Сладоледения салон на Ф. Фортескю

След като реши че е време да се стегне Катерина оправи прическата си. Взе си котела и кошницата с Злодеида и реши да си вземе сладолед. Проправи си път през тълпата от вещици и магьосници и се отправи към сладоледения салон. Щом стигна пред него се огледа за да се увери че нито професора нито мрачния й "приятел" са я видели. Усмихна се на себе си.
Щом влезе в салана започна да разглежда различните видове сладолед. Имаше толкова много и всички разглеждаха апетитни. ЗА жалост пред нея имаше огромна опашка.
- Уффф... Мама му.. - изруга тихо.
Щом дойде нейн ред момичето пристъпи тихо към щанда.
- Какъв сладолед ще желаете госпожице?
Момичето се замисли отново и погледна отново към различните видове.
- Амм шоколадов и едно шоколадово кексче.
- Разбира се веднага!
Поръчката на Петрова бе изпълнена по момента. Момичето си взе сладоледа и кексчето и излезе отново. Седна на една от масите. Остави нещата и до себе си. Загледа се в небето и се усмихна. След като погледна към сладоледа си забеляза че е забрави нещо. Влезе вътре но се блъсна в едно момиче.
- Амм сори.

Сутринта не беше точно това, което Емили очакваше..След идването и преди едва няколко дни, тя не бе излизала много, а единствените и обиколки бяха от стаята до някой кабинет или лаборатория и обратно..Днес мислеше да си стои отново в стаята, но истината беше и ужасно много и бе омръзнало от всичката тази потайност...та тя изобщо не бе такъв човек..Всъщност тя беше едно от най-общителните момичета, които родът и притежаваше имайки се в предвид колко спотаени бяха станалите от семейството и.
Стана от леглото, замислена..какво по точно може да направи тук..Докато се обличаше осъзна какво всъщност и се правеше.Страшно много и се ядеше сладолед..Не бе яла поне от месец преди да дойде тук, а това си беше направо странно имайки се в предвид колко много го обичаше тя.
Излезе и се запъти из уличките. Около нея беше пълно с ученици и професори, които вървяха покрай нея, блъскаха се, а тя просто се чудеше за къде са се разбързали.
Игнорира ги и продължи надолу, докато не стигна до салона.Влезе вътре и усмивката и помръкна, когато видя огромната опашка..но тя беше твърдо решена, че днес няма да мине без сладолед и търпеливо застана на опашката..Когато постепенно започна да се смалява и тя вече имаше възможност да огледа огромният избор от видове, започна да ги разглежда и лакомо да си представя как всичките за наредени на топки една върху друга, като онези гига мелби, които беше яла миналото лято.
Когато най-сетне си избра какъв ще е вниманието и се отклони от косата на момичето, което стоеше пред нея..О каква коса само..След като въпросното момиче си взе поръчката и излезе тя се обърна към момичето зад щанда.
-Какво ще обичате?-попита любезно тя а пискливото и гласче бе придружено от чаровна усмивка.
-Течен шоколад и кокос.-каза Емили и отвърна с усмивка.
Поръчката и пристигна, тя плати и точно когато се обърна някой я блъсна. Когато вдигна очи видя, че е същото момиче..с онази красива коса..
-Няма проблем..-каза тя и видя няколкото капки сладолед, които бяха отхвръкнали върху синята и блуза.

- Наистина съжалявам. - усмихна се виновно. - Аз съм Катерина между другото.
Огледа внимателно момичето. Тя беше беше малко по висока от Кат. До някаква степен си приличаха. Двете имаха еднакви шоколадови очи. Това накара Петрова да се усмихне леко. След това погледна към съсипаната блуза на момичето и сви леко устните си подавайки една кърпичка на другото момиче.
- И ти ли ще ходиш в Хогуорст?

-Ъм..да..-каза тя и избърса капките от блузата си. Страхотно сега беше и изцапана..
-Аз съм Емили-добави момичето и се усмихна в отговор на извинителните от нейна страна..
Когато вдигна поглед тя осъзна, че има нужда да седне и да си изяде сладоледа..
-Аз ще изляза отвън. Ако желаеш, заповядай-каза Емили и нямаше търпение да хапне от невероятното изкушение намиращо се в ръцете и.
Последният път в който бе яла такъв сладолед..Комбинацията от течен шоколад и кокос беше преди катастрофата миналото лято.За момент всичко случило се мина пред очите и и тя присви недоволно лице..
-Ако пък не желаеш..-каза тя и се засмя лекичко..
-Ми беше много приятно да се запознаем, Катерина..-каза тя, но мислено и се искаше двете да си поговорят..поне да има един човек, който да познава в това училище..
-Аз отивам там..-каза тя и посочи една от масичките отвън..Усмихна се и тръгна с болезнено лека крачка.

