Трезор №1452

Докато пътуваше с количката, Деметри отново изпита чувството да бъдеш свободен из дебрите на банка Гринготс и това го върна в детството му. Безкрайните пещери и пропасти, над които преминаваше скърцащото влакче, вятърът, който се разбиваше в лицето му - всичко това му напомняше за детството му. Днес обаче имаше друга мисия - да убие Ерида Уирмберг и Мейкън Рейвънууд, което щеше да бъде доста трудно.

- Трезор 1452 - каза таласъма, който караше количката така, че да прозвучи като робот. Дебора, тоест - Деметри, слезна от количката, заедно с главния таласъм и пред него се откри огромна метална порта с магическо отваряне. Таласъмът се доближи и опря ръката си на черната врата. Когато го направи, ръката му сякаш създаде силово поле, което мина по цялата врата и защитната магия бе неутрализирана.
- Идвам след пет минутки - усмихна се момичето на таласъма, който кимна с глава и зачака отвън.

В трезора имаше много, наистина много галеони. Щеше да бъде невъзможно да се изнесат всички, затова Деметри реши да направи на торбата, която носеше със себе си, заклинание за пространство. Той омагьоса чантата и на външен вид не се получи нищо - формата и вида ѝ бяха същите, но когато започна да вкарва шепа по шепа галеони в чантата си, все имаше място. След известно време вече беше готов и излезе. Побърза да затвори вратата преди таласъма да е надзърнал вътре и му каза, че е готов. Съществото докосна вратата с разперена длан и из повърхността ѝ се разнесе бледо сияние, което мигом изчезна. Деметри се качи в количката и потегли с таласъма нагоре. Първият банков обир за последните двадесет години, бе напълно успешен!