Трезор №1034-2

Трезорът беше древен. Беше толко древен, че след като слезеш от количките трябваше да ходиш оше половин час в мрака на галериите. А вътре в него на спретнати купчинки бяха подредени кюлчета таласъмско злато.

- Не може да го направите!
Сънбърн вдигна вежда озадачено, но ефекта се изгуби в почти пълния мрак на дълбоките древни подземия. Таласъмът обаче все пак я видя, което я този път наистина я озадачи.
- Имам предвид, че не трябва! Не е редно!Таласъмите сме част от магьосническото общество и прилагане на напростимото проклятие е наказуемо.
- Виж, тук си прав. Но защо мислиш, че ще приложа магия? Дали това, че висиш над двеста метрова бездна уловен за релсите на миньорска количка няма да се окаже решаващо?
- Дежурния по кръв ще забележи! Всяко убийство на таласъм се отразява при него! - пробва друг подход таласъма, а по лицето му вече избиваше пот.
- Напълно вярно, но забележи „предумишлено” убийство, а не да речем нещастен инцидент. О не се безпокой кръвта ти пак ще отиде при него и съзнанието няма да се изгуби, просто ще стане по мълчаливо.
- Няма да кажа какво видях! - прехвърли се към пазарене таласъма. - Това си е наша професионалана тайна, на никого не можем да кажем! Моля ви, моля ви! Имам семейство!
- И аз имах семейство някога - дочу се замислено гласът на старата вещица от мрака. - Вуйчо ми, примерно беше много мил. Особено когато идваше в покоите ми вечер. Но тава са древни неща, разбираш ме нали?
Дочу се тракане на количка.
- Помощ, помощ! - развика се таласъмът в опит да се хване за сламката.
Старта вещица въздъхна.
- А кой твърдеше, че ще ми е приятел до преди няколко минути? - успя да докара в гласът си доволна нотка на огорчение след което боцна леко таласъма и изрече „Деторнар Вокис”.
- Помощ! Помогнете! - чу се отново викът му, но този път тридесети метра по напред по линия. - Не съм там! Тук съм! - отново извика гласът някъде напрад от мрака докато тропането на количката се приближаваше.
- Следващия път, не бих си пъхал носа в нещо кои5то не са моя работа. Хъм, всъщност за теб няма да има следващ път.
Тя отстъпи навътре в мрака точно в момента, когато количката преряза пръстите на таласъма. Чу се протяжен далечен писък, а после в стаята на дежурния по кръв таласъм бокалът започна да се пълни. Бавно, като при инцидент. А някъде в мрачните подземия на банката някой изтри сянката то последната магия, преди да се разтвори в мрака - „Делетриус”.