Скрибулус - инструменти за писане

Оставаше съвсем малко време до началото на новата година и напълно нормално, майката на Шон се бе превърнала в нервна развалина. Сега имаше още една причина да изпитва тревога, защото нейното синче отказа помощ от нея и от баща си и сам реши да си купува ученическите принадлежности. Все пак момчето вече беше започнало да зачерква едно по едно нещата от своя списък, вече си имаше ново желязно котле и бъркалка. Предметът отвари с годините до такава степен се изучаваше от учениците на Слидерин, че вече нямаше момиче или момче от дома на зеленте, които да не могат да приготвят първокачествени отвари. Оставаше да купи и най - важният елемент за всички предмети в училище и младият Гордън щеше да е наполовина готов. Разбира се това бяха листите и мастилото. Без записки всички бяха обречени или поне така си мислеше момчето. От малък знаеше фамилното си мото, а то гласеше - "Умният записва, а глупавият помни" . Тези думи бяха корена на успеха на целият му род. Все пак семейство Гордън си беше спечелило уважението и признанието благодарение на своите постижения в областта на отварите, вълшебството и всички важни магически начинания. Само след няколко минути, Шон вече стоеше пред магазина за почти всички учебни пособия. Влезе вътре и забеляза, че празно. Имаше късмет и с няколко крачки вече беше пред тезгяха, а от някъде изкочи доста мърляв продавач. Това остави лошо впечатление в слидеринецът. Беше недопустимо такива мърлявци да се занимават с нещо толкова важно за бъдещите магьосници. Сигурно беше мъгъл и потомък на мъгъли. Ето до какво се стига заради либералната политика спрямо нечистите налагана от Министерството на магията. Все пак нямаше голям избор и започна да изрежда необходимите си неща:
- Иска да закупя хиляда пергаментни къса, звездни карти, телескоп и пет литра черно мастило! - Каза момчето с почти заповеднически тон. Надяваше се и това мастило да му стигне, защото не искаше да бере срам ако му свърши.
- Разбира се. - Подчини се продавача и след секунди всичко беше готова за вземане. Младият Гордън бръкна в джоба си и остави сумата и веднага побърза да излезе видимо облекчен...

щом влязоха в магазина с Катрин тя изчака близначката си да направи покупката си а през това време гледаше списъка си. Като дойде нейн ред се обърна към продавача.
- Иска 750 къса пергамент, 5 стандартни пера и 3 литра мастило.
Продавача донесе нещата й и момичето плати. Двете с Катрин излязоха и тръгнаха към другия магазин. По пътя повечето хора ги зяпаха и си шушукаха нещо. Катерина си промърмори нещо
- Все едно не са виждали близнаци.

Момичето беше седнало пред магазина и гледаше небето, въздишайки тежко.
- Не мога ли да оставя покупките за утре? - измрънка си под носа и се намръщи. Вече нямаше търпение да се прибере, но вече не й оставаше никакво време. Скочи бързо на крака и влезе бързо в магазина, преди да е решила да остави работата си несвършена.
- Добър ден. Трябва ми едно стандартно перо, мастило, и 1000 броя пергаментни късове - със сигурност щяха да й останат и за втората година, но по-добре повече, отколкото да закъса за пергамент по средата на годината. Когато получи нужните неща плати и излезе навън. Оставаха й само още няколко неща от списъка. Скоро щеше да може да си почине.

След пръчката и учебниците следващата спирка на Рок беше да си вземе пособия за писане. Тъй че влезе в магазинчето където се продават. На влизане се размина с две излизащи момчета. А вътре продавача обслужваше едно момиче, на неговата възраст и майка й.
 - Добър ден - поздрави продавача, когато дойде реда на момчето
- Добър ден - върна поздрава Рок. - Ще взема 4 стандартни пера, 2 самотриещи гуми, 700 пергамента и мастило.
 Продавача опакова поръчката и му каза нужната сума. Рок плати, благодари и излезе.


*редактирано от Дир. Рейвънууд - +10 точки за Хафълпаф, защото постът е написан по време масово РП.