Рок вече се бе сдобил с всичко необходимо за учебната година и реши да се отбие до най-интересното според него място на Диагон-али. А именно сладоледеното магазинче на Флориан Фонтескю. Тери, който не беше любител на сладоледа пък го остави и отиде до Продънения котел, където щеше да го чака. Момчето влезе, седна на една от малкото свободни маси и отвори поднесеното му меню. Имаше богат избор. След няколко минути реши какво да си вземе.
 - Една шоколадова мелба със заливка от горски плодове, едно парче шоколадова торта и една кока-кола.
 Малко по късно поръчката му беше донесена. Рок започна да се храни. Изяде си всичко, плати и излезе.

*редактирано от Дир. Рейвънууд - +10 точки за Хафълпаф, защото постът е написан по време масово РП.

По-рано днес Мелинда бе получила сова от неизвестен писател. Беше нещо свързано с баща й. Явно той я викаше. Искаха да се срещнат в Сладоледения салон вечерта. Днес момичето бе нощна смяна и не знаеше как ще се измъкне от болницата. Но искаше да види баща си. Не вярваше, че след година мълчание, той ще се появи. Но ето, че го направи. Откакто с майка й се разведоха, той се бе отчуждил от нея. Дори не знаеше дали изобщо е разбрал, че дъщеря му е станала известен добър лекар. Хубаво бе да се видят и да поговорят малко за живота.
В болницата беше тихо. Мелинда искаше да тръгне по-рано, за да стигне навреме за срещата. Но на вратата я спряха. Спешен случай. Линейката доведе един мъгъл, който бе претърпял катастрофа. Ето това не беше по план. Отне й близо два часа, за да оправи пациента. След това се забърза за срещата с надеждата, че баща й ще е още там.
Щом стигна на посоченото място, нямаше никого. Само една старица седеше и ядеше мелба. По това време салонът трябваше да е затворен вече. Но бабата ги бавеше. Не можеха да я изгонят просто ей тая. Все пак е възрастна жена. Тя престъпи прага на салона и й направи впечатление, че старицата я гледаше съсредоточено. Но това сега не бе важно. Нея я вълнуваше баща й. Къде беше той. Явно не се е стърпял да я чака и е заминал. Отново си бе изпуснала шанса с него. Отново не бе успяла да го види. Разочарована тя се обърна с лице към вратата и щом хвана дръжката й някой се провикна:
- Мелинда.
Тя се обърна и разбра, че въпросният глас е на бабата. Откъде знаеше името й? Мелинда престъпи към нея и я попита:
- Здравейте! Познаваме ли се? Извинете, но не си спомням коя сте. Пациентка ли сте ми била или нещо друго?

- Седни скъпа - гласът бе благ, но сякаш директно заповяда на краката на младата жена*, - мелбите тук са доста прилични, препоръчвам ти от тези с абисински смокини.
- Мосю Фортескю, моля донесете на госпожица Гордън една от вашите мелби, преди дядо ѝ да е решил да повитаае тук? Какво, от къде знам и за него, не не съм легимант просто много много възрастна жена познаваща хората. Но ти си нетърпелива и донякъде любопитна?
Донесоха нови две мелби и след като се отдалечиха старицата дигна пръст и го завъртя в...„сфера”? А от шепата на жената изкочи една малка златиска питчка, която заподскача по масата кълвейки кактото там си мислеше че има по нея. Усети се привичния хлад на използвана магия.
- Ще ме извиниш скъпа за неучтивостта от моя страна, знам че трябва първо да се попита присъстващите дали имат нещо против да се пусне преграда, но на тази възраст честно да ти кажа не ме е еня за мнението на останалите.
- А вие сте? - най-сетне успя да се включи в разговорът Мелани.
- Мис Сънбърн, може и само Мис. А това за което те поканих тук, да скъпа аз те поканих, но и до това ще стигнем. Възлюбения ти татко има леки проблеми с министерството на магията. По конкретно с отдел аврори и още по-конкретно: След два дни заминава за Азкабан!
Птичката на масата надигна глава и изчирилика. Мис Сънбър замахна с ръка и я удари превръщайки я в розов дим и в същото време Мелинда усети как заключения от защитното заклинание въздух се раздвижи.
- Мда, като дърпаш дявола за опашката така става, нека излезем на улицата и да видим, какво ни е донесла котката или по право казано министерството.
Старата дама стана оставяйки на масата няколко новички галеона, сякаш току що изсечени и се отправи към изхода от салона.

Продължава на улицата при Mermaid

*Специално пасивно умение