Входът за директорския кабинет

„Проверките на учителите бяха в разгара си. Нивото на образование беше най-ниското възможно от основаването насам. Добре де през 1714 бе по ниско, но тогава мъгълите се опитаха да запалят замъка и на никого не му бе до учене, а преди 70 години беше разгара на първата магьосническа война и... да изключенията само потвърждават правилото нали така? А ето сега трябваше да се заеме и с директора. В личната ѝ класация той определено не попадаше в тройката запълнена от Снейп, Дъмбълдор и Мерлин, но можеше да се класира някъде в опашката на десетката, след Маггонагъл разбира се. Беше могъщ магьосник и явно се придържаше към традицията да измисля хранителни пароли за кабинета си.”
- Желирани плужеци - висока и ясно заяви Сънбър на водоливника в нишата срещу нея.
Той обаче или не я  чу или се престори че не я чува и продължи да изглежда като грозна изсечена каменна статуя. Тя прерови набързо паметта си и след като изброи една камара карамелени изделия, които също не предизвикаха никаква реакция се присети за „Черни пиперени дяволчета”.
Това даде резултата и водоливника, който всъщност не бе водоливник а статуя на грифон се завъртя около оста си и потъна в пода, а на негово място се издигна спираловидно стълбище чиито стъпала бавно, но упорито започнаха сами да се изкачват нагоре. Нещо добре дошла за старата вещица, защото стъпалата бяха в челната и десетка за на опасни врагове на ставите ѝ. Тя пристъпи върху тях и започна да се въздига към самият директорски кабинет подобно на мъгълица в мол.