериус! Сивиръс го няма вече! Повикал съм всички аврори за да разследват, най добре иди на мястото.Отряда ти те чака.
-А Амилия къде е?
-В "Свети Мънго"! по добре мини я отведи на безопасно място. Вашите нали живееха в Лондон? Къде е сега Ариадна!
- Тя е при тях!
-Отиди и отведи жена си там, погрижи се за семейството си, успокой се и се върни отново на работа!
-НЕ! Сега повече от всичко трябва да я намеря, трябва да я хванем! Иначе ще продължава да избива хора, а към нея ще се присъединяват все повече и повече хора, не от уважение а от страх! Тя е смъртожадна! За да хванеш смъртожаден, трябва да мислиш като такъв!
-Добре, ти си знаеш, а като я хванем ще я отведем пак в Азкабан!
-Не мисля така!
-Нали не мислиш да я..?
-Мисля да и приложим "целувката"!
-Тръгвай към Годрикс Холоу и внимавай по пътя!
-Добре, благодаря ви, господин министър!
-Няма за какво! Погрижи се за близките си!
Министъра излезе, след него излезе и Певърил и с едно силно "пук" , се магипортира пред къщата!
На мястото имаше много аврори, не знаеше от къде да започне. Влезе в стаята и видя отпуснатото тяло на малкия Сивиръс,строполи се до него и го прегърна!
-О Сивиръс! Милият ми той, героят на татко! Добре се справи моето момче, ние винаги ще те обичаме!
Прегърна го силно с насълзени очи и излезе от стаята!
-Искам всяка информация за Лестранж, ВСЯКА! Ако трябва ще преобърна целия магьоснически свят, но ще я хвана!
Утре искам на бюрото си да имам, всичко. Тази жена ще си плати!- Извика яростно Тибериус и остана за миг пред къщата! Всички аврори го гледаха тъжно, може би го съжаляваха, но той не искаше съжаление, искаше ТЯ да си плати за стореното, искаше лично да гледа как и полагат "целувката"! Не обръщаше внимание на погледите, които се забиваха в него! Искаше просто да прегърне жена си! А сега как ще каже на малката за брат и? Как ще я погледне в очите и ще и каже това! Нямаше сили за това но се държеше!
Магипортира се в "Свети Мънго" при жена си и остави аврорите да си вършат работата!

by Sponsored content

Къщата на семейство Певърил

Къщата на семейство Певърил

Re: Къщата на семейство Певърил

Re: Къщата на семейство Певърил

Re: Къщата на семейство Певърил