Входната зала

Вечерта вече беше настъпила. Кейн бе хапнал набързо и сега се чудеше какво да прави с остатъка от вечерта. Не искаше веднага да се прибира в стаята си. Тъкмо мислеше да отиде до баните, за да се наслади на една дълга вана когато нещо или по-скоро някой се сблъска с него. Всичко се случи толкова бързо. В първия момент усети нещо твърдо да се блъска в гърдите му, в следавщия - същата тази сила я нямаше и той видя момиче на земята. Още не беше успял да подаде ръка, за да ѝ помогне когато тя се изправи ловко и скръти ръце. 
- Изобщо гледаш ли къде ходиш?
Помсили си как да ѝ отговори. Достатъчно беше, че някои хора го харесваха, защото си мислеха, че е готин и уравновесен, но пък други го смятаха за откачен и срамежлив, трети пък го намираха за странен.
 - Искаш ли да не ми държиш такъв тон? - сопна се той. - Виж, съжалявам, не те видях, защото бързах. Не съм искал нарочно да се блъсна в теб. 
Огледа момичето. Беше красива... за Слидерин. Дълга кестенява коса и красиви очи. Тялото изящно. Нещо в него го караше да се иска да се сприятели с нея. Изобщо не му пукаше какво могат да кажат хората. Не му пукаше, ако почнеха да го одумват заради  приятелство със слидеринец. Все пак всички бяха хора, без значение в кой дом са разпределени. Беше му писнало да е доброто момче. Искаше да покаже, че има гръбнак, както се казва, и че можеше да мисли за себе си. Пък ако си навлечеше неприятности може би майка му щеше да  му обърне малко внимани и щеше да спре да се занимава с онзи глупав мъгъл, който наричаше свой съпруг.
 - Нека ти се реванширам. - каза той. - Името ми е Грифит. Кейн Крифит. Нека се разходим някъде. Какво искаш да правим? Навит съм за всичко. - погледна я с надеждата, че щеше да приеме предложението му.

Отговорът ѝ изобщо не му хареса. Третираше го така все едно е някакъв пикльо, който не знаеше къде се намира. Огледа отново момичето и отноно остана удивен от тока как може човек от Слитерин да изглежда толкова изящно и в същото време да отблъсква околните с дъжранието и чисата злоба, която лъхаше от нея в момента. Подтисна нуждата да се скрие и повече да не я погледне, затова изправи гръб, изпъчи гърди и отново препречи пътя ѝ.
 - В печена патица може и да не мога да се превърна, но мога да ти предложа нещо по-добре. 
Момичето само вдигна вежда, очевидно не бе особено впечатлена. Сигурно си мислеше, че не може да очаква нищо интересно от глупав рейвънклоуц като него. 
Възнамеряваше да я накара да повярва обратното. "Боже какви ги върша!" помисли си той. "Ще се правя на глупак само, за да впечатля едно момиче?"  Може би наистина започваше да се държи като глупак. Клупак, за дето си мислеше, че може да бъде приятел със слидеринец. 
 Момичето все още мълчеше и го гледаше, явно предусещаше колебанието му и се канеше да си тръгне. Кейн трябваше да направи нещо преди да се бе превърнал в идиот, понеже е пуснал корени пред Голямата зала. 
 - Не знам, колко си добра в дуелирането, но аз съм много добър. Там откъдето идвам нямаше магьосник, който може да ме победи. "Какви ги дрънкам!" помисли си той. "Дуелирането не ми е страст. Най-вероятно да ми нарита задника." - И понеже си от Слидерин мога да очаквам, че обичаш да вършиш неща, които не винаги са по правилата. Та ето какво предлагам. Какво ще кажеш да отидем в Забранената гора. Да си спретнем едно дуелче там, а после да потърсим нещо срещу което да си измерим силите и да видим какво реално сме научили в училище и как можем да го предложим наяве.  
 Момичето продължаваше да мълчи и да го гледа. Затова Кейн реши да смени тактиката. 
 - Какво? Да не те е шубе? Нима Слидерин ги е страх? Не знаех, че във вашият дом приемат страхливци.