Трезор № T518

Трезорът на Кейн беше сравнително голям. Наследството, което истинският му баща му бе оставил преди да умре не бе малко. Така че трябваше да има значително място за всичко. А и парите, които получаваше от майка си. Една част пазеше при себе си, колкото винаги да има пари в себе си. А останалите добавяше в трезора, до който само той имаше достъп.

Първата работа, която Кейн искаше да свърши преди да се прибере в дома си бе да се отбие до трезора си, за да запаси кесийките си с пари за предстоящата година. А и трябваше да се запаси с учебници, домашен любимец и много други неща преди да потегли. Искаше да вземе и нещо хубаво на майка си. Все пак тя бе заминала с новият си мъж преди няколко седмици, за да приготвят нещата тук, а до тогава той бе останал с приятели в предишният си дом.

Когато влезе в банката бе посрещнат от безброй таласъми, но той не им обърна внимание. С уверена крачка той пристъпи напред. Навсякъде около него се носеше шумът от разлистване на хартия, ударите от печати звучаха като оръдия в ушите му. Разговорите между таласъмите, коити премесени с звуците от подпечатването на документи... всичко това му напомняше за рояк пчели, но Кейн даде всичко от себе си, за да ги игнорира.
- Да? - нечий отговор, който по скоро беше въпрос го извади от мислите му. Един от многото таласъми, седнал на мястото си на бюрото пред него се поизправи и наведе напред, за да го погледне.
- Трезор №T518. Името е Кейн Грифит. Искам да направя извлечение.
- Ключът моля! - беше по скоро заповед, отколкото молба и това подразни Кейн. Не обичаше да му нареждат, но пък таласъмите бяха странни създания.
Не си направи труда да отговая на създанието пред себе си. Като отговор извади ключа от джоба на якето си и го подаде.
- Последвайте ме!
Таласъмът излезе иззад бюрото си и метна с малката си ръка към Кейн да го последва.

***
Пътуването до трезора из подземията на банката отне не повече от двадесет минути. Таласъмът посочи вратата на Кейн и двамата се приближиха. Използва ключа, който Кейн беше предоставил, за да я отвори и се отдръпна, за да може собственика да вземе каквото му беше нужно. Кейн не чака втора покана. Влезе през отворената врата на трезора и за момент забрави да диша. Въпреки че често бе посещавал трезорът си, който имаше на прединото мясот преди цялото му състояние да бъде прехвърлено тук, гледката на огромна купчина злато спираше дъхът му всеки път. Баща му беше заможен магьосник, беше високо поставен аврор, който преподаваше в Дурмщранг. Но след инцидента, в който бе загинал, цялото му състояние сега принадлежеше на Кейн. Откъсна очи от купчината и напълни няколко малки кесии и една по-голяма. Обърна се с гръб и напусна трезора без да поглежда назад втори път.
- Приключихме тук! - каза той на таласъмът и изчака вратата зад него да се затвори и заключи преди да вземе ключът си обратно. - А сега нека се връщаме, че имам и друга работа!

Вече на вратата на банката Кейн разклати раницата, която бе метнал на гърба си. Вътре благодарение на заклинание в невидима преграда бяха скрити кесиите с пари. Тези 2000 галеона щяха да му стигнат за годината, освен ако нямаше непредвидени разходи, но винаги можеше да се върне и да вземе още. Огледа се наоколо преди да продължи. Имаше още толкава работи да свърши преди да се качи на Експреса. Трябваше да побърза, ако не искаше влакът да тръгне без него.