Офисът на Спондж - заместник ръководител на ММС

Офисът беше малък, но уютен имаше картотека, два фотьойла, малка масичка за чай, бюро зад което се мъдреше масивен дървен, но пък удобен стол и кажи речи с това се изчерпваше обзавеждането. На масичката за чай почти непрекъснато присъстваха две порчеланови чаши с чинийки, захарница и самопълнещ се чайник с топъл черен чай. По бюрото бяха пръснати обикновено преписки по комуникацията основна с МАКАЗА, но и други магически организации,а и да не забравяме малката месингова табелка с красиво гравирания надпис: Боб Спондж Заместник ръководител на Международно Магьосническо сътрудничество.
Самият мистър Спондж бе прогресивно олисяващ трътлес маг с мишо изражение и свински очички. Бе точно толкова компетентен та да изпълнява задълженията си и да не предизвиква подозрение в прекия си началник, че ламти за поста му. Нещо, което устройваше и двама им.
А да, да не забравим и прозореца гледащ към някакъв парк, което пък е леко странно, като се имаше в предвид, че офиса се намираше четири етажа под градската настилка, но пък това едва ли е най странното когато отиваш на роботното си място през обществена тоалетна.

Този ден при Боб се беше натресъл някакъв янки. Твърдеше, че е от службата за предпазване на немагите и искал разрешение да проследи някаква вещица - Робърт Зелазни или нещо от тоя род се беше представил. Това беше една от най-омразните части за Спондж - да работи с колеги които не могат да произнесат „мъгъл”, дори животът им да зависи от това.
- Добре де - писна му на Боб, какво точно искате от мен?
- Само да подпишете този формуляр мистър Спондж - тикна му къс пергамент пред лицето американеца и се ухили неприятно, приличаше на щъркел Марабу.
- Защо не започнахте директно с това - каза с досада боб и драсна подписа си под разрешението за следене. - Кога смятате да започнете със задачата си?
- Много ви благодаря мистър Спондж и смятам да започна веднага щом отворите прозореца си.
Боб беше толкова сащисан от това изказване че механично се протегна и отвори магическия си прозорец. Посте стана жертва на такава гледка която би породила кошмари доста детски сънища, а именно превръщането на щъркел марабу в черна американска врана, която от своя страна литна през отворения прозорец стиснала в ноктите си пергамент с подписано разрешение за следене на територията на Великобритания.
- Дано никога повече не го видя - промърмори под нос Боб, без да знае колко пророческо ще се окаже изказването му.


Продължението!