Трезор №234

Емили беше слушала какво ли не за банка Гринготс. Така де, беше чула две-три изречения от леля си, която се беше оказала вещица под прикритие, но въпреки това въображението й беше достатъчно силно, за да развие тези две изречения в две страници, и можеше да вкуси приключението, свързано с пътуването до трезора си, още щом влезе в струващата й се огромна сграда на банката, но остана излъгана.
Трезорът й се оказа на едно от първите нива, количката дори не успя да набере скорост и вече бяха пристигнали. Нацупено, момичето останови, че там няма и кой знае колко спестявания (всъщност, вътре беше само скромната сума, която леля й беше прехвърлила, за да не започне новия си живот като просяк), но реши, че един ден ще намери начин да го напълни, ама до горе! Цяла планина от златисти и сребристи монети, в които да може да плува!

Дали щяха да й позволят наистина да си играе в трезора? Нали все пак си беше неин, защо не...