Re: Близо до гара "Хогсмийд"

by **Лена Дюшан** Нед Авг 25 2013, 23:09

След четири часа и половина, най-накрая бях успяла да сплета цялата си коса, резултатът беше 66 ситни плитчици, който сега бях разделила и вързала на две опашки, като бях оставила две плитчици отпред да си се развяват спокойно. Чувствах се като малко, сладко момиченце, но и някакси непослушна...
Учебните часове все още не бяха започнали, а с такова нетърпение ги чаках, исках всичките ми приятели да се завърнат в замъка и да обсъждаме лятото, толкова много неща са бяха променили, самата аз се чувствах като нов човек , а и тази година най-накрая директора беше уважил молбата ми да ме премести в друг дом и за мое огромно щастие вече бях грифиндорка. Именно затова, днес бях прекарала деня на Диагонали. Новата ми униформа беше почти готова и утре щяха да ми я изпратят, бях успяла да си накупя и някой други неща, който щяха да ми трябват за училището. Сега...бях весела, невероятно весела и щастлива, мисля че този факт се дължеше на новата ми прическа...
Весело скачах по коридорите докато излизах навън, макар че още не беше кой знае колко захладняло реших да прекарам остатъка от деня навън, а и не се знаеше каква изненада ме очакваше на ъгъла..
Сякаш някаква магия ме влечеше към черното езеро, сякаш знаеше кой е там и какво ще се случи..
... Едуард, каква изненада или пък изобщо не беше изненада, нали точно него се надявах да видя, нали за него не спирах да мисля и постоянно се оглеждах дали няма да го видя някъде, но за жалост чак сега имах тази чест. Затичах се към него, той беше с гръб към мен и все още не ме беше забелязал, прегърнах го, а после бързо закрих очите му с ръцете си
-Познай кой е-едва не изпищях и чак тогава забелязах, че бях прекъснала свиренето му, колко грубо от моя страна...

by **Адриен Дюшан** Нед Авг 25 2013, 23:58

- Лена? - попита изненадано, със сигурност беше тя, нямаше начин да не познае ангелският глас, първото нещо, което му направи впечатление при запознанството им преди четири години. Обърна рязко и направи нещо, което рядко правеше дори с най-близките си хора, прегърна я силно, след което я отдалечи на една ръка разстояние и се загледа в очите и, стараейки се да запомни внимателно всеки един детайл от лицето. Ако при запознанството я беше сбъркал с ангел, то сега изглеждаше точно като такъв, най-красивото момиче в света, с което беше общувал някога. Красивата и пшеничено руса коса беше сплетена красива на ситни плитчици, порастнала беше дори и на ръст, но поне 2 неща не се бяха променили, широката усмивка и големите сини очи. Докосна леко с дясната си ръка една от бузите, след което промълви тихо:
- Изглеждаш прекрасно, всеки в замъка би завидял на красивата ти прическа - усмихна се леко и продължи с по-висок глас
- Искаш ли да погледаме залеза на слънцето заедно, освен ако не желаеш да се разхождаш с грозник като мене - изчерви се леко при тази си хаплива забележка.
Мда в сравнение с красивата Лена, Едуард приличаше на един обикновен ученик от замъка с черните дънки, тениска и червената Грифиндорска мантия, с която се беше наметнал, да не говорим за непокорната му къдрава коса, несресана в бързането да се махне от задушната кула. Все пак поприглади малко косата си, метна ученическата си раница на рамо и предложи ръката си, кой знае, може би момичето щеше да се съгласи на една разходка край езерото, въпреки ужасяващия му вид.

by **Лена Дюшан** Пон Авг 26 2013, 00:21

Оо, най-накрая отново го виждах, не можех да се нарадвам на гледката той да стой пред мен и да мога да си го гледам на спокойствие, беше се разхубавил още повече през лятото, а когато ми направи комплимент по цялото ми тяло плъзнаха червени петна. Част от мен искаше да го нагушка като плюшена играчка, да го съборя на тревата и да не се отделям от него, но макар и след 4 години, отношенията ни още не бяха напълно изяснени, все още не бях сигурна какво точно сме двамата с него.. Поех ръката му с най-широката усмивка която имах и двамата тръгнахме на разходка. Макар вече да бях сигурна, че ще сме в един дом, исках да го запазя докато не прекрачех прага на тяхната стая и не ме видеше там. Сигурна бях, че щеше да се зарадва или поне така се надявах.
- Е, господин Стормхоук, какво правихте през лятото, добре ли си почина от мен или ти трябва още време да не ме виждаш- Аз лично нямаше да издържа и ден повече без да го видя, но това не означаваше, че и на него му пука толко за мен.. Вървяхме бавно около езерото, докато слънцето бавно се скриваше, а с отражението му във водата беше направо магическа гледка, толкова романтично и толкова красиво, че направо ми се прииска да съблека дрехите си и да вляза в езерото. Наблюдавах известно време леките вълнички на езерото докато чаках отговора на Ед и за някакви секунди се пренесох в един различен свят, където ние двамата бяхме във водата, слънцето ни огряваше, а ние се целувахме ли, целувахме..

