Трофейната зала

Кристалните трофейни кутии проблясваха там, където лунната светлина ги достигаше. Купи, щитове, подноси и статуи святкаха в сребристо и златисто. Сънбърн се приплъзна покрай стените, поглеждайки към вратите в двата края на стаята. Накрая застана пред голяма витрина и се вгледа в нея с умиление. тиквения медал за най-добър преподавател който децата и бяха направили преди толкова много време все още не бе изгнил. Някой от тогавашните ѝ ученици вече имаха пра пра внуци чиито деца може би сега учеха в училището.

След около 20-минутното ми пътешествие по стълбите на замъка, най-накрая успях да стигна до третия етаж, където се намираше трофейната зала. Беше тихо, както обикновено и без ученици. Плахо открехнах вратата на залата, след което тихо и безшумно се проврях. Макси вече беше вътре, очаквайки ме, но изглеждаше твърде уплашен. Приближих се до него и едвам изрекох :
- Макси, добре ли си? Какво се е случило?  - Загледах се в него. Изглеждаше по-бял от обичайното. Косата му беше разрошена, имаше тъмни кръгове под очите си. Явно нещо не беше наред.
- Седеоун, разбрах нещо. Нещо, от което може би ще те побият тръпки, но мисля, че трябва да го знаеш. - започна той, заеквайки.
- Разбира се, сподели ми. - отвърнах непоколебимо аз.
- Отидох до болничното крило тази сутрин, тъй като не можах да спя цяла нощ. Имах намерението да взема преспивателна отвара от сестрата и днес да се наспя, тъй като е почивен и неучебен ден. Качвайки се горе, съзрях Мадисън да лежи на едно от леглата. Изглеждаше много, ама много зле. Мислех да я подмина, но тя ме заговори. Сподели ми, че я е страх. 
- Страх? Но от какво, Макси? - запитах учудено аз. Явно щях да разбера отговорите на въпросите ми по-бързо, отколкото очаквах.
- Тя е членувала във вещерско сборище преди да дойде тук, Седеоун. И то не в какво да е вещерско сборище, а в едно от най-известните и най-могъщите.
- Да, знам. - отвърнах аз, все едно да си членувал в сборище преди да дойдеш в Хогуортс е най-нормалното нещо на света.
- Това не е всичко. Преди да дойде тук, в Хогуортс, Мадисън се е отказала от сборището, защото е преценила, че вещиците правят много опасни магии, които могат да навредят на магьосническото общество. Когато е споделила на главната вещица Моргана за желанието си да напусне сборището, тя се е разгневила и е заплашила Мадисън, че ще я нападнат. Желанието на Мадисън да напусне сборището било по-голямо от всичко, затова тя го сторила на своя глава и дошла тук. Преди дни е получила писмо по сова, че я грози опасност. Мадисън не повярвала, защото от напускането й били минали повече от 6 месеца. След около два часа тя почувствала силна болка в главата, след което твърди, че е загубила частично паметта си. В главата си  чувала глас, който я посъветвал да иде в забранената гора...
- Да, това беше не кога да е, а снощи. Аз я последвах. - прекъснах го невъздържано аз.
- Какво? Последвала си Мадисън в Забранената гора? Седеоун, това е опасно и особено забранено за учениците. Ами ако ти се беше случило нещо? Какво щях да правя аз? Ами Елодия?
- Виж, Мадисън е странна не от 1-2 дни. Откакто почна да общува с Лолита тя се промени коренно. Дори и да не ме мисли и чувства като своя приятелка, тя най-малкото е човек и заслужава помощ, ако има нужда. Аз реших да й помогна. Така бих помогнала на всеки, независимо на кой.
-Разбирам те, но... не рисксувай живота си повече, обещай ми. Можеше да ми напишеш писмо по сова и да ми го изпратиш.
- Не исках да губя време, съжалявам, наистина осъзнавам грешката си и знам, че това да отида там сама и посреднощ беше пълна глупост, но желанието ми за справедливост в мен надделя над разума.
- Смятам, че не бива да оставяме нещата така. Най-добре да споделим на някой учител за всичко това. На ръководителя на дома Слидерин?
Аз също смятах, че не бива да оставяме нещата така, но далеч бях от мисълта да замесваме и трети лица в случая. Да, учителите бяха с много повече житейски опит от нас, както в правенето на магии, така и в мислите и решенията си, но беше ли нужно да се обръщаме към тях точно сега? А и кой по дяволите беше ръководителя на дом Слидерин? Никога не съм си правила труда да питам.
- Не мисля, че слидеринци биха се въодушевили много от евентуалното ни посещение, Макси. По-добре първо да разучим сами нещо за сборището, а ако стане прекалено опасно, или пък не се справим, ще се обърнем към някой от преподавателите.
- Добре. Знам откъде да започнем - трябва да отидем в библиотеката, и по-специално в забранения отдел.
Забраненият отдел беше част от училищната библиотека, но беше забранен за ученици, които нямат писменото разрешение на някой учител да го посетят. Причината беше, че в отдела се съдържат много опасни книги с древни заклинания, които не са използвани все още и силата им е разрушителна. Не биваше тези книги да попаднат в неподходящи ръце. За реда в библиотеката се грижеше библиотекарката, която беше изключително строга, даже нелюбезна жена.

Запътихме се към библиотеката...