Из рафтовете

Влязохме в забранения отдел. Изключително трудно, но все пак влязохме. Наложи се Макси да излъже библиотекарката, че преподавателката по билкология му е дала разрешение да влезе там, за да прочете и изучи тайните на опасни и отровни билки. Библиотекарката с отегчение тръгна към вратата за забранения отдел и размаха пръчката си, правейки странни кръгове във въздуха. Ключалката потрепна, след което вратата се отвори. Никога досега не бях влизала в Забранения отдел. Беше едно наистина огромно помещение, претъпкано с всевъзможни книги. Библиотекарката размаха пръст към някакъв рафт, на който с големи букви пишеше "БИЛКОЛОГИЯ". Ние кимнахме, правейки се на много заинтересовани, но в момента, в който тя се върна на рецепцията си, ние се втурнахме да търсим категория "СБОРИЩА", или "ВЕЩИЦИ". Отне ни около час, докато стигнем до правилната категория, която беше наименувана по следният начин " Магьоснически общонсти със зъл привкус". Никога не бихме се сетили за това, признавам си. Започнахме да разлистваме многобройните дебели томове книги. В тази категория имаше сигурно около 200 книги. Ако се движим с това темпо, със сигурност днешният ден не би ни стигнал. Часовете се нижеха като минути, а минутите като секунди. Времето мина неусетно, когато библиотекарката дойде неочаквано, но за наше щастие аз се бях подготвила, взимайки една книга от категория "БИЛКОЛОГИЯ". Когато влезе и ни погледна въпросително, аз размахах книгата в ръката ми, усмихвайки й се, а тя само кимна намръщено и си намести очилата, така че да изглежда още по-строга и сериозна. Макси успя да прибере незабелязано 2-3 книги в своята чанта, така че библиотекарката да не успее да го види. За да не излезе, че лъжем, трябваше да вземем и книгата по билкология, която ни най-малко не ме вълнуваше, но какво да се прави. Библиотекарката записа книгата на картона на Макси, след което двамата излязохме от библиотеката. Първа заговорих аз :
- Сега ни остава да се надяваме в някоя от тези 2-3 книги, които взе да пише за сборището, в което Мадисън е участвала, защото в противен случай сме загубени.
- Не бъди такава песимистка. Ако не успеем да намерим нищо в тях, ще се върнем, за да вземем още. Ще измислим нещо. 
Не мога да отрека тоталния оптимизъм, който Макси притежаваше. Винаги, независимо в каква ситуация, той беше спокоен, ведър и позитивен, което ме караше да се ободря и да се усмихна почти винаги. Навън вече беше сумрак, затова нямаше какво да правим и се запътихме към общите стаи на домовете си. Книгите, които бяхме отмъкнали бяха три, затова се уговорихме Макси да вземе две и да ги претърси, а аз една и да направя същото. Утре на закуска, преди часовете имахме среща в Голямата зала, където щяхме да обсъдим всичко и да анализираме ситуацията. Разделихме се с приятелска прегръдка, след което аз се запътих към приземния етаж, където се намираше общата стая на Хафълпаф, а той към високите кули, където се намираше общата стая на Грифиндор.