by **Адриен Дюшан** Пон Авг 26 2013, 00:53

Е, явно красавицата твърдо беше решила да се разхожда с един обикновен 16 годишен тийнейджър, въпреки ужасяващите спортни дрехи, мантията и раницата, която носеше.
- Е, господин Стормхоук, какво правихте през лятото, добре ли си почина от мен или ти трябва още време да не ме виждаш

- Какво правех ли? - замисли се за момент и продължи - ходих със семейството си на почивка до Египет, отпразнувах рождения си ден в Ню Йорк, участвах в няколко международни турнира по фехтовка, част от които дори не завърших сред първите пет, останалата част от ваканцията прекарах в родното ми село, в последните 3 дни от ваканцията отидах на поход със сестра ми в гората, общо взето това се случи, общо взето една много скучно лято - въздъхна и се замисли, е не беше чак толкова зле, но нито една почивка или турнир не си струваше пред минутите, които прекарваше в замъка, заедно с Лена. Изчака я да попита нещо, но очевидно тя не го слушаше, мислеше за нещо, нещо интересно може би. Извади от джоба на мантията си малката флейта и започна отново да свири със свободната си ръка. Този път мелодията беше по-бърза и жива. След което приключи със свиренето, погледна към Лена с надеждата, че ще го заговори, но тя отново беше потънала в своите си мисли.
- Хей, за какво си мислиш в момента? - попита Едуард и се намръщи.

by **Лена Дюшан** Пон Авг 26 2013, 01:35

Част от мен слушаше какво говори Ед, но другата част все още витаеше из облаците на мечтите, където се пораждаха мисли, неподходящи за мозъка на едно 16 годишно момиче, изчервявах се само като си го представех и точно в този момент не можех да погледна към момчето до мен, колкото и невъзпитано от моя страна да беше. А дали и той си мислеше по този начин за мен, дали си ме представяше...гола, или изобщо не ме възприемаше така.
- Хей, за какво си мислиш в момента? -попита ме Ед и мислите ми се изпариха на момента.

-О, аз ами такова...няма значение-всъщност само ако знаеше какво си мислех сигурно щеше да се намръщи още повече, да каже, че съм луда и да си тръгне.Лицето ми стана още по-червено, ако имаше как-ами слушах те де, просто си мислех и колко е красиво наоколо-и как двамата сме във водата без дрехи, добавих наум.-Лятото ти е било доста вълнуващо сравнение с моето, ходил си по чужди страни, обикалял си, а аз си бях родния град цяло лято, е и ходех на море разбира се. Бях цял месец на гости на леля ми, там се запознах с доста хора и дори един приятел успя да ме научи да карам сърф...Всъщност беше много забавно, всяка вечер се събирахме на плажа, танцувахме, говорихме си..-замълчах за малко като си припомних спомените ми от това безгрижно лято и многото нови хора, с който се бях запознала. Огледах го още веднъж и забелязах гривната която му бях подарила за рождения му ден да проблясва на ръката му, усмихнах се доволно, щом я носеше явно я харесваше.-Радвам се, че си си харесал подаръка- смених темата, не ми се навлизаха в подробности за вечерите около плажа, не всичко беше за казване, а устата ми понякога говореше много.-Щеше да е хубаво да ти я бях дала лично- без да се усетя го казах на глас и веднага съжалих, защото не знаех как ще реагира той-така де нали сме приятели...-макар да исках да сме нещо повече

by **Адриен Дюшан** Пон Авг 26 2013, 22:55

Как така няма значение за какво си мисли в момента? Имала е интересно лято, за разлика от неговото. Вярно, обичаше да прекарва ваканциите в някоя чужда страна, но това лято му се беше сторило по-дълго от обичайното, дори не отпразнува рождения си ден с Лена, единственият му приятел в замъка, а дори не се беше опитал да намери нови приятели, а по-скоро странеше от тях, не го биваше в приказките, а запознанството нямаше да трае дълго.
- Радвам се, че си си харесал подаръка, щеше да е хобаво, ако ти бях дала лично.

