Главната зала на банката

Главната зала

by Мортиша Нокс Нед Май 28 2017, 18:20

Мортиша не помнеше толерантността към таласъмите в Америка да бе толкова висока. Банките там се обслужваха предимно от немощни магове и вещици. Въпреки поклонниците на Нют Скамандър да опитваха да променят това, най-добрият им резултат до момента бе да наемат съществата като обслужващ персонал в асансьорите на банките.

Дългите им таласъмски носове бяха буквално забучени в пергаментите, които бързо надписваха - напомняха ѝ на пишещи машини. Докато вървяха по дългия коридор с директор Рейвънууд, нито един от таласъмите не погледна в тяхна посока - нито дори този, пред когото застанаха и зачакаха. Нокс не бе убедена дали това е професионализъм или липса на обноски. Погледна въпросително към директора, но той просто се усмихваше търпеливо, гледайки към съществото, което в крайна сметка измърмори:

- Трезор?
- Седемстотин и тринадесет. - отвърна директорът. За пръв път, откакто бяха влезли в банката, Мортиша успя да види очите на един от грозниците. Бяха малки и изцяло черни. Никога не бе виждала един от тях на живо. Потръпна. Неприятното усещане се засили, когато таласъмът заби поглед директно в чантичката ѝ, която тя стисна още по-силно.
- Никой не е влизал там от години, директор Рейвънууд. Трябва да Ви кажа, че...
- Училищни работи. - спокойно го прекъсна директорът. - Нищо сериозно, Вишин. А сега, моля, отведи ни там, тъй като приготовленията около началото на учебната година са жадни за повече време, което знам, че не искаш да губим в празни приказки.
- Така да бъде, директоре. Последвайте ме... - прошепна съществото под дългия си нос и слезе от високия стол, на който седеше, хвърляйки последен поглед към чантичката на Мортиша.

by З.М.М. Сря Юли 12 2017, 10:52

Беше привечер, банката тъкмо щеше да затваря, а по нетърпеливите служители вече бяха напуснали. Всъщност освен пазачите единствен от оторизирания персонал беше останал Вишин.
- Добър вечер, бих искала да открия трезор или да възстановя...
Наистина началството пестеше от свещи, но... жената която бе застанала пред него просто тънеше в мрак. Ако не беше невъзможно, старият таласъм би казал, че светлина се поглъща или пък тя излъчва мрак... Както и да е пред него седеше клиент а клиентите бяха досадници, на които трябваше да им се уйдисва.
- Споменахте че искате да възобновите...
- Да, на името на Юстиса.
- Юстиса, юстиса... имаме само една Юстиса. Маграфиня на Майстейн и Лужица?
- Да не повярваш, значи го пазите?
- Хъм да, от преди 9 века?
- Ех как лети времето, нали?
- Да, лети. Последвайте ме моля - днес щеше да влезе в извънредни.

by Sponsored content

Главната зала на банката

Главната зала на банката

Re: Главната зала на банката

Re: Главната зала на банката

Re: Главната зала на банката