- Не съм я свалял от ръката си, откакто Хермес ми го донесе, определено ме зарадва, макар, че си права, сбърках, че не те поканих да прекараме няколко дена заедно в Ню Йорк, но нищо, следващото лято задължително ще те взема със себе си - намигна и, след което продължи - ако сега бяхме отново във ваканция и сме само аз и ти, коя държава би искала да посетиш?

by **Лена Дюшан** Пон Авг 26 2013, 23:11

Интересно, коя ли държава бих искала да посетя, досега не бях ходила никъде, така че навсякъде ми се ходеше, исках да обиколя всички страни, да видя всички забележителности и красоти, но нямах тази възможност.
-Не знам, бих искала да обиколим всички държави, но няма как да стане, но ако трябва да избирам една, може би Индия. Винаги съм искала да отида там, нещо в страната ме привлича и всичките тези цветни дрехи, обичайте им, толкова са различни от нас, дори само заради храната им бих отишла.. но пък има и толкова други страни, който трябва да се посетят...Италия, Рим, толкова много история. Щеше да е хубаво, ако можеше да се връщаме назад във времето, да видим всичките истории, за който се носят легенди. Магьосници сме все пак, трябва да има начин..-бях започнала да дрънкам прекалено много, но само като се сетех за някоя държава и ми излизаха толкова красиви моменти, че просто не можех да се стърпя- Но това са местата на който ми се ходи, а с теб някак си не си ни представям така, по скоро на някой остров с много малко местно население, на който да правим каквото си искаме, да плуваме с рибите да се гоним по плажа....-усмихнах му се- но това са само мой фантазии разбира се- бутнах го леко закачливо по рамото-ами ти къде мислиш, че ще е идеалното място за нас двамата или къде искаш да отидем?-беше ми интересно да видя неговото мнение по въпроса, а и по отговора му можех да разбера горе долу какво смята за нас..

by Браян Кейн Вто Юни 06 2017, 02:23

Най-накрая можеше спокойно да се разхожда в замъка! Без да слуша глупостите на братята си! Без родителско неодобрение! Животът му в замъка най-накрая стана спокоен. Откакто Дариус и Александър завършиха, не се налагаше да ги търпи. Или да общува с тях по задължение. Въобще не искаше да се прибира у дома при така наречените си роднини. Там само щеше да бъде смачкван, бит от братята си, или нещо по-лошо, за което не искаше да тормози главицата си в момента. Този замък се беше превърнал в неговият истински дом. Само тук момченцето се чувстваше себе си и не се налагаше да си слага маска, която да го прикрива.
Младият тийнейджър нямаше проблеми с ранното събуждане и успя да се нахрани спокойно на масата на Грифиндор. Но не му се стоеше в замъка и да наглежда какво правят дечурлигите! Лъвовете имаха още един префект, който можеше спокойно да го замести. Времето беше изключително подходящо за разходка и Браян знаеше перфектното място. Черното езеро! Идеалното място, за да си отпочине след дългата седмица и просто да остане насаме с мислите си. Взе „История на Хогуортс”, заедно с тиквен сок, взет от закуската и ги сложи в една чанта. Приглади прилежно мантията си, за да няма гънки по себе си и излезе от общата стая на лъвовете. Както винаги, съдомниците му бяха шумни и не обърнаха внимание на малчугана. Нямаше нищо против. Отдавна беше свикнал с това тяхно поведение и вече не го впечатляваше. Нито пък се интересуваше от тяхното мнение. Повечето дори се чудеха как точно беше взел значката и казваха, че други я заслужават повече от него. Че е прекалено мъничък, за да носи такава отговорност на плещите си! Кейн беше готов да им докаже, че грешат. Няколкото дни, в които носеше значката, изпълняваше всяко задължение, без да се противи, спори или оплаква. Той беше перфектният отговорник на дома!
Най-накрая стигна до своето място и вдиша от въздуха. Беше се затъжил за езерото и мириса на гора. Беше близо и до Хогсмийт, но предпочете да не ходи днес там. Просто се настани под едно дърво и отвори книгата си. Искаше да се наслади само на звука на тишината, плискащите се вълнички, чвтивото си и приятният мирис! Дори можеше да поплува в езерцето! Опциите бяха много, а времето – неограничено. А и днес почиваше! Време беше да се позабавлява и да забрави за миг какво се случва по света. Никакви Смъртожадни нямаше да развалят хубавият му ден сред природата! Никой нямаше да развали спокойствието му! Момчето се усмихна широко и продължи да си чете. Това беше неговата представа за перфектен ден!

by **Лена Дюшан** Вто Юни 06 2017, 17:17

Денят беше превъзходен, само за разходка навън и просто нямаше как Лена да прекара деня си вътре в замъка. Още повече, че бе един от редките моменти, в които брат и не я придружаваше. Егати кефа. Откакто Лора я целуна в часа по билкология, Ед я гледаше доста накриво. Като го знаеше сигурно умираше от ужас. Та той изтръпваше при мисълта някое момче да е около нея, а сега като гръм от ясно небе бе видял как момиче целуваше малката му сестричка. Горкия той... но трябваше да свиква, Лена вече се превръщаше в голямо момиче и интересите към другия пол започваха да се проявяват. Е и тя не бе очаквала първата и целувка да е с момиче, но какво да се прави, такъв и бил късметът.

Сега когато се разхождаше имаше време да помисли за всико, дори за това дали целувката я бе привляква. Хмм, хареса и, но не можеше да определи, не нямаше начин момичетата да я привличат, това бе просто инцидент на който след време щаха да се смеят и да разправят наляво надясно... Но за всеки случай нямаше да е зле да целуне и някое красиво момче, да направи опит и да сравни целувките.

Разхождайки се около езерото забеляза едно самотно момченце. Видимо бе по-долен курс, но имаше нещо сладурско в него. Най-вероятно фактът, че държеше книга в ръцете си я заинтересува повече.

-Какво четеш, дребен?

Нямаше как да го подмине без да го прекъсне. Изглеждаше толкова вглъбен в книгата, че в нея се породи огромно желание да го прекъсне. Зачуди се дали досега го бе виждала. Може би в някой от часовете или в голямата зала. Като префект познаваше голяма част от учениците, независимо че не бяха от нейния дом, но или паметта и изневеряваше или изобщо не бе виждала момчета.

-Аз съм Лена Дюшан. Префект на Рейвънклоу. Приятно ми е да се запознаем.

Лени протегна ръка към момчето и чак тогава когато извърна раздразнено глава забеляза значката му на префект. Ахааа, значи това бе той- новият префект на лъвчетата.

-Не те видях в купето на префектите на идване към замъка. Извинявай, не те познах.

by Браян Кейн Вто Юни 06 2017, 19:12

Браян едва на изтърва книгата от ръцете си. По-лошото беше, че искаше да се слее с нещо точно в този момент. Беше разпознал госпожицата, дори без да поглежда към значката и. Тези кристално зелени очи не можеха да се сбъркат лесно, нито пък меката кестенява коса, спускаща се свободно около нея на вълни.
Лена Дюшан! Възможно най-красивото момиче в това училище! Дори без да се опитва, изглеждаше като истинска гръцка богиня. Какво правеше същество като нея на тази планета? По-добрият въпрос беше, защо това прекрасно орелче като нея се занимаваше със загубеняк и страхлив лъв като него? Имаше сумати момчета, по-големи, по-красиви от него, включително и онзи висок чернокоско, който непрекъснато ходеше след нея. Всички те бяха по-добри в общуването! А какво беше той? Дребно, едва навършило 13 години момченце, което не можеше да се справи и с един храст. Жалко, нали?
- История на Хогуортс, има толкова много интересни факти в нея, само ако не съществуваха тези теории, политика и войни, животът щеше да е по-добър – отговори младежът тихичко, страхувайки се от реакцията на госпожицата. Не смееше да изрази на глас чувствата си, беше твърде малък за нея.
- Браян Кейн! Третокурсник и новият префект на Грифиндор! – макар и тих, гласът му се чуваше ясно и всички разбираха какво казва.
Не беше нужно да викаш, за да кажеш нещо, нали! Или да се направиш на клоун, само и само да привлечеш чуждото внимание! Или пък да облечеш възможно най-скъпарските дрешчици и да не свалят очи от теб! По-важното за него беше това, което крият хората в сърцето си. Дали все пак красивата девойка искаше да разговаря с него. Потупа мястото до себе си и изчака реакцията и.

by Sponsored content